Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№___

 

гр. Русе, 02.08.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 05 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 919 по описа на 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Ищецът М.Т.К. твърди, че ответницата К.И.И., негова баба е собственик на ЕТ „Шогун-К.И.”. От начало в управлението на фирмата й помагала третата ответница - неговата леля Г.Д., но въпреки това финансовото състояние на едноличния търговец се влошавало значително и баба му задлъжняла за данъци, осигуровки и други кредитори. Наложило се той да внася лични средства в банкова сметка *** „Пощенска банка”, както и в брой в касата на търговеца. Част от внесените суми успял да си върне, но по-голяма част още не му били възстановили. Отношенията му с баба му се влошили значително, като в началото на 2012 г. бил отстранен от фирмата и първата ответница поверила интересите й на третата, като в последствие ЕТ „Шогун – К.И.” прехвърлил търговското си предприятие на новоучредено дружество „Галиани 13” ЕООД, което било собственост на неговата леля Г.Д.. За периода 2009 г. – 17.01.2012 г. бил внесъл в брой и по банкова сметка *** „Юробанк България” сумата 41369 лв. По банков път му били възстановени само 6559,45 лв. Внесъл и суми на каса в брой, от които не му били върнати 20052,31 лв. Знае, че в едноличния търговец са били внесени от него и невърнати 43060 лв. Вноските ги правел, тъй като ЕТ не можел да си разплати ликвидни и изискуеми задължения. След като ответницата К.И. влошила отношенията си с майка му В.Г. и с него, тя ги отстранила от фирмата. Заявява, че с нотариален акт № 124, т.І, рег. № 2550, д. № 102 от 07.03.2012 г. на 221 нотариус – РС – Русе, вписан в АВ с вх. Рег. № 2338/08.03.2012 г., акт 187, т.6, К.И. и съпругът й Г. И. дарили на внуците си Д.Д.Д. и С.Д.И. следния свой недвижим имот: 156/312 ид.ч. от дворно място в гр. Русе, ул. **********, цялото с площ 312 кв.м., представляващо имот пл. № 11 в кв.22, съгласно документи за собственост, а съгласно скица, издадена от СГКК – Русе: поземлен имот с идентификатор 63427.2.5089 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес на имота: гр. Русе, ул. **********, с площ от 694 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 5089, кв.22. Разпореждайки се с имота К.И. знаела, че лишава от възможността да се удовлетвори за вземане от сумата 43060 лв., поради което моли да бъде обявено за относително недействителна по отношение на него сключения с нотариален акт № 124, т.І, рег. № 2550, д. № 102 от 07.03.2012 г. на 221 нотариус – РС – Русе, вписан в АВ с вх. Рег. № 2338/08.03.2012 г., акт 187, т.6, договор за дарение, по силата на който К.И. и Г. И. даряват на Д.Д.Д. и С.Д.И. 156/312 ид.ч. от дворно място в гр. Русе, ул. **********, цялото с площ 312 кв.м., представляващо имот пл. № 11 в кв.22.

В отговора на исковата молба ответниците К.И.И., Г.Г.Д., Д.Д.Д. и С.Д.И., считат предявения иск за неоснователен.

Ответницата В.Г.С. не не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че ищецът е внук на К.И.И., син на В.Г.С. и племенник на Г.Г.Д., последните две дъщери на първата ответница и на господин Г. Г. И.,  починал на 24.05.2012 г., наследен от тях и от преживялата съпруга (л.8), а С.Д.И. и Д.Д.Д. са  деца на третата ответница и внуци на К. и Г. И.и.

Страните не спорят, че първата ответница е собственик на ЕТ ”Шогун- К.И.”, ЕИК *********, с основна дейност-производство на хляб и тестени изделия, като от 16.07.2008 г. и до 09.03.2012 г. ищецът е бил упълномощен от баба си да ръководи търговското предприятие (л.46).Фурната, където се реализирала продукцията, се намира в гр.Русе по ул. Стефан станболов № 54.На 17.03.2014 г. ЕТ ”Шогун- К.И.” прехвърлила търговското си предприятие на новоучредено дружество–“Галиани 13” ЕООД, ЕИК *********,  собственост на Г.Г.Д..

Във връзка с твърденията, че за периода на действие на пълномощното само ищецът и родителите му са развивали реално дейността на ЕТ, ответниците са представили доказателства на л.141-л.173.

Насрещната страна също е ангажирала документи, касаещи основната дейност на търговеца, в които фигурира подписа на първата ответница, като тези с дата след издаване на пълномощното, са на л.219-л.248.

Приложени са доказателства във връзка с финансови задължения на ЕТ в периода 2008-2012 г. за данъци, осигуровки и към други кредитори (л.116, л.131-136).

Ищецът е представил 50 бр. вносни бележки за внесени от него суми на обща стойност от 41369.05 лв. през периода 12.01.2009 г.-17.01.2012 г. по банкова сметка *** (л.11-л.35).Изложени са твърдения, че към 12.01.2012 г. вземането на М.К. към първата ответница е било на стойност от 43 060 лв., от които внесени на каса-20 052.31 лв.

Във връзка с твърденията си, че към посоченото време страната е разполагала със свои средства са приложени два договора за кредит от 10.05. и от 04.07.2007 г.-съответно за 60 000 евро и за 17 000 евро, (л.107-л.114).

С влязло в сила решение от 05.10.2015 г. по гр.дело № 3679/2013 г. по описа на РРС, ЕТ ”Шогун- К.И.”е осъдена да заплати на ищеца сумата от 17 870 лв., частично заявена от общ размер на 43 060 лв., като получена от нея без основание.В него производство са били представени 50 бр. вносни бележки за внесени от ищеца по с/ка на ЕТ общо 24 430,05 лв. за времето 01.01.2009 г.-31.03.2012 г., от които от платеца са били признати за погасени 6 559,45 лв.

ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ е удостоверил, че по образуваното при него изпълнително дело, въз основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен лист по гр.дело № 3679/2913 г. по описа на РРС, към 23.11.2015 г. няма постъпили суми от длъжника (л.101). По делото няма спор, че това положение не е променено към датата на последното съдебно заседание.

На 07.03.2012 г. с Нот.акт № 124, т.І, рег. № 2550, д. № 102 от 07.03.2012 г. на 221 нотариус – РС – Русе, вписан в АВ с вх. Рег. № 2338/08.03.2012 г., акт 187, т.6 (л.6), К.И. и съпругът й Г. И. дарили на внуците си С.Д.И. и Д.Д.Д. процесният недвижим имот, находящ се в гр.Русе, подробно описан по исковата молба. Данъчната оценка на недвижимостта е 4 742.40 лв.

Видно от документите на л.102-л.106 от дело, на 01.08. 2011 г. на 17.08.2011 г., и на 16.03.2012 г. първата ответница се е разпоредила със свое недвижимо имущество в полза на децата на третата ответница, като по двете продажби са получени цени от 1000 лв.,  1 000 лв.  и от 2 000лв. при данъчни оценки на вещите съответно от 24 240,50 лв., 24 240,50 лв. и  14 22.50 лв.

Разпитаната по делото св. Л.Р.М., била в трудово правоотношение с ЕТ през периода м.септември 2009 г.-м.април 2012 г. на длъжност ”Счетоводител” и понастоящем служителка в ”Шогун” ЕООД, собственост на ищеца, регистрирано на същия адрес, установява, че счетоводството на фирмата се помещавало на междинен етаж между фурната и жилищата на К.И.И. и това на родителите и на ищеца.Често в периодите, когато се сключвали договори за обществени поръчки по основната дейност на ЕТ, се налагало ищецът да внася различни по размер суми в полза на търговеца.Свидетелката сочи, че при ЕТ имало непрекъснат недостиг на средства, което забавяло внасянето например на осигурителните вноски на служителите.Тогава ищецът поемал задължението, като понякога внасял сумите директно в детските градини, където се доставяли закуските, като депозит за изпълнение на съответния договор за обществена поръчка.по този начин средствата се осчетоводявали при търговеца.Понякога ищецът се разплащал със свои средства и с различни доставчици.Свидетелката установява, че внесените от него пари на каса или по банковата сметка на ЕТ не са отразени като финансови средства на фирмата на К.И.. Семейството на Г.Г.Д. също имало свободен достъп до предприятието и имало случаи, когато и С.И. и брат й- Д.Д. изисквали за проверка документи на фирмата.Свидетелката установява, че въпреки предоставеното пълномощно на ищеца, баба му продължавала да контролирала работата на фирмата си.

Л.М. установява, че първата ответница била в известност, че внукът й внася свои средства за задължения на търговското предприятие.Била в известност и за множеството непогасени вземания към различни институции. Пред нея К.И. също правила изявления относно финансовите им затруднения.Те всъщност били широко достояние.Имало случай свидетелката да посети близката аптека.Там служителката й казала, че от К. знаят, че дейността на фурната не върви добре. 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл.135 от ЗЗД е предоставен за защита на лицата, чиито интереси са увредени от сделките на техния длъжник. В тяхна полза е предвидена възможност при доказване увреждане и знание у третото лице за такова увреждане спрямо кредитора, имотът предмет на сделката да се върне в патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира правата си, като обявената недействителност на сделката се разпростира както по отношение на приобретателя по нея, така и по отношение на длъжника. Ал. 2 на визираната правна норма презумира знанието за увреждане, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Съдът счита, че процесният  случай следва да бъде подведен под хипотезата на чл. 135 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД.  

В конкретния случай са налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на процесния договор за дарение за частично недействителен по отношение на ищеца.

На първо място ищецът има качеството на кредитор по отношение на К.И.И..Това е изрично установено за сумата от 17 870 лв., частично предявена от общ размер на 43 060 лв. с влязлото в сила решение по гр.дело № 6234/2013 г. по описа на РРС при предявен иск за неоснователно обогатяване.Съществуването и изискуемостта на това вземане обвързва със сила на присъдено нещо ищеца и първата ответница.Съгласно трайната съдебна практика обаче със самото преминаване на благата от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице, възниква правото на вземане за обеднелия (Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр.дело № ********* г. на ВКС, ІV г.о.). В хода на настоящото производство бяха ангажирани доказателства, че към 07.03.2012 г. ищецът е внесъл по банковата с/к на ЕТ значителна сума, като безспорно има данни за заявените по исковата молба, като невъзстановени общо 17 870 лв. Няма безспорни доказателства какви средства са постъпили от ищеца в касата на търговеца.Само незначителна част от сумите, внесени в счетоводството, са му били възстановени.При това положение трябва да се приеме, че падежите на задълженията са настъпили на дати, предхождащи момента на сключване на атакуваната сделка.Налице е увреждане за ищеца, тъй като с извършеното дарение длъжницата е намалила имуществото си, с което е затруднила изпълнението на задълженията.Данните по делото сочат, че до настоящия момент К.И. не е предприела действия по погасяване на дълга си към ищеца.По делото има данни, че след влошаване на отношенията във фамилията, първата ответница се е разпоредила със значителна част от имуществото си в полза на децата на една от дъщерите си- Г.Д., като реализираните средства от възмездните сделки са много под данъчните оценки на имотите. Безспорно по делото е, че процесният  имот е бил прехвърлен от К.И. и съпругът и на С.Д.И. и Д.Д.Д. – техни внуци на 07.03.2012 г.

В настоящото производство не се ангажираха доказателства, които да оборят презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД с оглед обстоятелството, че надарените са низходящи на дарителя.

От събраните в производството доказателства става ясно, че към момента на сключване на договора отношенията във фамилията вече са били силно влошени, като за никой от тях преди това не е било тайна какво е финансовото състояние на ЕТ, включително знание е имало и по въпроса, че ищецът внася свои средства, за да се развива дейността на предприятието.

Следователно от гореизложеното може да се обоснове единственият възможен извод за знание и намерение у страните по атакуваната сделка за увреждане на ищеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД длъжникът отговаря за задълженията си с цялото имущество, а в случая имуществото на едноличния тьрговец ЕТ „Шогун-К.И.”е неразделна част от имуществото му като физическо лице. Тъй като едноличният търговец не е юридическо лице, в който случай единствено неговото имущество би било обособено от това на лицата, негови собственици.

Следва да се посочи обаче, че процесният недвижим имот е бил собственост на К. и Г. И.и - в режим на СИО към момента на процесното дарение, поради което сделката, по силата на която е дарен процесният недвижим имот, следва да се обяви за недействителна за ½ ид. ч. от него.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца  направените по делото разноски в размер на 699.85 лева- съобразно уважената част от иска. Ищецът дължи на ответниците на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 540 лв. съобразно отхвърлената част от иска, т.е по компенсация ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 159.85лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОБЯВЯВА за недействителен спрямо М.Т.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.135 от ЗЗД, договор за дарение по Нот.акт № 124, т.І, рег. № 2550, д. № 102 от 07.03.2012 г. на 221 нотариус – РС – Русе, вписан в АВ с вх. Рег. № 2338/08.03.2012 г., акт 187, т.6, с който от К.И.И., ЕГН ********** *** и съпругът й Г. Г. И., ЕГН **********, починал на 24.05.2012 г., чийто наследници по закон са К.И.И., В.Г.С., ЕГН **********, Г.Г.Д., ЕГН **********, дарили на внуците си С.Д.И., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН**********, следния собствен недвижим имот: 156/312 ид.ч. от дворно място в гр. Русе, ул. **********, цялото с площ 312 кв.м., представляващо имот пл. № 11 в кв.22, съгласно документи за собственост, а съгласно скица, издадена от СГКК – Русе: поземлен имот с идентификатор 63427.2.5089 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес на имота: гр. Русе, ул. **********, с площ от 694 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 5089, кв.22 до размера на ½ ид. ч. от него.

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск по чл.135 от ЗЗД за горницата над ½ ид. ч. от недвижим имот: 156/312 ид.ч. от дворно място в гр. Русе, ул. **********, цялото с площ 312 кв.м., представляващо имот пл. № 11 в кв.22, съгласно документи за собственост, а съгласно скица, издадена от СГКК – Русе: поземлен имот с идентификатор 63427.2.5089 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес на имота: гр. Русе, ул. **********, с площ от 694 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 5089, кв.22 до размера на ½ ид. ч. от него, предмет на договор за дарение по Нот.акт № 124, т.І, рег. № 2550, д. № 102 от 07.03.2012 г. на 221 нотариус – РС – Русе, вписан в АВ с вх. Рег. № 2338/08.03.2012 г., акт 187, т.6, с който от К.И.И., ЕГН ********** *** и съпругът й Г. Г. И., ЕГН **********, починал на 24.05.2012 г., чийто наследници по закон са К.И.И., В.Г.С., ЕГН **********, Г.Г.Д., ЕГН **********, дарили на внуците си С.Д.И., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН**********.

ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********, В.Г.С., ЕГН **********, Г.Г.Д., ЕГН **********,  С.Д.И., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН**********,*** да заплатят на М.Т.К., ЕГН ********** ***, сумата от 159.85 лв.-разноски по делото по компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: