О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……............./14.12.2018
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 16760 по описа на съда за 2017
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба подадена от Държавата срещу В.В.М., В.З.М. и Т.З.М., с която срещу ответниците
е предявен иск за прогласяване за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД на сделката обективирана в
точка втора от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
24/31.01.2008 г., т. I, per. № 586, нотариално дело №
16/2008 г., с която В.З.М. и Т.З.М. са учредили в полза на В.В.М. право на ползване върху закупения от учредителите с
точка първа на нотариалния акт имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Бенковски, община Аврен, област Варна, за
който е отреден УПИ 0 II- 72 , от квартал 9 по плана на селото, целият с площ
620 кв. м. при граници: улица, улица УПИ III - 71 и
УПИ № 1 - 69, заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с
разгърната застроена площ 185 кв. м.
В исковата молба се
излага, че с влязло в законна сила решение имотът е отнет в полза на държавата
от В.З.М. и Т.З.М. по реда на чл.28, във връзка с чл.9 и чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД
(отм.). Сочи, се, че към настоящия момент държавата е собственик на имота, но
правото на ползване на В.М. е налично и пречи на собственика да ползва изцяло
имота си. Твърди се, че разпоредителната правна сделка, с която е учредено
правото на ползване е нищожна, доколкото към момента на изповядването ѝ
учредителите са били непълнолетни, а пред нотариуса не е представено разрешение
от съдия по чл. 73, ал.2 от СК (отм.).
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците са подали отговори на исковата молба,
с който оспорват иска като недопустим и неоснователен.
При повторна проверка по реда на чл. 130 от ГПК, съдът
намира, че производството е недопустимо.
Видно от т.1 от
приложения към исковата молба Нотариален акт № 24, том 1, per.
№ 586, дело № 16 от 31.01.2008 г., на дата 31.01.2008 г. дружеството „Ей Джей Пропърти 2005“ ООД продава
описания по-горе имот на ненавършилите пълнолетие деца на проверяваното лице Здравко
Минев - В.З.М. и Т.З.М., действащи по сделката чрез своята майка и законен
представител В.В.М..
С т.2 на същия
нотариален купувачите учредяват безсрочно право на ползване върху имота в полза
на родителите си В.В.М. и Здравко Минев, които към
този момент са съпрузи.
Съобразно твърденията
на ищеца с нотариално заверена декларация, вписана в Службата по вписванията -
град Варна на 30.09.2011 г., Здравко Минев се отказва от запазеното с цитирания
нотариален акт право на ползване върху имота.
От изложеното в
исковата молба, а и от направената служебна справка се установява, че с влязло
в законна сила Решение № 845/30.04.2015 г. по гр. д. № 2454/2011 г. по описа
Окръжен съд – Варна описаното по-горе дворно място в с. Бенковски е отнето в
полза на Държавата от В.З.М. и Т.З.М., на основание чл.28, във връзка с чл.9 и
чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).
При тази фактическа
обстановка, по която насрещните страни по делото не спорят, съдът намира, че за
държавата липсва правен интерес от водене на процесния
иск по следните съображения:
С решението по чл. 28
вр. чл.9 от ЗОПДИППД (отм.) се отнема право на
собственост от привидния му приобритател по силата на
порочна сделка извършена със средства придобити от престъпната дейност на негов
възходящ или съпруг.
Искът по чл. 28 вр. чл.9 от ЗОПДИППД (отм.) е конститутивен
и решението на съда има действие за напред. Правните последици на положителното
решение по специалния иск обаче са такива, че спрямо държавата се приема за установено,
че считано от един минал момент - датата на порочната сделка извършена със
средства от престъпна дейност, процесното имуществото
е придобито фактически от проверяваното лице, а не от лицата попадащи в кръга
очертан от чл. 9, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.). Т.е. към минал момент се отрича настъпването
на желания от проверяваното лице вещнотранслативен
ефект по отношение на лицата по с чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.), а насочването на дипозитива на съдебния акт само срещу последните има
единствено целта да преодолее създадената привидност в правния мир, че са
станали собственици на конкретното имущество. Така с решението по специалния
иск по чл. 28 вр. чл.9 от ЗОПДИППД държавата
придобива само „гола собственост“, чиста от парасобственическите
права на низходящи или съпруг на проверяваното лице, които не могат да бъдат противопоставени
на държавата, независимо, че тя е придобила собствеността върху имота след
вписване на покупко-пордажбата.
След като с решението
по чл. 28 вр. чл.9 от ЗОПДИППД (отм.) със СПН е
установено, че лицата по чл. 9 никога не са ставали собственици на определено имущество,
то сключените от тях сделки, последващи привидното
придобиване, също са недействителни освен ако приобретател
по тях не са трети лица по смисъла на ЗОПДИППД (отм.). Тогава защитата на
държавата следва да се реализира в рамките на нарочно исково производство по
чл. 28 вр. чл. 7 от ЗОПДИППД (отм.). Т.е. по аргумент
за обратното, правният резултат на отнемането по чл. 28 вр.
чл.9 от ЗОПДИППД (отм.) влече недействителност ex lege и на всички сделки сключени между приобритателя с отречени права и другите субекти по чл. 9,
които не са трети лица за производството по ЗОПДИППД (отм.).
В конкретиката
на казуса, атакуваната сделка по учредяване на безвъзмездно право на ползване е
сключена между децата на проверяваното лице - приобретатели
на имота съгласно т.1 от процесния нотариален акт и
съпругата на проверяваното лице, която освен това в лично качество е била
страна по гр. д. № 2454/2011 г. на ВОС и от нея собствено са отнети редица
имоти, видно от приложеното решение. Т.е. страни по процесната
безвъзмездна сделка са все лица, за които е признато, че не са трети лица по
смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.). Следователно с влязлото в сила
решение, с което държавата е постигнала по-големия правен резултат и имотът е
отнет от мнимите купувачи, ex lege мълчаливо
е призната за недействителна и последващата
разпоредителна сделката по учредяване право на ползване, след като от нея се
ползва лице по чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.).
В обобщение съдът
намира, че безвъзмездно учреденото право на ползване в полза на съпругата на
проверяваното лице - В.В.М., последващо
порочната придобивна сделка обективирана
в т.1 от Нотариален акт № 24, том 1, per. № 586, дело
№ 16 от 31.01.2008 г., се е погасило като законна последица от отнемането на
имота по реда на чл. 28 вр. чл.9 от ЗОПДИППД (отм.)
от В.З.М. и Тоеодора З.М.. Така противно на
становището на ищеца, дворното място в с. Бенковски е придобито от държавата
свободно от тежести и тя няма правен интерес от водене на настоящия иск, който не
би променил правното статукво по положителен за ищеца начин.
Извод за обратното не
може да се направи само и единствено от обстоятелството, че в партидата на
имота продължава да е вписано обстоятелството, че върху него е учредено право
на ползване на В.М., доколкото самото вписване не създава права.
От изложеното следва,
че предявеният иск е недопустим поради липса на абсолютната процесуална
предпоставка – правен интерес за ищеца, поради което делото следва да се
прекрати.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 16760/2017 г. на Варненски районен
съд, ХХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: