ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 59429.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Албена Я. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20202000500309 по описа за 2020 година
Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Г. Б., депозирана чрез адвокати М.Г. и С.Д.,
двете от АК-Б. и по въззивна жалба на Т. С. Ф., депозирана чрез адв.Б.Т., двете против
Решение №125/26.06.2020 г., постановено по гр.д.№1659/2017 г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
С въззивната си жалба П. Г. Б. оспорва първоинстанционното решение в частта, с
която са отхвърлени предявените от него против Т. Ф. искове за вземания, произтичащи от
непозволено увреждане, а именно: за сумата общо от 7050 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконното строителство, извършено от
ответницата, в т.ч. 3758 лв. – за ап.19 и 3292 лв. – за ап.20, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното плащане; за сумата общо от 6216 лв.,
представляваща стойността на унищоженото движимо имущество на ищеца – по 3180 лв. за
всеки от двата апартамента, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното плащане; за сумата общо от 20200 лв. или по 10100 лв. за всеки апартамент,
представляваща обезщетение за вредите, вследствие невъзможността ищеца да ползва
жилищата си, а при евентуалност – поради невъзможността да ги отдава под наем, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане; за сумата общо
от 2000 лв. или по 1000 лв. за всяко от двете жилища, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпения стрес, болка и страдание. Твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните
доказателства и при съществено нарушение на материалния и процесуалния закони. Иска
отмяна на решението в обжалваните части и постановяването на друго, с което исковете да
бъдат уважени. Твърди неправилност на изводите на съда за погасяване по давност на
исковете за сумите от 7050 лв. и 6216 лв., т.к. неправилно приел, че непозволеното
1
увреждане от ответницата е извършено през 2010 г. Сочи, че през посочената година е
извършено обединението на двата апартамента на ответницата, но по делото липсват
доказателства тогава да е извършено и незаконното строителство върху откритите тераси.
Счита, че събраните по делото доказателства (свидетелски показания и писмо) установяват,
че действията, чието обезщетяване се търси са извършени през 2014 – 2015 г., а и според
заключенията на СТЕ нанесените поражения върху апартаментите на ищеца са станали
когато ответницата е разкрила покрива над тях. От представените от ЕВН справки се
установява, че апартаментите на ищеца не се ползват от 2014 г. Сочи още, че през 2017 г. е
извършил действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 ГПК, като е
образувано ч.гр.д.№339/2017 по описа на РС-Несебър, по което е изготвена и приета СТЕ,
от която било видно, че нанесените щети са сравнително пресни. Страната поискала
прилагане на това дело по настоящото, но БОС необосновано отказал. За неправилни сочи
изводите на съда за неоснователност на иска за сумата общо от 20200 лв. или по 10100 лв. за
всеки апартамент, представляваща обезщетение за вредите, вследствие невъзможността
ищеца да ползва жилищата си, а при евентуалност – поради невъзможността да ги отдава
под наем, както и за неоснователност на иска за сумата общо от 2000 лв. или по 1000 лв. за
всяко от двете жилища, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпения стрес, болка и страдание. Иска отмяна на решението на БОС в атакуваната част
и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Прави доказателствено
искане, обосновано в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК – да се изиска и приложи по делото
гр.д.№339/2017 г. на РС – Несебър.
По въззивната жалба е постъпил отговор от насрещната страна Т. С. Ф., депозиран
чрез адв.Б. Т., в който се оспорва нейната основателност и се иска отхвърлянето й. Заявено е
становище за правилност и законосъобразност на решението в атакуваните части. Сочи се,
че процесното преустройство е извършено от ответницата през 2010 г., а твърдението на
ищеца за извършването му през 2014 г. не е подкрепено с доказателства. Счита, че ищецът
по делото не е доказал кога точно е настъпила вредата – наводняването на апартаментите
му, с оглед установяване на причинната връзка с изградената допълнителна постройка върху
терасата й. Заявява, че със строителните книжа, представени още с отговора на ИМ, се
установява, че покриването на терасата е било предвидено още с проекта за обединяване на
двата апартамента на ответницата. Оспорва твърдението на ищеца, че не използвал
апартаментите от 2014 г., т.к. видно от фактурите на ЕВН ел.енергия в тях е отчитана и в
периода м.05 – м.10.2016 г. При тези и другите съображения в отговора, намира извода на
БОС, че настъпването на щетите по апартаментите на ищеца е станало през 2010 г. за
обоснован и почиващ на събраните по делото доказателства, поради което и иска за вреди в
размер на 7050 лв. правилно е отхвърлен, като погасен по давност. За неоснователни са
посочени и възраженията на въззивника срещу обжалваното решение, в частта с която е
отхвърлен иска за сумата 20200 лв. – имуществени вреди и 2000 лв. неимуществени вреди,
като са изложени подробни съображения. Заявено е, че ищецът не е ангажирал годни
доказателства за установяване на тези си претенции, поради което същите правилно са
2
отхвърлени от първоинстанционния съд. В отговора е заявено алтернативно искане, в
случай, че въззивния съд приеме, че исковете не са погасени по давност и не са
неоснователни, да намали размера на вредите на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, поради
съпричиняването им от страна на ищеца, който не е извършил ремонти в жилищата за
отстраняване на влагата, т.е. не е предприел действия на добър стопанин за ограничаване на
вредите. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в отговора се иска
въззивната жалба на П. Б. да бъде оставена без уважение, а решението на БОС в атакуваните
части – потвърдено. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
По делото е депозирана въззивна жалба и от Т. С. Ф., чрез адв. Б. Т., с която се
оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения в
производството иск по чл.109 ЗС, като Т. Ф. е осъдена да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на упражняване правото на собственост на П. Б., като премахне
незаконно изградените обекти върху открита тераса над апартаменти №19 и №20 в блок №3,
в УПИ VІІ, кв.54 по плана на гр.Несебър и възстанови покрива на сградата в състоянието му
преди извършване на незаконното строителство, съгласно предназначението му по проект.
Въззивницата-ответница намира така постановеното решение за неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост, поради което иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на
предявения срещу нея иск по чл.109 ЗС. За неправилен и некореспондиращ с
доказателствата по делото се сочи извода на съда, че изградената от нея постройка върху
откритата тераса създава на ищеца пречки да ползва имота си по-големи от обикновените.
Позовава се на ТР №4/06.11.2017 г. по т.д.№4/2015 г. на ОСГК, като твърди, че
първостепенния съд не се е съобразил със същото. Заявява, че никъде в ИМ не се твърди,
така както изисква цитираното ТР, че с извършените от ответницата действия се нарушава
правото на собственост на ищеца върху терасата-покрив и те представляват пречка за
упражняване правото му на собственост. Оспорва се извода на съда относно естеството на
процесната открита тераса-покрив, а именно, че същата е обща част съгл. чл.38 ЗС, като се
твърди, че тя е собствена на ответницата, т.к. е описана в нотариалния й акт – факт, който не
само не е оспорен в хода на делото, но и не е опровергано записаното в НА. Според
въззивницата-ответница съдът е обвързан със записаното в НА и до доказване на
противното е нямал право да приеме, че процесните тераси са обща част, т.е. не са собствени
на Т. Ф. Намира, че от това че тези тераси представляват таван за апартаментите на ищеца
не следва автоматично извод, че същите са обща част, а техния статут е въпрос на доказване.
Като приел, че липсват доказателства за приобщаване терасите към апартамента на
ответницата, съдът на практика обърнал доказателствената тежест, като вменил на
последната да доказва факт, установен с НА, което от своя страна правело постановения
съдебен акт неправилен, съответно подлежащ на отмяна. Заявено е още, че дори и да се
приеме, че откритите тераси са общи части, то с оглед одобрения и осъществен проект за
обединяване жилищата на ответницата, тези тераси се явяват функционално свързани с
жилището й до степен такава, че е можело да бъдат ползвани само от нея, поради което и на
3
осн. чл.38, ал.2 ЗС, същите са общи само на лицата, чиито помещения обслужват, т.е. на
ответницата, а не на всички етажни собственици. За недоказан по делото счита и факта, че
дори и процесните тераси да са общи части, върху които ответницата е извършила СМР,
тези СМР да съставляват пречка, по-голяма от обикновената, ищеца да упражнява правото
си на собственост. За недоказано по делото счита и това с кое действие или бездействие
ответницата е причинила щети в апартаментите на ищеца, като излага подробни
съображения в подкрепа на този си довод. Въз основа на описаните и останалите
изключително подробни съображения във въззивната жалба (част от които са преповторени
от депозирания отговор на въззивна жалба на ищеца), се иска отмяна на решението на БОС в
атакуваната част и отхвърляне на иска с правно основание чл.109 ЗС, като неоснователен.
Иска се и присъждане на разноски за двете инстанции.
По въззивната жалба е постъпил отговор от насрещната страна П. Г. Б., чрез
адвокати М. Г. и С. Д., в който се оспорва нейната основателност и се иска отхвърлянето й.
Заявено е становище за правилност и законосъобразност на решението в атакуваната част.
Сочи се, че по делото е безспорно установена собствеността на ищеца и ответницата върху
процесните апартаменти. Установено е и извършеното от ответницата преустройство на
собствените й два апартамента, чрез обединяването им и присъединяване към тях на част от
общите части – 12 кв.м. от етажната площадка, както и изграждане на стълба и врата към
откритата тераса над апартаментите на ищеца. От заключението на в.л. се установявало и
извършеното от ответницата незаконно строителство на откритата тераса над апартаментите
на ищеца. Считат, че незаконното строителство съставлява действие на ответника, което
създава пречка, по-голяма от обикновената, ищеца да упражнява правото си на собственост
(чл.50 ЗС), т.к. покривната плоча била изцяло разкъртена, отстранени били защитните
слоеве на покрива, премахнат бил изравнителния бетон, който давал наклон за оттичане на
водите и т.н., като всичко това станало основна причина за наводняването на апартаментите
на ищеца, фактически правейки ги негодни за ползване по предназначение. По описаните и
другите подробни съображения в отговора (част от които са преповторени от депозираната
от ищеца въззивна жалба) се иска оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на решението на БОС, в частта, с която е уважен иска по чл.109 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да
извърши проверка на допустимостта на жалбата, да се произнесе по допускане на
посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито
заседание.
В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази закона, АС-Бургас
намери и двете въззивни жалби за допустими, като подадени в предвидения в закона срок,
от легитимирана страна и при наличие на интерес от обжалване, поради което следва да
бъдат разгледана в о.с.з.
Във въззивната си жалба въззивника-ищец е направил доказателствено искане да се
4
изиска и приложи по делото гр.д.№339/2017 г. на РС – Несебър, за което сочи, че е
образувано за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 ГПК и по което е изготвена и
приета СТЕ. Така заявеното доказателствено искане настоящия съд намира за основателно и
като такова следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд -Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА въззивната жалба на П. Г. Б., депозирана чрез адвокати М. Г. и С. Д.,
двете от АК-Бургас и въззивната жалба на Т. С. Ф., депозирана чрез адв. Б. Т., двете против
Решение № 125/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1659/2017 г. по описа на Бургаския
окръжен съд за допустими.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2020 г. от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС – Несебър дело гр.д.№339/2017 г. по описа на съда за
прилагане по настоящото дело.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5