№ 1393
гр. Плевен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430101440 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД,
против Ю. Д. Й., ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1
от ГПК за установяване на дължимост на сумите, както следва: сумата от
2027.97 лева - главница за доставена ТЕ за периода 01.07.2021г. -
31.10.2022г., 129.97 лв. - мораторна лихва за периода 02.09.2021г. до
02.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на заявлението – 12.12.2022г. до окончателно изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 6476/2022г. на
***, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 3593/13.12.2022г., а
впоследствие, след възражение срещу заповедта, му е указал, че може да
подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ,
ответникът е ползвател на топлинна енергия на адрес: ***, ***, и същата не е
1
заплатена. Това обстоятелство, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване
дължимостта на вземането по издадената Заповед за изпълнение №
3593/13.12.2022г. по ч.гр.д. № 6476/2022г. на ПлРС.
В едномесечния срок след получаването на и.м. ответникът е
представил писмен отговор по делото, в който се твърди, че исковите
претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят. Счита, че липсват
доказателства за правото на собственост върху имота и качеството му на
клиент и потребител, твърди, че сумите в частта за БГВ са неправилно
отчетени, правят възражения за неравноправност в клаузи в ОУ, правят
възражения, че липсва представен договор между страните, че в извлечението
от сметка не е ясно дали ТЕ е доставена, че то няма формална
доказателствена сила. Възразява, че не е подписал представените фактури, че
липсват счетоводни документи, твърди, че счетоводството на ищеца е
нередовно водено. Оспорва направените замервания, твърди, че не е избирана
ФДР. Прави възражение по чл. 111 от ЗЗД. Оспорва представените
доказателства от ищеца.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № 6476/2022г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал
на 12.12.2022г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми: 2027.97 лева -
главница за периода 01.07.2021г. - 31.10.2022 г., лихва върху главницата за
периода от 02.09.2021 г. до 02.12.2022 г. в размер на 129.97 лева, законна
лихва от 12. 12. 2022 г.- датата на постъпване на заявлението в съда до
изплащане на вземането и разноски в размер на 43.16 лв. за ДТ и юрк.
възнаграждение в размер на 50.00 лв. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение №
3593/13.12.2022г., възразена в срок от длъжника. С разпореждане на
заповедния съд е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед
за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
От представения по делото ***, е видно, че ответникът е собственик на
2
процесното жилище на адрес: *** в жилищната сграда на ***. По делото са
представени 16 бр. фактури за ползвана ТЕ в имота на ответника, които
обхващат исковия период 01.07.2021г. - 31.10.2022г г., обобщени в две
справки, издадени от ищеца – справка за главницата от 2027.97лв.,
разпределена по компоненти: за ТЕ, отдадена за сградна инсталация –
143.10лв.; сума за БГВ – 1924.83лв.; отстъпка БГВ - - 51.46лв; за дялово
разпределение – 12.40лв.; отстъпка редовен платец – -0.90лв. По делото е
изискана и представена справка за разпределената ТЕ за сградна инсталация
от трето-неучастващо в делото лице – ***, както и помесечна дплавка за
дялово разпределение, констативни протоколи, от които е видно, че
ответникът е присъствал на отчетите на ИРУ за м. юли, октомври 2021г., м.
април, септември 2022г., и не е присъствал на отчетите за м. август,
септември, ноември, декември 2021г., м. януари, февруари, март, май, юни,
юли, август, октомври 2022г. – като не е осигурил достъп. Представени са и
карнетите на топлинния счетоводител, от които е видно, че в жилището не е
отчитано ползване на ТЕ за отопление, а само водомер, на чиито проверки на
показатели, макар и не всеки месец, абонатът е присъствал. От изготвената по
делото СИЕ се установява, че през процесния период 01.07.2021 г. –
31.10.2022 г. размерът на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за абонатния номер на
ответника – 3819, е 2027.97лв. /с включена сума за дялово разпределение,
която възлиза на 12.40 лв./, или главницата е в общ размер на 2015.57 лв. по
посочените и от ищеца компоненти, а лихвата за периода от датата на
изпадане на ответника в забава, първоначално от 02.09.2021г. до 12.12.2022 г.
е изчислена в размер на 133.89лв., но в с.з. *** е уточнило, че се касае за
лихва, начислена не до датата, сочена от ищеца в заявлението, а до датата на
фактическото подаване на заявлението в съда. Във връзка с представеното от
ответника Решение РЦУ-54/21.04.2023г. на ***, с което по искане на
ответника е предоставен достъп до информация на НАП, и съгласно което
представените от ищеца по делото фактури не са открити, *** е дало отговор,
че в счетоводството на ищеца се водят два модула, единият от които Инкасо,
в който са отразени клиентските партиди на всеки отделен абонат с пълни
данни, включително и на ответника, като в счетоводната система,
реализираната ТЕ е осчетоводена общо за всички битови потребители в
аналитична партида „ТЕ на населението“ в счетоводна сметка 411 „Клиенти“
3
и реално това е сборна фактура, която се отчита в НАП. Посочено е, че в
счетоводна сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само фактури за
продажба на топлинна енергия на Ю.дически лица.
По делото е изготвена и СТЕ, която е констатирала, че абонатната
станция /АС/ ) 65, захранваща СЕС, се намира в сградата на ***, че
отоплителната инсталация е двузонова, лъчева с долно разпределение. В
отговор за въпросите на ищеца, заключението сочи, че АС е работила през
процесния период, като се приемат записите на отчетните стойности от
топломера и водомера за БГВ всеки месец, потреблението по тип
разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено
от *** чрез лицензиран софтуер. Отчетът на уредите при абоната е извършван
от ФДР и съответства на обичайната практика. Установено е, че абонатната
станция има един търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ,
че топломерът, намиращ се в АС, се проверява съгласно нормативните
изисквания на Закона за измерванията и НСИ, които подлежат на
метрологичен контрол, т.е. - на всеки 2 години. Посочено е, че в абонатната
станция на ***:
за периода 18.12.2018г.-09.2020г. има общ търговски топломер тип ***.
Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера, е ***;
за периода 01.09.2020г.- 09.2022г. има общ търговски топломер тип ***.
Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера е ***.
Общият водомер за БГВ в абонатната е с номер *** и монтиран на
05.08.16, минал е метрологична проверка през 2016г. и притежава
свидетелство за проверка 3/22.07.2016г. от ***. Общият водомер *** и
монтиран на 21.07.21, минал е метрологична проверка през 2021 и притежава
свидетелство за проверка 20/19.07.2021г. от ***, като срокът на метрологична
годност на тази проверка е 5 години.
По делото са представени от ищеца и приети констативните протоколи
за подмяна на топломера на АС – от 01.09.2020г. и от 21.09.2022г. и на
водомера – от 21.07.2021г., свидетелствата за проверка на топломера от
07.08.2020г. и от 08.09.2022г., доколкото те касаят правилното отчитане на ТЕ
за исковия период. В самия констативен протокол, изготвен в присъствие на
оторизирано от ЕС лице – ***, е отразено, че топломерът е монтиран на
изходящата към ТЕЦ тръба, което обстоятелство е коментирано и от самото
4
вещо лице в съдебно заседание. То е посочило, че този начин на поставяне на
топломера е в ущърб на ищеца, т.к. ако има течове в сградата /условно
казано/, а винаги има такива, те ще са за сметка на доставчика на ТЕ.
Експертът е проучил документите на констативни протоколи за демонтаж и
монтаж на топломерите и водомерите в АС с адм.адрес ***, ***, *** и не е
открил нередности. Относно разпределението на количеството ТЕ, доставено
до АС, в която е имотът на ответника, в.л. е отговорило, че първо се
определят технологичните загуби и ТЕ за БГВ, които се вадят от отчетената
от топломера ТЕ. Полученото количество ТЕ е за отопление. Топлинната
енергия, консумирана за отопление на сградите, се разпределя за всеки месец
в този случай на ТЕ към сградна инсталация, отоплителни тела с уреди,
отоплителни тела по мощност. В сградата с предвидено отопление по проект
в режима на определяне и разпределяне на сградната мощност са включени 93
имота на клиенти с общ обем 16 061,85 м3. На база заключение от съдебно-
техническа експертиза по гр.д. 2322/2020 г., извършена от *** от отоплителен
сезон 2021/2022 г., отопляемия обем на сградата е променен на 23 470,39 м3.
ТЕ, отдадена от сградната инсталация се разпределя по имотите процентно на
основа техния отопляем проектен обем, който за процесния имот е
293,24куб.м., независимо дали има радиатори или не. ТЕ, отдадена от
отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз основа на техните
показания и изчислената съгласно методиката специфична топлинна енергия
за една дялова единица. Посочено е, че цената на топлинната енергия за 1
МВт.ч на Топлофикация-Плевен ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от
КЕВР. Разпределението на топлинната енергия за АС е посочено от в.л.
таблица, като след проверка експертът е констатирал правилността на
разпределението, а представител на топлинният счетоводител е декларирал,
че коефициентите на максимален специфичен разход са сметнати съгласно
стандарт БДС EN 834. Експертизата е отговорила и на въпросите на
ответника, а именно, че от отоплителен сезон 2019/2020г. с решение от
етажната собственост е определяно, количеството топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, да е в размер 20%,
коефициентите на максимален специфичен разход са сметнати съгласно
стандарт БДС EN 834 и при отоплителната инсталация в сградата не
възможно монтиране на отделен топломер за сградна инсталация. При
присъединяване на сградата-етажна собственост към топлопреносната мрежа,
5
проектната мощност е според представения проект. Посочено е, че
проектната мощност на отоплителните инсталации от АС е 790,84 kW, а
действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за
процесния период за целия процесен период е 442,14kW. АС е въведена в
експлоатация, съгласно действащата нормативна уредба, от отоплителен
сезон 1977/1978г., а ищецът е извършил реконструкция на АС и във връзка с
това Община Плевен е издала удостоверение за въвеждане в експлоатация №
136/20.05.2004г. за АС за адреса. Експертизата е отговорила и на множество
други въпроси относно технологичните разходи, топлинните загуби,
настройките в АС при промяна в нормативната уредба, от които отговори е
видно, че всички изчисления са направени съобразно закона и подзаконовата
уредба. Отговорила е и на неотносими към претенцията въпроси, касаещи
отчет на щранг-лира и отоплителни тела, за които не се претендират суми в
настоящето производство.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвените по делото
съдебни експертизи, освен в частта на начисления размер на законна лихва
/доколкото той е за по-дълъг период/, експертизите са отговорили ясно и
аргументирано на всички поставени към тях въпроси, потвърждават и
съдържанието на всички представени по делото доказателства, които са били
оспорени от ответника. Ищецът е представил ОУ още в заповедното
производство, прието в настоящето исково такова, няма данни по делото
ответникът да ги е оспорил след тяхното публикуване, в тях липсват
неравноправни клаузи и те са съобразени и със съдебната практика на
национално и европейско ниво.
Представени са протокол от 10.12.2000г. от ОС на ЕС на адрес *** за
избор на топлинен счетоводител, Договор от 07.05.2001г. между топлинния
счетоводител *** и ЕС за отчитане на разходите за ТЕ, споразумителен
протокол от 02.05.2001г. между ищеца и ЕС за избран и посочено от ЕС
топлинен счетоводител. По делото са представени и множество други
писмени доказателства от ответника, които касаят други производства, и
които не следва да се коментират в настоящето решение, като неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда
в своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период
6
01.07.2021г. - 31.10.2022г. ответникът е бил собственик на имота, за който се
претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Няма спор, че имотът е
топлоснабден, това се доказва и от изготвената по делото СТЕ и
доказателствата за топломер и водомер, монтирани от ищеца. Понятието
"потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката, в
който, съгласно чл. 153, ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Ето защо, и с оглед представения нотариален акт, съдът приема, че
ответникът е "потребител" по силата на приложимата нормативна уредба и то
потребител на топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на
договор - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от
ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и
публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са
оспорени от ответника. В случая е налице е колективна услуга, която се
ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни
да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153,
ал.2 ЗЕ/, нито ЕС да е направила постъпки в тази насока. По делото са
представени доказателства, неоспорени от ответника, че е собственик на
имота от 2006г., но имотът е бил топлофициран още към 2000г., както сочи
протоколът на ОС на ЕС. Към този период в действие все още е бил ЗЕЕЕ.
Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
7
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. А според
нормата на чл. 106а, ал.3 от ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на едномесечния срок
от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без изричното им
приемане от купувача. Според чл. 149, ал.1, т.6 от ЗЕ, когато става въпрос за
отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда -
етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и
потребителя. Вярно е, че ако се изхожда само от тази норма би следвал извод,
че публикуването на Общи условия не е достатъчно, за да възникне
облигационна връзка, а че е необходимо да бъде сключен писмен договор,
макар и бланков, при Общи условия. Като се има предвид обаче разпоредбата
на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3, следва,
че сключване на писмен договор като форма за действителност, за да
възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и
потребителя, както предвижда чл. 149, ал.1, т.6 от ЗЕ, е необходимо само за
нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна
собственост /в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила
на закона/, облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на
съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо
сключване на писмен договор или подаване на заявление за откриване на
партида. В случая несъмнено е, че представените по делото Общи условия на
ищеца са влезли в сила, доколкото са били одобрени от ДКЕВР и
публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия. С оглед елемента на
административно регулиране в чл. 150 от закона, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
8
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Касае се за презумирани от закона облигационни
отношения между страните, в който смисъл е и постановената по реда на чл.
290 ГПК практика, имаща задължителен характер, обективирана в решение №
35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, решение №
457/01.11.2012 г. по дело № 1460/2011 г. и др. В този смисъл, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на
топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на
индивидуален договор с ответниците, съответства на практиката на ВКС,
отразена в решение № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО
на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и
определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на III ГО на ВКС.
Поради всичко дотук изложено, всички възражения на ответника, касаещи
оспорвания на базата на липса на договор и отказ от услугите на ищеца, се
явяват неотносими и неоснователни. По делото безспорно се доказа, че в
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът,
като физическо лице - собственик на топлоснабден имот, е лице, ползващо ТЕ
за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент. Следва да
се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна
инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за
противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че
разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата
на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на
вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ.
Съдът намира, че следва да цени като валидни доказателства
представените по делото отчети от третото, неучастващо по делото лице ***
за аб. номер на АС, т.к. то е действало съобразно разпоредбите на чл. 60 и
чл.61 от ЗЗД след изтичане на срока на сключения договор между него и ЕС.
Ответникът не би могъл да се позовава срещу ищеца на липсата на последващ
договор между ЕС и топлинния счетоводител, който той, като член на ЕС не е
инициирал за подписване с топлинния счетоводител, т.к. по този начин той би
9
се позовал на собственото си виновно поведение и то срещу страна, в чиито
правомощия не влиза инициативата за подписване на такъв договор. Налице е
избор на ОС на ЕС на топлинен счетоводител, и доколкото ответникът не
твърди, че е налице друго, последващо ОС на ЕС, на което е избран друг
топлинен счетоводител, съдът следва да приеме, че дори без приподписан
договор, именно третото лице-помагач *** е топлинния счетоводител на ЕС.
Посочването от ответника, че неговите индивидуални номера на
издадени от ищеца фактури не са регистрирани в НАП от ищеца, по никакъв
начин не може да доведе до извод, че те не дължат потребената в техния имот
ТЕ, но и по това възражение относно отчетността на ищеца пред държавен
орган, по делото е установено, че начинът на отчитане – месечно, със сборна
фактура на всички битови абонати, е законоустановен, допустим е, и
избраният от ищеца начин на регистрация не допуска всяка една
индивидуална фактура да може да бъде предмет на отговор от НАП. Чл. 113
ал. 13 от ЗДДС сочи, че при две и повече доставки, за ДДС, изискуем за един
данъчен период, се издава сборна фактура в последния ден от месеца, в който
данъкът е дължим. Именно по този начин ищецът отчита битовите си абонати
и поради това в представеното Решение не фигурира всяка една от издадените
на ответниците фактури, доколкото сборната фактура, издадена за всички
битови абонати за съответния месец се отчита под друг номер.
Възражението за изтекла погасителна давност, направено в отговора на
ответника е оттеглено и не следва да се разглежда, но и дори да подлежеше на
обсъждане, то не е основателно за нито един от периодите на отделните
месечни претенции, доколкото в случая погасителната давност за
периодичните вземания по чл. 111 б. в от ЗЗД е тригодишна, и нито едно от
отделните вземания по главницата не се явява погасено от тази кратка
давност.
При всички посочени изводи на съда, както и при кредитираните
заключения на изготвените по делото съдебни експертизи, които съдът
възприема в тяхната цялост като писмени, и като устни – при отговорите и
уточненията в съдебно заседание, се налага общ извод, че за исковия период е
имало потребление на ТЕ в процесния топлофициран имот в *** *** ***,
***, за която следва да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника, като потребител, в общ размер на 2027.97 лева. Тежестта на
10
доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е
на ответника, но в случая изготвената СИЕ не е констатирала плащане, такова
не се и твърди.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.31, ал.1 от ОУ и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите
главници, служебно изчислена от съда върху общо дължимата главница от
2027.97 лева, възлиза в общ размер на 129.97 лв. за периода 02.09.2021г. до
02.12.2022г.
Поради всичко дотук изложено, исковете се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 43.16лв. държавна такса,
400.00лв. - депозит за експертизи, и 100.00лв. юрк. възнаграждение
/определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 543.16лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство,
възлизащи на 93.16лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Ю. Д. Й., ЕГН
********** от ***, ***, *** ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
АД с ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128, сумите, както следва: сумата от 2027.97 лева -
главница за доставена ТЕ за периода 01.07.2021г. - 31.10.2022г., 129.97 лв. -
мораторна лихва за периода 02.09.2021г. до 02.12.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 12.12.2022г.
до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3593/13.12.2022г. по ч.гр.д. № 6476/2022г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Ю. Д. Й., ЕГН **********, от ***, ***, *** ***, ДА
11
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ***, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски в
исковото производство в размер на 543.16лв.
ОСЪЖДА Ю. Д. Й., ЕГН **********, от ***, ***, *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, с *** със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски по
ч.гр.д. № 6476/2022г. на ПлРС в размер на 93.16лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12