№ 653
гр. Видин, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320100897 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Т. Ц. В. от гр. ****** против „СТАР ПОСТ“
ЕООД – София, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ.
Претенциите на ищцата произтичат от трудово правоотношение с ответника.
Посочва се, че по гр.д. № 632/2020г. по описа на ВРС е признато за незаконно уволнението
на ищцата и заповедта за уволнение е отменена. Решението е влязло в законна сила на
18.03.2023г. Посочва, че в резултат на незаконното уволнение, ищцата останала без работа,
като започнала работа при друг работодател.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 4209.00 лева , представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва от подаване на
иска в съда до окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор, не е подал такъв и не взел становище по исковата
молба.
С протоколно определение от 20.09.2023г. по искане на ищеца, съдът е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 от КТ увеличение в размера на исковата претенция, като иска по
чл. 225, ал. 1 от КТ се счита предявен за сумата от 4719.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът , след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното :
1
Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е
работила при ответника на длъжност „мениджър“ в офис в гр. ******, ул. ******. Със
Заповед № 180/23.10.2020г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ. С решение № 337/29.10.2021г. по гр. д. № 632/2020г. Районен съд - Видин е
признал уволнението за незаконно и е отменил заповедта. Решението е влязло в законна
сила на 18.03.2023г.
От препис на трудова книжка на ищцата, както и от актуална справка от ТД на НАП,
се установява, че след уволнението за процесния период ищцата не е работила по трудово
правоотношение.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза е
дало заключение за размера на претендираното обезщетение за исковия период, което
възлиза общо на 4719.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца. Материалноправните предпоставки за основателност на претенцията са
признаване на уволнението за незаконно и отмяната му от съда, претърпяна вреда от
оставане без работа, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа. Съгласно ТР № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, ищецът следва да докаже факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. Същият следва
да установи и размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца,
в който е прекратено трудовото правоотношение – чл. 228, ал. 1 от КТ - Решение № 256 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка
Георгиева.
От представените писмени доказателства се установяват посочените по-горе
материалноправни предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно след
уволнението ищцата не е работила по трудово правоотношение, поради което й се дължи
обезщетение за целия исков период от шест месеца, считано от 21.02.2020г. съгласно
отразеното в трудовата книжка на ищцата и в справка от ТД на НАП. Безспорно се
установява, че за период от шест месеца, считано от 21.02.2020г. ищцата не е полагала труд
по трудово правоотношение. При това положение предявеният иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа се явява основателен и доказан.
Размерът на обезщетението се установява от заключението на вещото лице по
приетата по делото СЧЕ, която не е оспорена от страните. Съгласно заключението на вещото
лице, брутното трудово възнаграждение на ищцата за един месец възлиза на 780.00 лева.
Така за целия исков период от шест месеца, общият размер на обезщетението за оставане без
работа поради незаконното уволнение на ищцата е 4680.00 лева, до който исковата
2
претенция ще следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 187.20 лева и разноски за вещо лице в размер на
119.00 лева, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищцата
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция в размер на
793.39 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх № 73, представлявано от Д. Д. В.
да заплати на Т. Ц. В. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ******* сумата от 4680.00
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 от КТ за
период от шест месеца от уволнението, считано от 21.02.2020г., ведно със законната лихва
от подаване на иска в съда – 17.05.2023г. до окончателното плащане, като исковата
претенция над присъдения размер до претендирания такъв до сумата от 4719.00 лева –
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх № 73, представлявано от Д. Д. В.
да заплати на Т. Ц. В. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ******* сумата от 793.39 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх № 73, представлявано от Д. Д. В.
да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 187.20 лева - държавна
такса и разноски за вещо лице в размер на 119.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото обезщетение.
Решението в частта на постановеното предварително изпълнение има характер на
определение, което подлежи на обжалване пред ВОС в седмичен срок от съобщението.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Видински окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3