Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004 / 23.2.2022г. град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и първи декември две
хиляди двадесета и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Д.
Секретар ……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….Д. ……….…………
Гражданско дело номер....1063......по
описа за............2020..................година, установи:
Производството по
настоящото дело е образувано въз основа
на депозирана искова молба от ищците А.Х.А. ЕГН **********,***, В.Н.А. ЕГН **********,***
и Ю.С.Х. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адвокат К.С.К. от БАК, със
съдебен адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал.1 от КЗ против ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света
София № 7, ет. 5, застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите“, вследствие на пътно транспортно произшествие на 27. 09. 2016 г., с която
молба се желае съдът да постанови решение, с което: 1. Да осъди ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София №
7, ет. 5, да заплати на ищецът А.Х.А. сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 27.
09. 2016 г., ведно със законната лихва /три години преди подаването на исковата
молба 11. 12. 2017 г. до 12. 12. 2020 г. в размер на 914, 16 лева; 2. Да осъди ответника ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, да заплати на ищцата В.Н.А.
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП на 27. 09. 2016 г., ведно със законната лихва /три
години преди подаването на исковата молба 11. 12. 2017 г. до 12. 12. 2020
г. в размер на 914, 16 лева; 3. Да осъди ответника ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, да заплати на ищцата Ю.С.Х.
сумата от 3500 лева представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие
на настъпило ПТП на 27. 09. 2016 г., ведно със законната лихва /три години
преди подаването на исковата молба 11. 12. 2017 г. до 12. 12. 2020 в размер на 1066, 53 лева. Претендира се
присъждане на разноските по производството.
Към исковата молба
ищците са представили писмени доказателства –копие заверено от адвокат-
постановление за прекратяване на наказателното производство и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, епикризи, съдебно
медицинска експертиза, наказателно постановление, молба-претенция, като молят
съда да допусне, изиска и приложи и други такива.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил от ответната страна. С
отговора се оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът не оспорва
твърдените дата и място на пътния инцидент, както и че моторното превозно
средство л. а. “*****“ с рег. № *****към 27. 09. 2016 г. е било застраховано по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Не
оспорва и че ответното дружество е получило доброволната претенция на ищците.
Ответникът оспорва, че
всички описани неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за ищеца А.Х.А.
са в причинно-следствена връзка с ПТП от 27. 09. 2016г.; че всички описани
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за ищцата Ю.С.Х. са в
причинно-следствена връзка с ПТП от 27. 09. 2016г.; че всички описани
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за ищцата В.Н.А. са в
причинно-следствена връзка е ПТП от 27. 09. 2016г.; както и че Дружеството
дължи изплащане на законна лихва от 11. 12. 2017г..
Ответникът твърди,
че предявеният иск от А.Х.А. за неимуществени вреди е неоснователен,
необоснован и не е подкрепен от доказателства, предявен е в завишен размер. Оспорва
твърдяната продължителност на възстановяване
от повече от месец, посочва, че по делото не се представени
доказателства за провеждано медикаментозно лечение след изписване от болницата
и проведен контролен преглед при невро-хирург. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца А., като твърди, че същия като водач на л. авт.
„***** с рег. № ***** в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се е
движил с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре при възникнала
опасност. Посочва, че водачът А. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпване на
конкретните увреждания, като пострадалият е създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване
на собственото си здраве и живот.
Ответникът оспорва предявеният
иск от Ю.С.Х. за неимуществени вреди по размер. Твърди, че същия е неоснователен,
необоснован и не е подкрепен от доказателства, предявен е в завишен размер.
Оспорва твърдяната продължителност на възстановяването от 35-40 дни, като по
делото не са представени доказателства за провеждано медикаментозно лечение
след изписване от болницата и контролни прегледи. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищцата,
изразяващо се в непоставяне на предпазен/ обезопасителен
колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания.
Посочва, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП,
като се е возила без поставен обезопасителен колан и по
този начин тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента на
ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие, на което са
причинени телесните увреждания. Пострадалата сама е създала реална възможност
за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот.
Ответника оспорва и предявения
от В.Н.А. иск за неимуществени вреди по размер, твърдейки, че същия е неоснователен, необоснован и не е
подкрепен от доказателства, предявен е в завишен размер. Оспорва твърдяната
продължителност на възстановяването от повече от два месеца, като посочва, че
по делото не са представени доказателства за провеждано медикаментозно лечение
след изписване от болницата и контролни прегледи. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищцата,
изразяващо се в непоставяне на предпазен/ обезопасителен
колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания.
Посочва, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП,
като се е возила без поставен обезопасителен колан и
по този начин тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента
на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие, на което са
причинени телесните увреждания. Пострадалата сама е създала реална възможност
за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот.
Посочва съдебна
практика, като твърди, че обективното съпричиняване е
достатъчно за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на ищците е
основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Ответника твърди, че
с изплатеното от него обезщетение от по 1000 лева изцяло е компенсирал ищците
за получените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат
от процесното ПТП. Твърди, че предявените искове за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства са изключително
завишени по размер, с оглед степента и характера на получените телесни
увреждания, като исканите от ищците обезщетения не съответстват на степента и
характера на получените травми.
При условията на
евентуалност ответното дружество твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на
водача на л. а. ***** с рег. № *****, чиято задължителната застраховка
„Гражданската отговорност" към датата на ПТП е била сключена с „Дженерали Застраховане" АД с полица №
ВО/08/115002612259, като желае на основание чл. 219 от ГПК да бъде конституирано
трето лице помагач- „Дженерали Застраховане" АД.
Ответника оспорва
претенцията за заплащане на законна лихва, като неоснователна, оспорва
началната дата от която се претендира законната лихва, прави възражение за
изтекла 3 годишна погасителна давност за периода от 11. 12. 2017 г. до 14. 12.
2017 г..
Желае присъждане на
разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на
ищците.
Съдът е приел, че
предявените искове се явяват допустими за разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
С Определение №
260280 / 14. 06. 2021 г. съдът е обявил проекто доклада си по делото, като изрично е посочил,
безспорните факти и е разпределил доказателствената
тежест, като е посочил, че в тежест на ищците е да докажат фактите свързани с
настъпването на деликта- деяние– действие или
бездействие, вреда, вида и размера и причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на застрахования в
ответното дружество, като вината на последния се презумира,
в тежест на ответното дружество е да докаже, че с размера на платеното
обезщетение изцяло е компенсирало ищците за получените имуществени вреди, за
които същите претендират в предявените искове.
В съдебно заседание
ищците не се явяват, същите се представляват от ангажиран от тях процесуален
представител, който поддържа предявените искове, желае исковите претенции да
бъдат уважени в пълен размер.
В съдебно заседание
ответника не се явява и не изпраща представител, представя писмено становище, с
което жела е делото да се разгледа в негово отсъствие ангажира доказателства.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Безспорно между
страните е, че на 27. 09. 2016 г. около 18. 10 часа ищците А.Х.А., В.Н.А. и Ю.С.Х.
са пътували в управляван от първия ищец лек автомобил „*****“ с рег. № А7096 МА
по ГП-І-6 от село Соколово за гр. Карнобат. Ищците В. Н. А. и Ю. С. Х. са
пътували на задната седалка, като освен тях на задната седалка са пътували и дъщерята
на първия и втория ищец А. А.А. на 4 г. към датата на
произшествието и още едно дете на 2 години. Ищците А. Х. А., В. Н. А. и Ю. С. Х.
са били без поставени обезопасителни колани. В автомобила
освен пътниците е имало и туби с вода, които са били напълнени от с. Соколово. Приближавайки
кръстовището в западният край на гр. Карнобат, за гр. Шумен / за с. Вълчин
според експертизата/ , ищецът А. е забелязал в непосредствена близост 24- 26
метра от управлявания от него автомобил, че лек автомобил пресича траекторията
му на движение, като завива в ляво. Автомобила завиващ в ляво е отнел
предимството на ищецът А. и същият е нямал възможност да реагира, вследствие на
което е последвал удар между двата автомобила. Установено е, че автомобила е
марка „****”, с рег. № ****, движещ се от посока гр. Карнобат- гр. Айтос,
управляван от собственика си М.Г.М.от с. Есен, област Бургас. Автомобилът марка „****”, с рег. № ****, е бил застрахован
в ответното дружество и е притежавал валидна полица ВС /23/116002207262,
валидна до 16.08.2017 г..
В следствие на удара между двата автомобила
са пострадали:
- ищецът А.Х.А. със следните
телесни увреждания: Контузия на главата с данни от медицинските документи за лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без изпадане в
безсъзнателно състояние до степен на кома, а с леко изразени общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика, по повод
на което е бил хоспитализиран в НХО при МБАЛ - Бургас за наблюдение и лечение;
Контузия на лявата половина на гръдния кош, изразяваща се в болезненост, без
описани видими травматични изменения; Контузия на лявата ръка, в областта на лакътната й става без наличие на клинични и от образните
изследвания данни за фрактура на костни структури; Контузия на левия крак в
областта на бедрото без данни за фрактура и описани видими травматични
изменения. Уврежданията, в своята съвкупност са причинили на ищеца А. Х. А.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като последиците от лекостепенното сътресение на мозъка е следвало до отзвучи в
рамките на 3-4 седмици при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно
спазване на предписаните хигиенно-диетичен и медикаментозен режими. Останалите
увреждания са отзвучали в рамките на 20-25 дни при нормален ход на
оздравителните процеси.
- ищцата В.Н.А.- със
следните телесни увреждания: Контузия на главата с данни от
медицинските документи по делото за лекостепенно
сътресение на мозъка, протекло без изпадане на ищцата в пълно безсъзнателно
състояние до степен на кома, а с леко изразени общомозъчна
и вегетативна неврологична симптоматика, по повод на което е била
хоспитализирана в НХО при МБАЛ - Бургас за наблюдение и лечение; Контузия на шийния и
гръден сегменти на гръбначния стълб без клинични и от образните изследвания за
фрактури на прешлени; Контузия на
двете подбедрици без клинични и от образните
изследвания
данни за фрактури на костни структури,
участващи в изграждането им. Получените
от ищцата увреждания в своята съвкупност са й причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Последиците от лекостепенното сътресение на
мозъка би следвало да отзвучат в рамките на 3-4 седмици при нормален ход на
оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните хигиенно-диетичен и
терапевтичен режими. Останалите увреждания са отзвучали в рамките на 10-15-20
дни при нормален ход на оздравителните процеси.
-
Ищцата Ю.С.Х. със
следните телесни увреждания: Контузия в областта на главата с данни от
медицинската документация, приложена по делото за лекостепенно
сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние, наложило
хоспитализирането й в НХО при МБАЛ - Бургас за наблюдение и лечение; Разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област,
наложила извършването на хирургична обработка и шев. Получените от ищцата
увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Последиците от лекостепенното сътресение на мозъка
отзвучават в рамките на 3-4 седмици при нормален ход на оздравителните процеси и
стриктно спазване на предписаните хигиенно-диетичен и терапевтичен режими. Разкъсно-контузната рана на челото е заздравяла в рамките
на 20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Посочените телесни
увреждания се установяват от заключението на назначената по делото комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като неоспорено, задълбочено и непротиворечиво на останалият доказателствен материал.
Относно
транспортното произшествие е било образувано досъдебно производство № 282 ЗМ
393 / 2016 г. по описа на РУ Карнобат /пр. вх. № 969 / 2016 г. по описа на
КРП/, което е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК- деянието
не съставлява престъпление. Постановлението на прокуратурата не е обжалвано и е
влязло в сила.
От ищците е
представено наказателно постановление № 17-0282-000397 от 27. 06. 2017 г. на
Началник РУ Карнобат, към ОД МВР Бургас, с което на М.Г.М., като водач на лек
автомобил ****, с рег. № ****, на 27. 09. 2016 г. около 18. 10 часа на ГП-I-6, км. 449, управлява собственият си автомобил ****с
рег. № ****, като извършва следното нарушение: при завиване наляво за навлизане
в друг път, водачът не пропуска насрещно движещият се лек автомобил ***** с
рег. № ****. Допуска ПТП, с което виновно е нарушил чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
От ответното
дружество е представено платежно нареждане№ 274358 / 22. 10. 2019 г. за
изплатени по сметката на адвокатско дружество Дойчева и Дочев на сумата от 3000
лева за тримата ищци, което извършено плащане не се оспорва от ищците.
От така установената
фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи:
Съгласно чл. 432,
ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, който застраховател, съгласно чл. 432, ал. 2 от КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител– застрахован, за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент
и има вторичен характер– застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахования е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им.
Вината се предполага– чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция
е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Безспорно между
страните по делото е обстоятелство, че на че на 27. 09. 2016 г. около 18. 10
часа на ГП-I-6, км. 449 е допуснато ПТП с
участието на лек автомобил марка „****”, с рег. № ****,
собственост и управляван от М.Г.М.ЕГН ********** *** и лек автомобил марка „****”,
с рег. № ****собственост и управляван от А.Х.А. ЕГН **********,***. Също така
безспорно е между страните, че към момента на допуснатото ПТП, лекият автомобил „****”, с рег. № ****,
е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с полица
ВС /23/116002207262, валидна до 16. 08. 2017 г., а лекия автомобил марка „****”, с рег. № ****е бил със
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Дженерали Застраховане" АД с полица №
ВО/08/115002612259.
От заключението на
назначената и приета от съда комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза е видно, че от техническа гледна
точка, водача на лек автомобил марка „****”, с рег. № *****- М.М.е имал възможност да не предизвика това ПТП, било е
достатъчно да управлява автомобила с необходимото внимание и да се съобразява с
пътя и пътните знаци и маркировка, а водачът на лекия автомобил марка „****”, с рег. № ****е нямал
възможност да избегне настъпването на транспортното произшествие, защото водача
на лек автомобил марка „Мерцедес” - М.М.е започнал маневра завой на ляво (пресичайки пътя
му) внезапно и в непосредствена близост /около 24- 26 метра/ разстояние което
двата автомобила са изминали за около 0,7 - 0,9 секунда. Експертното заключение
е категорично, че ищецът А. като водач на лекия
автомобил марка „****”, с рег. № ****е нямал възможност да избегне
настъпването на ПТП. Водачът на лек автомобил марка „****”, с рег. № *****- М.Г.М.е
нарушил правилата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП „При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни
средства.“ Същият е бил длъжен преди да предприеме маневра за
завой наляво да се убеди, че няма насрещно движещи се превозни средства и едва
тогава да предприеме маневрата, а ако е имало такива е бил длъжен да ги
пропусне и след това да предприеме маневрата завой на ляво.
Следва да се отбележи още,
че фактът, че представеното от ищците влязло
в сила наказателно постановление спрямо водача на
лек автомобил марка „Мерцедес” - М.М., не е от значение
за настоящото производство. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За наказателните постановления
и решенията, с които евентуално се отменят
или оставят в сила, няма аналогичен
текст, поради което те не
обвързват гражданския съд, който сам
и независимо се произнася по въпроса
за деликтната отговорност.
Предвид събраните по
делото доказателства съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП
е единствено у водача на лек автомобил марка „****”, с рег. № *****- М.Г.М., а възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца А.Х.А., като водач на лекия автомобил марка „****”, с рег. № ****са
неоснователни и недоказани.
От представеният от ищците констативен
протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че от пътното транспортно
произшествие са пострадали ищците А.Х.А., В.Н.А. и Ю.С.Х.. Отново в заключението на комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза се установява,
че и тримата ищци са получили автомобилни травми /травми
в салона на лек автомобил в резултат на челен удар с друг автомобил/. Описаните
в медицинските документи телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се
на механичното действие на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време на процесното пътно-
транспортно произшествие. В резултат на рязкото намаляване на скоростта на
движение в резултат на челен удар в друг лек автомобил, ищците са политнали напред под действието на инерционните сили,
при което са се удряли в различни елементи от вътрешното оборудване на
автомобила, в резултат на което са им били причинени травми. Ето защо е налице е причинно - следствена връзка между механизма, при който е настъпило
процесното ПТП и получените от ищците травми, обезвъзмездяването
на които се претендира.
Относно въведените
възражения от ответното дружество, че не всички описани неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания за ищците А.Х.А., Ю.С.Х. и В.Н.А. са в
причинно-следствена връзка с ПТП от 27. 09. 2016г., съдът счита, че същите са
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
От доказателствата по делото може да се
направи извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност
на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така
предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява частично
основателен. Причинната връзка между деянието
на водача на застрахования при ответното дружество автомобил и настъпилите
неимуществени и имуществени вреди в патримониума на
ищците, както и техните размери се установяват от представената и приета по делото
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, представената медицинска документация и констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и материалите по приобщеното като доказателство досъдебно
производство № 282 ЗМ 393 / 2016 г. по
описа на РУ Карнобат /пр. вх. № 969 / 2016 г. по описа на КРП/.
Относно размера на
предявените искове за неимуществени вреди: Видно от заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, ищецът А.Х.А. е получил четири леки телесни повреди- Контузия на
главата с данни от медицинските документи за лекостепенно
сътресение на мозъка, протекло без изпадане в безсъзнателно състояние до степен
на кома, а с леко изразени общомозъчна и вегетативна
неврологична симптоматика; Контузия на лявата половина на гръдния кош,
изразяваща се в болезненост, без описани видими травматични изменения; Контузия
на лявата ръка, в областта на лакътната й става без
наличие на клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костни
структури; Контузия на левия крак в областта на бедрото без данни за фрактура и
описани видими травматични изменения. Същия е бил хоспитализиран в периода от 27.
09. 2016г. до 29. 09. 2016 г., когато е изписан. Според заключението на вещото
лице травмите са отзвучали в период от
3-4 седмици за сътресението на мозъка и 20- 25 дни за останалите увреждания.
Ищцата В.Н.А. е
получила четири леки телесни повреди: Контузия на
главата с данни от медицинските документи по делото за лекостепенно
сътресение на мозъка, протекло без изпадане на ищцата в пълно безсъзнателно
състояние до степен на кома, а с леко изразени общомозъчна
и вегетативна неврологична симптоматика;
Контузия на шийния
и гръден сегменти на гръбначния стълб без клинични и от образните изследвания
за фрактури на прешлени; Контузия на двете подбедрици без клинични и от
образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в
изграждането им. Същата е била хоспитализирана в периода от 27. 09. 2016г. до
29. 09. 2016 г., когато е изписана.
Ищцата Ю.С.Х. е
получила две леки телесни повреди: Контузия в областта на главата с данни от
медицинската документация, приложена по делото за лекостепенно
сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние; Разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област,
наложила извършването на хирургична обработка и шев. Същата е била
хоспитализирана в периода от 27. 09. 2016г. до 30. 09. 2016 г., когато е
изписана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" дължи заплащането на обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увредените лица, пострадали от ПТП, каквито
се явяват и ищците. Според разпоредбата
на чл. 493а, ал. 2 от КЗ, размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредба, която се предвижда, че ще се приеме за
утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице. В § 95 от ПЗР на
КЗ е посочено, че до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 за определянето размера на обезщетенията
за пострадалите лица и за увредените
лица по чл. 493а, ал.
3 за
имуществените и неимуществените
вреди вследствие на телесно увреждане,
съответно смърт на пострадалия, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този
закон, се прилага досегашният ред.
В съответствие с
горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип
на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. За да определи справедливото
обезщетение съдът изследва всички събрани по
делото доказателства – гласни, писмени и изготвените и приети по надлежния ред
експертни заключения, както и направените от
ответното дружество възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищците поради несъобразена скорост на управление на
автомобила от ищеца А.Х.А. и непоставен предпазен/ обезопасителен
колан, както и съпричиняване от страна на ищците В.Н.А.
и Ю.С.Х. поради непоставен предпазен/ обезопасителен
колан. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение– по силата на чл. 52 от ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС.
По отношение на
ищецът А.Х.А.-касае се за мъж на 38 години, в задоволително общо състояние.
Период на възстановяване в рамките на възстановяване от най продължителното
полученото увреждане- период от 3- 4 седмици. Получените телесни увреждания
определено са довели до претърпени болки и неудобства, но същите са били с
неголям интензитет поради характера им- леки телесни повреди и видно от разпита
на вещото лице не са пречили на ищецът да извършва активни движения. В тази насока съдът не кредитира показанията
на разпитаните в съдебно заседание водените от ищеца свидетели М.Д.И. и Ч.А.Д.,
това е така понеже показанията на посочените свидетели са в противоречие с
всички събрани по делото доказателства, като част от тези показания на практика
са преразказ от казаното от ищците по отношение на факти- какви са били
нараняванията и колко време е продължил възстановителния период. Нараняванията,
търпените вследствие на тях неудобства са преекспонирани
в показанията на свидетелите, твърди се за загуба на съзнание у ищците В. А. и Х.,
каквото не е установено от медицинската документация и съответно от заключението
в частта на медицинската експертиза; продължителност на болничен престой, като
се твърди престой една седмица, при реален такъв от два и три дни, твърди се, че ищците не могли да се
движат, което отново се опровергава от медицинската експертиза и т. н. .
С оглед всичко
изложено съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищецът А.Х.А. възлиза на 2000 лева. Предвид направеното
възражение от ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, което съдът счита за основателно, тъй като
ищецът е бил без поставен предпазен колан, което се установява от заключението
на назначената комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, но според
вещото лице уврежданията на лявата половина на неговото тяло, лявата ръка и
лявото бедро е възможно да бъдат
получени и при поставен предпазен колан, поради което съдът счита, че следва да
бъде приет процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца А. Х. А. в размер на 25 %, с които следва да бъде намалено
обезщетението съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД или същото да бъде
присъдено в размер на 1500 лева, като от тази сума следва
да се приспадне
и доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 1 000 лева. В резултат на това, иска за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
се уважи на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ до размер от 500 лева, като до пълния предявен размер от 3000 лева
иска се явява неоснователен и недоказан.
По отношение на искът
предявен от ищцата В.Н.А.-касае се за жена на възраст от на 38 години, към
момента на произшествието, в задоволително общо състояние, вследствие на
транспортното произшествие получила четири леки телесни повреди, като лекостепенното сътресение на мозъка отшумява в рамките на
3-4 седмици, а останалите увреждания в рамките на не повече от 20 дни при
нормален ход на оздравителните процеси. Получените
телесни увреждания определено са довели до претърпени болки и неудобства, но същите
са били с неголям интензитет поради характера им- леки телесни повреди и видно
от разпита на вещото лице не са пречили на ищецът да извършва активни движения.
Още при извършеният и преглед от ортопед на 27. 09. 2016 г. е видно, че същата
е без отоци в крайниците, няма данни за нестабилност в ставите на долни и горни
крайници, със запазена сетивност. Изписана два дни след произшествието в добро
общо състояние. Получените телесни увреждания са довели до претърпени болки и
неудобства от ищцата, но те са били с нисък интензитет поради характера им-
леки телесни повреди и от разпита на вещото лице не са и пречили да извършва
активни движения. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на разпитаните свидетели, с мотивите посочени по горе по
отношение на ищецът А. Х. А..
С оглед изложеното
съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от ищцата В.Н.А. възлиза на 2000 лева. Предвид направеното възражение от
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, което съдът счита за основателно, понеже същата е пътувала
в автомобила без поставен предпазен колан, което се установява от заключението
на назначената комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза и с действията
си е допринесла за настъпването на вредите, които не биха настъпили или биха
били в много по ограничен вариант, за това може да се съди не само от
заключението на вещите лица, но и от състоянието на пътувалите с нея на задната
седалка деца, които са били с поставени предпазни колани и няма данни за
наранявания на същите, съдът счита, че
следва да бъде приет процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата в размер
на 40 %, с които да бъде намалено обезщетението съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД или същото да бъде присъдено в размер на 1200 лева, като от тази сума следва да се
приспадне и доброволно платеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1 000 лева. В резултат на това, иска за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се
уважи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ до
размер от 200 лева, като до пълния предявен размер от 3000 лева иска се явява
неоснователен и недоказан.
По отношение на искът предявен от ищцата Ю.С.Х.-същата е била на 16 навършени
години към момента на произшествието, с две леки телесни повреди- контузия на
главата с лекостепенно сътресение на мозъка, без
изпадане в безсъзнателно състояние и разкъсно контузна рана в лявата
половина на челната област, наложила хирургическа обработка и шев.
Хоспитализирана за три дни. От заключението на назначената
комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза последиците от лекостепенното сътресение
на мозъка са отзвучали в рамките на 3-4 седмици, а раната е заздравяла в
рамките на 20-25 дни. Безспорно същата е претърпяла болки и неудобства,
свързани както с причинените травми от транспортното произшествие, но и от
наложилата се хирургическа интервенция и лечението в последствие. Съдът счита,
че тези болки и неудобства са били със сравнително нисък интензитет предвид
характера и степента на увреждане, тъй като се касае за леки телесни
увреждания. Според вещото лице С., същата пострадала е получила най тежко
увреждане в сравнение с другите двама ищци
и е претърпяла по висока степен от енергийна гледна точка травма на
главата и в тази връзка съдът счита, че размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ищцата Ю.С.Х. следва да бъде определен в размер на 2700 лева.
Предвид направеното възражение от ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което
съдът счита за основателно, понеже същата е пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан, което се установява от заключението на назначената комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза и с
действията си е допринесла за настъпването на вредите, които не биха настъпили
или биха били в много по ограничен вариант, ако същата е пътувала с поставен
предпазен колан, за което са напълно съотносими изложените
обстоятелства по отношение на съпричиняването от
ищцата В. Н. А., следва да бъде приет
процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата в размер на 40 %, с които да бъде
намалено обезщетението съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД или същото
да бъде присъдено в размер на 1620 лева, като от тази сума следва
да се приспадне
и доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 1 000 лева. В резултат на това, иска за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
се уважи на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ до размер от 620 лева, като до пълния предявен размер от 3500 лева
иска се явява неоснователен и недоказан.
С исковата молба и уточняващата молба ищците
по делото са претендирали ведно със заплащането на обезщетения за нанесени
имуществени вреди и заплащане на законната лихва /три години преди подаване на
исковата молба/или от 12. 12. 2017 г. до 12. 12. 2020 г. / и до окончателното
изплащане на обезщетенията, като размера на законната лихва е определен върху претендираните обезщетения за ищецът А.Х.А. законната лихва
е определена в размер на 914, 16 лева; за ищцата В.Н.А. законната лихва е
определена в размер на 914, 16 лева; за ищцата Ю.С.Х.
в размер на 1066, 53 лева. С отговора на исковата молба ответното дружество е
направило възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност за периода от 11.
12. 2017 г. до 14. 12. 2020 г.. Което възражение съдът счита за основателно,
тъй като исковата молба е постъпила в РС- Карнобат на 15. 12. 2020 г., която
съгласно чл. 125 от ГПК се счита за дата на предявяване на иска. Според общата
разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане на определен срок. В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3,
т. 2 от КЗ. Предвид, че ищците са направили искане за заплащане на законна
лихва от конкретно определена дата- 12.12. 2017 г.,
съдът счита, че следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците
претендираната законна лихва от 15.12. 2017 г. върху
размера на определеното от съда за справедливо обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди до момента на доброволното заплащане на част от претендираните вреди, а след този момент законната лихва следва
да бъде определена върху уважената част от исковата претенция след приспадане
на доброволно изплатеното обезщетение. Съдът определи размера на законната
лихва върху определеното обезщетение на ищците изчислен
на основание чл. 162 от ГПК чрез общодостъпен софтуер- калкулатор за законната
лихва с адрес: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html .
Изчислена по посоченият начин дължимата законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца А.Х.А. възлиза на сумата от 282, 09
лева за периода от 15. 12. 2017 г. до 22. 10. 2019 г. и сумата от 58, 47 лева
за периода от 22. 10. 2019 г. до 15. 12. 2020 г. или общо 340, 56 лева, като
иска над този размер до пълния предявен размер от 914, 16 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен .
Дължимата законна
лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди на ищцата В.Н.А.
възлиза на 225, 66 лева за периода от 15. 12. 2017 г. до 22. 10. 2019 г. и 23, 39 лева за периода от 22. 10. 2019 г.
до 15. 12. 2020 г. или общо на 249, 05 лева, като иска над този размер до пълния предявен размер от 914, 16 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Дължимата законна
лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Ю.С.Х.
възлиза на 304, 65 лева за периода от 15. 12. 2017 г. до 22. 10. 2019 г. и 72, 51 лева за периода от 22. 10. 2019 г.
до 15. 12. 2020 г. или общо на 377, 16 лева, като иска над този размер до пълния предявен размер от 1066, 53 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както ищците, така
и ответното дружество претендират присъждане на направените по делото разноски.
В становище с вх. №
263192 / 20. 12. 2021 г. ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано
от ищците.
Съобразно с изхода
на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат
право на заплащане на разноските от ответника съразмерно уважената част от
иска.
Ищците са
представили списък с разноски включващ 500 лева държавна такса и 1500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, за всеки един от ищците от по 500 лева,
които според представените договори за правна защита и съдействие са платени в
брой.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответника също има право да иска заплащане на направените разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска. Претендира за заплащане на държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение от 5 лева, депозит за КСМАТЕ-650
лева и юрисконсултско възнаграждение.
Относно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че
съгласно Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и по точно чл. 7, ал. 2, т. 2, размера на минималното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по дела с интерес от 1000 до
5000 лева се определя на 300 лева + 7 % върху горницата над 1000 лева. Или
минималното възнаграждение в случая следва да бъде по 440 лева за ищците А. А. и В. А. и 475 лева
за иска предявен от Ю. Х., като съгласно чл. 7, ал. 8 от наредбата при защита по дело с повече от две съдебни
заседания, за всяко следващо съдебно заседание се доплаща допълнително по 100
лева. По делото са проведени общо 5 съдебни заседания, с оглед на което
настоящият съдебен състав счита, че направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Предвид уважената
част на предявените искове, съдът следва да осъди ответното дружество да заплати
на ищците направените съдебни разноски съразмерно уважените части на исковете,
като по този начин ответното дружество следва да заплати на ищците направените
съдебни разноски в размер на 368, 99 лева съразмерно уважените части на
предявените искове.
По отношение на
определянето на юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, същото не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП.Като възнаграждението следва да бъде
определено по реда на Наредба за заплащане на правната помощ, в която е
посочено в чл. 25, ал. 1, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лева, в ал. 2 е посочено, че за защита по дела
с материален интерес над 10000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с
50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В тази връзка, съдът
счита, че следва да определи максималното възнаграждение по ал. 1, без същото
да бъде увеличавано или 360 лева.
Съобразно
направеното искане за заплащане на разноските на ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете, съдът следва да осъди ищците да заплатят на
ответното дружество направените съдебни разноски в размер на 827, 74 лева
съобразно отхвърлените части на исковете.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителни директори
Ал. Л.и Р. Димитров, чрез
юрк. С.Х. да заплати на А.Х.А. ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат К.С.К., сумата от 500 /петстотин/ лева представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди съпричинени от настъпило пътно транспортно произшествие на 27.09. 2016 г. , ведно със законната
лихва върху тази сума
считано от 15. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от
3000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителни директори
Ал. Л.и Р. Димитров, чрез
юрк. С.Х. да заплати на В.Н.А. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез
адвокат К.С.К., сумата от 200/двеста/
лева представляващи обезщетение
за нанесени имуществени
вреди съпричинени от настъпило
пътно транспортно произшествие на 27.09. 2016 г. , ведно със законната
лихва върху тази сума
считано от 15. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от
3000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителни директори
Ал. Л.и Р. Димитров, чрез
юрк. С.Х. да заплати на Ю.С.Х. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат
К.С.К., сумата от 620/шестстотин
и двадесет/ лева представляващи
обезщетение за нанесени имуществени вреди съпричинени от настъпило пътно транспортно произшествие на
27.09. 2016 г. , ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.
12. 2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, като до пълния предявен размер от 3500 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителни директори
Ал. Л.и Р. Димитров, чрез
юрк. С.Х. да заплати на А.Х.А. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез
адвокат К.С.К., сумата от 340, 56 /триста и четиридесет лева и петдесет и
шест стотинки/ лева представляваща дължимата законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди съпричинени
от настъпило пътно транспортно произшествие на
27.09. 2016 г. на ищеца А.Х.А. за
периода от 15. 12. 2017 г. до 22. 10. 2019 г. и за периода от
22. 10. 2019 г. до 15. 12. 2020 г., като
до пълния предявен размер от 914,
16 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителни директори
Ал. Л.и Р. Димитров, чрез
юрк. С.Х. да заплати на В.Н.А. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат К.С.К., сумата
от 249, 05/двеста четиридесет лева и
пет стотинки/ лева представляваща дължимата законна лихва върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди съпричинени от настъпило пътно транспортно произшествие на
27.09. 2016 г. на ищцата В.Н.А. за периода от 15.
12. 2017 г. до 22. 10. 2019 г. и за периода от 22. 10. 2019
г. до 15. 12. 2020 г., като
до пълния предявен размер от 914,
16 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителни директори
Ал. Л.и Р. Димитров, чрез
юрк. С.Х. да заплати на Ю.С.Х. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат К.С.К., сумата
от 377, 16 /триста седемдесет и
седем лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща дължимата законна лихва
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди съпричинени от настъпило пътно транспортно произшествие на 27.09. 2016 г. на ищцата Ю.С.Х. за периода от 15. 12. 2017
г. до 22. 10. 2019 г. и за периода от 22. 10. 2019 г. до 15. 12. 2020 г., като до пълния предявен размер от 1066,
53 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителни директори
Ал. Л.и Р. Димитров, чрез
юрк. С.Х. да заплати на ищците А.Х.А. ЕГН **********,***;
В.Н.А. ЕГН **********,*** и Ю.С.Х. ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез
адвокат К.С.К. сумата от 368, 99
лева /триста шестдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/
представляваща направените от ищците съдебни разноски съобразно уважените части
от предявените искове, като отхвърля направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като неоснователно.
ОСЪЖДА А.Х.А.
ЕГН **********,***; В.Н.А. ЕГН **********,*** и Ю.С.Х. ЕГН **********
***, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат К.С.К. да заплатят солидарно на ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света
София № 7, ет. 5, сумата от
827, 74 /осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляващи направени съдебни разноски съобразно отхвърлените
части на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: