Решение по дело №4662/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1438
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120204662
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

1438                                                     25.11.2015 г.                               град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                             V-ти наказателен  състав

На дванадесети ноември                                              година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                      Председател: МАЯ СТЕФАНОВА   

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХ дело № 4662 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 53, ал. 3 ЗЧРБ, вр. чл. 59

-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Б. Е.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „С.”, А. С., чрез упълномощен юрисконсулт, против Наказателно постановление (НП) № 49 от 03.10.2019г., издадено от Началника на ГПУ - Летище Бургас при РДГП -Аерогари, ГДГП МВР – гр. София, с което за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр.  чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на основание чл. 51 ал.1 от същия закон, вр. чл. 53 от ЗАНН, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4 000,00 (четири хиляди) лева.

В жалбата са изложени оплаквания за липса на извършено административно нарушение, както и за допуснати от актосъставителя и наказващия орган нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.    

Наказващият орган, редовно уведомен, също не изпраща представител.  

След проверка за процесуалната допустимост на жалбата, съдът я намери за редовна, подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН пред материално и териториално компетентен съд.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател осъществява дейност като въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България (виж справка от Търговския регистър на лист № 9 от делото). На 06.07.2019г. на летище Б. пристигнал полет FB 646 на „Б. Е.” АД от гр. М., Руска федерация. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен контрол от служители на ГПУ - Летище Б., сред които и свидетеля С., заемащ длъжността „командир на отделение” при ГКПП Аерогара Б. При проверка на пътника Z. A., руски гражданин, роден на ***г., притежаващ паспорт № *********, издаден на 10.01.2017г. годен до 10.01.2027 г., свидетелят С. установил, че ZHUCHKOV не притежава българска валидна виза или разрешение за пребиваване. За случая свидетелят С. изготвил докладна записка до Началника на ГПУ Летище Б. (л.11 от делото).

На 05.08.2019г. свидетелят С. съставил срещу авиокомпания „Б. Е.” АД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 49 от същата дата (л. 10), където от фактическа страна описал, че на 06.07.2019 г., в 03,00 часа на ГКПП - Аерогара Б. дружеството е превозило споменатия по-горе руски гражданин Z. A. до Р България, като при граничната проверка се установило, че Z. не притежава валидна виза, каквато се изисква съгласно РЕГЛАМЕНТ № 2018/1806, 539/2001, 2016/399 или разрешение за пребиваване, като и издало превозни документи и бордна карта, превозвачът не е изпълнил задълженията си да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.  Екземпляр от акта е бил връчен на представител на жалбоподателя срещу подпис на 20.08.2019 г., като последният не е направил възражения срещу така съставения АУАН.

Впоследствие, въз основа на горепосочения акт, било издадено обжалваното понастоящем НП, където в при пълна идентичност с текстовото описание на нарушението в акта и същата правна квалификация на нарушението на основание чл. 51 ал.1 от ЗЧРБ на превозвача е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

Така установената фактическа обстановка съдът извлече от материалите по административнонаказателната преписка и свидетелските показания на актосъставителя В.С. и свидетелите Р.А. и Ж.Ж.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от . 

Още при съставянето на акта, във фактическото описание на деянието са описани съществените обективни елементи, които са сред задължително предвидените във фактическия състав на нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. В акта е посочено, че руският гражданин Z. A. не отговаря на условията за влизане в страната посочени в чл. 6 § 5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., а именно наличия на положена валидна виза  или разрешение за пребиваване и превозвачът не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1 т.1 от ЗЧРБ. Описанието в АУАН обективно дава възможност на нарушителя да узнае какви свои задължения конкретно не е изпълнил в случая, както по какви причини превозваният от дружеството руски гражданин не отговаря на условията за влизане в Р България – липса на валидна виза или разрешение за пребиваване.

Действително, разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ има бланкетен характер, тъй като предвижда чужденецът да разполага с редовен документ за задгранично пътуване или заместващ го друг документ, както и българска виза, когато такава се изисква, но без да са упоменати случаите, когато визата е задължителна. Тези случаи обаче, са изрично упоменати в РЕГЛАМЕНТ № 2018/1806, 539/2001, 2016/399 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване, и в частност в Приложение І към чл. 1, § 1, където Русия изрично е посочена сред държавите, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. В случая, цитираните норми от Регламента са директно приложими на основание чл. 8, ал. 2 от ЗЧРБ, поради което при описание на нарушението, актосъставителят законосъобразно е посочил, че превозвачът не е изпълнил задължението си преди да извърши превозната услуга, да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза, каквато за пътника Z. A.,  руски гражданин, се изисква на основание чл. 8, ал. 1,  във връзка с Регламент № 2018/1806, 539/2001, 2016/399, посочвайки нормативната разпоредба, съгласно които лицето, посочено в АУАН и НП, е следвало да има валидна виза.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че в АУАН и в НП не е посочено дали лицето е притежавало или не валидно разрешение за престой при транзитно преминаване. Напротив, и в двата акта изрично е записано, че освен валидна виза лицето не притежава и разрешение за пребиваване.

Що се касае до приложението на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, то същата е неотносима към процесното нарушение, това действително е така – текстът на тази разпоредба съдържа изброяване на условията за влизане или транзит през страната, и съответно е адресиран и въвежда задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Р България, а не за превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е ограничило правото на защита на жалбоподателя – същият е бил запознат с фактите, въз основа на които е формулирано обвинението, допуснатата неточност не може да се приеме за съществена и водеща до опорочаване на административнонаказателното производство.

Доказателства, че е извършено нарушението е приложеното копие от международен паспорт, самолетен билет на лист 12 от делото.

Отговорността на юридическите лица, каквото е тази на санкционираното дружеството, е обективна, т.е. в случая не се изисква вина от страна на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл. 51 от ЗЧРБ превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20 ЗЧРБ, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2 000,00 до 10 000,00 лв. за всяко превозвано лице. Размерът на административното наказание е определен към минималния предвиден в закона размер от 4 000,00 лв. и съдът счита, че е определено справедливо, като с тази санкция могат да се постигнат целите на наказанието в чл.12 ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд,  V-ти наказателен състав

    

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 49 от 03.10.2019 г., издадено от Началника на ГПУ - Летище Б. при РДГП – А., ГДГП МВР – гр. С., с което за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, на основание чл. 51 от същия закон, вр. чл. 53 от ЗАНН, на „Б. Е.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „С.”, Аерогара С. е наложена имуществена санкция в размер на 4 000,00 (четири хиляди) лева.

                                                                                                                           

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Бургас.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: /п/