№ 2258
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “***“ ЕООД срещу
Наказателно постановление (НП) № 745705-F742681/28.12.2023 г., издадено
от Заместник директора на ТД на НАП София и с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 82, ал. 1 от
ЗДДС, вр. чл. 85 от ЗДДС във връзка с 6 броя фактури са наложени 6
имуществени санкции, всяка в размер от по 400,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Твърди се липса на вина в
извършване на нарушението и неправилно възприета фактическа обстановка
от административнонаказващия орган. Поддържа се, че не са посочени
правилно разпоредбите, които били нарушени. Не била спазена разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за детайлно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, присъствалите лица и
доказателствата, подкрепящи го. Не било посочено конкретното поведение,
представляващо административно нарушение. Това нарушение довело до
невъзможност жалбоподателя да разбере конкретното нарушение, за което е
1
бил наказан, а оттам – пълноценно да упражни правото си на защита.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не е бил представляван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган е била представляван от процесуален
представител – упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е
направено искане за потвърждаване на обжалвания акт. Посочено е, че от
събраните гласни и писмени доказателства се установявали нарушението и
нарушителят. Направено е искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар в случай, че насрещната страна претендира такъв.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството- жалбоподател е юридическо лице, регистрирано по Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Като регистрирано по ЗДДС лице
и в качеството си на доставчик по извършена облагаема доставка на услуга,
жалбоподателят издал следните фактури:
фактура № **********/10.05.2022 г. с данъчна основа от 500,00 лева и
ДДС в размер на 100,00 лева;
фактура № **********/10.05.2022 г. с данъчна основа от 850,00 лева и
ДДС в размер на 170,00 лева;
фактура № **********/01.06.2022 г. с данъчна основа от 500,00 лева и
ДДС в размер на 100,00 лева;
фактура № **********/08.06.2022 г. с данъчна основа от 800,00 лева и
ДДС в размер на 160,00 лева;
фактура № **********/14.12.2022 г. . с данъчна основа от 1400,00 лева и
ДДС в размер на 280,00 лева.
С административнонаказателната преписка са представени и препис от
фактура № **********/13.12.2022 г., без попълнени данни.
От показанията на свидетеля И. П. В., заемащ длъжност „инспектор по
приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, се установява, че на органите по
приходите била възложена проверка по ЗДДС на дружеството, в рамките на
която от дружеството били изискани документи и обяснения. В хода на
проверката, след запознаване и с наличното в информационните масиви на
2
НАП, било констатирано, че дружеството издало множество фактури,
НЕотразени в регистрите по ЗДДС, което следвало да стане до 14-то число на
следващия месец. В показанията си нито на свидетеля В., нито свидетелят М.
А. А. – Ж., сочат дали в посоченото множество фактури се включват и
процесните, касаещи нарушението. В този смисъл съдът счита, че показанията
на свидетелите се явяват общи и неконкретни, поради което не могат да
служат за достоверен източник за доказване на нарушението, свързано с
конкретно издадените фактури, а само за обстоятелството за извършената
проверка на дружеството.
На 03.11.2023 г. свидетелят В. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F742681/ 03.11.2023 г., в който било
прието, че жалбоподателят е извършил нарушения на разпоредбите на чл. 86,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, вр.
чл. 85 от ЗДДС във връзка с горецитираните фактури, като нарушенията били
извършени в гр. София. Актът бил връчен на управителя на санкционираното
дружество – А. Г.. Свидетел на процедурата по съставяне и връчване на АУАН
станала и свидетелката М. А. А.-Ж., заемаща длъжност „главен инспектор по
приходите“ в ТД на НАП-Пловдив.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН – да представи писмени възражения пред административнонаказващия
орган в законоустановения срок.
При сходство на изводите от фактическа и правна страна на 28.12.2023
година Заместник-директорът на ТД на НАП-София, оправомощен със
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., издал наказателно постановление №
745705-F742681/ 28.12.2023 г., като приел, че с горепосоченото поведение на
15.06.2022 г. - за фактура № **********/10.05.2022 г. и фактура №
**********/10.05.2022 г., на 15.07.2022 г. – за фактура №
**********/01.06.2022 г. и фактура № **********/08.06.2022 г., на 15.01.2023
г. – за фактура № **********/14.12.2022 г. и фактура №
**********/13.12.2022 г., в гр. София дружеството извършило нарушение на
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.
82, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 85 от ЗДДС, изразило се в неначисляване в срок на
ДДС. За нарушенията по всяка фактура било наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 400,00 лева.
3
По делото е представена справка – декларация за ДДС, адресирана до
ТД на НАП – София област, за данъчен период м. 05.2022 г., в който е отразен
начислен ДДС 0,00 лева. Видно от фактурите, за които са издадени АУАН и
НП, не всички касаят обаче този месец. Другата справка-декларация,
адресирана до ТД на НАП – София област, е за периода м. 08.2023 г. с
начислен ДДС в размер на 20848,51 лева, но от приложеното към нея и
липсата на представен дневник на продажбите за съответните месеци, не може
да се установи в кой месец са и не са били отбелязани процесните фактури и в
кой месец са, предвид посоченото в НП. Представеният такъв на л. 14 (гръб) е
видно непълен, с отбелязвание на 7 позиции, некасаещи процесните фактури,
и маркиране от „12/1” до „12/7”.
С преписката е представен документ, назован „обяснителна бележка”,
находяща се на л. 14. Съдът счита, че същият не може да бъде ценен като
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, с оглед изявлението в
т. 3 от същото, на няколко основания. Посоченото лице, от което изхожда
документът, не се явява законният представител на дружеството, чрез който
юридическото лице прави правнообвързващи изявления пред трети лице.
Няма данни дали лицето се явява и упълномощен представител. От друга
страна, изявлението в т. 3 от същото не може да се тълкува по ясен и
недвусмислен начин, че „всички останали фактури” са именно посочените в т.
1, а именно издадените в посочения период, включително и процесните, за
които е издадено обжалваното НП.
На 05.01.2024 г. на дружеството, чрез управителя му, било връчено
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК – както тези представени с административнонаказателната
преписка, която наказващият орган има задължението на основание чл. 60, ал.
2 от ЗАНН да изпрати на настоящия съд в цялост, и служебно изисканите от
съда с оглед разкриване на обективната истина. Същите налагат еднопосочни
изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно със
събраните гласни доказателства, които съдът обсъди по-горе.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
4
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, като е спазена процедурата по връчване и
обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Съгласно чл. 193, ал. 2
от ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават
от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на
нарушението е съставен от лице, заемащо длъжност „инспектор по приходите“
в ТД на НАП - София, и имащо качеството „орган по приходите“ съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от заместник
директор на ТД на НАП, който е оправомощен от изпълнителния директор на
НАП да издава наказателни постановления, видно от т. 1.3, б. „в“ от приетата
като писмено доказателство заповед.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на няколко основания.
Административнонаказващият орган носи доказателствената тежест в
административнонаказателното производство въз основа на събраните по
преписката доказателства и с оглед извършените проверки да установи дали е
било извършено административно нарушение, което да бъде санционирано с
издаването на НП. В настоящия случай, след запознаване с материалите по
представената преписка, с които органът е работил, и допълнително
изисканите материали, доколкото съдът като инстанция по същество следва да
проведе следствие с оглед разкриване на обективната истина, не се извежда с
необходимия доказателствен стандарт извършване на нарушенията, за което
5
дружеството е било санкционирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС: „Регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера
на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа
по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.”. Съгласно ал.
2 на същата разпоредба „Данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите,
когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.”. Съгласно чл. 85 от
ЗДДС „Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура
и/или известие по чл. 112.”.
Както беше посочено, за фактура № ********** не може да се съди
изобщо дали е издадена, доколкото в същата няма съдържание, поради което
съдът счита, че не може да се вменява в задължение начисляването на ДДС за
нея.
Що се отнася до фактура № **********/14.12.2022 г., фактура №
**********/01.06.2022 г. и фактура № **********/08.06.2022 г., в преписката
липсва справка – декларация за месец юли 2022 г. и януари 2023 г. и в цялост
дневник за продажби, за да може да се счете, че в същите ДДС по тези фактури
изобщо не е било отразено. От представената справка – декларация за м.
08.2023 г. и приложението към нея не може да се констатира включването на
посочените фактури, поради което и по пътя на косвеното доказване не може
да се приеме за доказано, че поради включването им година по-късно в тази
справка, ДДС не е бил начислен в законоустановения срок до 14.07.2022 г.,
респ. 14.01.2023 г.
Що се отнася до фактура № **********/10.05.2022 г. и фактура №
**********/10.05.2022 г., предвид представената справка – декларация и
отбелязания в нея 0,00 лева начислен ДДС, съдът счита, че се доказва
успешно, че жалбоподателят не е включил в справката ДДС по тези фактури,
но закрепеното в НП нарушение не е само за задължението по чл. 86, ал. 1, т. 2
от ЗДДС, а и за непосочване на фактурите в дневника за продажбите за
съответния данъчен период (чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗДДС), което в настоящия
6
случай не се извежда.
Отбелязвайки горното, съдът счита, че издадените АУАН и НП страдат
от неотстраним порок, доколкото е било възприето, че всяко едно от
нарушенията е било извършено в гр. София. Касателно нарушението по чл.
86, ал.1 от ЗДДС в съдебната практика преобладават две становище относно
мястото на извършване на нарушението. Според първото, мястото на
нарушението касае място на попълване на дневник с продажбите и място на
отразяване на ДДС в справка-декларация, доколкото за това нарушение
мястото на извършването му следвало да се установя от контекста на
описаното нарушение. Дейностите по чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС са
свързани със седалището и адреса на управление на данъчно регистрираното
лице, а съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ТЗ седалището на търговеца е
населеното място, където се намира управлението на дейността му, а оттам – и
счетоводството му. Следователно за мястото на нарушението определящо е
населеното място, явяващо се седалище и адрес на управление на
юридическото лице. Според другото становище, определящо за мястото на
нарушението е местоположението на структурното звено, до което
информацията е следвало да бъде подадена, а именно компетентната
териториална дирекция на НАП. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от
ДОПК определянето на същата е обвързано отново със седалището на
юридическото лице. Към посочените в НП дати на извършване на
нарушенията, жалбоподателят е бил със седалище и адрес на управление гр.
***, видно от публичнодостъпните данни в ТРРЮЛНЦ и приложените по
делото извлечения от уебсайта по партида на дружеството. Следователно
независимо кое от двете становища ще бъдат взети предвид, мястото на
нарушението би следвало да бъде в гр. ***, доколкото там е било седалището
на дружеството и компетентната ТД на НАП за подаване на съответните
справка – декларации и дневници с продажби с начислен ДДС. В настоящия
случай, в АУАН и в НП е посочено като място на нарушенията гр. София, като
не са посочени основанията за този извод. Настоящият съд само може да
предполага, че това е свързано евентуално с двете представени справки-
декларации, подадени до ТД на НАП-София област със седалище в гр. София.
Нарушенията обаче не касаят невключване в подадените вече справки-
декларации на ДДС, за да се обвързва мястото на нарушението със
седалището на структурата, до която е била подадена непълната информация.
7
Начисляването на ДДС е сложен фактически състав, включващ съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗДДС няколко отделни действия, като
нарушението се явява формално и е извършено с бездействието в
законовоустановения срок да се извърши този набор от действия. В този
смисъл съдът счита, че неправилно в АУАН и в НП е посочено мястото на
извършване на нарушенията. Това е рефлектирало върху правото на защита на
нарушителя. Мястото на извършване на нарушението се явява задължителен
реквизит в АУАН и НП, определящ компетентността на съответния местно
компетентен съд, който да разгледа жалбата срещу издаденото наказателно
постановление, а оттам – и пред кой съд следва лицето да упражни правото си
на жалба.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че обжалваният акт се явява
незаконосъобразен, а извършването на нарушенията, за които е издаден –
недоказано, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено в цялост, като се явява безпредметно обсъждането на останалите
доводи в жалбата.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски. Същият претендира такива бланкетно,
без да посочи за какъв сторен разход в производството и без да представи
доказателства за направените разноски, поради което съдът счита искането за
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 745705-F742681/28.12.2023 г.,
издадено от Заместник-директора на ТД на НАП София и с което на „***”
ЕООД, ЕИК ***, за нарушения на разпоредбите по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл.
86, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 85 от ЗДДС във връзка с 6
броя фактури, както следва: фактура № **********/10.05.2022 г., фактура №
**********/10.05.2022 г., фактура № **********/01.06.2022 г., фактура №
**********/08.06.2022 г., фактура № **********/14.12.2022 г., и фактура №
**********/13.12.2022 г., са наложени 6 имуществени санкции, всяка в размер
8
от по 400,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9