№ 11101
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А Гражданско дело №
20221110112195 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданското дело е образувано по повод иск за делба от Г. Н. М. и М. В. М. срещу В. Л.
М..
Първа фаза на делбеното производство е приключила с влязло в сила решение № 4907
от 29.03.2023г., като е насрочено о.с.з. по втора фаза на делбата, в рамките на което са
предявени, а и приети претенции по сметки от ответника към ищците.
На 19.11.2024г. делбеното производство е приключило с оттегляне на иска за делба от
съделителите – ответника изразил воля лично, а ищците чрез представител с пълномощно по
делото с права по чл. 34 ГПК, като съдът, с оглед постановеното и влязло в сила решение от
първа фаза на делбата, е постановил определение, с което е прекратил втора фаза на
делбеното производство, констатирайки ликвидиране на съсобствеността между страните
извънсъдебно и валидно изразената им воля да оттеглят иска за делба и исковете по сметки.
В рамките на о.с.з. от 19.11.2024г. представителят на ищците e поискал присъждането на
разноски, включително за адвокатско възнаграждение. От представителя на ищците е
депозирана молба от процесуалния представител на ответника, съдържаща също искане за
присъждане на разноски /л.315/.
С определение от 19.11.2024г. съдът е прекратил производството във втора фаза на
делбата и е присъдил исканите от ищците разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 ГПК от В. Л. М., с искане да се измени посоченото
по-горе определение в частта на разноските, претендирани от ищците. Иска се съдът да
присъди разноски и за заповедното производство.
Препис от молбата, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК, е изпратен на насрещната страна. В
указания срок е постъпило становище, в което искането се оспорва като неоснователно.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и
доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:
1
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да
иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Списък по чл. 80 ГПК не е необходим, тъй като ответникът иска изменение на
съдебния акт досежно разноските, търсени от насрещната страна, поради което и
релевираното възражение не се споделя.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
На съдебния състав е известна съдебната практика по приложение на чл. 355 ГПК, в
която се застъпва, че разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по
повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване на
експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите
или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването
на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде
извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение
намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията в, т. 9 на Постановление
№ 7/1973 г. на Пленума на ВС. Делбеното производство е уредено като особено исково. Това
е така, тъй като процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по
отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй
като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги
възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от
поведението на другата страна. Отговорността за разноски не е уредена като санкция за
неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК.
Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е
възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното
производство страните имат двойно качество – те са и ищци и ответници един спрямо друг.
Затова законодателят е предвидил с нормата на чл. 355 ГПК разноските да се понасят
от страните съобразно стойността на дяловете им - квотата, която притежава от
делбените имоти, а не от стойността на дела, който получава във втората фаза. Това се
отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски
хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното
производство са предявени други искове – например по сметки, тъй като те зависят от
поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на
разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Изложеното се отнася за производството пред
първата инстанция. Когато обаче разноските са направени по повдигнати правни въпроси по
реда на обжалването относно избрания способ за ликвидиране на съсобствеността,
респективно как да бъде приложен той или по сметките, деловодните разноски се присъждат
по общите правила, уредени в чл. 64 ГПК /отм./, сега чл. 78 действащия ГПК. Това е така,
защото в глава двадесет и девета "Съдебна делба" на ГПК, законът не предвижда специални
норми за въззивното и касационното производство, включително и за разноските за тези
2
производства, поради което за тях се прилагат общите правила на чл. 78 ГПК. По аргумент
от ал. 2 на този текст, при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва да
съобрази и поведението на насрещната страна. Когато се развие производство по въззивно,
или касационно обжалване, страните имат определено процесуално качество според
позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна, или
неоснователна, т. е. присъждането на разноски за тези инстанции зависи от поведението на
страната и правното основание за това е чл. 78 ГПК. Заявяването на един и същ способ за
извършване на делбата, но различен начин на разпределение на делбените имоти сочи на
спор между тях и различно становище. В този смисъл Определение № 50211 от 27.09.2022 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2770/2022 г., I г. о., ГК.
С оглед изложеното, направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение
остава за тяхна сметка. Извода важи, независимо че са предявени претенции по сметки, тъй
като по тях съдът не се е произнесъл с решение, а ответникът е заявил, че не поддържа иска
си по сметки.
Предвид процесуалното поведение на страните в последното о.с.з. обаче съдебният
състав погрешно е приел, че част от тяхното споразумение е плащането на разноски за
адвокатско възнаграждение, които да бъдат присъдени от съда. Едва след депозиране на
молбата от ответника и с оглед съдържащото се в нея изявление и приложение нотариалния
акт, с който спорът е разрешен, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение
следва да останат за сметка на всяка страна, която ги е направила. Горното налага изменение
на постановения акт в частта за разноски, изразяващо се в неговата отмяна в тези части.
В допълнение, с оглед изявлението на адв. М., че след последното о.с.з., в рамките на
което делбеното производство е прекратено във втора фаза на делбата, е починал съделителя
Г. Н. М. на 03.01.2025г. Последната е оставила за свои наследници останалите двама
съделители – М. М. и В. М.. Лицата вече са страни по делото, поради което качествата им се
сливат и няма нужда от постановяване на нов акт, с който да бъдат конституирани в процеса
като наследници на покойния съделител.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 19.11.2024г.,, постановено по гр.д. №
12195/2022г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като ОТМЕНЯ
определението в следните части:
в частта, в която М. В. М. с ЕГН: **********, е осъдена да заплати на адв. А. А. М. с
ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, изчислено
съобразно дела й за оказано на съделителя Г. М. процесуално представителство по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
в частта, в която В. Л. М., ЕГН: **********, е осъден да заплати на адв. А. А. М., ЕГН:
**********, сумата от 2375 лева адвокатско възнаграждение, съобразно дела му за
3
оказано на съделителя Г. М. процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА.
в частта, в която Г. Н. М. с ЕГН: **********, е осъдена да заплати на М. В. М. с ЕГН:
**********, адвокатско възнаграждение в размер на 125 лева, изчислено съобразно
дела й.
в частта, в която В. Л. М., ЕГН: **********, е осъден да заплати на М. В. М. с ЕГН:
**********, сумата от 2375 лева адвокатско възнаграждение, съобразно дела му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4