О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 355
08.12.2020 год.,
гр. Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и
двадесета година, като разгледа докладваното от съдия-докладчик Т. Милева
адм.дело №502 по описа на ДАС за 2020 г. намира следното:
Производството по делото е
образувано по жалба, подадена от Д.Г.Т. ***. К. – ДАК срещу Разпореждане
№241-00-63-4/09.12.2019 г. на длъжностно лице в ТП на НОИ Добрич, мълчаливо
потвърдено с непроизнасянето на Директора на ТП на НОИ Добрич по жалба, с вх.
№1012-24-301/30.12.2019 г.
Производството е второ по ред, след
връщането му от ВАС за продължаване на съдопроизвоствените действия.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразността на издаденото и обжалвано в настоящото производство Разпореждане
№241-00-63-4/09.12.2019 г. на длъжностно лице в ТП на НОИ Добрич. Твърди се, че
оспорващата на 30.12.2019 г. е подала жалба до Директора на ТП на НОИ Добрич
срещу процесното разпореждане и същият не се е произнесъл в срока по чл.117,
ал.3 от КСО. Моли се, да се отмени спирането на производството за изплащане на
обезщетението за безработица.
Съдът изрично, съгласно указанията на ВАС е поискал
от оспорващата да уточни какво точно оспорва пред съда, с оглед представеното в
с.з. при предходното разглеждане Решение №2/29.01.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ Добрич, с което е изменено Разпореждане №241-00-63-4/09.12.2019 г. на
длъжностно лице в ТП на НОИ Добрич, в частта на датата, от която следва да бъде
спряно производството. На 10.06.2020 г. процесуалния представител на
жалбоподателката, адв. К. е запозната с процесното решение.
С Молба, вх. №2678/29.10.2020 г., адв. К., в
качеството си на пълномощник на Д.Т. изрично заявява пред съда, че поддържа
жалбата си срещу мълчаливото потвърждаване от Директора на ТП на НОИ Добрич на
Разпореждане №241-00-63-4/09.12.2019 г. на длъжностно лице в ТП на НОИ Добрич
за спиране на произвоството по изплащане на парично обезщетение за безработица
на осн. чл.54г, ал.4 от КСО.
В проведеното открито съдебно заседание на
11.11.2020 г., съдът отново е запитал процесуалния представител на Т. срещу кой
акт е насочена жалбата му: срещу мълчалив отказ или срещу Решение №
2/29.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ. Изявлението е, че се поддържа
жалбата срещу мълчалив отказ.
Ответната страна, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения, че не е налице мълчалив отказ,
тъй като в срок е постановено решението на горестоящия орган.
Административен съд Добрич, след като се запозна с
жалбата, приложенията към нея и представената от директора на ТП на НОИ Добрич административна преписка
приема, че подадената жалба е недопустима, по следните съображения:
С Разпореждане №241-00-63-4/09.12.2019 г. на
Ръководител на Осигуряването за безработица, на осн. чл.54г, ал.4 от КСО е
спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Д.Г.Т.,
считано от 19.03.2019 г.
Процесното разпореждане е обжалвано пред Директора
на ТП на НОИ Добрич, с жалба, вх. №1012-24-301/30.12.2019 г.
На 07.02.2020 г. е подадената жалба от Д.Т. срещу
Разпореждане №241-00-63-4/09.12.2019 г. на Ръководител на Осигуряването за
безработица, мълчаливо потвърдено с непроизнасянето на Директора на ТП на НОИ
Добрич, по която е било образувано първоначално адм. дело №116/2020 г. В
проведеното с.з. на 10.06.2020 г. на процесуалния представител на оспорващата е
представено Решение №2/29.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което
е изменено Разпореждане №241-00-63-4/09.12.2019 г. на длъжностно лице в ТП на
НОИ Добрич, в частта на датата, от която следва да бъде спряно производството,
в другата си част обжалваното разпореждане е оставено в сила.
Изрично процесуалния представител на оспорващата
заявява /в настоящото производство/, че оспорва мълчаливото потвърждаване на
Разпореждане №№241-00-63-4/09.12.2019 г. на Ръководител на Осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Добрич.
Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е налице при непроизнасянето на административния орган в срок, с оглед
предоставеното правомощие да се издаде първичен административен акт, но не и в
производството по административен контрол на същия. Мълчаливото потвърждаване
от горестоящия административен орган може да съществува, само ако е изрично
предвидено в закона. В приложимите разпоредби на КСО не е предвидена възможност
за мълчаливо потвърждаване. Кодексът за социално осигуряване е специален
закон и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и
постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени
като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване
по чл. 118, ал. 1 от КСО, защото според тази разпоредба предмет на оспорване
пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Предвиденият
в КСО ред за обжалване по чл. 117 и чл. 118 от КСО е специален и дерогира
общите правила на АПК. А в настоящият казус безспорно е налице произнасяне
на административния орган с Решение и то в определения от закона едномесечен
срок, т.е. не е налице мълчалив отказ.
Също така, по реда на чл. 118,
ал. 1 от КСО на оспорване пред съда подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ, с което се е произнесъл по жалба подадена по
реда на чл. 117 КСО. Следователно не може да се приеме, че е налице мълчаливо
потвърждаване или мълчалив отказ при актовете на ръководителя на ТП на НОИ в
хипотезите на чл. 117 от КСО, в който смисъл е и константната практика на
Върховния административен съд (в този смисъл е решение № 3154 от 2.03.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 7593/2011 г., VI о., решение № 2692/15.03.2007 г. по адм.
д. № 11548/2006 г. на ВАС, VI о.; решение № 13151 от 2.12.2008 г. на ВАС по
адм. д. № 6851/2008 г., VI о.).
Дори да се приеме, както твърди
оспорващата, че след като не е запозната по реда на ГПК с решението на
Директора на ТП на НОИ, то следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ, то
съдът отново намира жалбата за недопустима. Жалбите срещу разпореждания на органите на ТП на НОИ се подават в 1-месечен срок по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО от получаването
им и по силата на чл. 117, ал. 3, изр.1 КСО ръководителят на териториалното
поделение се произнася по тях с мотивирано решение в 1-месечен срок от получаването
им и по аргумент от чл. 117, ал. 3, изр.2 КСО решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган в случаите, когато не са изяснени всички обстоятелства.
Решението се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок съгласно чл.
117, ал. 3, изр.2 КСО и по силата на чл. 118, ал. 1, изр.1 КСО именно Решението
на Директор ТП на НОИ подлежи на обжалване пред административния съд в 14-дневен
срок от получаването му. КСО е специален закон по отношение на АПК и
предвидената в него задължителност на обжалването по административен ред на
всички разпореждания по чл. 117 КСО пред ръководителя на териториалното
поделение на НОИ, така и произнасянето му с мотивирано решение по чл. 117, ал.
3, изр.1 и 3 КСО по всички отправени до него жалби дерогира приложението на
общите разпоредби на АПК и едва след производството по административен контрол
възниква правото на съдебно оспорване, тъй като в него се издава подлежащия на
съдебен контрол административен акт по чл. 118, ал. 1, изр.1 вр. чл. 117, ал. 3 КСО. В случая, Т. е подала жалба до Директор ТП на НОИ Добрич, но същият не се е произнесъл
в предвидения едномесечен срок /според нея/. Но това непроизнасяне, не
може да бъде приравнено на административен акт-мълчалив отказ, респективно на
това на конклудентно изразена негова воля чрез нормативна фикция, валидна за
предвиденото в глава осма КСО задължително административно обжалване.
Непроизнасянето по подадената жалба от страна на Директор ТП на НОИ Добрич, не представлява мълчалив
отказ да се разгледа жалбата. Наред с това, мълчалив отказ е налице само в
случаите на чл. 58 АПК - при непроизнасяне в срок по искане за издаване на
индивидуален административен акт, но не и в хипотезата на чл. 97 АПК, в която
горестоящият административен орган е сезиран с жалба срещу такъв акт и следва
да прецени неговата законосъобразност и целесъобразност и не се произнесе. В
тези случаи непроизнасянето на органа няма характер на индивидуален административен
акт по презумпцията на чл. 58 АПК.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че в случая не е налице мълчаливо потвърждаване на оспорения пред
директора на ТП на НОИ Добрич разпореждане,
пооради това подадената жалба се
явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а делото да бъде
прекратено.
Предвид това, че по делото беше
даден ход по същество настоящият състав намира, че следва да отмени
определението, с което беше даден ход по същество.
Съдът намира, че не се следва заплащането на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателката, тъй
като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Воден от горното и на основание
чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание от 11.11.2020 г., с което беше даден ход по
същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Г.Т. ***, срещу Мълчаливо потвърждение на Директора на
ТП на НОИ гр. Добрич на Разпореждане №241-00-63-4/09.12.2019 г. на длъжностно
лице в ТП на НОИ Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №502/2020 г. по описа на Административен
съд Добрич.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: