Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1494/2021 г. по описа на АдмС-Варна и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ АПК
във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР ВАРНА, ул. Цар Калоян № 2, представлявана от
ст. К.Д.С.П.- Директор ОД на МВР - гр. Варна, против Решение №
260646/27.05.2021 година, постановено по АНД № 542/2021 година по описа на ВРС,
с което е отменено НП 433а-342/17.06.2020 на Директора на ОД на МВР - Варна, с
което на Х.П. е наложено административно наказание “Глоба” в размер 300 лв. на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изразено е несъгласие с
изводите на ВРС, че не може да се приеме по категоричен начин виновно поведение
от страна на жалбоподателката, тъй като два дни преди датата на вмененото и
нарушение, посочената заповед е изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-239/26.04.2020 г.), с която посещенията на градски паркове и градини се
допуска при стриктното спазване на посочени в същата противоепидемични мерки, а
не са представени доказателства, че при посещението си в Морската градина Варна
жалбоподателката не е била спазила противоепидемичните мерки като същите се
считат са неправилни. Сочи, че в т. 1.1 изр. 2 от Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването посещенията на градски
паркове и градини се допуска при стриктното спазване на определени
противоепидемични мерки, а в т. 1.1а от заповедта е предвидено, че посещенията
на градски паркове и градини се разрешава само на деца до 12 години,
задължително с техни родители или членове на техните семейства, но не повече от
двама възрастни, във времето от 9,30 до 18,30 всеки ден и на собственици на
кучета, но не повече от един, във времето до 9,30 и след 18.30 всеки ден.
Налага твърдения, че на 28.04.2020 г. около 13:30 ч. ответникът по касация се е
намирала сама на територията на „Морската градина“, като няма данни, нито се
твърди от нея, да е била придружител на дете до 12 годишна възраст, нито да е
била в парка в качеството си на собственик на куче. Посещението ѝ в
Морската градина е в нарушение на действащите противоепидемични мерки, въведени
със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването и
действащи към дата на нарушението. Считат нарушението за безспорно установено и
доказано, предвид което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на П. и правилно определен размерът на наказанието. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание за касатора не се
явява представител. Касационната жалба се поддържа, с депозирано писмено
становище от упълномощения юрисконсулт Л..
Ответникът по касация, чрез
упълномощения адв. В., изразява становище за неоснователност на жалбата и
оставяне на въззивното решение в сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП е била наложена на
ответника глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закон за здравето за нарушение на чл. 209а, вр. чл. 63, ал. 1 от Закон за
здравето, затова, че на 28.04.2020г. в 13.30 ч. в гр. Варна, в
Приморски парк, до „Морско казино“ Варна, ответникът П. преминава през Морската
градина, с което не изпълнява въведените противоепидемичните мерки по т.1 от
заповед №РД-01-143 от 20.03.2020г., изменена и допълнена със заповед №РД-
01-239 от 26.04.2020г. на Министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 1, от Закона
за здравето. След извършена проверка, срещу П. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, а именно не е изпълнила въведени противоепидемични
мерки със заповед на Министъра на здравеопазването. Актът бил надлежно предявен
на ответника, който не направил възражения. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора въззивен съд е приел
в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на
обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация
по Закон за здравето (ЗЗ). Посочено е, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление.
Въз основа на доказателствата по делото,
въззивният съд е приел за установено, че не може да се приеме по категоричен
начин наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателката П., тъй като два дни преди датата на вмененото и
нарушение, Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването е
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г., с която посещенията
на градски паркове и градини се допуска при стриктното спазване на посочени в същата
противоепидемични мерки и че не са представени доказателства, че при
посещението си в Морската градина Варна жалбоподателката не е била спазила противоепидемичните
мерки.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна
е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН и че НП е издадено от
компетентен орган при липса на съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административно-наказателното производство против него,
съответно че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП.
Неправилен е изводът на съда, че
преминавайки на 28.04.2020г. в 13:30ч., през Приморски парк до „Морско казино“
Варна ответникът П. не е нарушила или не е изпълнила виновно въведени с акт на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2 ЗЗ
(съобразно редакцията на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г, действаща в момента на извършване на деянието).
С т. І.1. от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, считано от 00.00 часа
на 21.03.2020 г. са преустановени посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
С т. 1. на Заповед № РД-01-239/26.04.2020
г., е изменена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, като посещенията на
градски паркове и градини се допуска при стриктно спазване на следните
противоепидемични мерки: носене на предпазни маски; спазване на дистанция от
2.5 метра спрямо други семейства; влизане в и излизането от парка единствено
през отворените и обозначени за целта пунктове; използване на обозначени маршрути
за разходка; забрана за употреба на алкохол; избягване докосването на повърхности,
в т. ч. сядане на пейки и тревни площи; съблюдаване на всички останали
противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си
правомощия. В т. 1а от същата заповед е разписано, че посещения на градски
паркове и градини се разрешава само на
следните лица: деца до 12 години,
задължително с техни родители и членове на техните семейства, но не повече от
двама възрастни във времето от 09.30ч. до 18.30ч. всеки ден и собственици на кучета, но не повече от
един във време до 09.30ч. и след 18.30ч. всеки ден. Следователно забраната за
посещаване на градски паркове и градини въведена със Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е отпаднала само за
тези две категории лица – децата до 12 г. с техните придружители и
собствениците на кучета. За останалите лица задължителната противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 1 ЗЗ за преустановяване посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места към 28.04.2021 г. е била действаща.
По делото няма данни, а и не се твърди от
ответната страна, че на 28.04.2020г. в 13:30ч., в Приморски парк, до „Морско
казино“ Варна П. е придружавала дете до 12 г. или е разхождала кучето си. Това
означава, че в нарушение на въведената със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването изменена със
Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. противоепидемична мярка за преустановяване
посещенията на паркове ответникът П. е преминала през парк „Приморски“ до „Морско
казино“ Варна, с което е нарушила чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Нарушението е безспорно установено, същото
е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава
и наказанието за извършено такова нарушение. АНО е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
свидетелски показания и писмени доказателства.
Неоснователни се явяват възраженията във
въззивната жалба, че П. само е преминавала а не се е разхождала в парка.
Постановената със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването изменена със Заповед №
РД-01-239/26.04.2020 г. противоепидемична мярка е за преустановяване
посещенията на паркове, с изключение на някои категории лица. Ето защо ирелевантна
в случая е целта с която П. е посетила „Парк Приморски“.
Не се споделят и възраженията на
ответника, обективирани във въззивната жалба, че случаят е маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката
за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен
контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния
закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на
нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона,
предвиден за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН. Обстоятелствата посочени в жалбата са обстоятелства смекчаващи
отговорността на дееца и същите следва да бъдат и са отчетени от АНО при
определяне размера на наложеното наказание - в минималния, предвиден от закона.
Въз основа на тях не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма с оглед
обществената опасност. Ответникът е нарушил въведени противоепидемични мерки,
целящи да предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане
или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани
с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че П. не съобразява
поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава собствения си живот
и живота на другите граждани не обосновава маловажност на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и
законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното деяние е
ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН. За
извършеното нарушение на наказаното лице е наложено наказание в минималния
размер, предвиден от закона. Отчетена е от АНО обществената опасност
от извършеното деяние - нарушение на въведени противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни
причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да
са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното
лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен. Без значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни
последици. Процесното нарушение е доказано както от обективна, така и от
субективна страна.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва
да се отмени, като се потвърди НП.
От процесуалния представител на касатора
ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство същият е представляван от юрисконсулт,
който е депозирал писмени бележки. Делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да се заплати от ответника по касация.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260646/27.05.2021
година, постановено по АНД № 542/2021г. на ВРС, с което е отменено НП № 433а-342/17.06.2020
г. на Директора на ОД МВР Варна, с което на Х.Р.П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “Глоба” в размер 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 433а-342/17.06.2020 г. на Директора на ОД МВР Варна, с което на Х.Р.П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер 300 лв. на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Х.Р.П., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД
на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.