Р Е Ш Е Н И Е № 25
Гр. Кула 08.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, първи състав, в
открито заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Петър Живков
с участието на секретаря Нели Йончева и в присъствието на прокурора ………………………… като разгледа докладваното от председателя Петър
Живков НАХД № 24 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е въззивна жалба от В.А.М.действаща
като земеделски производител, от гр. Грамада против Наказателно постановление №05-0000912
от 04.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с
което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. за това, че на 06.02.2019 г. в гр.Грамада, в
овощна градина в местността Горуняка е допуснала до работа В.С.В., като работник
по рязане, изнасяне и подреждане на клони без да има трудов договор при
постъпване на работа, с което е нарушен чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата
се твърди, че лицето не е наето да работи по трудово правоотношение, а само е
дошло да си вземе клони за отопление. В писмена защита се излага, че има
разминаване в показанията на инспекторите и не могат да се кредитират, и че
свидетелят В. Вълков е заявил, че инспекторите са му диктували какво да пише в
декларацията, и то в изгода на административния орган.
Моли да се отмени
постановлението..
Ответната страна, Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, оспорва жалбата с
твърденията, че нарушението е подробно описано, точно е посочена правната
квалификация, че лицето е било без трудов договор преди постъпването на работа.
Установило се по категоричен начин, че В. се е намирал на обекта, и че
жалбоподателя не е уредил с трудов договор отношенията си с В., който е
осъществявал трудова дейност – рязане и съкращаване на клони на дървета в
овощната градина на жалбоподателката, които отношения са трудови, тъй като било
уговорено място на работа, вид на извършвната работа и работно място, и В. е подписал
декларация че не е сключил трудов договор и е започнал работа в 10.45ч на
06.02.2019г. Сочи също, че съгласно нормата на чл.114а от КТ земеделския
стопанин е могъл да сключи еднодневен трудов договор, но не е длъжен да сключва
такъв. Това обаче не го освобождава от задължението да сключи трудов договор
въобще.
Моли да се потвърди
постановлението.
Съдът, като
съобрази доводите на
страните и след преценка на събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.02.2019 г. свидетелите П. Ц. и А.В., служители в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, извършили
проверка в овощна градина в гр. Грамада в местността Горуняка. Градината е
собственост и се стопанисва от жалбоподателката .М.. Установили, че в градината
има три лица – жалбоподателката и мъж и жена. Свидетелката В. се обадила по
телефона на жалбоподателката, представила се и и казала да дойдат в началото на
градината за проверка. След това трите лица дошли. Идентификационните данни на
жената, която била с жалбоподателката в градината не били снети, но такива били
снети от мъжът. Това бил свидетелят В.С.В.. Последния казал на В., че дошъл към
10 часа да реже клони и към 12.30ч ще си тръгне. Била му дадена от свидетеля Ц.
да попълни декларация, в която да посочи обстоятелствата във връзка с които се е
намирал в градината. В тази декларация В. написал, собствените си данни, и че
работи в градината на ЧЗП В.А.М.от гр. Грамада Хр. Ботев №21 на 06.02.2019 г и
е работил като резач-събирач от 10:45 ч до 13:30 ч., както и че няма сключен трудов
или граждански договор. Не е посочил да е уговорено възнаграждение. След това
се е подписал. На следващия ден са снети сведения и от жалбоподателката, в
които тя е изложила, че лицата са събирали клони, свалени от дърветата, като са
взимали само дебелата част от клоните, а тънката оставяли в градината, като не
им е заплащала.
На 06.03.2019 г. свидетеля В.
съставила АУАН против жалбоподателя за това, че на 06.02.2019 г. в гр.Грамада,
в овощна градина в местността Горуняка е допуснала до работа В.С.В., като
работник по рязане, изнасяне и подреждане на клони без да има трудов договор
при постъпване на работа. Акта е предявен на Микова, която не направила
възражения, след което и е връчен препис от акта.
Въз основа на акта е издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Фактическата обстановка се
установи от показанията на свидетелите В., Ц. и В., от които е видно, че на
06.02.2019 г за времето от 10:45ч до 12:30 ч В. е събирал изсъхнали клони в
градината на М., че между него и последната не е
подписван договор, за уреждане на отношенията по между им, както и че на тази
дата около 12:00ч В. и Ц. извършили проверка в градината на . От декларацията, подписна от В. се установява, че е написал, че работи при
М. в нейната овощна градина като
реже и събира клони без възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима.
Акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в законовите срокове и при издаването им не са допуснати
процесуални нарушения.
В чл.414 ал.3 от КТ е предвидено,
че при нарушаване на разпоредбите на чл.61 ал.1 , чл.62 ал.1 или ал.3 и чл.63
ал.1 или ал.2 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до
15000 лева.
Съгласно чл.61 ал.1 от КТ между
работник и работодател се сключва трудов договор при постъпване на работа.
В чл.114а от КТ се предвижда възможност
за сключване на трудов договор за срок от един ден за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа в сектор „растениевъдство“ за дейности по обработка на
насажденията и прибиране на реколта от овощни зеленчукови култури, както и
лавандула и розов цвят. Условията и редът за сключване на такъв вид договори се
определя с кодекса на труда и специално издадена наредба за това.
По делото липсват убедителни
доказателства, за това че между .М., действаща като регистриран земеделски
производител, от една страна, и В.С.В. има наличие на трудово правоотношение,
за което не е сключен трудов договор.
Не е установено В. да е нает от М. да работи като резач-събирач в овощната градина на последната. Той сам е
поискал да си събере дърва за огрев от изсъхнали клони на дърветата в
градината. Заплащане на възнаграждение също не е уговорено. От посоченото време
за работа е видно, че В. е щял да извършва работа около 3 часа от 10:45 до
13:30ч., което не е дори и един работен ден. Освен това той е събирал само
изсъхнали клони, а както е общоизвестно, в една овощна градина се извършва и
резитба на неизсъхнали клони с цел подобряване плододаването на дървото, което В.
не е имал за цел да извършва, което е в подкрепа на неговото твърдение, че е
искал да събира само клони, които стават за горене, а именно изсъхналите. Т.е.
той не е бил резач. Освен това ако е бил нает за резач за 3 часа едва ли е
могъл да свърши някаква сериозна по обем работа, което допълнително говори, че
е искал за това време да събере клони колкото са му необходими. Очевидно е че
не е възникнало трудово правоотношение, за което работодателя да е длъжен да
сключва трудов договор.
Не на последно място, както
неведнъж съдът е изтъквал в свои решения, за които Инспекцията по труда знае,
като страна по тях, не винаги уговарянето на определена работа представлява
трудово правоотношение. В гражданското право в широк смисъл, е познато и
сключването на т.нар граждански договор – чл.258 и сл от раздел VІІІ от Особената
част на Закона за задълженията и договорите. Характерна отлика на този вид
договор от трудовия е липсата на уговорен отпуск, липсата на работодателска
власт, т.е. липсата на възможност на работодателя да дава задължителни нареждания
на изпълнителя, начина на прекратяване на правоотношенията, осигуряването на
работни условия, възможността да не заплати ако не се свърши работата и т.н.
При трудов договор е тъкмо обратното независимо дали работника е свършил
работата работодателя му дължи възнаграждение, може да дава задължителни
разпореждания, работника има право на отпуск, работодателя има възможност да
налага дисциплинарно наказание.
В настоящия случай липсват
характерните за трудовите правоотношения въпроси, от които най-съществените – възнаграждение
и работно време. Това, че В. е искал да извършва трудова дейност за себе си за
3 часа безплатно, тъй като е в своя полза, не означава, че е бил нает от
жалбоподателката по трудово правоотношение. Следователно не е налице трудово
правоотношение и жалбоподателката не е имала задължение да сключва трудов
договор, не е нарушен чл. 61 ал.1 от КТ, поради което не е осъществен състава
на административно нарушение по чл.414 ал.3 от КТ.
Предвид изложеното наказателното
постановление следва да се отмени, за което съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№05-0000912 от 04.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Видин.
Решението може да бъде обжалвано
пред Административен съд Видин в 14 дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Председател: