Р Е Ш Е Н И Е
№…………./05.01.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа гр.д. № 1517 по описа за 2020г и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът М.твърди,
че е сдружение за колективно управление на авторски права на композитори,
автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели,
вписано в регистъра на Министерството на културата. С ответника, предприятие
осъществяващо електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа,
посредством която разпространява телевизионни програми, съдържащи музикални
произведения и свързаните с тях литературни произведения, на 31.05.2017 г.
сключват договор, по силата на който ищецът му предоставя неизключителното
право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по
електронната съобщителна мрежа, по жичен или безжичен път, на територията на
Р.България изцяло и в непроменен вид. Срещу отстъпените права ответникът поема
задължение да заплаща възнаграждение на всеки отчетен период (тримесечие) за
авторските права, калкулирани въз основа на деклариран от ползвателя брой
абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в Раздел II
на Правилата/тарифата на сдружението. За определяне на възнаграждението
ползвателя предоставя на ищеца информационна карта по образец, с която декларира
радио и телевизионните програми, включени в отделните пакети; общият брой
абонати за съответния отчетен период и съотношението им по пакети, към първо
число на първия месец от съответното тримесечие. В изпълнение на договора
ответникът е предоставил на ищеца отчетна карта за третото тримесечие на 2017
г., като е декларирал, че за този период има общо 656 631 абоната, разпределени
в посочените в исковата молба пакети. Въз основа на така подадената информация
ответникът дължи месечно възнаграждение в размер на 23 308,25 лева, а общо за
тримесечието - 69 924,975 лв. без ДДС, а след прилагане на съответните отстъпки
(браншова и индивидуална), крайната платена сума за периода възлиза на 51
688,37 лева с ДДС, за което е съставена фактура № 2676/09.10.2017 г. При извършена
от ищеца справка на електронната страница на ответното дружество, същият
установява, че от началото на 2017 г. предлаганите от последното пакети на
крайните абонати, съдържа значително по-голям брой програми като включва и
по-голям брой телевизионни канали във всеки един от тях от декларираните, което
се отразява и на дължимото се възнаграждение за третото тримесечие на 2017 г.
При коректно подадена към ищецът информация дължимото се възнаграждение за този
период е в размер на 108 212,97 лева без ДДС, като след прилагане на браншовата
отстъпка и индивидуалната отстъпка съгласно договора, дължимото се
възнаграждение възлиза на 77 264,06 лева с ДДС. Или след приспадане на
извършеното плащане остава непогасена разлика в размер на 25575,68 лева с ДДС.
По изложените
съображения се иска осъждането на ответника „Б.“ ЕАД да заплати на основание
чл.79 ЗЗД вр. 58 ЗАПСП сумата от 25 575,69 лева с ДДС, ведно със законната
лихва, считано от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане и разноските.
Ответникът „Б.“
ЕАД оспорва твърденията да е заплатил по-малко възнаграждение от дължимото в
резултат на неточна и невярно подадена към ищеца информация за ползвани
програмни пакети. Според него ищцовото сдружение има право на възнаграждение
само за програмите, които отговарят на следните критерии: 1/ по отношение, на
които се осъществява препредаване; 2/ за които телевизионната организация не е
отстъпила на ответното дружество права за препредаване и 3/ препредаването да
касае програми, които включват музикални произведения или литературни
произведения, свързани с музика и аранжименти. Предоставеният за третото
тримесечие на 2017 г. отчет от страна на ответното дружество е съставен като са
взети предвид посочените критерии. Посочва се, че една част от програмите са
български кабелни и сателитни програми, които се произвеждат в България и
единствения им досег до широката публика се осъществява чрез електронни
съобщителни мрежи на платформените оператори, което не представлява
препредаване, а директно въвеждане. Друга част са чуждестранни програми, които
достигат до платформения оператор по оптически кабел или чрез криптиран сигнал,
така че те също нямат друг достъп до широката публика на територията на
България освен чрез платформения оператор и също отговарят на критерия за
първоначално излъчване (пряко въвеждане), за което не се дължи възнаграждение
за препредаване. Отделно от това всички български програми се предоставят на
ответното дружество с уредени авторски права от телевизионните организации и
повторно заплащане на възнаграждение би довело до неоснователното обогатяване
на ищеца. Оспорва се и правото на ищцовото сдружение да получи възнаграждение
за препредаване на програми, които не касаят произведения, включени в устава му
като спортни канали, информационни/новинарски канали и други. Посочва се и че
общия брой програми, включени във всеки от пакетите, така, както са обявени на
електронната страница на ответното дружество, включват отделни програми за SD и
HD версии, при които разликата е само в разделителната способност, а не в
съдържанието, поради което не следва да се третират като отделни програми и за
тях не се дължи отделно възнаграждение.
Съдът като се
запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Основателността на иска е
предпоставено от кумулативното доказване от ищеца на следните обстоятелства: сключването на договора 31.05.2017
г. за предоставяне на неизключителното право за препредаване на музикални и
свързани с тях литературни произведения по електронната съобщителна мрежа на
ответното дружество, по жичен или безжичен път, на територията на Р.България
изцяло и в непроменен вид; предоставянето на правата уговорени с договора; че
от началото на 2017 г. предлаганите от ответното дружество пакети на крайните
абонати, съдържат значително по-голям брой програми като включват и по-голям
брой телевизионни канали във всеки един от тях от декларираните, което се
отразява и на дължимото се възнаграждение за третото тримесечие на 2017г.,
което е в размер на 108 212,97 лева без ДДС. В тежест на ответника е докаже възраженията си, че част от
програмите, включени в пакетите са български кабелни и сателитни програми,
които се произвеждат в България и единствения им досег до широката публика се
осъществява чрез електронни съобщителни мрежи на платформените оператори, което
не представлява препредаване; че част са чуждестранните програми, също достигат
до платформения оператор по оптически кабел или чрез криптиран сигнал, така че
да нямат друг достъп до широката публика на територията на България, освен чрез
платформения оператор, че програмите се предоставят на ответното дружество с
уредени авторски права от телевизионните организации с отстъпено право за
препредаване, евентуално способ за погасяване на задължението.
Между страните не
е спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че на
31.05.20217 г между страните е сключен договор, по силата на който М.отстъпва
на Булсатком, неизключително право да препредава музикални и свързани с тях
литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или
безжичен път на територията на Република България едновременно с излъчването им
изцяло и в непроменен вид. Срещу отстъпените права, ответното дружество се
задължава да заплаща на всеки отчетен период (тримесечие) възнаграждение за
авторски права, калкулирани въз основа на деклариран от ползвателя брой
абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в раздел II на
Правилата/Тарифата на сдружението размери. Съгласно чл.2 точния размер на
дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя въз основа на
телевизионни пакет програми, като се изчислява въз основа на декларираните от
ползвателя брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, който се
умножава по размера на възнаграждението, предвидено за този пакет в Тарифата и
по броя на месеците, включени в съответния отчетен период. За тази цел
ползвателят се задължава да предоставя на М.съгласно чл. 4, ал. 2 от договора
информационна карта по образец, с която декларира следните обстоятелства:
справка за радиотелевизионни програми, включени в отделните телевизионни пакети
по раздел II на Тарифата; общ
брой абонати за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати
по пакети. Информационните карти се предоставят до 15-то число на първия месец
от съответното тримесечие, като съгласно чл. 4, ал. 1, изр. последно от
договора данните в тях следва да са актуални към първо число на първия месец от
тримесечието.
Не е спорно и че
в изпълнение на договора М.отстъпва уговорените неизключителни права да се
препредават музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна
съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път на територията на Република
България едновременно с излъчването им изцяло и в непроменен вид.
Първият спорен
момент между страните касае предмета на поетото от ответника задължение за
отчет и в частност какви програми следва да включва той – всички попадащи в
предоставяните на крайните абонати пакети или само тези, спрямо които се
осъществява препредаване.
За отговора на
въпроса съдът намира, че следва да даде тълкуване на договора и поетото
задължение с чл.4. За установяване на волята на страните при постигане на
съгласието между тях взе предвид, че: 1/ съгласно дефинициите към договора от
31.05.2017 г „телевизионен пакет“ (приложение № 2 към договора), включва
„от-до“ телевизионни програми, предлагани заедно от ползвателя (ответника) на
крайния потребител с обща цена, независимо дали тези програми се предлагат като
самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги (например
телевизия и интернет, телевизия и гласова телефонна услуга и т.н.); 2/ съгласно
правилата за определяне на размера на възнаграждението за препредаване на музикални
произведения, утвърдени със Заповед № РД 09-639/05.08.2014 на министъра на
културата, изменяща заповед № РД09-816/09.10.2014 на министъра на културата –
„телевизионен пакет“ също представляват
съвкупността от радио- и/или телевизионните програми, предлагани заедно от
предприятието на крайния потребител с обща цена, независимо дали се предлагат
като самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги
съдържа същата; 3/ съгласно Методика за изготвяне на предложение за правила за
определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални
произведения свързани с музика и литературни произведение, предложените нива на
възнаграждения са структурирани на база две обективни характеристики на
услугата „достъп до ТВ и радиопрограми на дребно“: брой абонати ползващи услугата
и брой ТВ програми, включени в абонамента на потребителя, като броя на
абонатите показва размера на пазарния дял на оператора, а броя на програмите,
получавани от всеки негов абонат, измерва относителната тежест на ползването на
музикални и свързани с тях литературни произведения при препредаването, които
са основен обект на уреждане с тарифата; 4/ Съгласно споразумението от
10.07.2014 между СНЦ М.и Българската асоциация на кабелните комуникационни
оператори – БАККО“ ( браншова организация, член на която е и ответното
дружество и което е рамково споразумение за процесния договор), е постигнато
съгласие възнагражденията събирани от М.за препредаване по електронна
съобщителна мрежа на музикални произведения, литературни произведения свързани
с музика и аранжимент, както и отделни изходни компоненти, имащи отношения към
изчисляване на тези възнаграждения, да бъде във вида и размерите, заложени в
проекта на тарифата (приложение №1 към споразумението)/. Следователно при
воденето на преговорите и при постигането на съгласието между тях, водени от
предходните преговори по приемането на тарифата, методиката за определяне на
възнаграждението и сключването на браншовото споразумение, са приели
възнаграждението за отстъпените с договора от 31.05.20217 г права да се
определя на база всички радио- и/или телевизионни програми, предлагани от ответния
оператор на неговите абонати, които са включени в отделните телевизионни пакети,
тъй като преследваната цел е операторът да заплати възнаграждение за ползваните
от него чрез препредаването авторски права съответно на пазарния му дял в
бранша и съответно на предоставяната от него услуга към крайните потребители.
Поето по този начин задължението по чл.4 от договора от 31.05.2017г не дава
право на избор на ответника кои радио и/или телевизионни програми да включи в
отчетните карти и кои не. В частност с договора не е предоставено право на
оператора да изключи от отчета програмите, за които твърди да не осъществява
препредаване, а пряко въвеждане или такива за които правата за препредаване са
придобити чрез индивидуални договори с отделните радио и телевизионни
оператори. Това е така, защото препредаване на произведения, обект на
авторскоправна закрила, има и при прякото излъчване на радио и/или телевизионна
програма (програмата е нещо различно от произведението по смисъла на ЗАПСП) и
ако тези права не са придобити от телевизията при съставянето/създаването на
програмата (виж. чл.9 ЗРТ), последната не може да ги прехвърли и на ответника,
респ. последният дължи на общо основание възнаграждение за използването им на
организацията за колективно управление на права – арг от чл.91, ал. 5 ЗАПСП
вр.чл.21, ал. 2 ЗАСПСП. Отделен въпрос е и че по делото не е доказано спрямо
кои телевизии за процесния период ответника извършва и въз основа на какви
договори, с кои медии, „пряко въвеждане“ на телевизионните им програми, респ.
какви договори са сключени от последните за придобиване на какви авторски
права, използвани в програмите им и за които произведения. Извод в различна
насока не следва и от представените договори с отделните радио- и телевизионни
оператори, с които на ответника са прехвърлени права на препредаване на
придобити авторски права. По делото липсват доказателства, тежестта за което е
на ответника, какви права е придобил по тях, респ. е невъзможно да бъдат
съпоставени с тези придобити с процесния договор от ищеца. След като не могат
да се съпоставят, съдът не може да формира извод, нито за липса на кауза на
процесния договор, нито за потенциално неоснователно обогатяване на ищеца или
представляваните от него автори за сметка на ответника (отделен въпрос е, че за
да се съобрази последното и това да доведе до отхвърляне на иска следва да има релевирано,
респ. прието за разглеждане възражение за прихващане, каквото по делото няма).
Възражението на
ответника, че от общия брой програми, включени във всеки от пакетите, следва да
се изключат, програмите, при които разликата, е само в разделителната
способност на картината, но не и в съдържанието, също е неоснователно, тъй като
съгласно договора възнаграждение е дължимо за всяко препредаване, а безспорно
такова се осъществява и при програми с едно и също съдържание, но различна
разделителна способност, разбирано като извършване на едновременно и
непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически
средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или
на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория
(дефиницията на §1,т.17 ЗРТ).
Неоснователно е и
възражението, че от отчета следва да се изключат програмите, които не касаят
пряко музикални произведения. Както се посочи по-горе телевизионната програма е
нещо различно от използваните в нея произведения, обект на авторско правна
закрила. Тя е система от всички елементи, които създава и разпространява
операторът (така §1, т.3 ЗТР). Затова макар програмата на отделни канали като спортни,
информационни/новинарски, детски и други да не е с пряка насоченост към
препредаване на музикални и литературни произведения включени в тях, това не
изключва използването на такива произведения като елемент от програмата (фонов
режим, реклами, друго съдържание), за което използване следва да бъдат уредени
и съответните авторски права.
Следователно точното
изпълнение на чл.4 от договора от 31.05.2017 г налага ответникът да декларира
пред ищеца справка всички радиотелевизионни програми, включени в отделните
телевизионни пакети по раздел II на Тарифата, заедно с общия брой абонати за съответния отчетен
период, както и съотношение на тези абонати по пакети.
Няма спор по
делото, че за третото тримесечие на 2017 г. ответното дружество е декларирал
656 631 бр. абонати, разпределени според ползваните от тях пакети, както
следва: 1/ на 332 687 абоната ползващи икономичен пакет до 40 програми; 2/
286 956 абоната ползващи „стандартен пакет“ с от 41 до 80 програми; 3/
39 988 абоната ползващи „премиум пакет“ с от 41 до 120 програми.
Не е спорно и че
за третото тримесечие на 2017 г. предлаганите от ответното дружество пакети
съдържат програми, както следва: пакет „Старт 100 програми“, пакет „Стандарт
100 програми“, пакет „Премиум 170 програми“ и пакет „Фюжън 172 програми“.
С оглед приетото,
че ответното дружество не разполага с право да редуцира само броя на програмите
в предлаганите от него пакети, се налага извода, че за третото тримесечие отчетите
са неточни, като при подаване на точната информация декларираните 656 631 бр.
абонати следва да бъдат разпределени според ползваните от тях пакети, както
следва: 1/ 332 687 абоната ползващи „старт или Стандарт пакет с от 81 до
120 програми при цена за програма от 0,05 лева и 2/ 326 944 абоната ползващи пакети
с над 120 програми при цена от 0,06 за програма. Следователно общата дължима сума
от ответника за третото тримесечие на 2017 г. възлиза на 108 212,97 лева
без ДДС, а след прилагане на съответните отстъпки – 64 386,72 лева без ДДС
или 77 264,06 лева с ДДС. След приспадане на платеното по фактурата от 09.10.2017 г остава дължима
разлика в размер на 25 575,68 лева с ДДС, за която ответникът не твърди и
не доказва способ за погасяване.
Следователно
искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло като
сумата от 25 575,68 лева се присъди ведно със законната лихва считано от
11.08.2020 г до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само ищеца. Последният доказва направата на такива
за 3500,00 лева от които 1400,00 лева адвокатско възнаграждение, 500,00 лева
депозит за СТЕ и 1600,00 лева държавна такса.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на
Сдружение „М.“ ЕИК ******на основание
чл.79 ЗЗД вр. чл. 58 ЗАПСП сумата от 25 575,69 лева с ДДС, представляваща
непогасен остатък от възнаграждение по договор от 31.05.2017 г за третото
тримесечие на 2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, а на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 3500,00 лева – разноски за
производството.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в 2-сдемичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: