Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. Перник, 20.10.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дело № 307 по описа за 2022 година на
Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 251 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на Б.Й.С.,*** против Заповед №
ЗРД-219 от 25.03.2022 година, издадена от Командира на 78 батальон за
осигуряване при „**“. Със заповедта му е наложено дисциплинарно наказание
„Строго мъмрене“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се сочи,
че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен, постановен при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на обжалваната заповед като
незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание на 30.09.2022 година,
жалбоподателят, редовно призован за представител изпраща адв. Б. Б.**, от АК-П ..
Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени заповедта, с която
е наложено дисциплинарно наказание. В
указания срок не депозира писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Командир на 78 батальон за
осигуряване при „**“ редовно призован се представлява лично от подполковник А.Б..**.
Оспорва жалбата. Намира издадената от него заповед за правилна и законосъобразна
и по подробни съображения изложени и в писмени бележки моли да се остави в
сила.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
за това преклузивен срок, от активно легитимирано лице, което има правен
интерес от атакуване на процесния акт. Обжалването е насочено срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на
това се дължи разглеждането ѝ по същество.
По фактите:
По делото не е спорно, че жалбоподателят е заемал
длъжността „шофьор-санитар в медицински пункт за военно формирование
28610-София“, като същият е бил със звание „редник-3-ти клас“. Това се подкрепя
и от Договор за военна служба № 3-511 от 26.02.2018 година и от Допълнително
споразумение №51-В-8/16.02.2021 година.
На 11.12.2021 година около 14:30 часа е задействан ФОППБ
№ 3. Назначеният за дежурен по военно формирование своевременно уведомил лицата от състава на ФОППБ № 3 между
които бил и редник С.. Последният
отказал да се яви в поделението.
В доклад, обективиран в Докладна книга № 5327/13.12.2021
година от командира на Логистична рота е отразено неявяване на редник Б.Й.С.
във формированието във връзка с постъпил сигнал по ФОППБ-3 на 11.12.2021
година.
Във връзка с горепосочения доклад, Командира на 78-ми
батальон за осигуряване на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ издал Заповед №
ЗРД-793 от 15.12.2021 година за извършване на административна проверка с цел
изясняване на факти и обстоятелства по случая и представяне на решение по този
въпрос от страна на определена от него комисия. Бил посочен и краен срок за
извършване на проверката, а именно 23.12.2021 година.
В изпълнение на така издадената заповед, комисията е
провела заседание на 22.12.2021 година, на което е обсъдила и разгледала доказателствата във
връзка с изложеното в Доклад № 5327/13.12.2021 година. Приела е, че е налице
извършено дисциплинарно нарушение от С., изразяващо се в неизпълнение на
задълженията, съгласно изискването на чл. 114, т. 3 от Устава на войсковата
служба на въоръжените сили на Република България, за което е предложено да се
наложи дисциплинарно наказание „мъмрене“. Констатациите са обективирани в
Протокол с рег. № ЗН-591 от 21.03.2022 година, подписан от всички членовете на
назначената със заповед комисия /лист 19-27/.
Протоколът от заседанието на комисията е сведен до
знанието на Командира на 78-ми батальон за
осигуряване на 22.03.2022 година, видно от поставена резолюция върху него.
На 22.03.2022 година в 11:00 часа, във връзка с
налагането на дисциплинарно наказание на военнослужещ и на основание чл. 246,
ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказаното лице било поканено за провеждане на
беседа. Във връзка с последната е изготвен Протокол рег. № ЗН-613/23.02.2022
година, със забележка, че редник 3-ти клас Б.Й.С. изразил нежелание да подпише
същият. Отказът бил възприет и от двама свидетели, които удостоверили този факт
с полагането на подписите си върху протокола.
Със Заповед № ЗРД-219 от 25.03.2022 година Командира на
78 батальон за осигуряване „**“ налага на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 и
чл. 244, т. 3 от Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България на
жалбоподателя, в качеството му на редник 3-ти клас дисциплинарно наказание
„Строго мъмрене“ за срок от 6 месеца за неизпълнение на задължение по военна
служба, явяващо се нарушение на чл. 114, т. 3 от Устава за войсковата служба на
Въоръжените сили на Република България. Извършеното дисциплинарно нарушение,
според мотивите на заповедта, се изразява в това, че на 11.12.2021 година около
14:30 часа е задействан ФОППБ № 3 при разузнаване и/или транспортиране на
невзривени боеприпаси на територията на
страната. Назначеният за дежурен по военно формирование своевременно бил
уведомил лицата от състава на ФОППБ № 3, съобразно график, който е изготвен от
ръководителя на модула и заложен в дежурната стая с оглед осигуряване
изпълнението на заповедта в заповяданите срокове и предприемане на необходимите
действия по безопасното изпълнение на дейностите. Жалбоподателят отказал да
изпълни задължението си по служба, въпреки, че бил уведомен за това на
11.12.2021 година около 14:30 часа. Това било квалифицирано от страна на
наказващия орган като неизпълнение на задълженията по военна служба, съобразно
изискванията на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, като с това си поведение е нарушил
разпоредбата на чл. 114, т. 3 от Устава за войсковата служба на въоръжените
сили на Република България. Твърди се, че поведението на редник 3-ти клас е в
нарушение на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите.
Заповед № ЗРД-219 от 25.03.2022 година на Командира на 78
батальон за осигуряване при “**“ е връчена на жалбоподателя още същия
ден-25.03.2022 година. Срещу нея е депозирана жалба, която била препратена до
Административен съд-София град, който на основание чл. 135, ал .2 от АПК я е
препратил по подсъдност на Административен съд-Перник.
Предмет на съдебен контрол в настоящето съдебно
производство е именно законосъобразността на оспорената заповед, издадена от
Командира на 78 батальон за осигуряване при “**”.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт
към момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от
компетентен орган, дали са били спазени изискванията, установени от закона във
връзка с неговата форма, дали са спазени процесуалните правила и
материалноправните разпоредби и дали индивидуалния административен акт е бил
издаден в съответствие с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, които са
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Според чл. 248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се
налагат от длъжностните лица, определени с Правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание - „строго
мъмрене“ може да се налага от преките командири /началници/ на съответните
структури. Следователно, издавайки оспорената заповед командирът на 78 батальон
за осигуряване при **, в качеството си на ръководител на тази структура, към
която се числи и длъжността на дисциплинарно наказания служител е издал Заповед
№ ЗРД-219 от 25.03.2022 година при наличие на изискуемата се от закона
компетентност. Въз основа на това се приема, че оспорвания индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган и не е налице основание за отмяна на акта по смисъла
на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена в изискуемата писмена форма, но не са спазени императивно
регламентираните изисквания за нейното съдържание. Редът за провеждане на
дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване
на дисциплинарните наказания се определя с правилник за прилагане на закона,
съгласно чл. 252 от ЗОВСРБ. Съгласно чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане
на ЗОВСРБ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на
наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, а в ал. 2 е разписано,
че мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и
задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Посочената
разпоредба изисква при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
по този ред изрично да се визират освен фактическите и правните основания. В
конкретния случай, дисциплинарно-наказващият орган е издал писмена заповед, в
която посочва извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, посочени са
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, но не е
посочено правното основание, въз основа на което е определил, че следва да бъде
наложено по-тежко дисциплинарно наказание, а именно третото по-тежест „строго
мъмрене“. В мотивите, дисциплинарно наказващият орган е приел, че
жалбоподателят умишлено е отказал да изпълни задълженията си по военна служба и
е извършил нарушение на военната дисциплина, посочено в чл. 242, т. 1 от
ЗОВСРБ, като е нарушил чл. 114, т. 3 от
Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, за което
е наложил дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за срок от 6 месеца.
Действително разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ППЗОВСРБ предвижда, че
предложението за вида на наказанието от страна на комисията, която е назначена
със заповед от страна на дисциплинарно наказващия орган не обвързва последния и
му предоставя правото на преценка за вида на наказанието, съобразно данните,
които се съдържат в преписката. Това право обаче не изключва изискването за
излагане на мотиви, от които да се разбере какви са съображенията на
дисциплинарно-наказващия орган да не приеме предложението на дисциплинарната
комисия. От тази гл.т. се установява, че е налице порок при излагането на
мотивите, изразяващ се в липса на такива, защо не се приема предложението на
комисията, което се квалифицира от страна на съда като съществено процесуално
нарушение на изискването за форма на акта. Нарушението е съществено, доколкото
не става ясно въз основа на кое законово правило, дисциплинарно наказващият
орган е решил да наложи по-тежко
наказание, при положение, че дословно е възприел изложеното за установено от
комисията. Освен това не става и ясно, въз основа на какви критерий органът е
определил и 6-месечен срок за изтърпяване на същото, след като в разпоредбата
на чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ същото не е
ограничено в рамките на определени срокове, т.е. то е от вида на дисциплинарни
наказания, които се изпълняват еднократно, а не през продължителен период от
време. Липсата на изложени мотиви в оспорения административен акт е съществено
процесуално нарушение. За липса на мотиви говорим не само, когато те изцяло
липсват, но и когато са нелогични, несвързани със съдържанието на акта, когато
са противоречиви или бланкетни и от тях не могат да се извлекат достатъчно
съображения за издаването на тези актове. Когато имаме такива формални мотиви,
то се стига до ограничаване на възможността на съда да извърши проверка за
законосъобразност на административния акт. Мотивирането на административният
акт е елемент на „справедливостта“ на административния процес, който принцип е
общ и е залегнал в нормата на чл. 6 от ЕКЗПЧОСК, а така също и е израз на
принципа за истинност и равенство, които са въведени съответно в чл. 7 и чл. 8
от АПК, които в случая са нарушени. Предвид това немотивирайки актът си
дисциплинарнонаказващият орган е възпрепятствал упражняването на правото на
защита на жалбоподателя в дисциплинарното производство в пълен обем.
Същественото процесуално нарушение на изискванията за форма на индивидуалния
административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 148, ал. 1 и
ал. 2 от ППЗОВСРБ е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2
от АПК.
Редът за провеждане на дисциплинарно производство е
уреден в Глава VII, Раздел ХI на ЗОВСРБ, както и
на основание чл. 252 от ЗОВСРБ- в ППЗОВСРБ, раздел ХII.
В случая се приема, че заповедта е издадена в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, във вр. с чл. 147 от ППЗОВСРБ. В чл. 249, ал. 1 от
ЗОВСРБ е предвидено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два
месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от
извършването му. Легалното определение на понятието „установяване на
дисциплинарно нарушение“ е дадена в чл. 249, ал. 3 от ЗОВСРБ, а именно
дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от
страна на дисциплинарнонаказващият орган. По своята същност тези срокове се
характеризират като преклузивни, което означава, че с изтичането им се погасява
и възможността на органа да реализира вменените му във връзка с налагането на
дисциплинарно наказание правомощия. В
случая предварителни данни за наличие на дисциплинарно нарушение са получени
чрез Доклад в докладна книга № 5327/13.12.2021 година, с което е предложено да
се извърши служебна проверка. Въз основа на данните, със Заповед № ЗРД-793 от
15.12.2021 година командирът на 78 батальон за осигуряване при „**“ е възложил
извършването на административна проверка с цел да се установят обстоятелства
около твърдяното нарушение от страна на настоящият жалбоподател- редник Б.С..
Констатациите от извършената проверка са били обективирани в Протокол №
ЗН-591/21.03.2022 година, който протокол е постъпил при дисциплинарния орган на
22.03.2022 година, което означава, че двумесечния рок, визиран в разпоредбата
на чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ изтича на 22.05.2022 година. Настоящата заповед е
издадена на 25.03.2022 година, т.е. в рамките на двумесечния преклузивен срок.
Дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 144 от ППОЗВСРБ, а именно в
5-дневен срок от получаване на протокола на комисията да проведе беседа с
нарушителя. Видно от протокола за беседа, същата е била проведена на 22.03.2022
година в 11:00 часа, като редник С. е отказал да подпише протокола. Отказът е
удостоверен по реда на чл. 144, ал.3 от ППОЗВСРБ с подписи на двама свидетели.
Що се отнася до
съответствието на издадената заповед с материалноправните разпоредби на закона,
то следва да се отчете фактът, че допуснатите в хода на дисциплинарното
производство съществени нарушения, във връзка с мотивираността на
административния акт водят и до неправилно прилагане на материалния закон.
Както се посочи и по-горе в заповедта е посочено, че с поведението си
жалбоподателят е отказал да изпълни задълженията си по военна служба и е
извършил нарушение на военната дисциплина, които са посочени чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, което е нарушение на
чл. 114, т. 3 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република
България. Не става ясно обаче, въз основа на кои именно доказателства се базира
твърдението на органа, с което се вменява нарушението на
дисциплинарнонаказаното лице, тъй като в протокола от заседанието на комисията,
същата изрично посочва, че от дадените в хода на проверката обяснения не може
да се установи по категоричен и безспорен начин, дали редник Б.Й.С. е бил
уведомен предварително/своевременно, че в посочения
ден той е бил дежурен по график да реагира при необходимост в случая на
активиране на ФОППБ № 3. Последното се подкрепя и от представените по делото графици, в т.ч. и графикът за м. 12.2021г., от които
не може да се направи извод, че същите са връчени, респ. сведени до знанието на наказания служител
своевременно.
В тази връзка
следва да се посочи, че преди да наложи дисциплинарно наказание,
дисциплинарнонаказващият орган е следвало да събере, прецизира и обсъди всички
необходими за установяване на обективната истина и относими по случая доказателства-
както обвинителни, така и защитни.
Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в
цялост, като се посочат конкретни такива водещи да извод, че едно или друго
твърдение е необосновано и дава превес на обратното. Съдът намира, че в
конкретния случай такава преценка не е извършена. От друга страна нито в
протокола на комисията, нито в оспорената заповед за дисциплинарно наказание е
обсъдено и посочено наказания военнослужещ имал ли е други дисциплинарни
наказания,
за какви нарушения, получавал ли е награди и поощрения. Съдържащата се в
заповедта формулировка, че с цел недопускане на нарушения от подобен характер
следва да се наложи процесното наказание не е изпълнение на изискването на чл.
139, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Дисциплинарнонаказващия орган е следвало да изложи
съображения защо не възприема решението
на назначената комисия за извършване проверка по случая, относно констатираното
от нея нарушение и предложението на редник С. да се наложи дисциплинарно
наказание "мъмрене". Както се отбеляза по-горе в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание липсват мотиви, обосноваващи вида на
наложеното наказание, при което от наказващия орган е допуснато и нарушение на чл. 247 от
ЗОВСРБ. Не са налице данни, от които да е видно, че ДНО при издаване
на оспорения акт е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на
нарушението. Императивното изискване на закона за точното и конкретно
обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото налагането
на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност
по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които
същият следва да претърпи очевидно във всички случаи засягат в твърде
съществена степен неговата правна сфера.
Налагането на ниско или средно по тежест наказание, само по себе си не
освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да направи конкретна
преценка и изложи съответни съображения относно вида и размера на санкцията.
След като дисциплинарно наказващия орган не е предприел необходимите действия
по отстраняване на противоречията, изясняване на действителната фактическа
обстановка и установяване на обективната истина, не може да се направи
еднозначен и безпротиворечив извод относно вмененото на жалбоподателя нарушение
– неизпълнение на задълженията на военната служба, изразяващи се в разположение
по всяко време на денонощието за изпълнение на задължения по военна служба, по
смисъла на чл. 114, т. 3 от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на
Република България. Недоказването по категоричен начин на твърдяното нарушение
води до резултат, изразяващ се в неправилно ангажиране на
дисциплинарнонаказателната отговорност на лицето.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав
намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, които са довели до
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Жалбата е основателна.
Заповедта като незаконосъобразна ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2 и т.
4 от АПК.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. Такива не се претендират, поради което не се дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Й.С., с адрес: *** Заповед № ЗРД-219
от 25.03.2022 година, издадена от Командир на 78 батальон за осигуряване при “**”,
с която е наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за срок от 6 /
шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 251 от ЗОВСРБ.
Съдия: /п/