Решение по дело №279/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260021
Дата: 15 октомври 2024 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20182100900279
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И E

 

№ 260021                                    15.10.2024 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

секретар Жанета Граматикова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 279 по описа за 2018 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „И ар би лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Гергана Илиева Герджикова и Радослав Христов Йорданов, с променено наименование  „М лизинг“ ЕАД, против „Еврокапитал - България“ ЕАД в н., ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е, за приемане за установено, че ответното дружество дължи и следва да предаде на ищцовото следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № 10135.1508.79 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11,2008 година на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, с адрес на същия: град Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от 468 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 до 15 м), при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.1508.80, 10135.1508.82, 10135.1508.70, 10135.1508.78, ведно с разположената в имота сграда с идентификатор № 10135.1508.79.3, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: град Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от 409 кв. м., брой етажи - пет, с предназначение - административна, делова сграда, със стар идентификатор № 10135.1508.79.1., а съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. № 2035, дело №***от 27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие Варненския районен съд, вписан в СВ-Варна с вх. рег. №7747 от 27.03.2008 година, акт № 3, том XXIII, дело №****/**** година урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови” № 22А и ул. „Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ І-1, кв. № 728, по плана на ІІІ-ти микрорайон на град Варна, при граници: от двете страни улици, поземлен имот (парцел) пл. № 2, поземлен имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м. по скица, а по нотариален акт 453.68 кв. м., заедно с построените върху дворното място административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж (гараж), включващ зала за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ персонал и помещение за главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456 кв. м.; 2. Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и стълбищна клетка, второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора, офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3 кв. м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли със застроена площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална част от общите части на сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета със стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.; трети етаж, състоящ се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със санитарен възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 389.30 кв. м.; четвърти етаж - състоящ се от един склад (архив), санитарен възел и технологична покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 130.00 кв. м., ведно с припадащите се за всеки един от горепосочените етажи идеални части от общите части на сградата, както и всички подобрения и приращения в имота, за което предаване в полза на ищеца са издадени заповед за изпълнение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017 година и допълнителна заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 година по частно гражданско дело №7155/2017 година по описа на Бургаския районен съд.

След преобразуване в хода на производството чрез отделяне и съответно на това прехвърляне на спорния лизингов актив на новоучреденото дружество „И ар би лизинг България“ ЕАД, последното е конституирано като трето лице помагач на ищеца, последният – с променено наименование „М лизинг“ ЕАД, с протоколно определение от 27.03.2024 год. Отново поради настъпило правоприемство в хода на процеса, а именно поради вливане на „И ар би лизинг България“ ЕАД в „Юробанк българия“ АД, с протоколно определение от 06.12.2024 год. „И ар би лизинг България“ ЕАД е заличен като страна и производството е продължило с участието на правоприемника „Юробанк България“ АД.

Ищецът е поддържал, че на 24.03.2008 година между него в качеството му на лизингодател и ответника в качеството му на лизингополучател, бил сключен договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година, съгласно чл. 1 от който лизингодателят се задължил да придобие и предостави на лизингополучателя за използване актив,  представляващ урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови” № 22А и ул. „Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ І-1, кв. № 728, по плана на 3-ти микрорайон на град Варна, ведно с построената в него сграда.

Поддържал е, че лизингополучателят поел задължение да използва лизинговия актив в съответствие с Общите условия на договора за финансов лизинг на недвижим имот на лизингодателя, за срок от 180 месеца, считано от датата на окончателното плащане към доставчика и срещу заплащане на лизингова цена, както следва: главница в размер на 3 157 002.40 евро, платими на 180 вноски, съгласно погасителен план, и остатъчна стойност в размер на 1 242 954.52 евро, платима с последната лизингова вноска. Лизинговите вноски се състояли от главница и лихва и се заплащали ежемесечно на датите, посочени в погасителния план. Главницата, включена във всяка лизингова вноска била посочена в погасителния план. Лихвата, включена в лизинговата вноска, се начислявала върху остатъчната главница по погасителен план, при годишна лихва в размер на базов лихвен процент (1М Еuribor, който към 04.03.2008 година бил 4.20 % годишно) плюс надбавка в размер на 2.25 %. Лихвата била изчислена при базовия лихвен процент, посочен в договора и подлежала на ежемесечна промяна. Базовият лихвен процент се актуализирал на всеки първи работен ден от месеца, като промяната влизала в сила същия ден. Уговорена била и неустойка за забавено плащане в размер на базов лихвен процент плюс надбавка в размер на 5 % годишно и такса за предплащане в размер на 2.75 % от лизинговата цена.

Твърди се, че ищецът придобил собствеността върху лизинговия актив с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. № 2035, дело №***от 27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие Варненския районен съд, вписан в СВ - Варна с вх. рег. № 7747 от 27.03.2008 година, акт № 3, том XXIII, дело №****/**** година. В същия ден той предал владението му на ответника, за което обстоятелство било направено надлежно отразяване в така съставения нотариален акт.

Ищецът е поддържал, че страните са внесли промяна в облигационната връзка чрез подписването на анекс № 1 от 13.06.2008 година, с който договорили промяна в срока - 178 месеца, считано от датата на влизането му в сила, броя на вноските - 178, считано от същия момент, както и остатъчната стойност - 1 562 716.19 евро, подписали нов погасителен план.

Ищецът твърди, че ответникът допуснал забава в плащанията, поради което с нотариална покана акт №***, том ***, рег.№8042/05.07.2017 година на нотариус рег. № 491 на НК поканил „Еврокапитал - България“ ЕАД да погаси просрочените задължения в размер на 527 536,45 евро в седмичен срок и го предупредил, че след изтичането на срока ще счита договора за лизинг за прекратен/развален/ на осн.чл.14.2.1, вр.чл.14.1.1 от общите условия към договора. Поддържал е, че поради неплащане в предоставения срок договорът е развален, считано от 29.08.2017 год., а лизинговият актив не е върнат на посочената от лизингодателя дата.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.417 от ГПК за връщане на лизинговия актив, като представил удостоверение от ЦРОЗ за вписан договор за лизинг  № 004572-001/24.03.2008 година с първоначално вписване №200804010161.  Било образувано ч.гр.д.№7155/2017 год. на БРС, по което били издадени  заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017 година, допълнителна заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 година и изпълнителен лист от 30.01.2018 година, с които „Еврокапитал - България” ЕАД било осъдено да предаде на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД недвижимия имот, предмет на договора за лизинг.  След подадено възражение от ответника, на ищеца били дадени указания за предяви установителен иск за правото си да иска връщане на отдадената на лизинг вещ. 

Ответникът е оспорил претенцията.

От фактическа и правна страна не се оспорва от него сключването на договора за лизинг, на посочената от ищеца дата, както и поетото от лизингодателя задължение да придобие посочения в обстоятелствената част на исковата молба имот, който да предостави на ответника. Не се оспорва и изпълнението на това задължение чрез придобиване на имота с нотариален акт №***/2008 година по описа на нотариус с район на действие Варненския районен съд, както и последващото му предоставяне за ползване на лизингополучателя - ответното дружество, съгласно приложимите Общи и индивидуално договорените условия в процесния договор.

Ответникът е поддържал, че е отправил покани до лизингодателя за закупуване на актива на 27.04.2017 год. и 07.07.2017 год. Поддържал е, че сумата, посочена от ищеца в нотариалната покана, връчена на 21.08.2017 год., е определена едностранно. Поддържал е, че изявлението за прекратяване на договорната връзка е недействително, тъй като има съществена разлика между разваляне и прекратяване на договора, ето защо изявлението не е произвело действие, договорът е в сила и именно поради това ответникът се е възползвал от правото си по чл.2.18.1 от договора да поиска обявяването му за окончателен, доколкото страните са постигнали съгласие, че ще разглеждат договора и като предварителен за покупко-продажба на лизинговия актив.

В допълнителната искова молба ответникът е въвел второ основание за недействителност на изявлението за разваляне на договора, а именно, тъй като не се основава на разпоредбите на договора и не е отправено по предвидения в него ред.

Поддържал е, че ищецът е предявил друг иск за сумите, дължими по процесния договор за лизинг, образуван в т.д.№659/2018 год. на СГС, по който претендирал падежирала и непогасена главница, лихви и разноски. Заявил е, че след твърдяното прекратяване/разваляне на договора, за лизингодателя е възникнало задължение за възстановяване на платения ДДС на ответника, тъй като няма насрещна престация, т.е. получаване собствеността на лизинговия актив.

Ответникът е заявил, че правото на лизингодателя по чл.2.18.3 е поставено в зависимост от други лизингови договори, вкл. с дружества, свързани с ответника.

В хода на производството ответникът е въвел допълнителни твърдения за нищожност на клаузата на чл.10 от Допълнително споразумение (анекс №2) поради противоречието й със закона – чл.76 от ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията, както и поради нейната неравноправност.        

В съдебно заседание ищецът поддържа претенцията си, представя и ангажира доказателства. 

В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са сключили помежду си договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година с погасителен план, изменен с анекс №1/13.06.2008 год. ведно с погасителен план, допълнително споразумение (анекс) №2/27.12.2013 год. ведно с погасителен план  и  допълнително споразумение (анекс) №3/03.02.2015 год.

Спорът между страните за валидността на договорно-правната връзка, възникнала от договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година, е разрешен със сила на пресъдено нещо, а именно с решение №260098/07.05.2021 год. по т.д.№861/19 год. на ВОС, потвърдено с решение №154/13.05.2022 год. по в.т.д.№569821 год. на АС Варна, последното – недопуснато до касационно обжалване с определение №565/19.07.2023 год. по т.д.№2183/22 год. на ВКС, І т.о. С горните съдебни актове за отхвърлени исковете на „Еврокапитал - България” ЕАД за прогласяване нищожността на договора за лизинг, за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. № 2035, дело №***от 27.03.2008 година и за приемане за установено, че „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „И ар би лизинг“ ЕАД, не е станала собственик на лизинговия актив, предмет и на настоящото дело.

Разпоредбата на чл.417 ал.1 т.5 от ГПК предоставя възможност на лизингодателя да се снабди със заповед за изпълнение въз основа на извлечение от ЦРОЗ за вписан договор за лизинг, чрез която да си върне отдадена на лизинг вещ.

Според т.4.в. от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК ВКС,  заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 5 ГПК може да се издаде, ако заявителят е представил: съответния договор за за лизинг; извлечение от регистъра на особените залози за вписани обстоятелства относно договора; официален или изходящ от длъжника частен документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК - когато от представения договор е видно, че изискуемостта на вземането за връщане на отдадената на лизинг вещ зависи от друго обстоятелство, вкл. прекратяване на договора или развалянето му поради неизпълнение от страна на длъжника. В хипотезата на чл. 417, т. 5 ГПК заявителят иска връщане на собствената си вещ поради отпадане на основанието същата да се държи от длъжника, при предпоставки, изводими от самия договор и установени чрез способа по чл.418 ал.3 от ГПК. Вписването на договора в ЦРОЗ има значение на вписано обстоятелство по см.на чл.26 от ЗОЗ, несвързано с учредяване на залог, а относимо към противопоставимостта на правата на лизингодателя  на заложните кредитори.

В конкретния случай според разпоредбата на чл.14.1.1 от Общите условия по договори за финансов лизинг на недвижим имот, приети от страните с подписване на договора, лизингодателят има правото да прекрати договора с едностранно предизвестие, когато лизингодателят не плати изискуема сума по договора в рамките на 20 работни дни след падежа. В случаите на прекратяване на договора с едностранно предизвестие, лизингодателят има право по избор – а/ да задължи лизингополучателя да върне актива, като заплати всички дължими суми до момента на прекратяването и разноските за връщането (чл.14.2.1) или б/ да задължи лизингополучателя да придобие собствеността върху актива, като заплати незабавно лизинговата цена, вкл. всички вноски до края на срока и остатъчната стойност. Както се установява от съдържанието на исковата молба и от заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, ищецът се позовава именно на разпоредбите на чл.14.2.1, вр.чл.14.1.1 от ОУ, т.е. на правото си да прекрати предсрочно договора за лизинг поради неизпълнение на лизингополучателя след предупреждение и даден срок за доброволно изпълнение.

От фактическа страна се установява, че на 21.08.2017 год. на ответника е била връчена нотариална покана, с която е уведомен за просрочени задължения по договора повече от 20 работни дни от падежа им, в общ размер от 527 536,45 евро и е поканен да ги заплати в седмодневен срок, след изтичането на който кредиторът ще счита договора за прекратен(развален), вкл. и клаузата на чл.2.18.1 от договора, третирана от страните като предварителен договор. Със същата покана ответникът е поканен да върне лизинговия актив на конкретна дата и час.

Възражението на ответника за недействителност на изявлението, поради  съществена разлика между разваляне и прекратяване на договора, е неоснователно.

Волята на страните следва да се тълкува от съда в съответствие с критериите, заложени в чл.20 от ЗЗД – при съвкупно разглеждане на отделните уговорки в договора,  в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В чл.14.1 от ОУ се съдържат различни хипотези, при които запазването на договорната връзка не е в интерес на лизингодателя и на последния е предоставена възможност да се освободи чрез едностранно предизвестие до насрещната страна, като на първо място е неизпълнението. Дали ще се разглежда като прекратяване или разваляне, в случая, предвид характера на договора за финансов лизинг като такъв за продължително изпълнение, последиците са винаги едни и същи – договорната връзка се прекратява занапред (в подобен смисъл решение №131/13.11.2009 год. по т.д.№661/2008 год. ІІ т.о. ВКС). Задължението за връщане на лизинговия актив не е резултат от задължение за реституция на даденото в смисъла, вложен в чл.88 ал.1 пр.първо от ЗЗД, а поради отпадане на основанието за неговото държане – облигационната връзка, предоставяща възможност за възмездно ползване. Затова формулировката, която е ползвал кредитора – прекратяване (разваляне) е без значение за валидността на негово изявление, от което категорично се установява волята за прекратяване на обвързаността и връщане на актива.

В договора и ОУ не е установена конкретна форма за валидност или за доказване на предизвестието по чл.14.1.1 от ОУ, а и в случая не се оспорва, че такова е отправено и получено.

При въведено възражение от ответника, че изявлението не се основава на разпоредбите на договора и че дружеството е било изправен длъжник, без просрочени задължения, съдът трябва да изследва дали са били налице от фактическа страна основания за прекратяване на договора поради неизпълнение, по-дълго от 20 работни дни, без значение от размера му според договора. 

От съдържанието на договора се установява, че е сключен при плаващ лихвен процент. Лизинговата вноска се състои от главницата, посочена в погасителния план, и лихва, която се начислява върху остатъчната главница по погасителен план, при годишна лихва в размер на базов лихвен процент (1М Еuribor, който към 04.03.2008 година е бил 4.20 % годишно) плюс надбавка в размер на 2.25 %. Страните са постигнали съгласие за ежемесечна актуализация на БЛП.

Най-съществени промени в отношението са внесени с анекс №2, с който са променени срока, броя на вноските, БЛП и надбавката, формиращи лихвата. Лизингодателят се е задължил да подпише нов погасителен план за редовната остатъчна главница след падеж 01.12.2013 год. в размер на 2 698 331,63 евро, какъвто е приложен по делото двустранно подписан. В чл.10 страните са се съгласили, че лизингодателят има право да осчетоводява по своя преценка всички плащания от лизингополучателя или трето лице с посочено основание договор за лизинг №0004572-001/24.03.2008 год., както за погасяване на задълженията по процесния договор, така и/или по договор №0004572-002/25.06.2008 год. със същите страни и/или договор за лизинг №004567-001/24.03.2008 год., сключен с „БПИ“ ЕАД.

Възраженията на ответника за нищожност чл.10 от допълнително споразумение №2 поради противоречието му със закона и поради неравноправност, не са преклудирани (арг.от ТР №1/27.04.2022 год. по т.д.№1/20 год. ОСГТК ВКС и чл.7 ал.3 от ГПК), но  са неоснователни:

Принципът на договорната свобода предоставя възможност на търговците свободно да определят съдържанието на договора, като единственото ограничение са повелителните разпоредби на закона, които по принцип са установени в обществен, а не в частен интерес, както и добрите нрави – чл.9 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, която се сочи от ответника за нарушена, е диспозитивна – на волята на длъжника е предоставена възможността да заяви кое свое задължение погасява и само при липса на изразена воля се прилага законовата поредност по ал.1 – най-обременително задължение, при няколко най-обременителни – най-старото и т.н.

В настоящия случай от цялостното поведение на страните може да се заключи, че те са разглеждали договорите за обратен финансов лизинг, по които лизингополучатели са били  „Еврокапитал - България” ЕАД и свързани с него предприятия, като една съвкупност и като средство за кредитиране на предприятията от групата (чл.2.18.3 от процесния договор, чл.5 от анекс №1, чл.13 от анекс №2, чл.2.18.3 от  договор №0004572-002/25.06.2008 год., чл.13 от допълнително споразумение №1 към последния договор). Именно поради свързаността на финансовите операции от лизингополучателя е дадено съгласие в полза на кредитора да осчетоводява плащанията по своя преценка, като въпреки посоченото основание за плащане, да ги отнася за погасяване на същото или други лизингови задължения. Това именно се е случвало в отношенията на страните и се установява от допълнителните заключения на счетоводната експертиза, но не е в нарушение на императивна законова разпоредба, за да се счете от съда, че не е произвело ефект.

От друга страна, двете страни са търговци, никоя от тях не се ползва от потребителска защита по ЗЗП и не може да се позовава на неравноправност и поради това на нищожност на отделни разпоредби в договора.

В обобщение съдът приема, че разпоредбата на чл.10 от споразумението (анекс №2) е валидна и длъжникът е предоставил на кредитора си възможността за избор кое задължение да погаси.

Спори се между страните дали и кога са влезли в сила разпоредбите на чл.2 – чл.6 от анекс №2, с които се въвеждат промени в срока, броя на погасителните вноски и механизма, по който се определя базовия лихвен процент, а именно 3-месечен Еuribor, който към 01.12.2013 год. е в размер на 0,24% годишно. 

Според чл.13 от анекс №2, разпоредбите на чл.2 до 6 влизат в сила след изпълнението на условията по чл.11 от допълнително споразумение №2 към  договор №0004572-002/25.06.2008 год. (има се предвид допълнително споразумение №1), а именно заплащане в срок до 31.01.2014 год. на сумата от 500 000 евро, такси и комисионни по  договор №0004572-002/25.06.2008 г. Ответникът е представил платежно нареждане с дата 29.04.2014 год. и твърди, че е изпълнил условието по чл.11 от допълнително споразумение №2 към  договор №0004572-002/25.06.2008 год., а ищецът твърди, че поради закъснялото и непълно плащане по-благоприятните условия по чл.2 до 6 от анекс №2 към процесния договор не са влезли в сила.

Съдът отбелязва, че кредиторът е приел закъснялото плащане и до повдигане на спора пред съда не е навеждал твърдения, че то не е активирало клаузите на чл.2 до 6, вкл. е продължил да счита, че срокът на договора е 113 м., считано от 01.01.2014 год., при вече подписан погасителен план за толкова броя вноски. Предвид горното съдът приема, че кредиторът е приложил в отношенията между страните всички клаузи на допълнително споразумение №2, вкл. и тези за срок, погасителни вноски и лихва, от момента на плащането, а именно от края на м.април 2014 год.

От  основното заключение на счетоводната експертиза се установява, че по счетоводни данни на ищеца, ответникът е платил в периода от 24.03.2008 год. до 01.10.2017 год. по процесния договор сумата от 3 792 763,53 лв. (таблица на стр.12-19 от основното заключение), като последното погасяване по договора е от дата 30.09.2015 год. От вещото лице са изготвени погасителни планове с дължимите лихви в съответствие с разпоредбите на чл.2.7 от договора и чл.4 от допълнително споразумение №2 (отговори на в.3 и в.5 на ответника от основното заключение) и при тяхното съобразяване сумата от 3 792 763,53 лв. погасява главница в размер на 1 597 739,47 лв. и лихви в размер на 2 195 024,06 лв., като непогасената главница към 01.10.2017 год. би била в размер на 131 571,77 лв. (отг. на в.10), лихвата би била 139 644,39 лв. (таблица на стр.14 от допълнително заключение №1), а неустойката – 10 982,38 лв. (таблица на стр.12 от основното заключение – горе).  

Поради валидността на чл.10 от допълнително споразумение №2 съдът зачита правото на кредитора да отнесе извършените от ответника плащания към който и да е от трите договора за лизинг и счита за неоснователно възражението на ответника, че незаконосъобразно плащания с посочено от длъжника основание  №0004572-001/24.03.2008 год. не са намерили счетоводно отражение към процесната сделка. Както се посочи по-горе, кореспондираща на чл.10 норма има и в  договор №0004572-002/25.06.2008 г. и въз основа на нея плащания по този договор са явно били отнесени по процесния, за което съдът прави извод от допълнително заключение №2 – според вещото лице по делото са представени платежни нареждания с основание за плащане процесния договор или сделка реф.№2479 на стойност 3 066 147,60 лв., докато при кредитора счетоводно са отразени като погасени с плащане  3 792 763,53 лв., т.е. е установена разлика в полза на длъжника от 762 615,93 лв. Отделно от това следва да се съобрази уточнението на вещото лице в съдебното заседание на 19.06.2024 год., че след 01.01.2014 год. ответникът изобщо не е посочвал по кой от договорите е извършвал плащане, тъй като е предоставил съгласие за директен дебит, т.е. захранвал е сметката, от която кредиторът е погасявал по свое усмотрение.  Или, при съобразяване на договореностите между страните се установява, че към датата на депозиране на заявлението ответникът е имал просрочени задължения в размер на 131 571,77 лв. главница и 139 644,39 лв. лихви, а към края на м.август 2017 год., когато се твърди реализация на правото за едностранно прекратяване на договора е бил в просрочие за 97 459,31 лв. главница и 100 122,10 лв. лихви, без на вещото лице да е била поставяна задача да установи останалите компоненти на задължението под формата на разноски.

По делото са депозирани заключения в различни варианти според поддържаните от страните тези, вкл. е изработен вариант с изходна база главницата, посочена в чл.8 от допълнително споразумение №2 – 2 698 331,63 евро към 01.12.2013 год. – отг. на въпрос №2 на ищеца в допълнително заключение №1. Въз основа на погасителните планове по формулата 1м.  Еuribor + надбавка в размер на 2,25% за периода от 01.01.2014 год. до 01.04.2014 год. и 3м. Еuribor + надбавка 4,75% за периода от 01.04.14 год. до 01.06.2018 год., с изходна база признатата в чл.8 от анекс №2 главница и като се съобразят плащанията след 27.12.2013 год. в размер на 753 690,08 лв., експертизата е установила, че е налице забава за вноските с падеж след 01.08.2015 год. (приблизително по същото време плащанията по договора са преустановени – основно заключение), или просрочена главница от 486 279,17 лв. и просрочена лихва 564 441,50 лв. Доводите на ответника, се признатата главница не го обвързва, тъй като това било само за нуждите на споразумението, не могат да бъдат споделени. Договорите се сключват между страните, за да бъдат изпълнявани, и имат значението на закон за тях – чл.20а от ЗЗД, като това се отнася и за съглашенията, с които се изменят и допълват. Писменото договаряне между страните в случая е източник на тяхното облигационно отношение и е несъстоятелно да се твърди, че поетите задължения в чл.8 от анекс №2 не го обвързват, защото обслужват някаква краткосрочна цел (за нуждите на споразумението), а всички други имат обвързващ характер.

Който и вариант от горните да бъде възприет, дори и първият, който е по-благоприятен,  се оказва, че към датата на връчване на нотариалната покана ответникът е бил в просрочие, по-дълго от 20 работни дни. Такова просрочие е установено и в мотивите на решение №260111/24.06.2024 год. по т.д.№659/2018 год. по описа на СГС, имащо за предмет дължими плащания до твърдяната дата на прекратяване, а именно просрочената главница в периода от 01.11.2014 год. до 01.09.2017 год. е 426 407,93 евро, а просрочената лихва за периода 01.06.2015 год. до 31.08.2017 год. е била в размер на 190 170,61 евро.

Тук следва да се вметне, че плащанията от трето за спора лице, съобразени в цитираното по-горе решение, с които са погасени просрочените задължения по договора, са напълно ирелевантни за настоящия спор, от една страна, защото негов предмет не са парични вземания по договора за лизинг, а притезанието за връщане на лизинговия актив след преустановяването на договорната връзка, и от друга – защото са направени на 19.04.2023 год. и 20.04.2023 год. – след датата, сочена от ищеца като крайна в отношенията между страните.

Единственият вариант, при който не се установяват просрочени задължения, е този по допълнително заключение №1, при който плащанията по всички платежни нареждания и банкови извлечения по делото (240 плащания на обща стойност 6 315 828,09 лв.), без значение на тяхното основание, се отнесат за погасяване на задълженията по процесната сделка (таблица на стр.15-19 и отговор на в.3 и в.4 от ответника ), но съдът не го кредитира, тъй като противоречи на договореностите на страните и в частност чл.10 от допълнително споразумение (анекс №2) и почива на допускането, че всички платежни документи съдържат лизингова вноска по процесния договор.  

Въз основа на изложеното до тук съдът приема, че към датата на връчване на нотариалната покана кредиторът е разполагал с възможността да се позове на разпоредбата на чл.14.1.1 от общите условия и да прекрати договора с едностранно изявление, без да дава срок за изпълнение и без значение дали неизпълненото е значително. Съдебната практика последователно приема, че нормите на чл.87 ал.1 и ал.4 са диспозитивни, като страните могат да уговорят възможност за кредитора да развали договора без да дава срок (т.нар. комисорна крауза) и без значение дали неизпълнената част е съществена или несъществена – така решение №251/07.01.2013 год. по т.д.№1002/2011 год. ІІ т.о. и решение №931/21.01.2010 год. по гр.д.№5000/2008 год. ІІІ гр.о.ВКС. В случая дори е даден срок за изпълнение, който е изтекъл безрезултатно. Към момента на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК договорната връзка е била преустановена и лизингополучателят е дължал връщане на лизинговия актив, което прави установителната претенция по чл.422 от ГПК основателна. Тук следва да се вметне, че спорът между страните за активирането на клаузата на чл.2.18.1 от договора, датиращ още от 2017 год. (кореспонденция на л.746 от делото и искова молба на л.142), е ирелевантен, тъй като се е развил след преустановяването на договорно-правната връзка. Също така неоснователно е възражението на ответника, че настоящото производството останало без предмет след предаването на лизинговия актив – принудителното предаване е осъществено в хода на делото въз основа на нестабилизирано изпълнително основание и именно в настоящото производство следва да се разреши спора за съществуването на изпълняемото право.     

В обобщение съдът намира претенцията за основателна и като такава следва да бъде уважена, като на ищеца се присъдят сторените разноски за заповедното и исковите производства в общ размер от 78 798,23 лв., от които 62 543,63 лв. разноски пред първата инстанция и 16 254,60 лв. през заповедния съд. Липсват основания за редукция на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца поради значителната фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „М лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление  бул. „Черни връх“ № 53, представлявано от Кирил Валентинов Георгиев, против „Еврокапитал - България“ ЕАД в н., ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е, че ответното дружество дължи предаване на ищцовото на недвижим имот, предоставен по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година, а именно: поземлен имот с идентификатор № 10135.1508.79 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11,2008 година на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, с адрес на същия: град Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от 468 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 до 15 м), при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.1508.80, 10135.1508.82, 10135.1508.70, 10135.1508.78, ведно с разположената в имота сграда с идентификатор № 10135.1508.79.3, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: град Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от 409 кв. м., брой етажи - пет, с предназначение - административна, делова сграда, със стар идентификатор № 10135.1508.79.1., а съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. № 2035, дело №***от 27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие Варненския районен съд, вписан в СВ-Варна с вх. рег. №7747 от 27.03.2008 година, акт № 3, том XXIII, дело №****/**** година урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови” № 22А и ул. „Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ І-1, кв. № 728, по плана на ІІІ-ти микрорайон на град Варна, при граници: от двете страни улици, поземлен имот (парцел) пл. № 2, поземлен имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м. по скица, а по нотариален акт 453.68 кв. м., заедно с построените върху дворното място административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж (гараж), включващ зала за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ персонал и помещение за главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456 кв. м.; 2. Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и стълбищна клетка, второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора, офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3 кв. м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли със застроена площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална част от общите части на сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета със стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.; трети етаж, състоящ се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със санитарен възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 389.30 кв. м.; четвърти етаж - състоящ се от един склад (архив), санитарен възел и технологична покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 130.00 кв. м., ведно с припадащите се за всеки един от горепосочените етажи идеални части от общите части на сградата, както и всички подобрения и приращения в имота, за което предаване в полза на ищеца са издадени заповед за изпълнение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017 година и допълнителна заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 година по частно гражданско дело №7155/2017 година по описа на Бургаския районен съд.

ОСЪЖДА „Еврокапитал - България“ ЕАД в н., ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от синдика Николай Ганев, да заплати на „М лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление  бул. „Черни връх“ № 53, представлявано от Кирил Валентинов Георгиев, разноски в заповедното и първоинстанционното производства  в размер на  78 798,23 лв.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: