Определение по дело №626/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260224
Дата: 29 декември 2020 г.
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20205000600626
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л № 260224

 

гр. Пловдив, 29.12.2020 год.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета година, в състав: 

                  

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

 ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                                                           

при участието на съдебния секретар ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, сложи за разглеждане докладваното от съдия Магдалина Иванова ВЧНД № 626 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Ф.Н.М. се явява в помещение на Ареста – П., като участието му в днешното съдебно заседание ще се осъществи чрез видеоконферентна връзка посредством използване на програмата Скайп.

За него в съдебната зала се явява като защитник адв. С.П., редовно упълномощен от по-рано.

За подпомагане осъществяването на видеоконферентната връзка в залата се намира системния администратор на Апелативен съд Пловдив -  В.Н..

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

АДВ. П.: Поддържам жалбата и направените с нея искания за допускане до разпит като свидетели К. К. Р. и Н. Н.М. за изясняване на посочените в жалбата обстоятелства, както и искането за приемане като писмени доказателства по делото на заверени копия от амбулаторен лист № **** от 19.12.2020 г. за преглед на К. К. Р., фотокопие на кореспонденция – извадка от „Месинджър“ между К. Р. и Н. М. и протокол за доброволно предаване от 03.12.2020 г. и съдебномедицинско удостоверение № ***/2020 г.  от 21.12.2020г. на К. К. Р.. Искания за отводи нямам.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ф.Н.М.: Да се приемат писмените доказателства, които е представил адвокатът ми с жалбата и да се разпитат К. Р. и Н. М. като свидетели.  Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Отводи нямам. Противопоставям се на искането на защитата за разпит на свидетели. Обстоятелствата, за които се иска да бъдат разпитани посочените в частната жалба лица в качеството на свидетели, нямат отношение по делото, поради което считам, че същите не следва да бъдат допускани. Не се противопоставям да се приемат представените писмени документи, освен протокола за доброволно предаване от 03.12.2020 г. Той няма каквото и да било отношение към настоящото дело.

Съдът счита, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото приложените към жалбата на обвиняемия заверени копия от документи. По отношение на искането за разпит като свидетели в настоящото производство на К. Р. и Н. М., съдът намира същото за неоснователно с оглед характера на настоящото производство. Отделно от това, освен че К. Р. вече е разпитан в хода на досъдебното производство като свидетел, но няма пречка, ако защитникът на обвиняемия счита, че показанията на посочените две лица като свидетели биха спомогнали за изясняване на обективната истина по делото, да направи искане пред органа на досъдебното производство в този смисъл. С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към въззивната частна жалба заверени копия на документи: амбулаторен лист № *** г., извадка от месинждър, протокол за доброволно предаване от 03.12.2020 г. от инспектор Т.В. към дирекция „***“ на МВР и съдебномедицинско удостоверение на К. К. Р. от 21.12.2020 г.

ПРОЧЕТОХА се същите.

ОСТАВЯ без уважение искането на защитата на обвиняемия за допускане до разпит като свидетели на лицата К. К. Р. и Н. Н.М. в настоящото производство.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

Адв. П.: Нямам други искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ф.М.: Нямам други искания.

 

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло частната жалба, като считам определението на Пловдивски окръжен съд, с което е взета на-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми М. за неоснователно и и необосновано, тъй като считам че липсват предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК. Какво имам предвид?

Мярката за неотклонение изисква първо наличие на обосновано предположение. Считам, че от кориците на делото не може да се изведе този извод, а напротив. Събрани са доказателства, които разколебават събраните такива до този момент. Какви са фактите? В средата на месец ноември 2020 г. подзащитният ми Ф.М. е отвлечен и пребит, заплашван от полицейски служители в П., спрямо които се води проверка. Пред първоинстанционния съд са представени в тази връзка писмени доказателства за входирани жалби в дирекция „***“на МВР, по отношение на които се води проверка по жалби в Окръжна прокуратура – П..

В днешното съдебно заседание сме представили и протокол за доброволно предаване на тракер, който на по-късен етап е открит в същия управляван от него автомобил. Именно тези същите служители са заплашвали доверителя ми, че ще му бъдат подхвърлени наркотици и ще бъде вкаран в затвора. Две седмици по-късно, а именно декември месец е открит този тракер в колата му. Вероятно тракерът е поставен от тези лица, които са му подхвърлили наркотиците и то не къде да е, а в двигателния обсег на автомобила, докъдето има достъп и от външната страна, и от долната страна на автомобила. Защо не са открити тези забранени предмети в купето на автомобила или в багажното отделение -  защото до там няма достъп.

Подзащитният ми е следен и е спрян от служители на РУ – К., след което е закаран с автомобила до районното управление. Понеже знаят и то, този, който е поставил тези забранени предмети в двигателния обсег на автомобила, че се намират там, за да могат да бъдат намерени и по този начин да му бъде реализирана и наказателна отговорност.

След това какво се случва: Да, намерени са двама свидетели, които са разпитани по делото, че им е давал наркотици, но по какъв начин са свидетелствали? Позаплашили са ги леко, понабили са ги. Не ги разпитахме за тези обстоятелства, но това е факт. Извадили са медицинско, в кориците по делото е. Извършен е преглед и от лекар, също за констатациите, приложено е по делото това писмено доказателство. Това са фактите, това е истината, така работи полицията, за жалост.

В случая считам, че липсва извършено деяние по смисъла на чл. 354а, ал.1, пр.1 от НК, а именно държане на наркотични вещества с цел разпространение, като не е налице състав от обективна и субективна страна, който де осъществен от подзащитния Ф.М., а е налице моделиране на престъпление. Това означава ли, че аз, ако тръгна да управлявам този автомобил и не знам, че в двигателния обсег има наркотични вещества, аз също държа наркотици, с цел да ги разпространявам. Считам, че е нелогично.

Считам, че не е налице изискуемото по закон обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, доколкото не може да се предположи факта на държане с цел разпространение на намерените в двигателния обсег на автомобила наркотични вещества.

Освен изложеното, подзащитният ми Ф.М. има постоянен адрес на територията на страната, има семейство, дете. Представил съм доказателства за приятелката му с, която живее на семейни начала, и която е майка на дете, за което се грижи той.

Няма и доказателства и не може да се направи извод, че би могъл да извърши и друго престъпление.

Затова считам, че следва и моля да уважите частната жалба, като пледирам с пълно съзнание, че не следва да се взема мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми Ф.М., доколкото липсва обосновано предположение. В случай че не бъде уважено това искане, то ще моля по отношение на него да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, а именно ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в определен от вас размер.

Относно това, което съм го изложил в жалбата, че съдът не се е оттеглил на съвещание, в тази връзка няма да правя искания. Действително, да, допуснато е нарушение, защото съдът не се е оттеглил на съвещание, а такава е константната съдебната практика, дори когато съдът заседава в едноличен състав, че следва да се оттегли на съвещание. Да се върне за ново разглеждане това производство.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Ф.М. за лична защита: Уважаеми съдии, съгласен съм с адвоката ми. Моля ви, обърнете внимание по случая. Има хора, които злоупотребяват със закона и моля да ми бъде сменена мярката с по-лека – под „Гаранция“, каквато и да е, стига да е по-лека от тази.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да оставите без уважение жалбата на обвиняемия Ф.М. срещу определението на Пловдивския окръжен съд по ЧНД № 2544/2020 г., като неоснователна, и да потвърдите атакуваното определение.

В конкретния случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК, а именно обвиняемият М. е процесуално ангажиран за извършено престъпление, което е тежко умишлено по смисъла на Закона по чл. 93 т. 7 НК. За същото се предвижда наказание „лишаване от свобода“, с което е изпълнена първата кумулативно изискуема предпоставка.

Наред с това, от представените по делото писмени и гласни доказателства и веществени доказателства, би могло да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият М. е автор на инкриминираното деяние, за което е привлечен в качеството на обвиняем. В тази насока са и показанията на разпитаните полицейски служители С., К., К., а също и свидетелите Д. и Р.. По отношение на същите днес се изтъкнаха в днешното съдебно заседание факти и обстоятелства, които не са залегнали в кориците на делото, поради което ще моля да не приемате тези свободни, най-малко към настоящия момент, разсъждения.

Считам също така, че правилно в конкретния случай първоинстанционният съд е преценил наличието на реална опасност, при евентуално вземане на по-лека мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия М., същият да се извърши престъпление и това се извежда от свидетелството му за съдимост. До настоящия момент същият е осъждан два пъти за извършени престъпления от общ характер, което безспорно обосновава опасността при по-лека мярка за процесуална принуда същият да извърши и друго престъпление.

Прието е от съда, че безспорно, с оглед на обстоятелството, че обвиняемият М. има постоянен адрес, няма опасност същият да се укрие, с което и аз се солидаризирам. В жалбата представителят на защитата е посочил евентуално наличие на допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, което в днешното съдебно заседание същият заяви, че не поддържа. Но дори да се приеме, че е налице такъв пропуск, това не е абсолютно нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на съдебния акт. От данните по делото не са установява наличие на пристрастие или предубеденост на съдебния състава, а също така такива не се съдържат в мотивите на съдебния акт.

С оглед гореизложените обстоятелства ще ви моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт.

 

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Ф.Н.М.: Моля ви обърнете внимание на този случай, защото съм невинен. Искам по-лека мярка.

Съдът, след тайно съвещание, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 – ал. 8 НПК.

С протоколно определение № 260449 от 18.12.2020 г., постановено по ЧНД № 2544/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, спрямо Ф.Н.М., обвиняем по БП № 579/2020 г. по описа на РУ на МВР  – К., е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от обвиняемия Ф.М. чрез неговия защитник адв. С.П. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено, като спрямо обвиняемия не бъде налагана мярка за неотклонение и алтернативно – да бъде взета по-лека такава.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и предлага атакуваното с нея определение на окръжния съд да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че спрямо обвиняемия М. са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК, за да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Този извод се споделя изцяло от настоящия въззивен състав.

Обвиняемият Ф.Н.М.  е привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.

От събраните до момента по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият М. е автор на  престъплението, в извършването на което е обвинен. Те опровергават  твърденията, че инкриминираните наркотични вещества са били подхвърлени от полицейски служители. В показанията си свидетелят Д. Д. сочи, че няколко дни преди инкриминираната дата е закупил марихуана от обвиняемия М.. За осъществявана от обвиняемия разпространителска дейност на наркотици свидетелства и К. Р., макар същият да заявява, че не ги е заплащал. От показанията на свидетелите Б., К., К. и С. се установява, че именно поради получената информация за извършваната от обвиняемия противоправна дейност с наркотични вещества е бил спрян за проверка, при която в управлявания от него автомобил са открити амфетамин и марихуана. Наркотиците, заедно с електронна везна, са били поставени в кутия, укрита на трудно достъпно място - в двигателния отсек на управлявания от обвиняемия автомобил, предвид на което доводите, че това е извършено от други лица без ключ за автомобила, са несъстоятелни.  

Правилно окръжният съд е приел, че няма опасност обвиняемият да се укрие, но е налице реална такава същият да извърши престъпление с оглед на факта, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане за същото престъпление, за което понастоящем му е повдигнато обвинение. 

С оглед на изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че в конкретния случай, като адекватна на целите по чл. 57 НПК и съответна на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, спрямо обвиняемия М. следва да бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 260449 от 18.12.2020 г. по ЧНД № 2544/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо Ф.Н.М. с ЕГН ********** – обвиняем по бързо производство № 579/2020 г. по описа на РУ – К. при ОДМВР – Пловдив.

Определението е окончателно.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Съдебното заседание се закри в 11:04 ч.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                    2.

 

                                               СЕКРЕТАР: