№ 20626
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110108320 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 76303/07.03.2024 г., от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Д. М. П. и С. М. П., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца при условията на разделна отговорност следните суми, начислени за топлоснабден
имот, находящ се в ..............................., аб. № ........:
1. от Д. М. П. – 1/2 част от общо начислените вземания /уточнени с молба с вх. №
76303/07.03.2024 г./, а именно: 587,88 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 126,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.12.2023 г., 12,90 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., и 2,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 19.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 14.02.2024 г., до окончателното плащане;
2. от С. М. П. - 1/2 част от общо начислените вземания /уточнени с молба с вх. №
76303/07.03.2024 г./, а именно: 587,88 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 126,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.12.2023 г., 12,90 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., и 2,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 19.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 14.02.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответниците като наследници по закон на М. Д. П. и С. С. П. по силата на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и
обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорват иска като частично неоснователен с възражение за изтекла погасителна давност.
Не оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия, доставката и коректността
на изчисленията за стойността на доставената топлинна енергия. Не оспорват цената на
услугата за дялово разпределение. Не оспорват исковете за мораторни лихви по размер, но
излагат, че не са били в забава по отношение на вземането за цената на услугата дялово
разпределение през исковия период. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за всеки от ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за
давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
В настоящия случай с обективирания в Определение № 31034/30.07.2024 г. и приет за
окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени следните обстоятелства: съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди в
твърдените количества за исковия период; реалната доставка на топлинна енергия на
претендираната стойност; доставката на услуга за дялово разпределение в претендирания
размер на съдебно предявеното вземане и коректността на изчисленията за мораторна лихва.
Гореописаните обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч., Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55г от
ЗПИНМ № 21, том XII, дело № 2221/1974 г., Протокол от ОС на ЕС, ведно със списък на
етажните собственици, Договор № 2190/25.04.2002 г., сключен между етажната собственост,
в която се намира процесният имот, и „Техем Сървисис“ ЕООД и др.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ за
процесния период не са налице плащания от ответниците в настоящото производство.
Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен
период е извършено изравняване на прогнозните стойности. В откритото съдебно заседание
вещото лице допълва, че за процесния период има извършено плащане преди датата на
подаване на исковата молба в съда, което е отбелязано на стр. 5, таблица № 3А, колона 8 от
ССчЕ, но тази сума е съобразена от ищеца при завеждане на иска. Съгласно изчисленията в
ССчЕ за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. доставената от ищеца и
потребена в имота топлинна енергия е на обща стойност от 1 175,76 лева, до която сума е
предявена, респ. се явява доказана настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, следва да бъде разгледано наведеното от ответниците в отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
2
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В настоящия случай срокът е бил прекъснат с подаването на исковата молба в съда на
14.02.2024 г., от която дата осъдителният иск се счита предявен – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето
защо вземанията на ищеца за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. вкл. са станали
изискуеми преди 14.02.2021 г., съответно се явяват погасени по давност. На вещото лице по
ССчЕ съдът служебно е възложил да изчисли размера на непогасените по давност
задължения за главници и лихви с настъпила изискуемост съгласно приложимите общи
условия след 14.02.2021 г. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ в
предложения от него втори вариант, доколкото същото кореспондира със самостоятелно
извършените от съда изчисления. Вещото лице по ССчЕ е посочило, че за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. дължимата цена за доставена топлинна енергия е за сумата в
общ размер от 1 075,49 лева. Съобразно дела на всеки от ответниците в съсобствеността –
по ½ за всеки, то всеки от тях следва да отговаря за по 537,74 лева.
Оттук следва, че претенцията на ищеца за топлинна енергия, насочена срещу всеки от
ответниците, се явява частично основателна за сумата от по 537,74 лева за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от по 587,88 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. същата следва да бъде отхвърлена поради
частичната основателност на възражението за изтекла погасителна давност. Върху
уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.02.2024 г., до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за услугата за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
3
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените
от ищеца писмени доказателства и от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира в тази
му част, а именно – сумата в общ размер от 25,80 лева, до която обща сума е предявена,
респ. се явява доказана настоящата искова претенция. Давността за тези задължения започва
да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Съдът кредитира заключението
на вещото лице по ССчЕ по отношение и на двата предложени варианта, които са
идентични, доколкото се установява, че всички вземания за главница за цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. са станали изискуеми след
14.02.2021 г. Съобразно дела на всеки от ответниците в съсобствеността – по ½ за всеки, то
всеки от тях следва да отговаря за по 12,90 лева, поради което исковете за претенцията за
услуга за дялово разпределение следва да бъдат изцяло уважени като основателни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва за забава предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съобразявайки, че общият размер на непогасената по давност част от вземането за
главница е за сумата от 1 075,49 лева, вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в общ размер от 221,56 лева.
Съобразно дела на всеки от ответниците в съсобствеността – по ½ за всеки, то всеки от тях
следва да отговаря за по 110,78 лева, а за разликата до пълния предявен размер от по 126,94
лева същата следва да бъде отхвърлена поради частичната основателност на възражението
за изтекла погасителна давност.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда /въпреки изрично дадените на ищеца указания в този
смисъл с доклада по делото/, поради което акцесорната претенция срещу ответниците в
размер на по 2,84 лева за период от 15.09.2021 г. до 19.12.2023 г. се явява изцяло
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
4
исковете.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в общ размер от 458,44 лева, от
които 58,44 лева за държавна такса, 300 лева за депозит за ССчЕ и определено от съда в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. От така направените разноски на
ищеца по съразмерност ще се присъдят 415,06 лева, които следва да се възложат в тежест на
ответниците.
Ответниците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото не доказват извършването на такива, разноски
не им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН **********, с адрес ......., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/2 част от общо
начислените вземания, а именно: сумата от 537,74 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ..............................., аб. № ........, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024 г., до окончателното плащане,
сумата от 110,78 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
19.12.2023 г., сумата от 12,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024 г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ за разликата над 537,74 лева до пълния предявен размер от 587,88 лева и за периода
от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва въхру главницата за цената на доставената топлинна енергия за разликата
над 110,78 лева до пълния предявен размер от 126,94 лева и ОТХВРЪЛЯ изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,84 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата по дялово разпределение за период от 15.09.2021 г.
до 19.12.2023 г.
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН **********, с адрес ......., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/2 част от общо
начислените вземания, а именно: сумата от 537,74 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ..............................., аб. № ........, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024 г., до окончателното плащане,
сумата от 110,78 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
19.12.2023 г., сумата от 12,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024 г., до окончателното плащане
като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ за разликата над 537,74 лева до пълния предявен размер от 587,88 лева и за периода
от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва въхру главницата за цената на доставената топлинна енергия за разликата
над 110,78 лева до пълния предявен размер от 126,94 лева и ОТХВРЪЛЯ изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,84 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата по дялово разпределение за период от 15.09.2021 г.
до 19.12.2023 г.
5
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН **********, с адрес ......., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 207,53 лева за разноски.
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН **********, с адрес ......., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 207,53 лева за разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB 9130 1011 2533 02.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6