Р Е Ш Е Н И Е
№ 2406
гр. Пловдив, 15.12.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Матеева КАНД № 2659 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следв от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от РУ – Труд при ОД на МВР – Пловдив,
представлявано от началника – гл. инсп. Н. К., чрез пълномощника юриск. И.П.,
против Решение № 1597 от 03.08.2022 г., постановено по АНД № 2772 по описа за
2022 г. на Районен съд - Пловдив, III н. с., с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 22-6207-000085/08.04.2022 г. на началника на РУ – Труд при
ОД на МВР гр. Пловдив, с което на С.Ж.Г., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 във
връзка с чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение
на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Счита, че в обжалваното решение съдът неправилно е приел, че се
касае до съществено процесуално нарушение и е отменил на чисто формално
основание обжалваното наказателно постановление, а в същото време е приел за
безспорно установена фактическата обстановка, от която безсъмнено е доказано,
че жалбоподателят Г. е шофирала след употреба на алкохол в диапазона 0.5 – 1.2
промила, а именно – 0.79 промила, като е посочено, че при така установените
факти и обстоятелства, чл.53 ал.2 от ЗАНН изрично задължава наказващия орган да
издаде наказателно постановление и,
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Иска се отмяна на решението на ПРС и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– С.Ж.Г., редовно призована, се представлява от адв. Г., която оспорва жалбата
и поддържа депозираното от С.Г. възражение срещу нея с вх.№ 20796/07.09.2022 г.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд
-Пловдив, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд -Пловдив е наказателно постановление № 22-6207-000085/08.04.2022
г. на началника на РУ – Труд при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на С.Ж.Г. е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл.5
ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.03.2022 г. около
01:55 ч., в с. Маноле, на ул. "Първа" до № 37, С.Г. е управлявала лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** под въздействието на алкохол. Същата
била спряна от служители на РУ Труд, между които и свид. С. М., който
установил, че тя има признаци на алкохолно опиянение и я поканили за извършване
на проба за алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер с №
ARPM-0727. Същата взимала в уста мундщука на техническото средство и отказвала
да издиша въздух, за да направи пробата, въпреки многократните разяснения,
които й били дадени от страна на полицейския служител. Поведението и било
възприето от полицейския служител свид. М., като отказ да бъде изследвана с
техническо средство, поради което и бил съставен АУАН за нарушение по чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП. Бил й издаден Талон за медицинско изследване № 071753/29.03.2022
г., в който било записано, че същата има 90 минути да посети УМБАЛ Св. Георги
Пловдив. Талонът й бил връчен и Г. посетила УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив
и дала кръв за изследване. По дадената от жалбоподателя проба била изготвена съдебно-химическа
експертиза с Протокол № 536 от 29.03.2022 г., която установила наличие на
алкохол в кръвта 0.79 на хиляда.
Във
връзка с установеното било издадено наказателното постановление за нарушение по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с алкохол в кръвта.
За
да отмени НП, съдът е приел за безспорно установено, че на 29.03.2022 г. около
01:55 ч. в с. Маноле на ул. „Първа“, до № 37 жалбоподателя С.Г. е управлявала
лек автомобил марка Фиат Пунто с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта
0,79 на хиляда, което е нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и е отказала да даде
проба с техническо средство за алкохол, което не е нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, тъй като същата е дала проба за медицинско изследване. Изложил е
подробни мотиви по отношение наведените от жалбоподателя възражение, като е
приел същите за неоснователни, е приел, че при съставяне на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя до степен, че съставеното НП следва да бъде отменено. Мотивите на
съда в тази насока са, че в НП се появяват нови факти – установеното количество
на алкохол в кръвта от 0.79 промила, като за това нарушение не е издаван АУАН,
и е посочено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а посочената правна
квалификация в АУАН – чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Според въззивната инстанция АНО
е следвало да състави нов АУАН, с който да предяви на нарушителя новото
административно „обвинение“, по което същият да упражни защитата си.
По отношение посочените в касационната
жалба пороци на обжалваното решение и изложените в подкрепа на това доводи,
съдът намира същите за изцяло основателни. В конкретния случай е налице
разминаване в посочената като нарушена правна норма, но това процесуално
нарушение не е съществено и не накърнява правото на защита на жалбоподателя,
която той е осъществил в пълен обем. Г. е имала възможност да разбере точно
обвинението предвид конкретното словесно описание на извършеното нарушение –
отказва проба за употреба на алкохол с техническо средство дрегер с номер ARPM-0727; същата лъха на алкохол; издаден е талон за
медицинско изследване № 071753. Това е посочено в АУАН. Идентична е
фактическата обстановка и в НП, като допълнително е установено, обстоятелство,
което е отразено подробно в оспорения административен акт, а именно: - на
основание издаден ТИМ № 071753 водачът е дал кръвна проба в УМБАЛ „Свети
Георги“ – Пловдив на 29.03.2022 г. в 0:55 ч. След уведомление до сектор ПП –
Пловдив е предоставен протокол № 536/29.03.2022 г. химическа експертиза от
кръвна проба с установено количество на алкохол в кръвната проба на водача –
0.79 промила. В НП горното е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Неточната квалификация на нарушението в
акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието
на наказващия орган по чл.53 ал.2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и
при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по
преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би
могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна
квалификация, е относима към установените обективни и субективни признаци на
деянието. Видно от съдържанието на НП, началника група в ОД на МВР – Пловдив,
РУ – Труд е анализирал подробно
фактическата обстановка, посочена в АУАН, правната квалификация на деянието и
след преценка на констатациите, срещу които лицето се е защитавало до момента
на издаване на НП е упражнил правомощието си по чл.53 ал.2 от ЗАНН. Съдът
намира че в случая безспорно е налице
хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, на което основание и
административнонаказващия орган е издал процесното НП. Решението е правилно.
Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,
районният съд е постановил неправилен – необоснован и незаконосъобразен съдебен
акт. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства
по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени обаче незаконосъобразни изводи относно приложението на процесуалния
закон. В случая изводите на административнонаказващия орган, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Отделно от това, изрично в НП е
посочено, че е извършена проверка по възраженията на Г. и, че след дадена
кръвна проба е установено наличие на алкохол в кръвната проба на водача – 0.79
промила. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл.42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което, от своя страна, е изцяло съобразено с изискванията на
чл.57 ал.1 от ЗАНН. Наложеното от административнонаказващия орган административно
наказание е във фиксирания размер, предвиден за процесното административно
нарушение в санкционната норма на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Във връзка с горното, съдът намира за
необходимо да посочи, че според трайната съдебна практика, от значение за спора
е правната квалификация в НП – според Т. р. № 3/10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010
г., ОСК, ВАС: „Неточната квалификация на нарушението в акта за установяване то
му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
НП“.
В случая каза се, въззивната инстанция
категорично е приела, че безспорно установено от АНО, че на датата, мястото,
времето, с цитирани лек автомобил, С.Г. е извършила нарушението на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП. Или иначе казано, установени са по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, т. е. налице
условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационната жалба е основателна на посочените в нея основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено, а обжалваното НП – потвърдено.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лева, съобразно разпоредата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.37 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1597 от 03.08.2022 г., постановено по АНД № 2772 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Пловдив, III н. с., и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА /НП/ № 22-6207-000085/08.04.2022 г.
на началника на РУ – Труд при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на С.Ж.Г., ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл.5
ал.3 т.1 във връзка с чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА
С.Ж.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 10.00 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.