Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20203330100002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 177                                                  29.06.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и трети юни                                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Ти Би Ай Банк ЕАД против П.С.Н., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 361,58лв. главница по договор №********** от 16.05.17г., сумата 26,28лв. договорна лихва за периода от 25.01.18г. до 25.05.18г., сумата 159,35лв. обезщетение за забава за периода 25.01.18г. до 15.04.19г. Иска и разноски. Сочи, че с ответника е сключен договор за потребителски кредит №********** на 16.05.17г., като банката предоставила на същия кредит в размер на 799лв. Кредиторът е превел средствата по кредита на Продавача на стоката на фактура № **********/16.05.2017 г. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 933,25лв., която сума е разсрочена,  съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 12 погасителни месечни вноски - 11 вноски всяка по 77,77лв., ведно с една последна, изравнителна в размер на 77,78 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя следвало да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните   възнаграждение - договорна лихва в размер на 29,69 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като не заплатил част от  договорените в погасителния план вноски. Видно от чл.6 е настъпил крайният срок на договора,  а с него и падежът на всяка една от просрочените вноски. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК - 09.05.2019 г., задължението на по Договора, е било в размер на 387,86 лв. (361,58 лв. главница и 26,28 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 ответникът дължи и обезщетение за забава, за периода от 25.01.18г. до 15.04.19г. в размер на 159,35 лв. По подадено заявление по чл.417 ГПК образувано гр.д.№890/19г. на РРС срещу ответника.

Ответникът депозира отговор. Сочи, че във връзка с образувано изпълнително дело му е наложен запор на банковите сметки, като сумата е изплатена, поради което искът е неоснователен.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните е сключен договор за потребителски кредит ********** от 16.05.17г. като ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 799лв. за закупване на стока: Игрова конзола SONY. Кредиторът е превел средствата по кредита на Продавача на стоката на фактура № ********** от 16.05.2017г. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 933 лв., която сума е разсрочена,  съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 12 погасителни месечни вноски по 77,77 лв., ведно с последна, изравнителна в размер на 77,78 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя следвало да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните   възнаграждение - договорна лихва в размер на 29,69 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.01.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.02.2018г., 25.03.2018г. и 25.04.2018г. На .25.05.2018г. е настъпил падежа по договора.

            От приложеното писмо от ЧСИ Г.Стоянов е видно, че към 12.05.2020г. по изп.дело 20199120400732 образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№890/19г. на РРС, няма постъпили суми за погасяване на задължението на длъжника П.С.Н..

            От заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза се установява, че по договор за потребителски кредит от 16.05.17г. сключен между страните  в размер на 799лв., с обща дължима сума 933,25лв. с падеж 25.05.2018г. са направени 2 броя вноски от страна на длъжника в размер на 571,61лв., с които са погасени главница в размер на 437,42лв. договорна лихва в размер на 107,97лв. и лихва за забава в размер на 26,22лв. Длъжникът е преустановил плащанията на 25.01.2018г. Към 09.05.2019г. размерът на неплатена главница- 361,58лв., договорна лихва-26,28лв. за периода 25.01.18г. до 25.0.18г. и 159,35лв. лихва за забава за периода 25.01.2018г. - 09.05.19г.

             Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск по двата договора е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В настоящия случай по рриложеното ч.гр. дело е била издадена такава заповед.

От сключения с ответника договор се установява, че срокът на същия е изтекъл на 25.05.2018г. По договора за потребителски кредит от 16.05.2017г., с който на ответника е предоставена сума в размер на 799лв., преведена към продавача във връзка със закупена стока от ответника, са били извършени две плащания, съответно на 25.10.17г. и 20.03.18г. в общ размер на 571,61лв. Според заключението на вещото лице към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 09.05.2019г. размерът на неплатена главница 361,58лв., договорна лихва – 26,28лв., обезщетение за забава-159,35лв. Видно от информация на ЧСИ по образувано изпълнително дело въз основа на заявлението по чл.417 от ищеца срещу ответника, към 12.05.2020г. не са били извършвани плащания, поради което е основателно възражението на ответната страна, че сумата е била заплатена. Претендираните суми по този договор са устаноновени и към 11.06.2020г. видно от депозираното заключението на вещото лице, а именно: размерът на неплатена главница- 361,58лв., договорна лихва-26,28лв. за периода 25.01.18г. до 25.0.18г. и 159,35лв. лихва за забава за периода 25.01.2018г. - 09.05.19г.,  поради което са доказани.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от направените по делото разноски в общ размер на 675лв./125лв. държавна такса, 250лв. за експертиза и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/. Както и разноски в заповедното производство - по ч.гр.д. №890/2019г. на РРС  - 75лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на П.С.Н., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК131134023 седалище гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54, сумата 361,58лв./триста шестдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 08.05.2018г. до окончателното и плащане, сумата 26,28лв./двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ договорна лихва от 25.01.2018г. до 25.05.2018г., сумата 159,35лв./сто петдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 25.01.2018г. до 15.04.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №890/2019г. на РРС

            ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК131134023 седалище гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54 сумата 675лв. /шестотин седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. 890/2019г.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: