№ 255 10.12.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Л, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 358/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „П.К.Б“ ЕООД, ЕИК: ****
седалище: гр. С, бул. Б № , бл. , вх. , чрез пълномощника си юрк. Р.И.И., срещу А.К.А. с ЕГН: **********
с адрес ***, за установяване дължимост на вземане на
ищеца от ответника за неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********/ 03.12.2013г., за сумата 2037.20 лв.,
включваща главница в размер на 967.95 лв. и договорно възнаграждение в размер
на 1069.25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 86/2019 г. по описа на РС-Попово.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 03.12.2013г. между страните по делото бил сключен Договор
за потребителкси кредит (ДПК) № **********.
Ищецът изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като превел на
***, длъжникът поел задължение да
погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план.
На 20.02.2014г. А.К.А. подал Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********, като е пожелал да бъдат отложени 3 погасителни
вноски.
На 23.02.2014г. между „П.К.Б"
ЕООД и А.К.А. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се
договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2,3,4 като те трябвало да
бъдат заплатени в края на погасителния план. Погасителните вноски били
променени от 48 на 51 броя.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и бил направил 33 пълни
погасителни вноски и една частична, бил изпаднал в забава съгласно погасителния
план към ДПК, като падежът на последната по ред погасителна вноска бил на дата
02.04.2018г.
Крайният срок за погасяване на
кредита съгласно погасителния план към ДПК бил изтекъл на 02.04.2018г., с
изтичането на който срок била настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение с което исковите претенции да
бъдат уважени.
В едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от особения представител на ответника, в който се излага, че по отношение на предявеният иск за
сумата от 967.95 лв.-главница по договор за потребителски кредит /ДПК/ счита,
че искът е основателен.
Искът се оспорва по отношение на претендираното „договорното възнаграждение“ в размер на
1069.25 лева.
В договора нямало уговорено договорно възнаграждение и
нямало определение какво означава този термин.
Не ставало ясно ищецът по какъв
начин е формирал размера на това претендирано
„договорно възнаграждение“, и ако то представлява лихва, то според особения
представител на ответника тази клауза се
явява нищожна, алтернативно възнаграждението се явява прекомерно.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, в което излага
аргументи в подкрепа на предявените претенции.
Моли за уважаване на исковата
молба.
Ответникът, редовно призован се
представлява от особения си представител адв. Р.Р., който оспорва предявения иск и пледира за неговото
отхвърляне.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва
да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да докаже всички
факти, които изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания.
По делото е прието ч.гр.д. № 86/ 2019 г. по описа
на РС-Попово, от което се установява, че на 24.01.2019 г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по
заявлението. Тъй като длъжникът не е намерен на установените по делото адреси, заповедта
за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК , поради което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок.
В указания срок е предявен иск за сумата за сумата 2037.20 лв., включваща главница в размер
на 967.95 лв. и договорно възнаграждение в размер на 1069.25 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението, като сумата от 17.22 лв. – лихва за забава за периода 03.03.2014г. -24.01.2017г. не е заявена като искова претенция
в настоящото производство.
На 03.12.2013г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит „П кредит
Стандарт“ № ********** за сумата от 1350.00 лв. Уговорен е срок на кредита 48 месеца, размер на
вноската по кредита 113.40 лв., ГПР – 157.75 % и годишен лихвен процент 98,52
%. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 5443.20 лв..
Ответникът
е декларирал, че е запознат и приема приложимите към договора общи условия. Декларирал
е, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски
формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор
за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние.
На 20.02.2014г. А.К.А. е подал
Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № **********, като е пожелал
да бъдат отложени 3 погасителни вноски.
На 23.02.2014г. между „П.К.Б“
ЕООД и А.К.А. е сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се
договорили да бъдат отложени три погасителни вноски, като те трябвало да бъдат
заплатени в края на погасителния план. Погасителните вноски били променени от
48 на 51 броя.
От
приложеното по делото платежно нареждане №6808928/03.12.2013г. се установява,
че сумата от 1350.00 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова сметка.
От приетото, като доказателство и неоспорено
от ответника извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит, А.А. към 02.05.2019 г. е заплатил по кредита обща сума в
размер на 3456.54 лв. След приспадане на
платените суми в счетоводството на ищцвото дружество
е отразено, че ответникът дължи обща сума в размер на 2037.20 лв. Последното
плащане на пълна погасителна вноска от страна на ответника е на 29.09.2016 г.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено,
че между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по см. на чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 (обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила
от 12.05.2010 г., договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора.
След преценка на съответствието на процесния договор с разпоредбите на ЗПК, настоящият състав
намира, че същият отговаря на императивно определеното съдържание, съобразно
нормативната уредба към момента на сключването му /03.12.2013г/.
Съдът обаче намира, че договорните разпоредби, касаещи за възнаградителната
лихва /т.нар. от ищеца „договорно възнаграждение“/ са неравноправни и затова –
нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Според посочената разпоредба, включените в
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
Следователно за да се приеме за
нищожна договорна клауза, следва кумулативно да се установи, че не е уговорена
индивидуално и, че е неравноправна.
Съгласно ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП, „не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия“, като в тежест на търговеца или доставчика е да
установи, че определени условия в договора са индивидуално уговорени (ал. 3 на
чл. 146 от ЗЗП), а такива доказателства липсват.
Изводът за неравноправност на процесните разпоредби съдът основава на следните
съображения:
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се
предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправният характер на
клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба
неравноправни са: клауза, сключена във вреда на потребителя; клауза, която не
съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите и клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В съответствие с разпоредбата на чл. 4, §
1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на
дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите,
за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства,
довели до сключването му, към момента на самото сключване.
В раздел VI от сключения между страните договор за кредит се предвижда задължение на
кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 98.52 %, като според чл. 4.2 от Общите условия, този лихвен
процент се изчислява върху усвоената и непогасена главница за периода на
ползване на кредита и започва от датата на усвояване на кредита.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни
разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната
лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който
едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /възнаградителна или за забава/ е ограничен.
Обратното би означавало икономически
по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът
на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на
ВКС, II г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д.
315/2005г. на ВКС, II г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с
добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея
размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се
прибавят десет пункта. Така към момента на сключване на договора размерът на
законната лихва е 10,02 % /10 % + 0.02 ОЛП към 03.12.2013г./. Така, уговорената в процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 98,52 %. % годишно е повече от девет пъти по-висок от
размера на законната лихва.
Предвид характера на предоставяната по
договора услуга (предполагащ недостиг на парични средства у едната от
страните), следва да се приеме, че процесната уговорка
за договорна лихва не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на страните. Следователно същата е неравноправна по смисъла на чл. 134 от ЗЗП и
на това основание са нищожна.
При това положение кредитополучателят
дължи заплащане единствено на получената в заем сума от 1350.00 лв.
Доколкото ответникът е направил вноски по
кредита в общ размер на 3456.54 лв.,
съдът намира, че с тази сума същият изцяло е погасил задължението си по
договора за кредит, като платената в повече сумата над 1350.00 лв. се явява дадена
без основание.
С оглед изложеното, предявените искове за главница в размер на 967.95 лв. и договорно възнаграждение в размер на
1069.25 лв., се явяват неоснователни, при което подлежат на отхвърляне.
Както вече се посочи, ищецът е предявил
иск за сумата от 2037.20 лв., включваща главница в
размер на 967.95 лв. и договорно възнаграждение в размер на 1069.25 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, като сумата от 17.22 лв. – лихва за забава за периода 03.03.2014г. -24.01.2017г. не е заявена като искова претенция
в настоящото производство, при което издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 86/2019 г. по описа на РС-Попово, в тази й част следва да бъде
обезсилена.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, разноски в полза на ищцовата
страна не следва да бъдат присъждани.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б“ ЕООД, ЕИК: **** седалище: гр. С, бул. Б №,
бл., вх. , действащо чрез пълномощника си юрк. Р.И.И., срещу А.К.А. с ЕГН: ********** с адрес ***, установителен иск за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца парично
задължение по Договор за потребителски кредит № **********/ 03.12.2013г., в общ
размер на 2037.20 лв. /две хиляди
тридесет и седем лева и двадесет стотинки/, включващо главница в размер на
967.95 лв. и договорно възнаграждение в размер на 1069.25 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /24.01.2019г./, до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
86/2019 г. по описа на РС-Попово като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 71/28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 86/2019г. на РС-Попово, В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът
А.К.А. с ЕГН: ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „П.К.Б” ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. Б , бл. , вх. ,
представлявано от С Н Н. О Л, Я Я
Ч и И Х Га - управители, действащи чрез ю.к. Р.И. СУМАТА от 17.22 лв. /седемнадесет лева и двадесет и две
стотинки/ - лихва за забава от 03.03.2014г. до
24.01.2017г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: