№ 15169
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110157322 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. А. П., ЕГН
**********, с адрес в ... против ..., с адрес в ..., представлявано от Началника- полк. П.В., с
която са предявени искове с правна квалификация чл. 71 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 вр. чл. 4 ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. за задължаване ответника да анексира
сключения валиден договор, да бъде осъдено ЦВО да заплати обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на дискриминация по признаците „образование“ и „лично
и обществено положение“ в размер на 1000 лв. и да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 1000 лв., представляващо разликата в трудовото възнаграждение за длъжността,
заемана от него и за длъжността, за която е кандидатствал“.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е кандидатствал по команден ред с рапорт с
вх. № 2-997 от 27.09.2018 г. и по общия ред със заявление с вх. № 857 от 28.09.2018 г. за
длъжност „младши експерт“ във военни формирования, подчинени на .... Сочи, че
процедурата по предварителен подбор и класиране на кандидатите е незаконосъобразна и
опоречена и в противоречие със закона на ищеца са върнати книжата му за кандидатстване
от ВО- .. Незаконосъобразно ищецът е назначен във ВО- .., длъжност, за която не е
кандидатствал. Ищецът излага подробни съображения и твърдения относно
кандидатстването му за назначаване във военни формирования към ..., а именно в ... и
твърди, че незаконосъобразно Началникът на ЦВО е променил общи и специфични
изисквания за заемане на длъжността „младши експерт“, за която ищецът е кандидатствал.
С исковата молба Д. П. моли за събирането на писмени доказателства.
С молба с вх. № 126305/16.04.2024 г. ищецът моли за изискване на всички сключени
и прекратени договори или анекси към тях, касаещи процесния период за кандидати,
отговарящи на изискванията на приложение № 1 към Заповед № 1224/29.11.20217 г. и рег.
ОХ № 1296/20.12.2017 г. на Министъра на отбраната.
С молба с вх. № 129231/18.04.2024 г. ищецът прави искане по чл. 190 ГПК.
С молба с вх. № 158595/15.05.2024 г. ищецът прави искане по чл. 190 ГПК.
С молба с вх. № 135863/24.04.2024 г. ищецът представя писмена защита. Поддържа
1
исковата молба. Твърди, че ответникът се позовава на отменен административен акт. Сочи,
че изискването в обявата и в чл. 24, ал. 1, т. 7 във вр. ал. 6, т. 1 ЗРВСРБ е кандидатите да не
са навършили пределна възраст за служба в доброволния резерв, която е 55 г. и към момента
на кандидатстването на ищеца последният не я е бил навършил. Твърди, че друго основание
за отказ освен възрастта му не била посочена. Поддържа, че възрастта му и оставащото му
време до пределната възраст не били въпрос за преценка по целесъобразност на
назначението. Оспорва, че лицето, което е упълномощено да сключи договора с ищеца, е
имало право на преценка по целесъобразност. Твърди, че това лице може да извърши
преценка единствено по законосъобразност. Поддържа, че в случая е налице дискриминация
по признациър лично (обществено) положение и образование.
С молба с вх. № 160072/16.05.2024 г. ищецът прави искане по чл. 190 ГПК.
С молба с вх. № 172710/28.05.2024 г. ищецът представя писмена защита. Поддържа
исковата молба. Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Твърди, че
ответникът се позовава на отменен административен акт. Твърди, че в процедурата има и
друго участващо лице по смисъла на обява Рег. № 25-04.85/22.01.2018 г. Прави искане по чл.
190 ГПК.
В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ищецът не се явява и не се
представлява.
С молба с вх. № 177365/30.05.2024 г. ищецът представя писмена защита. Поддържа
исковата молб. Твърди, че ответникът се позовава на отменен административен акт. Твърди,
че в процедурата има и друго участващо лице по смисъла на обява Рег. № 25-
04.85/22.01.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си, депозира писмен
отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди се в отговора, че със заповед на
министъра на отбраната № ОХ-547 от 19.07.2016 г. е обявен прием за служба в доброволният
резерв. На 14.09.2016 г. Д. П. е подал заявление за кандидатстване във ВО-., ВО-. и ВО-. за
длъжността „младши експерт“. След проверка на медицинската годност на ищеца,
комисията, назначена със заповед № 194/28.07.2016 г. на началника на ВО-. е разгледала
документите на П. и го е допуснала до участие в конкурса за трите длъжности. Със заповед
на началника на ЦВО № РД-414/20.09.2016 г. е определена комисия за провеждане на
конкурса и класиране на кандидатите в ЦВО. Д. П. е кандидатствал за длъжността „младши
експерт“ в три военни окръжия - ., . и . и е класиран от комисията по провеждане на
конкурса съответно на трето, на четвърто и на четвърто място, а договорите за длъжностите
„младши експерт“ са сключени с кандидатите, класирани на първо място. За длъжността
„специалист“ във ВО-.. не е имало кандидати и тъй като Д. П. не е класиран по първите му
три желания и поради фактът, че той е имал голямо желание да служи в доброволния резерв
и е отговарял на изискванията за длъжността „специалист“, комисията е изготвила протокол
с предложение тази длъжност да бъде заета от него. Чрез началника на ВО-. е предложено на
г-н П. да заеме длъжността, за което той е изразил своето писмено съгласие. Със заповед на
министъра на отбраната № ОХ1296/20.12.2017 г. е обявен прием за служба в доброволният
резерв на лица, които са били освободени от военна служба. Д. П. е кандидатствал отново за
длъжността „младши експерт“ във военните окръжия във военните окръжия в ..., като към
момента на кандидатстването е бил страна по сключен договор за служба в доброволния
резерв. След подаване на заявлението отново е извършена преценка за медицинска годност
на ищеца, която е положителна и ВО-. е изпратил документите на П. до ЦВО през ВО-..
Документите на Д. П. са върнати до ВО- ., защото текущата процедурата е била за
освободени от военна служба български граждани, а ищецът е имал сключен договор за
служба в доброволният резерв.
Д. П. е подал и рапорт до началника на ЦВО чрез ВО-.. за длъжността „младши
експерт“ във военните окръжия в .... Началникът на ЦВО е изразил становище П. да бъде
назначен на длъжността „младши експерт“ във ВО-. без да е наясно с краткия период (до
31.12.2019 г.), през който той може да служи като „младши експерт“ във ВО- .. Изпратено е
2
писмо до ВО-.. и ВО- . за стартиране на процедура по издаване на разрешение за достъп до
класифицирана информация „Секретно“. Впоследствие е станало ясно, че не е отчетен
факта, че Д. П. е бил сержант и съгласно чл. 51, ал. 1, т. 4 от ППЗРВС лицата с по-ниско
звание по резерва от изискващото се звание за длъжността по длъжностно разписание следва
да преминат курс за квалификация в срок до една година. Наред с това, към 31.12.2019 г. Д.
П. е предстояло да бъде изключен от военен отчет поради навършване на пределна възраст
както и да му бъде прекратен договора за служба в доброволният резерв. Началникът на
сектор „Бойна готовност, анализ на военният отчет и комплектуване“ е изразил становище,
че не е целесъобразно Д. П. да бъде преназначен на нова длъжност, с основание: краткия
период (до 31.12.2019 г.), през който той може да служи като „младши експерт“ във ВО- ..
Базирайки се на това становище е изпратено писмо до ВО-. и ВО-.., с което са информирани
за отказа от одобрение по отношение кандидатурата на Д. П. за назначаване на нова
длъжност в доброволния резерв. Относно защита на инвестициите, обучението на служителя
- ищец Д. А. П. - изчислена на стойност от около 8200 лева за летен сезон / зимен сезон за
8500 лева, с продължителност три месеца се явява нерентабилно.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания и не изразява становище по
доказателствените искания, направени с исковата молба.
С молба с вх. № 119041/10.04.2024 г. ответникът представя писмени доказателства
съгласно дадените му указания, като моли същите да бъдат приложени по делото.
С молба с вх. № 151310/09.05.2024 г. ответникът представя писмени доказателства
съгласно дадените му указания, като моли същите да бъдат приложени по делото.
В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си,
представя писмени доказателства. Поддържа направените възражения в отговора на
исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване при ровеждането на процедура, в която ищецът е кандидатствал за
длъжността „младши експерт“ във военни формирования ..., той е третиран по-
неблагоприятно от други лица, кандидатстващи за същите длъжности, по признаци „лично
или обществено положение“ и „образование“.
В тежест на ответника е указано да установи следните обстоятелства: наличието на
законово основание за отказ за назначаване на ищеца на кандидастваната от него длъжност
„младши експерт“ поради нерентабилостта на назначаването му с оглед краткия срок, в
който може да заема длъжността, и средствата, които трябва да бъдат заплатени за
обучението му за заемането на тази длъжност.
Видно от представените доказателства ищецът е кандидатствал с Рапорт от
27.09.2018 г. за преназначаването му на вакантна длъжност „младши експерт“ във военните
окръжия- ..., обявени със Заповед № ОХ-1296/20.12.2017 г.
С Писмо рег. № 25-05-440/04.12.2018 г. Началникът на ЦВО се е произнесъл, че
рапортът на ищеца няма да бъде удовлетворен поради малкия срок, в който следва да бъде
назначен на длъжността „младши експерт“ във военните окръжия след преминаване на
необходимия едногодишен курс за квалификация. Излага, че старши сержант П. е роден на
01.01.1965 г. и навършва пределна възраст за служба в доброволния резерв на 01.01.2020 г.
В писмото е посочено и че завършеното образование от старши сержант П. не се приравнява
на придобитото образование по определена военна специалност.
Посоченото писмо е било обжалвано пред АССГ, във връзка което е образувано адм.
д. № 674/2019 г. и по което е постановено влязло в сила Решение № 7662/05.12.2019 г. С
цитираното решение е отменено Писмо рег. № 25-05-440/04.12.2018 г., доколкото преценката
3
на административния орган по рапорта следва се простира до изискванията на закона към
кандидатите резервисти, но не и по целесъобразност.
Видно от Заповед № ОХ-1224/29.11.2017 г. на Министъра на отбраната на основание
чл. 31, ал. 1 ЗОВСРБ, чл. 25, ал. 5 ЗРВСРБ и чл. 2, ал. 2, чл. 4, ал. 8 и ал. 9, чл. 4 „а“ и чл. 4
„б“ от ППЗРВСРБ e била създадена организация по приемане на служба в доброволния
резерв на освободени от военна служба български граждани, без приемане на конкурс.
Процедурата по чл. 4 „б“ от ППЗРВСРБ касае български граждани, освободени от военна
служба, като ищецът не принадлежи към тази категория, доколкото е имал действащ договор
за служба в доброволния резерв.
Следва да се отбележи, че с положителна резолюция от 15.10.2018 г. на Началника на
ЦВО е разпоредено преназначаване на ищеца във ВО II степен- ., в резултат на което е
издадено Писмо рег. № 25-05-440/04.12.2018 г. При осъществената проверка е установено, че
ищецът е отговарял на изискванията на чл. 24, ал. 1 ЗРВСРБ за сключване на служба в
доброволния резерв за длъжността „младши експерт“ във военните формирования, за които е
кандидатствал. Към датата на кандидатстване ищецът не е навършил пределна възраст за
служба в доброволния резерв. Доколкото ищецът не е притежавал ВОС за категория
военнослужещ „офицер“, която била необходима за заемане на длъжността „младши
експерт“, е следвало да завърши курс за повишаване на военната квалификация съгласно чл.
51, ал. 1, т. 4 ППЗРВСРБ.
Следователно ищецът е могъл да заеме длъжността „младши експерт“ във ВО- . до
навършване на пределна възраст с преминаване на съответния курс за повишаване на
военната квалификация, тъй като е отговарял на необходимите изисквания за заемане на
длъжността.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в този
смисъл – Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др. /.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и твърдените от
ищеца - „лично или обществено положение“ и „образование“. На санкциониране подлежи
всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на лицето/лицата
при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да
бъде установен защитен признак за лицето/лицата и причинна връзка между спорното
третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак
съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Неблагоприятно
третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие,
които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.
4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. При извършването
на преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на
защитен признак съдът следва да прецени дали е налице съществено различие в начина, по
който се третира едно лице, в сравнение с останалите лица при сравними сходни
обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че
лицата в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
4
възможности.
Посочи се, че съдът не достигна извод за това ищецът да е носител на защитен
признак съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не се установи освен това и да е третиран по различен
начин от което и да е лице, кандидаствало за „младши експерт“ в процесните военни
окръжия.
Съдът намира, че по делото не се установи ищецът да е бил поставен в по–
неравностойно положение в сравнение с други лица. От събраните по делото доказателства,
не се доказа ищецът е бил подложен на дискриминационно отношение въз основа на
признак обществено положение. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен на това основание.
Втория признак, по който ищецът твърди, че е бил дискриминиран, е „образование“.
От изложеното по делото се установи, че ищецът е отговарял на изискванията, като е
следвало да следва да премине курс за квалификация. Ответникът не е изтъкнал като
причина за отказа липсата на образование или определена квалификационна степен.
Напротив като причина за отказа е изтъкната нерентабилността на назначаването на ищеца с
оглед краткия срок, в който може да заема длъжността, и средствата, които трябва да бъдат
заплатени за обучението му за заемането на тази длъжност. С оглед изложеното признакът,
по който ищецът е бил дискриминиран, е „възраст“, доколкото същият скоро след това е щял
да достигне пределна възраст за служба в доброволния резерв, представляващо пречка за
назначаването му на посочената длъжност поради „нерентабилност“. В исковата молба
ищецът обаче не посочва да е дискриминиран по този признак, а по „образование“, с оглед
което искът следва да бъде оставен без уважение.
С оглед отхвърлянето на исковете по чл. 71 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 вр. чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗДискр., неоснователни се явяват и исковете по чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на дискриминация
по признаците „образование“ и „лично и обществено положение“ в размер на 1000 лв. и да
бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 1000 лв., представляващо разликата в
трудовото възнаграждение за длъжността, заемана от него и за длъжността, за която е
кандидатствал“.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ответникът, на който следва да се
присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. П., ЕГН **********, с адрес в ..., против ..., с
адрес в ..., представлявано от Началника- полк. П.В., искове с правна квалификация чл. 71
ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 вр. чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. за
задължаване ответника да анексира сключения валиден договор, да бъде осъдено ЦВО да
заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на дискриминация по признаците
„образование“ и „лично и обществено положение“ в размер на 1000 лв. и да бъде осъден да
заплати обезщетение в размер на 1000 лв., представляващо разликата в трудовото
възнаграждение за длъжността, заемана от него и за длъжността, за която е кандидатствал“.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ..., с адрес в ...,
представлявано от Началника- полк. П.В., на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата
от 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6