ПРОТОКОЛ
№ 51
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600031 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.
Жалбоподателят подсъдим Н. Т. М. , редовно призован, се явява
лично и с адв. Н. от АК – Бургас.
Жалбоподателят подсъдим Р. С. Б. , редовно призована, се явява
лично и с адв. П. Х. от АК – Бургас.
Частните обвинители Ж. С. С., С. И. Б., К. И. Б., Й. Ж. Б.,
редовно призовани не се явяват и не посочват уважителни причини за
неявяването си. За тях се явява техния повереник адв. К.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, да се даде
ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М.: Да се разгледа днес делото.
ПОДСЪДИМАТА Р. Б.: Да се разгледа днес делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, имам следното искане по доказателствата. Изхождайки от мотивите на
Окръжен съд – Бургас и изложените факти относно налагане на моя
подзащитен наказание за административни нарушения, посочени в мотивите,
а именно на наказателни постановления и фишове издадени по ЗДП чрез
електронните средства за контрол на движението по пътищата, Ви моля да
изискате официален отговор и справка от ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция“, за това - на кои лица са наложени въпросните наказания, визирайки
наказателните постановления, в които е посочен поименно виновният водач
за съответното административно нарушение, както и да изискате справка за
цитираните в мотивите 14 електронни фиша, в които да се сочи дата и час на
извършване на нарушението и да ни бъде дадена възможност да Ви
представим пътни листи за съответните дати на извършване на нарушенията и
трудови договори на шофьорите, които работят във фирмата, на която
управител е моят подзащитен.
Твърдението ни е, че може да Ви представим и декларациите по
чл. 188а от ЗДП, по памет цитирам, от които да е видно кои са водачите
извършили всяко едно посочено в мотивите на Окръжен съд – Бургас
административните нарушения, тъй като фирмата има не малко превозни
средства и предмет на дейност е транспорт на стоки. С оглед на изложеното,
огромната част, почти всички наказателните постановления и фишове, са на
водачите на камионите на фирмата.
2
АДВ. Х.: Госпожо председател, единствено бих желал да приемете
като доказателство по делото експертно решение на комисия, относно
здравословното състояние на подзащитната ми, с което е продължен срока на
временната й нетрудоспособност. Това го представяме с оглед на личността
на подзащитната ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям за приемането на
експертното решение като доказателство по делото. По доказателственото
искане направено от адв. Н., считам, че същото е неоснователно. По делото
има достатъчно доказателства, които установяват поведението на подсъдимия
М. като водач на МПС. Същото е преценено единствено и само с оглед
неговата личностова характеристика и мотивите по делото в съдебното
решение са изложени пълно и ясно, поради което считам, че не е необходимо
да задълбаваме до толкова, че да изискваме цялостно допълнителни
доказателства в тази насока.
АДВ. К.: Не се противопоставям на искането на правено от адв.
Н.. Не се противопоставям на приемането на експертното решение,
представено от адв. Х..
АДВ. Н.: Не възразявам да се приеме представеното експертно
решение.
Съдът се оттегля на тайно съвещание по направените
доказателствени искания.
Съдебното заседание продължава в 10.20 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор К., подсъдимия М., подсъдимата Б.,
адв. Н., адв. Х. и адв. К..
След като изслуша становищата на страните и се запозна с
материалите по делото, съдът намира, че е неоснователно искането на
защитника адв. Н. за изискване на посочената от него справка от ОД на МВР
– Бургас, Сектор „Пътна полиция“. Въпросните обстоятелства са изяснени от
приложените по делото писмени доказателства, а що се касае за тяхното
правно значение, то подлежи на преценка и обсъждане от съда със съдебния
акт по съществото на делото, отчитайки задължителната съдебна практика
относно погасителната давност за извършени административни нарушения по
ЗДвП.
3
Намери за основателно искането на защитника на подсъдимата Б.
за прилагане на представеното експертно решение, като писмено
доказателство по делото.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА като писмено доказателство Експертно
решение № 930 от 25.01.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ гр. Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника адв. Н., за
изискване на справка от ОД МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, относно
допуснатите и санкционирани нарушения, вписани като такива в
представената справка за подсъдимия Н. М.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Н.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Х.: Нямам други доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М.: Нямам искания за доказателства.
ПОДСЪДИМАТА Р. Б.: Нямам искания за доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената
присъда се оспорва пред Вас като неправилна, поради необоснованост на
изложените в мотивите на съдебния акт фактически констатации, довели до
4
неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на
наложените наказания. Защитата на подсъдимата Б. претендира за
постановяване на нова присъда, с която същата да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение по чл. 343, ал. 1, б.„в“ от НК, а защитата на
подсъдимия М. - за изменение на постановената присъда чрез
преквалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б.„б“ от НК. Алтернативно,
двамата подсъдими претендират за намаляване на размера на наложените
наказания чрез приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Считам двете жалби за неоснователни и моля да ги оставите без
уважение.
В жалбата на подсъдимата Б. са наведени доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на съда да уважи
направени пред него доказателствени искания.
Считам посочените доводи са неоснователни, защото съгласно
установената съдебна практика, отказът на съда да уважи доказателствените
искания не винаги съставлява процесуално нарушение съществено такова,
защото такова нарушение би било ако отхвърлянето на доказателствените
искания е немотивирано, води до непопълване на делото с доказателства или
до липса на възможност за проверка на вече представените доказателства, а
нито една от тези хипотези в случая не е налице.
Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че по
делото са събрани достатъчно конкретни доказателства за техническите
характеристики на участвалите в ПТП автомобили и не е необходимо
събирането на доказателства за производствените характеристики на
автомобили от посочената марка и вид.
Несъгласието на защитата на подсъдимите със становището на
експертите по назначените автотехнически експертизи, също само по себе си
не е основание за назначаване на нова експертиза и не е процесуално
нарушение. В случая искането за назначаването на повторна, евентуално
допълнителна експертиза в хода на съдебното следствие е аргументирано
единствено с изразеното съмнение от страна на защитата за неправилност и
неточност на приложения от експертите метод на изчисляване на скоростта на
движението, както и със субективни и лични предположения, които имат
личен характер. Знаем, че съгласно съдебната практика, ще посоча само
Решение № 81/01.09.2020 г. по н.д. № 261/2020 г. на І н.о., извършването на
повторна експертиза за вече изяснени и/или хипотетични факти, обективно
неподкрепени с доказателства, считам, че е безпредметно.
Считам, че неоснователно е и оплакването за необоснованост на
съдебния акт, както и това за неизясняване на механизма на възникване и
протичане на ПТП и за липса на доказателства за виновно поведение на
подсъдимата Б.. Приетите от решаващия съд фактически положения, са
изградени на базата на приобщени по надлежния ред доказателствени
5
източници напълно се подкрепят от тях, поради което обвинението е доказано
по безспорен начин.
В жалбата на подсъдимата Б. се оспорва приетият за установен
механизъм на развитие на ПТП, като се твърди, че не са изяснени фактите
свързани със скоростта на движение на двата автомобила преди и по време на
ПТП. Не е изяснено отстоянието между автомобилите към момента на
предприемане на маневрата „изпреварване“, както и фактите за наличие или
липсата на реакция на техните водачи и спирачен път, като в жалбите
конкретни аргументи в тази насока не са посочени.
Считам, че направените възражения са неоснователни, доколкото
посоченият механизъм е изяснен на базата на показания на свидетели-
очевидци, депозирани непосредствено пред съда или приобщени по делото по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
както и въз основата на обективно установените данни от протокола за оглед
на местопроизшествието, от деформациите по автомобилите, които са
проверени от експертите изготвили експертизите по делото. В случая
безспорно е установено, че управляваният от подсъдимата Б. лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“ е предприел маневра „изпреварване“ на лек автомобил
„Мицубиши колт“, движещ се пред него в дясната пътна лента със скорост от
около 93 км/ч, и то в момент, в който по лявата пътна лента се е движел
автомобилът „Фолксваген Голф“ управляван от подсъдимия М., движещ се
със скорост от 113 км/ч, като в този момент отстоянието между двата
автомобила е било 19 метра.
По същество спорният въпрос по делото е - допуснато ли е
нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДП и същото намира ли се
в причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат.
В тази насока защитата се опитва да оспори констатациите на
вещите лица в назначените повторна и допълнителна автотехнически
експертизи, в частта относно установяване скоростта на движение на
участващите в ПТП автомобили, съответно опитва се да изгради хипотеза,
при която скоростта на движение на автомобила, управляван от М., е много
по-висока, което води до извод, че той се е намирал на много по-далечно
отстояние в момента, в който подсъдимата е предприела маневрата
изпреварване, но аргументите, които излага защитата, се позовава преди
всичко на негови лични предположения и са доказателствено необезпечени,
защото противоречат на цялата доказателствена съвкупност и на данните по
делото, като са изведени от едно сравнително превратно тълкуване на
събраните доказателства.
В случая, по делото безспорно е установено и експертите са
категорични в тази насока, че подсъдимата Б. е имала обективна техническа
възможност да възприеме бързото приближаване на движещия се в лявата
пътна лента автомобил „Фолксваген голф“, управляван от подсъдимия М.,
както и да възприеме неговото отстояние и скорост на движение. Съгласно
6
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДП, тя е имала възможност да се убеди
преди започване на маневрата изпреварване чрез поглеждане в огледалото за
обратно виждане, че я изпреварва друг автомобил и не оспорва пред Вас този
факт. Гореизложеното в случая се потвърждава и от показанията на
свидетелите С., А. и К., защото автомобилите, управлявани от последните две
свидетелки, са се движели в дясната пътна лента, попътно след автомобила на
подсъдимата към този момент и вече са били изпреварени от автомобилите,
движещи се в лявата пътна лента. По силата на закона подсъдимата Б. е била
задължена да съобрази своето поведение с това обстоятелство и да не
предприема маневра „изпреварване“ или да преустанови вече започналата
маневра, което е техническият начин да бъде предотвратено в случая ПТП и
това е така, защото изменението в режима на движение на автомобилите
трябва да гарантира безопасността и да не застрашава останалите участници в
движението, а в случая при пресичане на разделителната линия дистанцията
между двата автомобила е била 19 метра и автомобилът на подсъдимата е
попаднал в опасната зона за движение на автомобила, управляван от
подсъдимия М., т.е. ударът е бил непредотвратим.
Считам за необосновано и твърдението на защитата, че
подсъдимата Б. „плавно“ е пресякла разделителната линия и е навлязла в
лявата пътна лента за движение. Движението и на двата автомобила, които
участват в ПТП, както и сблъсъкът между тези автомобили, е наблюдавано в
непосредствена близост както от свидетеля С., който се е движел
непосредствено след автомобила на М. в лява пътна лента, така и от
свидетелката А., която се е движела в близост до автомобила на подсъдимата
в дясната пътна лента. Двамата са категорични в показанията си, че
подсъдимата Б. не е предприела плавно маневрата „изпреварване“, а
изненадващо и рязко е навлязла в лявата лента за движение и то на много
кратко разстояние от автомобила, управляван от подсъдимия М.. Според
свидетелката А., накратко ще цитирам, това е станало: „..супер рязко и на
много кратко разстояние“, а според свидетеля С., отново ще цитирам:
„..дясната кола излезе и му сече пътя“, след което „..веднага се случи
катастрофата, то стана за секунди“. Установяват също, че подсъдимият М. се
е опитал да реагира и да намали скоростта, но не преди, а в момента на удара,
поради което по делото няма данни за реално задействана спирачна система и
ударът е бил непредотвратим. В случая от значение не е наличието или
липсата на автоматизирана спирачна система, а обективно установеният по
делото факт, че на местопроизшествието няма следи от намаляване на
скоростта, както и следи от ефективен спирачен път, т.е. експертите са
категорични, че няма доказателства за максимално задействана спирачна
система преди удара между двата автомобила.
Посочените свидетелски показания, които са преки доказателства
по делото, както и обективните доказателства, както посочих вече, изводими
от протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума, данните за
деформациите, техните технически характеристики на автомобила, всички
7
тези доказателствени източници, са много подробно обсъдени в изготвените
по делото повторната тройна и допълнителна тройна автотехнически
експертизи. Възраженията срещу тези експертизи са изградени на
предполагаеми факти, които не са обективно подкрепени с конкретни
доказателства по делото, поради което ги считам за неоснователни.
С възраженията се оспорват единствено използваните от вещите
лица научни методи, математически изчисления и специализирана
литература. В тази насока следва да се посочи, че изготвянето на експертните
заключения и на експертизата безспорно изисква в случая специални знания,
необходимата квалификация и богат професионален опит, каквито безспорно
притежават вещите лица по делото и това никой не оспорва. Същите са
запознати със съвременните достижения на техниката при изследване на
ПТП, със спецификата на методите на изследване, които се използват в тези
случаи и приложимостта на всеки от тези методи съобразно доказателствата
по делото, както и имат богати научни познания и богат съдебен опит и
практика в тази област.
На следващо място, считам, че съгласно съдебната практика,
методиките на провеждане на експертните изследвания не са и никога не са
били регламентирани в НПК, т.е. нямат задължителен нормативен и
процесуален характер и изборът на метод на научно изследване и средствата,
с които да бъде извършена експертизата, принадлежи единствено и само на
вещите лица, като основното изискване в случая е методът да бъде признат
от науката и практиката, както е конкретно използваният метод „теория на
удара - възстановка на Нютон“, която разработка е обект на едно
изключително дълготрайно ползване в съдебната практика. Нито съдът, нито
органите на досъдебното производство могат да влизат в ролята на експерти и
да опровергават научната стойност на експертното заключение по въпроси, по
които са изискват специални знания. В тази насока ще посоча само - Решение
№ 35/17.04.2018 г. по н.д. № 20/2018 г. ІІІ н.о. на ВКС, Решение №
171/08.11.2016 г. по н.д. № 640/2016 г. І н.о. на ВКС, Решение №
359/12.11.2014 г. по н.д. 1129/2014 г. ІІІ н.о. на ВКС, Решение №
175/18.01.2019 г. по н.д. № 648/2018 г. ІІ н.о. на ВКС и др. В случая
експертното заключение отговаря на изискванията за обоснованост, пълнота,
яснота и задълбоченост, както и за професионална компетентност и познания
у експертите, които подробно и аналитично са аргументирали своите изводи
и са ги защитили категорично и убедително, включително и пред решаващия
съд.
Вещите лица са категорични, че доказателствата по делото са
достатъчни за да се гарантират достоверността на изчислените скорости на
движение на автомобилите, като в случай избрания от тях метод не
противоречи на обективните находки от местопроизшествието. Същите
неколкократно ясно са заявили, че ако се приеме по-малък коефициент на
възстановяване от 0.7, то това би довело до завишаване на скоростите на
8
движение и на двата автомобила, като са категорични, че изборът на
възможно най-малкият коефициент на възстановяване е в полза и на двамата
подсъдими.
При така изяснената фактическа обстановка считам, че
материалният закон е приложен правилно, като са налице обективните и
субективните признаци на състав на чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК и деянието е извършено от двамата в условията на независимо
съизвършителство.
Няма спор, че подсъдимият М. е допуснал нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДП, вр. чл. 47 от ППЗДП, което е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, поради което няма основание за обсъждане
приложението на хипотезата на чл. 15 от НК.
Нарушението на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДП е
допуснато виновно от подсъдимата Б. и е в причинна връзка с ПТП. В случая
следва да се посочи, че ако всяко от тези нарушения на правилата за
движение поотделно не беше допуснато, ПТП нямаше да настъпи. Т.е. тези
нарушения са в една пряка причинна връзка, едновременно и независимо
един от друг, двамата подсъдими са причинили тежкият съставомерен
резултат.
Предвид установените по делото факти, считам за неоснователна
и претенцията за приложение разпоредбата чл. 343а от НК, доколкото в
случая правната норма изисква помощта да бъде своевременно обективно
оказана за спасяване живота на пострадалите лица, а по отношение на
твърдението на подсъдимия М. за оказване на помощ след ПТП, изразяваща
се в пренасяне съвместно с други лица на пострадалото лице, считам, че по
делото липсват конкретни доказателства. Едновременно с това, това
твърдение е само на подсъдимия и според него помощта е оказана в един
момент, когато вече на местопроизшествието се е намирал екипът на
спешната медицинска помощ, който е оказал необходимата към този момент
помощ и е превозил пострадалата за оказване на допълнително
квалифицирана помощ в медицинско заведение. Т.е. твърди се, че помощта е
оказана в един последващ момент на вече оказаната спешна помощ. Считам,
че поведението му изразяващо съпричастие, следва да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но не покрива изискванията за
приложение на разпоредбата на чл. 343а от НК.
За неоснователна намирам и претенцията за явна несправедливост
на наложените наказания. Видно е, че те са определени при условията на чл.
54 от НК в размер на 2 години „лишаване от свобода“. Съдът изрично е
посочил, че са определени при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Реално са наложени при един много съществен превес на тези
обстоятелства, доколкото са в минимума предвиден от правната норма.
Съдът съвсем правилно е отчел положителните данни преди
9
всичко за личността на подсъдимите, свързани с чистото им съдебно минало,
добри характеристични данни, процесуалното им поведение, но също така е
съобразил и взел предвид факта, че се касае за независимо съпричиняване и е
отчел конкретния принос на всеки от тях. Преценена е и продължителността
на разследване на досъдебното производство и на съдебното такова, които в
случая са обусловени от съвсем обективни причини и фактори, свързани със
сложността на ПТП, за изясняването на което е било необходимо да се
назначат няколко допълнителни експертизи, включително и по искане на
защитата при реализиране правото на защита на подсъдимите лица. От друга
страна, все пак се касае за деяние с високата степен на обществена опасност.
По отношение на подсъдимия М., са налице данни за допуснато нарушение на
правилата на движението като водач на МПС. Поради това считам, че не са
налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и разпоредбата на чл. 55 НК не следва да бъде прилагана.
Правилно съдът е приел, че с оглед личността на двамата
подсъдими наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно и е приложил
чл. 66 от НК, като считам, че разумно и правилно е определен размерът на
наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“. Моля да потвърдите
акта.
АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, ще взема отношение само по жалбата на подсъдимия Н. Т. М.,
депозирана от неговия защитник адв. Ж. Н.. Намирам, че жалбата е
неоснователна, поради недоказаност. По делото няма установени безспорни
данни, че наистина подсъдимият е оказал помощ на пострадал, който се е
нуждаел, който е бил жив към този момент. Това са единствено негови
твърдения. Ето защо, считам, че жалбата не следва да се взема предвид. По
отношения на същата се присъединявам към казаното от държавното
обвинение, поддържам го изцяло.
Що се касае до подсъдимата Р. Б., становището на моите
доверители като частни обвинители е, че те не поддържат обвинението
спрямо нея и на тази инстанция. Не поддържат обвинението, повдигнато на
подсъдимата Б.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, споделям изцяло много
подробно аргументираните виждания и мнения на прокурора относно фактите
по делото. Безспорно е всичко, което почитаемият прокурор изложи относно
механизма на настъпване на ПТП. Делото е богато на доказателства, на първо
място, благодарение на двама очевидци, цитираните свидетели С. и А., които
в непосредствена близост са възприели, всеки от собствената си лента за
движение – А. вдясно, С. вляво, пътнотранспортното произшествие и на
базата на техните показания проф. К. и неговия екип изготвиха, мисля, три
10
или четири автотехнически експертизи, коя от коя по-обосновани и по-
аргументирани. Механизмът е ясен. Поведението на всеки един от двамата
подсъдими също е ясно доказано безспорно, така че мисля, че не би следвало
отново да приповтарям становището на държавното обвинение.
Ако имам някакви възражения относно тази присъда, то те са
изложени в жалбата ми, която – да, може би е бланкетна, но е същата каквато
беше представена на вниманието на Вашата съдебна инстанция при
предходното разглеждане на делото.
Основното ми възражение е относно чл. 343а от НК. Развитието
на настоящия процес, следва да обърна вниманието Ви върху това, че при
предходното разглеждане на делото друг състав на Окръжен съд – Бургас
беше приел оказването на помощта за доказано, но мотивите бяха, че
помощта не е била своевременна, тъй като пострадалата не е имала нужда, т.е.
тя е била починалата към този момент, а настоящият съдебен състав приема,
че няма доказателства за оказване на помощта. През цялото време в
развитието на наказателното дело, говоря от досъдебното производство до
настоящия момент, становището на подзащитния ми при всеки един от
разпитите, който му е правен, е, че той е участвал в оказване на помощ само
единствено като е помогнал да бъде транспортирано тялото на пострадалата
до линейката, която се е намирала на главния път. Безспорно е, че всички
МПС-та, говоря „Мицубишитата“ и неговия „Фолксваген голф“, са паднали в
дясно от пътя на обработваемата земеделска земя. Тя се намира на няколко
метра под нивото на пътното платно и въпреки вероятно оказаната помощ,
както твърди прокурорът, от страна на медицинския екип, все пак е трябвало
няколко мъже да хванат носилките и да изкарат пострадалата до автомобила
на спешната медицинска помощ. Това е неговото участие в оказването на
помощта. Тя е била своевременна, пострадалата е била жива, доколкото
имаме и безспорни медицински доказателства и документи, че смъртта е
настъпила в доста по-късен момент в МБАЛ – Бургас.
Намирам за некоректен извода на първоинстанционния съд, че
няма доказателства той да е оказвал помощ. Няма да влизам в чисто
теоретични разсъждения. Само това ще кажа, безспорно е, че обясненията на
обвиняемия/подсъдимия освен доказателствено средство, са и израз на
защита. Ще спра вниманието Ви върху следното. М. е разпитан като свидетел
няма и 24 часа след ПТП, на следващия ден. Още в този момент той е заявил,
че е участвал в носенето на носилката с тялото на пострадалата. Отказът да се
събират доказателства в тази насока, може да се тълкува и процесуално, като
процесуално нарушение, ако се изходи от логиката на почитаемия прокурора,
че отказът за събиране на доказателства вероятно не е процесуално
нарушение когато има безспорни доказателства за фактите, доказването на
които се цели с тези доказателства. На нас това ни беше отказано на първата
съдебна инстанция. Аргументи за отказа в мотивите на присъдата аз не
намерих. Те бяха изложени там, в съдебно заседание, но намирам за
11
необосновано и немотивирано становището на първата съдебна инстанция, че
липсват доказателства относно това, оказана ли е помощ на пострадалата от
моя подзащитен. Оказана е помощ, доказателството се корени в неговите
обяснения, които са доказателствено средство по смисъла на НПК. По-ясно и
кратко не мога да го кажа и мисля, че това е безспорно установено по делото.
Ето защо би следвало и е редно да бъде преквалифицирано неговото деяние.
Що се отнася до чл. 55 от НК, изцяло се съгласявам с изводите на прокурора
относно смекчаващите обстоятелства досежно двамата водачи участвали в
това ПТП. Приложението на чл. 55 НК, евентуално разбира се, обосновавам
за себе си основно с това, че според нас този наказателен процес продължава
необосновано дълго време и то не по вина на двамата подсъдими.
На първо място, хронологията е пред Вас в папките на досъдебно
и съдебно производство. По независещи от тях причини, ние сме пред Вас за
втори път и бяха проведени три съдебни следствия на първа инстанция. Аз не
търся вина в никого, просто на това дело така му е тръгнало от началото и не
мисля, че някой е виновен, но категоричните съдебни актове на ВКС,
вероятно и решения на Съда в Страсбург са, че би следвало при забавено
правосъдие подсъдимите, виновните лица да бъдат компенсирани с някакво
намаляване на наложените им наказания само единствено на това основание.
Мисля, че аргумент в полза на искането ни е и обстоятелството, че, въпреки
че имаме 3-4 години първоинстанционно разглеждане на процеса, това дело
не е отложено нито един път по причина на подсъдимите или на защитата.
Т.е., всички ние сме коректни във всяко едно съдебно заседание и никога,
нито един от нас не е използвал шиканозно правата дадени от НПК. Ето защо
си мисля, че нормата на чл. 55 от НК би следвало да бъде приложена и
спрямо двамата подсъдими само и единствено на необосновано дългото
разглеждане на делото, а що се отнася до съдебното производство, само това
пропуснах да кажа, досъдебното производство продължи дълго време отново
по независещи от двамата обвиняеми тогава, подсъдими сега, причини,
изразяващи се в едни изключително некомпетентно и непрофесионално
изготвени автотехнически експертизи, които в сравнение с експертизите -
последващите на проф. К., ми дават основание да твърдя, че те са били
престъпно некомпетентни. Другите експертизи цитират учебниците на проф.
К. и дават диаметрално взаимно изключващи се заключения, сравнено с
неговите. В този целия комплекс от съждения и изхождайки от
обстоятелството, че – да, действително има погасителна давност за
административните наказания за допуснати нарушения по ЗДП, Ви моля да
обсъдите и приложите нормата на чл. 55 от НК, като това искане е
алтернативно и е евентуално ако не приемете, че е налице състава на чл. 343а
от НК по отношение на моя подзащитен, което се установява от неговите
показания.
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, на първо място, ще заявя,
12
че поддържам изцяло изложеното с въззивната жалба. Няма да се
преповтарям. Считам също така, че има налице и тежко противоречие в
изложените от първоинстанционния съд мотиви. Съдът едновременно
кредитира, както и самият той казва, дава пълен кредит на доверие на
техническата експертиза. Същата автотехническа експертиза приема за
постоянна скоростта на лекия автомобил „Фолксваген голф“, т.е. за еднаква
към момента на първия сблъсък между автомобил „Фолксваген“ и автомобил
„Мицубиши паджеро“, с този, към момента, към който подзащитната ми е
предприела маневра „изпреварване“, както и че няма данни за спирачен път
тоест, че няма намаляване на скоростта. От друга страна, съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля С. и свидетелката А. като непротиворечиви,
а именно на стр. 1, като заявява, че и двамата свидетели – С. и А., са
възприели, че подсъдимата Б. е предприела маневра „изпреварване“ рязко,
изненадващо, като усилията на подсъдимия М. да намали скоростта, което и
той потвърждава в обясненията си дадени пред съда. Т.е. съдът от една страна
казва, че не, не е имало намаляване на скоростта, а от друга страна казва, че
приема за достоверни обясненията на свидетелите очевидци, които както
казаха и останалите колегите, са гледали ПТП-то от близко разстояние,
свидетелстват за това, че не просто е направен опит за намаляване на
скоростта на лекия автомобил „Фолксваген голф“ чрез натискане на спирачка
и задействане на светлинния сигнал за спиране, но и чрез реално намаляване
на скоростта. Ако внимателно прочетете, ще цитирам по спомен, обясненията
именно на тези двама свидетели, те ясно казват, че свидетелката А. твърди,
че: „Опитен шофьор като мен няма как да сбърка. Видях, че автомобилът
намалява“. Сходно нещо казва и свидетелят С., който казва, че автомобилът е
намалил, вдигнало се дори пушилка. Въпреки това съдът изцяло не възприема
възраженията ни застъпени през цялото време на процеса. Няма да се съглася
и с изложеното в днешно съдебно заседание от защитата на другия подсъдим,
че автотехническата експертиза била изготвена на база на свидетелските
показания. Това е категорично невярно. Дори напротив, същите не са
ползвани при изготвянето й. Считам, че скоростта на движение на другия
автомобил безспорно е била по-висока. Скоростта е основна величина в
изготвянето на експертизата и тя се отразява както на разстоянието между
процесните автомобила, така и на времето за реакция, както и най-вече на
възможността на подзащитната ми да възприема по-бързо движещият се от
нея автомобил, който я е изпреварил за да не навлиза в зоната му на
движение.
Доколко самата автотехническа експертиза е компетентна или не,
аз не бих си позволил да коментирам, тъй като нямам специални знания в тази
насока. Въпреки това показателен е отказът на защитата да бъде изслушана и
първоначално изготвената такава автотехническа експертиза.
Последно, за да не изпадам в подробности, бих си позволил да Ви
препратя към всички мои възражения изложени пред първоинстанционния
съд в пледоарията ми. Да кажа освен това, само че дори и да се приеме, че
13
автотехническата експертиза е изцяло и коректно изготвена и че именно това
са стойностите, времето от момента на предприемане на маневрата на моята
подзащитна, до момента на сблъсъка от 3,6 секунди, което на пръв поглед
изглежда като сравнително кратко време, но при управлението на автомобили
всяка секунда е от значение. Времето от 3,63 секунди е било достатъчно за да
се възприеме възникналата опасност и за да се предотврати възникването на
сблъсъка и от там на вредоносния резултат.
Последно, дори да не се съгласите с изложените от мен
съображения и да потвърдите присъдата, Ви моля да измените наложените
наказания, тъй като считам, че действително са налице изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Не мога да се съглася, че
присъдата е прочетена при превес на смекчаващите. За мен липсват
отегчаващи вината обстоятелства досежно подзащитната ми. Единственото
съображение, което съдът е извел, е висока обществена опасност на този вид
деяния в последните години. Считам, че подзащитната ми е лице с добра
личностна характер, макар и нарушението й да е погасено по давност, видно
от справката й за нарушител водач, същата за повече от 30 години има само
едно наложено наказание. Моля да съобразите нейната длъжност,
здравословното й състояние, както и необходимостта й да управлява
автомобил за да може да се придвижва до работа, а също и ще се съглася с
казаното от колегата защитник, действително процесът протече необичайно
дълго време не поради волята на участниците в него. И двамата подсъдими са
се явявали на множество съдебни заседания, най-вероятно техният броя е
повече от 20. За лица, които за първи път са подведени под наказателна
отговорност, самото участие в съдебния процес е достатъчно наказание.
Отделно, моля да съобразите и че подзащитната ми е привлечена под
отговорност за съпричиняване на смъртта на нейната майка, поради което Ви
моля да приложите чл. 55 НК като намалите размера на наложеното
наказание, а също така и да приложите чл. 55, ал. 3, вр. чл. 343г НК, като не
налагате кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
правоуправление“ на подзащитната ми.
Реплика на АДВ. Н.: По становището на колегата искам да кажа,
че първоначалните автотехнически експертизи съм възразявал да бъдат
приети не заради друго, а защото едно от вещите лица по тази експертиза е
починало. Мнението ми за това, че първоначалните автотехнически
експертиза са некомпетентни потвърдих и пред Вас, това ми беше мнението и
пред първа инстанция. Относно приложението на нормата на чл. 55 от НК,
пропуснах да кажа, че молбата ми, която е отправена към Вас да приложите
чл. 55 НК, се отнася и до двете кумулативни наказания - „лишаването от
права да се управлява МПС“ и „лишаване от свобода“. Що се отнася до
свидетелите и автотехническата експертиза, авотехническите експертизи на
проф. К. изцяло потвърдиха истинността на показанията и коректността на
14
показанията на свидетелите С. и А.. С., мисля, че има една изтървана реплика:
„Ако не беше подсъдимия пред мене, щеше да съм аз този, който се блъска в
„Мицубишито“.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОДСЪДИМЯТ Н. М.: Поддържам казаното от моя защитник
изцяло. Моля да бъдат уважени исканията, които бяха посочени от двете
защити.
ПОДСЪДИМАТА Р. Б. : Аз поддържам исканията на моя
защитник, но не поддържам нито едно от обвиненията специално от
държавното обвинение. Това, в което ме обвиняват, няма абсолютно никаква
истина. Мога да Ви кажа с подробности всяко нещо как се е случило. Няма
нищо достоверно. Огледала съм се, предприела съм си маневра по правилата,
достатъчно добре съм се оглеждала в едното огледало, в другото, докато тези
отзад са летели с над 120 км/ч и са достигнали всичките едновременно и вече
и свидетелите казват, че съм сякла пътя, защото те точно в този момент,
тримата или четиримата, са били зад мен. Аз през това време съм си
предприела плавно изпреварване, огледала съм се достатъчно добре,
преценила съм си достатъчно добре маневрата, не съм самоубиец, нито съм
убила майка си.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
Дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Н. М. :
Моля за намаляване на наказанията.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА Р. Б.: Моля за пълно
оправдаване.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
15
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16