РЕШЕНИЕ
№ 6565
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110152453 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 276,94 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.10.2021 г., заедно със
законната лихва от предявяване на иска до погасяването.
Ищецът твърди, че на 02.10.2021 г., в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие - водачът на автомобил марка
„Субару“, модел „WRX“, с рег. № при движението си по републикански път № II-82, между
7 и 9 км след село Кокаляне, с посока на движение от гр. София към гр. Смолян попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, реализирайки ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил по задна лява гума
и джанта. Поддържа, че вредите са на стойност 276,94 лева, в който размер еa изплатил
застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил.
Твърди, че на основание чл. 30, ал. 1 ЗПът. ответникът е задължен за поддържането и
обслужването на републиканската пътна мрежа, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва както основателността, така и размера на предявения иск. Оспорва
доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства, като счита,
че същите страдат от редица пороци при изготвянето им, поради което не следва да бъдат
кредитирани от съда. Счита, че ищецът не установява, че в случая се касае за покрит
застрахователен риск. Сочи, че не се установявало протоколът за ПТП да е съставен в
присъствието на служители на КАТ – Пътна полиция. Счита, че в случай на установяване
наличието на дупка на пътното платно, то същата представлява „предвидимо препятствие“,
съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Намира, че застрахователният договор страда от редица пороци,
за да се приеме, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение. В
1
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на водача за вредоносния
резултат, като сочи, че не е видял своевременно евентуалното препятствие на пътното
платно, както и че се е движел с несъобразена скорост. Поради изложените съображения,
моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят
следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното
покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 23.10.2024 г. и приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание 05.12.2024 г. без възражения от
страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени
фактите: че път № II - 82, между 7 и 9 км след село Кокаляне, е част от републиканската
пътна мрежа; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на
276,94 лв.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за
безспорни факти за доказано.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 2, т.
1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по управлението и
поддържането му, както и дейности по упражняване на контрол на превозните средства с
оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /чл. 19, ал.
2, т. 6 ЗП/. Действията по поддържане на пътищата съгласно § 1, т.14 от ДР ЗП включват
действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение”. Агенцията като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението и за чиито
действия/бездействия отговаря за лошия избор при възлагането.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, както и размера
на вредата.
2
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 93002110043455 от
30.06.2021 г., че между ЗАД "ЛЕВ ИНС", в качеството му на застраховател, от една страна, и
П. Б. П. в качеството му на застрахован, от друга страна, бил сключен договор за
автомобилна застраховка "Каско" по отношение на процесния автомобил марка „Субару“,
модел „WRX“, с рег. №, със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 01.07.2021 г.
до 23:59 часа на 30.06.2022 г. Тоест, към датата на твърдения от ищеца инцидент е било
налице застрахователно покритие по отношение на всички застрахователни рискове.
Приет по делото е протокол за ПТП от 02.10.2021 г., съставен в 19:30 часа от И -
автоконтрольор при ОПП - СДВР, в който е констатирано, че по данни на водача, същият се
движил по Самоковско шосе посока от гр. София към гр. Самоков между 7 и 9 км след с.
Кокаляне самокатастрофира в дупка, несигнализирана и обезопасена на платното. Посочени
са и щетите в съставения протокол – задна лява гума и джанта.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 14.10.2021 г., подадено от А
същият поискал от ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпяната щета, като описал същия механизъм на ПТП, посочен и в съставения
протокол, а именно – водачът на автомобила П. Б. П. е самокатастрофирал в
несигнализирана и необезопасена дупка, докато се движил по Самоковско шосе, вследствие
на което реализира щети по задна лява гума и джантата на лекия автомобил.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета № 1000-1261-
21-000903, по която е изготвен доклад и опис-заключение, по което е определено
обезщетение в размер на 276,94 лева. С възлагателно писмо от 20.10.2021 г. ЗАД „ЛЕВ
ИНС“ АД е възложил на „ДИВАЛ 2“ ЕООД да извърши ремонт на автомобил марка
„Субару“, модел „WRX“, с рег. . От приложеното по делото преводно нареждане за кредитен
превод от 05.04.2022 г. се установява, че сумата от 276,94 лева е преведена по сметка
изпълнителя „ДИВАЛ 2“ ЕООД.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на водача на увредения автомобил, участвал в ПТП. От показанията
на свидетеля П. П. - водач на лек автомобил марка „Субару“, модел „WRX“ с рег. № се
установява, че ПТП-то настъпило по време на движение по републикански път София -
Самоков. Водачът преминал през дупка, намираща се в лентата му за движение, в резултат
на което спукал гума и повредил джанта на автомобила. Свидетелят не могъл да избегне
дупката, тъй като в лентата за насрещно движение имало други автомобили. Свидетелства,
че дупката е била голяма и не била обезопасена и сигнализирана.
Показанията на свидетеля не са противоречиви относно механизма на ПТП, като съдът
ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетото по делото заключение на САТЕ, която
установява причинната връзка между описания механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма
на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
е в размер на сумата от 323,14 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно,
обективно и компетентно изготвено.
3
В настоящия случай посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото се
установи, че на 02.10.2021 г., по време на действието на сключения между ищеца и
застрахования договор за застраховка „Каско“, е настъпило предвидено в него
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени
вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.
Искът е изцяло основателен, тъй като ищецът доказа фактите в негова доказателствена
тежест, а ответникът не доказа да е платил обезщетението.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми - на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая – на извършеното плащане от
276,94 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 276,94 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването
на исковата молба до погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 490 лева съобразно представения по
делото списък на разноски по чл. 80 ГПК, включващ държавна такса в размер на 50 лева,
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 100 лева, усвоен депозит за свидетел в размер
на 40 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ: *********, с адрес:
гр. София, бул. Македония № 3 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 276,94 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 02.10.2021 г.
по републикански път № II - 82, за което е образувана щета при ищеца под номер 1000-1261-
21-000903, ведно със законната лихва върху сумата от 04.09.2024 г. до окончателното й
погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 490,00 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4