Р Е Ш Е Н И Е
№ 4098/9.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9658 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу В.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, и Д.В.П. ЕГН ********** с
адрес *** съединени в условията на субективно и обективно кумулативно
съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответниците по Заповед № 421/23.1.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист,
издадени от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 879/2018г. за сумата от 9919,03лв.(девет
хиляди деветстотин и деветнадесет лева и
03ст.) – дължима главница по Договор за кредит от 10.08.2015г. и извлечение от счетоводните
книги на банката, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 19.01.2018г., до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 725,38лв. (седемстотин двадесет и пет лева и 38ст.), представляваща
договорна лихва за периода 15.06.2017г.
до 19.01.2018г.; сумата от 10,04лв.
(десет лева и 04ст.), представляваща лихвена надбавка за периода 15.07.2017г. до 09.01.2018г.; сумата от
120,00лв. (сто и двадесет лева), представляваща
дължима такса изискуемост, както и предявени В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ
обективно съединени ИСКОВЕ ЗА
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати сумата от
9919,03лв. (девет хиляди деветстотин и
деветнадесет лева и 03ст.) – дължима главница по Договор за кредит от 10.08.2015г.; сумата от 725,38лв.
(седемстотин двадесет и пет лева и 38ст.) – дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017г.
до 19.01.2018г.; сумата от
10,04лв.(десет лева и 04ст.) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) за периода от 15.07.2017г. до
09.01.2018г. и сумата от 120.00лв.
(сто и двадесет лева) – дължима такса изискуемост, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.06.2018г. до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения:
На 10.08.2015 г. в гр. Варна между страните „Банка
ДСК" ЕАД - като кредитор, и В.В.П. и Д.В.П. -
като кредитополучатели, е било сключено споразумение за обединяване на кредити,
предоставени на Владимир Димитров Паунов - наследодател на кредитополучателите.
С това споразумение страните са се съгласили да обединят съществуващи
задължения по договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2008 г. и по
договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2009 г. в един кредит с цел да
бъдат погасявани при еднакви условия под формата на кредит за текущо
потребление. Видно от текста на подписаното между страните споразумение, същото
съдържа изявления на страните, че кредитите, предмет на обединяване, са изцяло
усвоени като са посочени и дължимите суми по тях към този момент. В резултат на
обединяването на кредитите, вместо съществуващите задължения по горепосочените
договори за кредит е възникнало ново задължение на ответниците към „Банка
ДСК" ЕАД, което към датата на подписване на споразумението е възлизало в
размер на 11 119 лева. В рамките на уговорения срок за издължаване на
задължението - 120 месеца, считано от подписване на споразумението,
кредитополучателите са се задължили да престират частично с месечни вноски на
всяко 15-то число на месеца.
Твърди се, че страните уговорили в чл. 5 от
договора, кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата
на сключването му е бил в размер на 14,95 % годишно или 0,04 % на ден, формиран
от стойността на б-месечен Софибор с размер 0,986 % и надбавка в размер на
13,964 %, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от договорената
фиксирана надбавка.
Наред с горепосочените условия, кредитополучателите
се съгласили с прилагането на Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, както и с Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните на банката.
Обслужването на кредита е продължило до 06.10.2017
г., когато било направено последното плащане по кредита, отнесено за погасяване
на следните месечни вноски: частично погасяване на месечна вноска с падеж част
15.05.2017г., цяла месечна вноска с падеж 15.06.2017 г., както и частично
погасяване на месечна вноска с падеж 15.07.2017 г.. Поради допуснатата забава в
плащанията на главница и лихва, на основание чл. 19, ал. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление „БАНКА ДСК" ЕАД е упражнила
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се, че по силата на чл. 19.1. от Общите
условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата.
В исковата молба е изложено, че поради допуснатата
забава, „Банка ДСК" ЕАД е предприела действия по обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането, за което е уведомила ответниците с нотариална покана
peг. № 17731/2017 г., том 4, № 151 на нотариус К.И., peг. № 572 на НК -
адресирана до В.В.П., връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, и нотариална покана peг. № 17740/2017 г., том 4, № 152 на
нотариус Кънчо Ицков, peг. № 572 на НК - адресирана до Д.В.П., връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налагат се твърдения, че с уведомяването на
кредитополучателя, изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и
поръчителя, настъпила и за двамата, дори поръчителят да не е бил уведомен.
За дължимите по кредитния договор вземания банката
се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 879/
2018 г. по описа на ВРС. Предвид връчване на издадената по заповед за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на ищеца са били дадени указания за
предявяване на иск за вземанията по същата, поради което за ищеца е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока
по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез особен представител оспорват изцяло
предявените искове. Не се оспорва, че между "Банка ДСК" ЕАД и
ответниците е сключено споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015г,
по силата на което страните по делото са се съгласили кредитите, предоставени
на Владимир Димитров Паунов - наследодател на ответниците да се обединят, като
съществуващи задължения по договор за кредит за текущо потребление от
25.07.2008 г. и по договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2009 г. да
се дължат в един кредит с цел да бъдат погасявани при еднакви условия под
формата на кредит за текущо потребление.
Твърди се на първо място в отговора, че
кредитополучателите не са били надлежно уведомени от банката ищец за обявената
от същата предсрочна изискуемост на кредита. Прави се възражение за нищожност
на уговорката за възнаградителна лихва, като неравноправна в хипотезата на чл.
143 от ЗЗП.
При тези две основни възражения моли съда да
отхвърли предявените искове.
Прави възражение за недопустимост на предявените
осъдителни искове, евентуално за неоснователност на същите по изложените
по-горе съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело с № 879/2018 г. на ВРС,
по същото дело на осн. чл. 417 ГПК, по постъпило на 19.01.2018 г. заявление са
издадени в полза на ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист за установяваните
по делото суми срещу ответниците.
Видно е от приложената на л. 28-3 и 34-39
от заповедното производство ПДИ, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена
на ответниците на 17.04.2018 г. и 04.05.2018 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С Разпореждане съдът е указал на заявителя,
че издадената заповед за незабавно изпълнение е връчена на ответниците по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК и че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането
си. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил иск срещу ответниците, по
който иск е образувано настоящото гражданско дело.
По делото се установява от двустранно
подписаното Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г. – л.8-10, че
между страните „Банка ДСК" ЕАД - като кредитор, и В.В.П.
и Д.В.П. - като кредитополучатели, е било сключено споразумение за обединяване
на кредити, предоставени на Владимир Димитров Паунов – баща и наследодател на
кредитополучателите. С това споразумение страните са се съгласили да обединят
съществуващи задължения по договор за кредит за текущо потребление от
25.07.2008 г. и по договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2009 г. в
един кредит с цел да бъдат погасявани при еднакви условия под формата на кредит
за текущо потребление.
Видно от текста на подписаното между
страните Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г., същото
съдържа признание на страните, че кредитите, предмет на обединяване, са изцяло
усвоени от наследодателя Паунов (т. Б от същото). В уговорките на
споразумението посочени и дължимите суми по тях към този момент, както и
признание на банката, че Вирджиния П. е внесла сума в размер на 181,14 лв. и
изявление, че кредиторът се отказва от вземането си за наказателна лихва в
размер нае 2407,72 лв.
В цитираното Споразумение за обединяване на
кредити от 10.08.2015г. е уговорено и че с обединяването на кредитите, се
новират съществуващите задължения по горепосочените договори за кредит, като на
тяхно място възниква ново задължение на ответниците към „Банка ДСК" ЕАД,
което към датата на подписване на споразумението възлиза в размер на 11 119
лева. Уговорен е срок за издължаване на задължението от 120 месеца, считано от
подписване на споразумението (чл. 3.1), при месечни вноски на всяко 15-то число
на месеца (чл. 4), в размер от 180,40 лв. (погасителен план на л. 11).
Твърди се, че страните уговорили (чл. 5 от споразумението),
кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключването му е в размер на 14,95 % годишно или 0,04 % на ден, формиран от
стойността на б-месечен Софибор с размер 0,986 % и надбавка в размер на 13,964
%, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от договорената
фиксирана надбавка.
Наред с горепосочените условия,
кредитополучателите се съгласили с прилагането на Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, както и с
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката (чл. 11 и 12).
Документът, оформящ Споразумение за
обединяване на кредити от 10.08.2015г., е подписан от двете ответници.
Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица също са подписани от кредитополучателите.
Към исковата си молба ищецът е приложил уведомления
за предсрочна изискуемост адресирано до кредитополучателите, оформени в нотариална
покана peг. № 17731/2017 г., том 4, № 151 на нотариус Кънчо Ицков, peг. № 572
на НК - адресирана до В.В.П., връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК (л.25), и нотариална покана peг. № 17740/2017 г., том
4, № 152 на нотариус Кънчо Ицков, peг. № 572 на НК - адресирана до Д.В.П.,
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК (л. 24). От същите е видно, че кредиторът се е
възползвал от правото си да обяви по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предсрочната
изискуемост
считано от 11.01.2018 г.
От заключението по приетата ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и достоверно се установява, че размерът на
вземането на банката към датата на подаване на заявлението в съда е 10 774.42
лева, като по отделни компоненти сумите са следните: Главница - 9919.03лева;
Редовна договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 18.01.2018 г. - 725.36
лева; Обезщетение за забава за периода от 06.10.2017 г. до 18.01.2018 г. -
10.03 лева; Такса предсрочна изискуемост от 18.01.2018 г. - 120.00 лева.
След
датата на подаване на заявлението в съда, в счетоводството на ищеца има
отразено едно плащане на 12.02.2018 г. в размер на 160.00 лева, като плащането
е отнесено от банката за покриване на главницата. По този начин към датата на
изготвяне на експертизата вземането на банката е в размер на 10 614.42 лева,
като по отделни компоненти сумите са следните: Главница - 9 759.03 лева;
Редовна договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 18.01.2018 г. - 725.36
лева; Обезщетение за забава за периода от 06.10.2017 г. до 18.01.2018 г. -
10.03 лева; Такса предсрочна изискуемост от 18.01.2018 г. - 120.00 лева.
Редовното плащане
на погасителни вноски е преустановено на 15.05.2016 г. Последното плащане по
кредита е направено на 06.10.2017 г., като с него изцяло погасената дължима
вноска е с падежна дата 15.06.2017 г., а за дължима вноска с падежна дата
15.07.2017 г. е заплатена цялата лихва в размер на 120.09 лева и частично е
покрита главницата в размер на 8.28 лева от дължими 52.93 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Уважаването на главно
предявения иск се свързва с пълно и главно доказване от ищеца, че е съконтрахент
с ответниците по договор за кредит във връзка с предоставен кредит с описаните
условия, че е предоставил сумата по договора в полза на кредитополучателя,
както и размера на вземането си за главница и договорна лихва. По акцесорните претенции
за неустойка за забава следва да докаже изпадането в забава на длъжника и времето
на забавата. По претенцията за такси за предсрочна изискуемост наличието на
надлежно достигане да кредитополучателя на изявлението на кредитора за обявяване предсрочната изискуемост.
Наличието на твърдяната облигационна връзка
между страните по делото се извежда и от представеното двустранно подписано и
неоспорено досежно авторството му споразумение за обединяване на кредити,
предоставени на Владимир Димитров Паунов, поради което съдът приема това
обстоятелство за изяснено по делото.
Изправността на кредитора досежно
задължението му за предоставяне на договорените парични средства на ответника се
установи безсъмнено от признанията на ответниците направени в обсъденото
споразумение и експертизата на вещото лице, заключението по която е дадено след
обследване не само на счетоводните записвания у ищеца, но и на първична
счетоводна документация, която по арг. от чл.7 ЗСч е годно доказателство за
първоначално регистрирани стопански операции. Ето защо съдът приема и това
обстоятелство за установено по делото.
Изправност на длъжника не се установи по
делото. Напротив – видно от заключението на съдебния експерт, кредитополучателите
са преустановили плащанията. Същевременно с договора за кредит страните са
предвидили предсрочна изискуемост на всички непогасени суми до края на
договора, в случай на забава в плащанията на погасителни вноски в повече от 90
дни. Следователно с оглед спрените плащания, и извършено редовно уведомяване на
кредитополучателите е настъпила по силата на договора предсрочната изискуемост
на процесните суми, считано от 11.01.2018 г. - датата на фингираното връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемост, под формата на нотариални покани.
Връчването на нотариалните покани на двете
ответници е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от служител на нотариуса на
когото надлежно са възложени правомощия по реда на чл. 50 ЗННД.
Следва да се има предвид, че последователно
в практиката на ВКС ( т.напр. с Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016
г. на ВКС, II г. о., и др.), е застъпено становище, че банката, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявлението по чл. 60, ал.
2 ЗКР на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана. Приема се, че последното ще е
редовно осъществено, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД във вр. с
чл. 47, ал. 1–5 ГПК, при което отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК да е
установено чрез три последователни посещения в рамките на един месец, след
което е залепено или поставено уведомление и това да е удостоверено от
длъжностното лице в самата нотариална покана. В тези случаи се счита, че
съобщенията се считат за връчени, дори без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство.
В настоящия случай, се установи от
отразяванията в двете нотариални покани, че оправомощеното от нотариуса по реда
на чл. 50 ЗННД лице надлежно е осъществило описаната по-горе процедура, при
което съдът приема, че от страна на ищеца бе доказано пълно и главно, както
настъпването на обстоятелствата даващи право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, така и надлежното уведомяване на кредитополучателите за
това.
Установено бе от заключението на съдебния
експерт, че към датата на изготвянето му, вземането на банката е в размер на 10
614.42 лева, като по отделни компоненти сумите са следните: Главница - 9 759.03
лева; Редовна договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 18.01.2018 г. -
725.36 лева; Обезщетение за забава за периода от 06.10.2017 г. до 18.01.2018 г.
- 10.03 лева; Такса предсрочна изискуемост от 18.01.2018 г. - 120.00 лева.
Установи се, че разминаването в размера на главницата, претендирана със
заявлението по чл. чл. 417 - 418 се дължи на обстоятелството, че към датата на
подаване на заявлението в съда, в счетоводството на ищеца има отразено едно
плащане на 12.02.2018 г. в размер на 160.00 лева, като плащането е отнесено от
банката за покриване на главницата. Посоченото плащане следва да бъде взето
предвид от съда при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно заключението на вещото лице,
начисленото в извлечението от счетоводните книги на банката и претендирано от
същата задължение за договорна лихва отговаря по размер на уговорените между
страните преференциални лихвени проценти и съответства на заявения от кредитора
в производството по чл. 417 - 418 ГПК.
Съдът намира, че уговореният между страните
ГПР е в рамките на законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не
противоречи на моралните правила, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК и в
тази си част се явява основателен в пълния заявен размер.
По делото по безсъмнен начин бе установено
надлежното обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради
което, претенцията в размер на 120,00 лева, предвидена в чл. 15 от договора за
кредит, като такса за предсрочна изискуемост се явява основателна. По
съществото си тази претенция има неустоечен характер и цели обезпечаване
вредите на ищеца (евентуалните разноски, които трябва да направи), които евентуално
биха настъпили при необходимостта от обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, без да е необходимо да доказва размера им.
При доказана по делото забава от страна на
кредитополучателя основателна се явява и претенцията за неустойка за забава,
претендирана, като лихвена надбавка за забава за периода 06.10.2017 г. до
18.01.2018г. в размер от 10.03 лева.
Предвид установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение и настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения
осъдителен иск.
По изложените съображения съдът намира, че
исковите претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважат в доказания размер.
Сумите, дължими по издадената заповед за изпълнение предвид характера на производството
по чл. 422, ал. 1 ГПК и предвид качеството на двете ответници, като съдлъжници
по споразумението от 10.08.2015 г., се дължат солидарно.
Предвид изхода на спора и представените
доказателства, в полза на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на
иска, а предвид пълното основателност
на същия към датата на предявяването му - в пълен размер. Същите възлизат на
сумата от 331,27 лв. за държавна такса, 300,00 лева за вещо лице и 1000,00 лева
за особен представител. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. Общият размер на дължимите по делото разноски възлиза на 1781,27
лева.
Имайки предвид установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен
диспозитив и за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 215,27
лв., за заплатена държавна такса и 50,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение
– общо 265,27 лева.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в отношенията между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** от една страна и ответниците
В.В.П. ЕГН **********
с адрес ***, и Д.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, от друга, че ответниците дължат солидарно на ищеца по
Заповед № 421/23.1.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, издадени от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 879/2018г. в размер на сумата от 9759.03 лв. (девет хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 03ст.), представляваща дължима главница
по Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015г. и извлечение от счетоводните книги на банката,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.01.2018г., до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 725,38лв. (седемстотин
двадесет и пет лева и 38ст.), представляваща договорна лихва за периода
15.06.2017г. до 19.01.2018г.; сумата от 10,04лв.
(десет лева и 04ст.), представляваща лихвена надбавка за периода
15.07.2017г. до 09.01.2018г.; сумата от 120,00лв.
(сто и двадесет лева), представляваща дължима такса изискуемост, дължими по
Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015, предсрочно изискуем,
считано от 11.01.2018 г., на основание чл. 20.1., т. 1 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечение от счетоводните
книги на банката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за главницата за разликата над
сумата от 9759.03 лева до предявения размер от 9919,03 лева, като погасен
поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА В.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, и Д.В.П. ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1781,27 лв. (хиляда седемстотин
осемдесет и един лева и 27 ст.) разноски в исковото производство пред ВРС,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.
ОСЪЖДА В.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, и Д.В.П. ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, разноски
по частно гражданско дело № 879/2018
г. по описа на ВРС в размер на 265,27
лева(двеста шестдесет и пет лева и 27 ст.), от които: 215,27 лв., за
заплатена държавна такса и 50,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………