Решение по дело №344/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано по жалба на адв. П. В., в качеството на процесуален представител на Н. С., с адрес за призоваване и за двамата: [населено място], о***, против Решение № 1979/15.12.2023 г. по АНД № 4745/2023 г. на Районен съд – Пловдив.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се моли съда да го отмени, както и да отмени ЕФ по съображения, изложени в жалбата. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на наказанието, тъй като, за да е налице посоченият състав на чл.182 ал.4 от ЗДвП, следва да има влязло в сила НП или ЕФ на съответния административен орган и да не е изминал срокът по-дълъг от посочения в §6 т.33 от ДР на ЗДвП – обстоятелства, които налагат преценка от страна на АНО и той следва да приложи общия ред, предвиден в ЗАНН – съставяне на АУАН, съдържащ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, вкл. и тези, които обуславят квалифициращия признат, което дава възможност на нарушителя да защити правата си в пълен обем. На следващо място се сочи, че АТСС не е минало последваща проверка, тъй като от представения протокол не е видно какъв е номерът на проверяваното средство. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е становище по основателността на жалбата, с която се иска същата да бъде отхвърлена изцяло.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационното обжалване е Решение № 1979 от 12.12.2023 г. по АНД № 4547/2023 г. по описа на ПРС, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К 7465433, с който на Н. И. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 във връзка с ал.1 т.3 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

След анализ на събраните доказателства, настоящата инстанция констатира, че основните доводи в жалбата до Районен съд – Пловдив се, че е налице несъответствие между фактическата обстановка и изпълнителното деяние, което нарушава правото на защита на лицето, тъй като му се вменява несъществуващо нарушение, както и в обстоятелството, че жалбоподателят е поставен в невъзможност да се ползва от правото, предвидено в чл.189 ал.5 от ЗДвП.

Оплакванията в касационната жалба са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Решението на първоинстанционния съд е изключително подробно мотивирано, като са изложени аргументи във всички аспекти. Изложените мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и преповтарянето им е излишно.

В обобщение: когато има констатирано нарушение с техническо средство, водачът не се спира, а се съставя фиш. По закон той се изпраща на собственика на колата за връчване. Когато става въпрос за юридическо лице, фишът идва на името на собственика на колата, логично в конкретния случай, това е собственикът на фирмата.

Как да действа собственикът на колата? При положение, че собственик на фирма е получил фиш на автомобил, който е негова собственост, но се управлява от друг водач, в срок до 14 дни трябва да подаде декларация, която съдържа имената на собственика на фирмата, имената на управлявалия водач и номера на фиша. Задължително към декларацията се прикрепя и копие на свидетелството за управление на водача-нарушител. Декларацията се подава в Областната дирекция на МВР, от която е издаден фишът. При това положение фишът се анулира и се съставя нов на името на водача-нарушител.

При установяване на нарушение, при което водач е управлявал в населено място със скорост 50 км/ч над допустимата, на собственика се изпраща писмо да се яви в структурите на МВР, където той декларира кой е управлявал автомобила по време на нарушението. В последствие се извиква нарушителят, при което му се съставя акт за установено административно нарушение и се издава наказателно постановление. В случай, че собственикът не декларира, актът се съставя на него.

В настоящият случай, нарушението е безспорно установено по надлежния ред, за което правомерно е издаден и електронен фиш.

Наред с това следва да се посочи, на първо място, безспорно е установено, че техническото средство, с което е засечена скоростта е от одобрен тип, годно за употреба, минало е проверка. Това е така, тъй като в протокола за използване на АТСС (рег. № 103р-9860/17.02.2023 г.) е посочен вида на АТСС – ARH CAM S1 120ССА8, а в протокола от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. е посочено: „1. Обект на проверката: - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1“ и „6. Проверено средство за измерване - 120ССА8“. В този смисъл, неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че АТСС не е минало последваща проверка.

На следващо място, налична е справка за собствеността на автомобила, нарушението е извършено в границите на населеното място.

На второ място, липсват данни за ползвател на процесния лек автомобил – „Тойота Корола Версо 1.6 И“ с рег. № СА 56 61 АК и, както правилно е посочил съставът при РС – Пловдив, при всяко положение, предоставяйки на трето лице да ползва автомобил, за който жалбоподателят отговаря сам, в негова тежест е да обезпечи с подходящо доказателства установяването на действителния водач, което в случая Стаменова не е сторила, поради което и правилно причините, на които се позовава жалбоподателя в тази насока, не се ценят като извинителни от състава на РС – Пловдив.

Неоснователни са и доводите, относно санкционната разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДвП.

С административната преписка е представена справка за нарушител/водач Н. И. С., с посочено ЕГН. В касационната жалба е налице оплакване за неправилност на първоинстанционното решение относно доводите свързани с наличието на повторност, а с писменото доказателство се установява именно сочено в касационната жалба обстоятелство. От горната справка е видно, че по отношение на Стаменова е налице влязъл в сила ЕФ серия К, № 6191580, съставен на 26.07.2022 г. за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и връчен на нарушителя на 04.04.2023 г. Ето защо следва да се приеме, че тъй като нарушението по оспорения електронен фиш е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на посочения по- горе ЕФ, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, то е налице повторност по смисъла на § 6 т.33 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП е препращаща и в ЕФ точно и ясно е отразено при коя от хипотезите на чл.182 ал.1 е осъществено нарушението, а именно – т.3 на сочения текст. Независимо от това обаче, от издадения ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение, както и, че нарушението е извършено в населено място, поради което горното не е довело до съществено нарушаване правата на жалбоподателя.

В конкретния случай превишената стойност на скоростта е 23 км/ч, поради което санкцията правилно е посочено - при условията на чл.182 ал.4 във връзка ал.1 т.3 от ЗДвП. Същата е и правилно определена в размер на 200 лв., тъй като в чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е определена глоба в размер на 100 лв., която следва да бъде удвоена при условията на чл.182 ал.4 от ЗДвП и законосъобразният размер на същата за осъщественото нарушение възлиза на 200 лв.

При извършената служебна проверка на решението съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1979/15.12.2023 г., постановено по АНД № 4745/2023 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Н. С. с [ЕГН], с адрес за призоваване: - [населено място], о***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80.00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.