МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 208 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2020 ГОДИНА
На 24.02.2020 год.
Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт по ПД № 723, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Г.С.М.,
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.З пр. последно, б."Б",
вр. чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 18.10.2018г. в гр.Варна, на бул. Атанас
Москов, при управлението на моторно превозно средство-лек автомобил марка
"Фиат добло" с рег.№ В 4816 КР, нарушил правилата за движение по
пътищата -чл.21, ал.1 от ЗДвП - "При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h, а именно за категория "В" в рамките на населено
място — 50 km/h", като се е движел със скорост 91,62 km/h и чл.119,ал.1 от ЗДвП " При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по
непредпазливост причинил смъртта на Ясен Руменов Стефанов, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
В с.з. е направено искане
от страна на защитата за приложение на разпоредбата на чл.371, т.2 НПК, като
производството по делото премине по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй
като подсъдимият признава всички факти, отразени в обвинителния акт и няма
искания за събиране на нови доказателства.
В с.з. представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и предлага да се определи наказание "лишаване от
свобода" между минималния и средния размер, предвиден в разпоредбата на
закона, което на осн.чл.58а , ал.1 НК да бъде намалено с 1/3 част, както и да
бъде наложено кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 година.
По делото като частен
обвинител са конституирани майката, дядото и брата на починалия-Р.С.С., С.С.М., Т.Р.Н..
Техният процесуален представител изразява становище по отношение на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, като смята, че то
трябва да е в рамките на 6 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно, като бъде съобразен и размера на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС”.
Защитникът на подсъдимият
изразява становище, че обвинението е доказано от събраните по делото
доказателства, моли за минимално наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК,
тъй като намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
В с.з. подсъдимият
изразява съжаление за случилото се, моли за минимално наказание.
От фактическа страна съдът
приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият Г.М. е роден в
гр.Добрич, но живеел и работил в гр.Варна.
На 18.10.2018 год., около
10.00 в гр.Варна часа Г.М. управлявал служебен л.а. Фиат „Добло" с per. № ....по
бул.Атанас Москов в посока от магазин „Метро" към ул.Девня. В тази част
бул.Атанас Москов е с по две ленти за движение във всяка посока, като по
средата по дължината на булеварда има разделителен остров със затревена площ.
Пътната настилка била суха, видимостта била добра. Времето било ясно и
слънчево. Скоростта му на движение било 91.62 км.ч.
В същото време по десния
тротоар, покрай дясно пътно платно в противоположна посока, към пешеходната
пътека тип „Зебра", се движел пешеходец - Ясен Руменов Стефанов.
Пострадалият навлязъл в пешеходната пътека от дясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила на М.. Той възприел движението на пострадалия малко
преди да навлезе на пешеходната пътека. В този момент се намирал на разстояние
47.66 м преди мястото на удара и предприел аварийно спиране. При стъпването на
пострадалият върху пешеходната пътека автомобилът се намирал на около 41.55 м
преди мястото на удара.
Непосредствено след
навлизане в зоната на пешеходната пътека пострадалият също възприел движещият
се отляво на него автомобил и ускорил движението си, за да премине преди него.
Въпреки предприетата от подсъдимия маневра „аварийно спиране” настъпил удар
между предната част на автомобила и лява странична част на тялото на
пострадалия. В момента на удара пострадалият бил в крачка, а след първоначалния
удар тялото му се качило върху предния капак на автомобила, ударило се в предно
челно стъкло, отскочило и отхвръкнало едновременно нагоре, напред и вляво, след
което паднало върху пътното платно и се ударило в пътната настилка в областта
на тилната част на главата. Автомобилът спрял на няколко метра след тялото на пострадалия,
които вследствие на получените травматични увреждания починал.
Свидетел на произшествието
станала св.Пенка Тодорова, която управлявала л.а.Пежо с рег.№ В 2987 КТ и се
движела в лявото пътно платно на бул.Атанас Москов, в посока - магазин „Метро".
Когато приближила пешеходната пътека, тя видяла как автомобилът, управляван от М.
блъснал пострадалия Стефанов и траекторията на тялото на последния. Тодорова
спряла автомобила си и веднага отишла до пострадалия за да му окаже помощ, тъй
като била медицинска сестра. Той не реагирал и не бил контактен. Свидетелката
проверила пулса му, който бил силно учестен, но постепенно започнал да затихва
и изчезнал.
Свидетел на последиците от
произшествието станал и Любомир Ковачев, който управлявал л.а.Фиат Пунто по
бул.Атанас Москов в посока от бул.Цар Освободител към кръговото движение. След
магазин „Метро" той забелязал пострадалия, който лежал на асфалта. Ковачев
спрял своя автомобил след автомобила на подсъдимия и отишъл до пострадалия,
покрай когото имало и други хора. Ковачев се обадил на телефон 112 и съобщил,
че има блъснат човек и да се изпрати линейка. Линейката пристигнала около 10.35
часа, като лекарите констатирали, че пострадалият е починал.
По делото е назначена СМЕ,
заключението на която съдът приема за обективно, компетентно и безпристрастно.
От него се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на Ясен Стефанов
били установени: тежка черепно - мозъчна травма — контузия на мозъчни ствол,
контузия на мозъка в челна област на лявото голямомозъчно полукълбо, тежък оток
на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на черепа в
областта на лявата слепоочна област и базата, ожулване и разкъсно-контузна рана
в лявата челно-слепоочна област на главата; гръдна травма - контузия на левия
бял дроб, оток на белите дробове, ожулвания по гръдния кош вляво; счупване на
лявата пубисна кост на таза; множество ожулвания по главата, тялото и
крайниците; точковидни кръвоизливи под лигавици и серози.
Причина за смъртта на Ясен
Руменов Стефанов била тежката черепно - мозъчна травма с контузия на мозъчния
ствол, контузия на мозъка в челна област на лявото голямомозъчно полукълбо,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, довела до тежък мозъчен оток, потискане
на центровете на дишането и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта
значение имала и гръдната травма с контузия на левия бял дроб.
Всички посочени
травматични увреждания били получени в резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли да бъдат получени при
условията на ПТП като пешеходец от удар с посока отпред-назад и отляво-надясно
спрямо тялото на пострадалия. Настъпването на смъртта е в пряка
причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при
претърпяното ПТП.
На 23.10.2018 г. Пламен
Георгиев - управител на Автоморга „Крие Ауто", предал на водещия
разследването CD-R диск TDK, съдържащ запис от охранителна камера, на които е
записано настъпването на ПТП.
От заключението на АТЕ,
което съдът приема за обективно и компетентно, се установява че непосредствено
преди да реагира, М. е управлявал процесния автомобил със скорост 91,62 км/ч.
Непосредствено преди удара скоростта на автомобила е 70.21 км/ч. Дължината на
опасната зона на спиране на автомобила при движение със скорост 91,62 км/ч. е
79.26 м., а дължината на опасната зона на спиране на автомобила при движение с
разрешената скорост от 50 км/ч. е 29.90 м. От техническа гледна точка М. не е
имал възможност да възприеме своевременно навлизащият и движещ се по
пешеходната пътека пострадал от дясно на ляво по дясното пътно платно на бул.
„Атанас Москов" и да реагира своевременно, чрез аварийно отклоняване на
автомобила си вдясно с цел заобикаляне на пешеходеца и мястото на удара, както
и чрез аварийно спиране преди мястото на удара, т.к. надлъжното разстояние,
необходимо за заобикаляне от дясно и дължината на опасната зона на спиране при
движение със скорост 91,62 км/ч са били почти двойно по-големи от отстоянието,
на което се е намирал автомобила от мястото на удара, когато е настъпила
опасността, т.е. пешеходецът е попадал в обхвата на опасната зона на спиране на
автомобила.
От техническа гледна точка
М. е имал възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно отклоняване на
автомобила си вдясно с цел заобикаляне на пешеходеца и мястото на удара, както
и чрез аварийно спиране преди мястото на удара, ако се е движел със скорост не
по-висока от 66.28 км/ч и е реагирал адекватно с време не по-голямо от 0.6
сек., както и ако е управлявал със скорост, равна на разрешената за този пътен
участък - 50.00 км/ч.
Причина за настъпването на
ПТП е движение и управление на автомобила от страна на подсъдимия със скорост,
значително по-висока от разрешената за този пътен участък, което го е поставило
в ситуация на невъзможност своевременно да спре преди мястото на удара. Липсата
на адекватно поведение на М. при
управление на л.а. Фиат „Добло с per. № В 48 16 КР е причина за настъпване на
ПТП.
Видно от заключенията на
химическите експертизи за определяне концентрацията на алкохол или други
упойващи вещества в кръвта не се доказало наличие на етилов алкохол или
упойващи вещества в кръвта и на подсъдимия и на пострадалия.
Изложените обстоятелства
съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, заключенията на вещите лица, както и всички писмени
доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, които са взаимно
допълващи се и непротиворечиви.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Производството е по реда
на чл.371, т.2 НПК доколкото в с.з. подсъдимият е направил изрично изявление,
че признава фактите, описани в обвинителния акт, както и че се признава за
виновен изцяло по повдигнатото му обвинение.
След преценка на събраните
по делото доказателства съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.З пр.последно, б."Б", вр. чл. 342, ал.1 от НК
за това, че на 18.10.2018г. в гр.Варна, на бул. Атанас Москов, при управлението
на моторно превозно средство-лек автомобил марка "Фиат Добло" с рег.№
В 4816 КР, нарушил правилата за движение по пътищата -чл.21, ал.1 от ЗДвП и
чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ясен Руменов
Стефанов, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Този свой извод съдът
направи поради следните обстоятелства:
Обект на това престъпление
са обществените отношения свързани с безопасното движение по пътищата.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено: от данните по делото безспорно се
установи, че подсъдимият е управлявал МПС и след като умишлено е нарушил
правилата за движение по пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на Ясен
Стефанов. По делото е установено по безспорен начин, че на инкриминираната дата
подс.М. е управлявал служебния си лек автомобил в гр.Варна, по бул.Атанас
Москов със скорост многократно над разрешената от 91.62 км.ч. С това свое
действие е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която вменява на
участниците в движението в населени места да се движат със скорост не по-висока
от 50 км.ч.
В същото време подсъдимият
е нарушил и разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП, която вменява в задължение на
водачите на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на
нея или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат.
Нарушаването на посочените
разпоредби от ЗДП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
От доказателствата по
делото по категоричен начин се установява, че подсъдимият е извършил тези
нарушения от ЗДП. Ако той се беше съобразил с разпоредбите на закона, не би се
стигнало до ПТП и от там до смъртта на пострадалия.
Съдът приема за безспорно
по делото и обстоятелството, че е налице пряка връзка между причиненото ПТП и
настъпилия вредоносен резултат.
От назначената по делото
СМЕ се установява, че причина за смъртта на пострадалия е получената тежка
черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния ствол, контузия на мозъка в челна
област на лявото голямомозъчно полукълбо, кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, довела до тежък мозъчен оток, потискане на центровете на дишането и
сърдечната дейност, като за настъпването на смъртта значение имала и гръдната
травма с контузия на левия бял дроб. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е
била неизбежна. Всички увреждания са настъпили почти едновременно и са
причинени приживе.
Деянието на подсъдимия е
извършено непредпазливо - не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
При неспазване на
задълженията по ЗДП М. сам се е поставил в ситуация на невъзможност да
предотврати удара с пострадалия. Естествена последица на допускането и на двете
нарушения е настъпилото ПТП. Възможността подсъдимия да бъде оправдан по
вмененото му обвинение, би съществувала само в случай, че е управлявал
правомерно своя автомобил. След като сам се е поставил в състояние на нарушение
на две разпоредби по ЗДП, не би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито
е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.
Като съобрази всичко
изложено до момента, настоящият състав на съда намира, че възведеното обвинение
на подс.М. е доказано от обективна и субективна страна, поради което прецени,
че следва да го признае за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.З пр.последно, б."Б",
вр. чл. 342, ал.1 от НК.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подс.М., констатира следното:
- смекчаващи- съжаление за
извършеното, съдействие за разкриване на обективната истина, добри характеристични данни, чисто съдебно
минало;
- отегчаващи – наказания
по ЗДП и скорост на движение значително над разрешената.
Изложените съображения
мотивираха съда да приеме, че в случая е установен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което води съда до извода, че наказанието следва
да бъде определено между минималния и средния размер, но към неговия минимум.
При този случай справедливо наказание за спореното от М. съдът счита, че е
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 години и 6 месеца.
С оглед обстоятелството,
че производството е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК за съда съществува
задължението да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и да намали размера на
наложеното наказание с 1/3 част, като по този начин подсъдимият следва да
изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години.
Основен въпрос по
настоящото дело е какъв да е режима на изтърпяване на наказанието. Защитата
излага становище, че наказанието следва да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок, същото е и искането на представителя на обвинението. Единствено
процесуалния представител на частните обвинители намира, че изтърпяването на
наказанието следва да е ефективно.
Настоящият състав на съда
намира, че с оглед преди всичко личността на подсъдимия, изтърпяването на
наказанието следва да бъде отложено с максималния изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приеме, че следва да
определи максималния изпитателен срок съдът прецени преди всичко вида на
допуснатите нарушения по ЗДП, като за подобни М. е санкциониран и по
административен ред преди датата на инкриминираното деяние. По този начин биха
се изпълнили целите на специалната и на генералната превенция.
По отношение на
кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС”, с оглед
изложените до момента мотиви, размерът на това наказание следва да е в
подходящ, съобразен с размера на наложеното наказание "лишаване от
свобода", а именно ТРИ ГОДИНИ.
Съдът намира, че така
определените наказания биха били достатъчни за превъзпитанието на подсъдимия,
тъй като в хода на съдебното следствие ясно показа, че е осъзнал извършеното от
него противоправно деяние.
На основание чл.169, ал.2
от НПК съдът възложи на подсъдимата направените по делото разноски., както и
сторените разноски от частните обвинители.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :