Решение по дело №14/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР Варна, депозирана чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А., против решение № 1662 от 23.11.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110204332/2023г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0442-000974, издадено на 18.09.2023г. от Началник сектор в ОД в МВР – гр. Варна, Четвърто РУ -Варна, с което на К. Н. К., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], ет.8, ап.30 за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. С решението са присъдени разноски в полза на К. Н. К., в размер на 100 /сто/ лева представляваща съдебни разноски.

С жалбата се релевират доводи, че решението на ВРС е постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, като нарушението е описано с всичките му съставомерни признаци и е ясно вмененото деяние.

Позовава се на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „п“ от ППЗДвП, тъй като законодателят приема едно МПС за технически неизправно и в случаите, когато същото няма пожарогасител, което се явява незначителна техническа неизправност по смисъла на Приложение № 5 от Наредба № 32 от 16.12.2011 г. по изложените в касационната жалба съображения се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в условията на алтернативност и касационната жалба бъде отхвърлена се прави възражение за прекомерност и искане за присъждане на адвокатски хонорар в минимален размер.

В съдебно заседание касатора не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 1712/ 05.02.2024г., чрез гл. юрисконсулт К. Л. -А. поддържа касационната жалба и изложените в същата доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения съдебен акт.

Ответникът, чрез адв. В. П. оспорва касационната жалба. По съществото на спора, моли решението на Варненския районен съд да бъде оставено в сила като правилно. Съдът в мотивите си много обстойно е изследвал въпроса за допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които са довели до ограничаване правото на защита на ангажираното към отговорност лице. Счита, че не са налице сочените касационни основания в касационната жалба, още повече, че в самата касационна жалба, касаторът е посочил, че едва вече пред наказващия орган, когато му е изпратена преписката, същият е достигнал до правния извод, че неизправността е била незначителна. Това доказва факта, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като в акта са посочени други факти, различни от тези.

Представителят на окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на въззивния съд като правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на К. Н. К., срещу Наказателно постановление № 23-0442-000974, издадено на 18.09.2023г. от Началник сектор в ОД в МВР – гр. Варна, Четвърто РУ -Варна, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 12.08.2023г., около 22:11 часа К. управлявал лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер] в гр. Варна, кв. Аспарухово. При движение по [улица]посока „Сити център“, той бил спрян за проверка от полицейски органи при Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. В хода на проверката служителите на реда констатирали, че МПС е оборудвано с два пожарогасителя, но и двата са с изтекъл срок на валидност. Било преценено, че пожарогасителите, с които е оборудвано МПС не е в съответствие с изискванията, тъй като видно от стикера, са с изтекъл срок за валидност. Затова, било прието, че К. управлява технически неизправен автомобил, като неизправността е незначителна. За констатираното бил съставен АУАН с бл. № 946573, в който били посочени горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани. Въз основа АУАН Началник сектор в ОД в МВР - гр. Варна, РУ 04-Варна на 18.09.2023г. издал обжалваното НП. Описаната фактическа обстановка ВРС установил от събраните по делото писмени доказателства и гласни такива – показанията на св. Ал.Д., които съдът кредитирал изцяло като достоверни и непротиворечиви.

За да отмени процесното НП, ВРС е приел, че е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението. ВРС е изложил мотиви за наличието на непълнота и неяснота при описанието на нарушението и по какъв критерий твърдяната неизправност е приета за незначителна, тъй като в случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е незначителна.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда изискване/задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. Нормата на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя три- и четириколесни МПС и да се оборудват с пожарогасител. Става въпрос за две отделни и самостоятелно формулирани от законодателя задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно от тези задължения, респ. несъобразяването на водачите с двете отделни материалноправни норми, осъществява състава на самостоятелно административно нарушение. В тази насока е и трайната практика на Административен съд-Варна дадена в Решение по КАНД № 2613/2020 г. Решение № 254 от 15.02.2019 г. по КАНД № 3563/2018 г.; Решение № 1371 от 19.07.2017 г. по КАНД № 1562/2017 г. и др.

Посочената норма от ЗДвП определя като технически неизправно МПС, което няма допълнително оборудване с пожарогасител. ЗДвП като акт от по-висока степен спрямо ППЗДвП разграничава техническата неизправност на МПС от оборудването на МПС. Освен това законодателят определя като компетентен за определянето на класификацията на неизправностите министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи с наредба - чл. 101, ал. 4 от ЗДвП.

С. Р. І, т. 7. 2. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 под наименованието "Друго оборудване" по отношение на "Пожарогасител" - липсата на пожарогасител е класифицирана като значителна неизправност. При несъответствие на пожарогасителя с изискванията, неизправността може да бъде значителна и незначителна. Причините за неизправността са приложими, когато е проверено съответствието с изискванията - за одобряване на типа към датата на одобряване, първа регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за преоборудване или на националното законодателство на държавата на регистрация.

В случая е налице съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което представлява основание за отмяна на НП като незаконосъобразно и изводите на ВРС в тази насока са правилни и съответстващи на материалния закон.

Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на ВРС, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд.

Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1662 от 23.11.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110204332/2023г., по описа на ВРС.

Решението е окончателно.