Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1060
гр.Кюстендил, 20.12.2019 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА
,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
920/2019 год., за да се произнесе, взе в предвид
следното:
В.В.Т.,ЕГН ********** *** е предявил против „МАНИЯ
КН“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-с.Копиловци,общ.Кюстендил,ул.“Щастие“№ 5, искове да бъде отменена като незаконосъобразна Заповеди
№ 1/25.03.2019 год.,изд.от управителят на ответното дружество,с които са му
наложени дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330,ал.2,т.1 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца,по силата на което същият изпълнявал
длъжността „готвач“,да бъде възстановен на заеманата от преди уволнението
длъжност „готвач“ с код-шифър по НКПД- 51202001 в ресторант „РОЯЛ“,находящ се в
гр.Кюстендил,ул.“Власина“№ 2,да бъде осъдено ответното ТД да му заплати /срвн.
протоколното определение от о.с.з. на 13.11.2019 год./,сумата от 3380.16 /три хиляди
триста и осемдесет и шестнадесет/лева ,представляваща обезщетение,за това че е останал без работа в резултат
на незаконното уволнение за срок от 6-шест месеца,да бъде осъден ответникът да
му заплати обезщетение в размер 329.56
/триста двадесет и девет и петдесет и шест/лв.за неизползван платен годишен
отпуск за 2018 и 2019 год.,да се извърши поправка на трудовата книжка досежно
вписаното основание за прекратяване на правоотношението.
В срока да отговор ответното дружество не е взело
становище оп исковете и обстоятелствата,на които се основават.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,
,приема за установено следното:
Между
страните по делото е бил сключен трудов договор № 004802.07.2018 год./л.828,по
силата на които ищецът се съгласил да изпълнява длъжността „готвач“ за
неопределен срок ,пълно работно време от 8-осем часа и брутно трудово
възнаграждение от 510.00 лв. месечно.С допълнително споразумение от 02.01.2019
год./л.74/,страните договорили че считано от 01.01.2019 год. ищецът ще получава
брутно трудово възнаграждение от 560.00 лв.След 27.02.2019 год. ищецът
преустановил изпълнението на трудовите си задължения и не се е явявал на
работното си място.С уведомление № 00002/11.03.2019 год./л.5/ и предизведстие
/л.6/ от същата дата ответникът предупредил ищецът,че считано един месец след
получаването им прекратява едностранно на осн.чл.328,ал.1,т.12 КТ трудовото
правоотношение, а на същата дата изготвило до ищеца и покана /л.71/ да
представи оправдателен документ за причините,поради които не се е явил на
работа за времето от 01.03.2019 год. до 13.03.2019 год.,както и писмените си
обяснения.Посочените документи били изпратени за връчване на ищецът чрез
препоръчани писма с обратни разписки /л.69-70/,получени от неговият баща.По
повод подадената от ищецът на 27.02.2019 год. до Дирекция“Инспекция на труда“-гр.Кюстендил
жалба за нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателят била
извършена проверка, за резултата от която същият бил уведомен с писмо изх.№
19018259/26.03.2019 год./л.7/ от което се установява,че при извършената
документална проверка е установено,че ищецът не се е явил на работа през месец
март за времето до 25.03.2019 год., до която дата контролните органи не
установили работодателят да е издал заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на ищецът.На 25.03.2019 год. работодател издал заповед № 001/25.03.2019 год./л.3/,с
която на осн.чл.330,ал.2,т.1 КТ прекратил трудовото правотношение с ищецът
поради неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни
в периода от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год.и на същата дата друга заповед,с
еднаква номерация /л.4/,с която наложил на ищецът на осн.чл.187,т.8 и 10 КТ и
чл.190,ал.1,т.2 и 7 КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ прекратил трудовото правоотношение с
ищеца,считано от 25.03.2019 год., поради причини неявяване на работа в течение
на два и повече последователни работни дни в периода от 01.03.2019 год.до
25.03.2019 год.,за която на 01.04.2019 год. депозирал уведомление по чл.62,ал.5 КТ /л.65/и на 04.04.2019 год. изпратил за връчване на ищецът чрез препоръчано
писмо с обратна разписка /срвн.л.64/.Няма доказателства за това на коя
конкретна дата горните заповеди са станали достояние на ищецът,но същият не
спори че ги е получил по пощата.Трудовата книжка на ищеца /срвн.л.8/,била
оформена с основание за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.330,ал.2,т.6 КТ на дата 01.03.2019 год.,а от извършените констатации от
същата в съдебните заседания по делото на 16.10.2019 год. и 13.11.2019 год. се
установи,че същият не е започвал работа по трудово правоотношение при друг
работодател.Съгласно експ.з-ние вх.№ 24214/04.11.2019 год./л.37-39/,изп.от в.л.
А.Т., последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец на
ищеца е това за м.02/2019 год. ,възлизащо на 563.36 лв., а следващото се
обезщетение за неизползвани 13-тринадесет работни дни платен годишен отпуск на
ищеца,от които 10 дни за 2018 год. и 3 дни за 2019 год., възлиза на сумата от
366.18 лв. и чиста сума за получаване от 329.56 лв.,която е начислена по
ведомост за заплати за месец март на 2019 год.,но не е изплатена.Няма и
доказателства за това,изготвената от ответникът до ищеца покана /л.66/ за
получаване на дължащо му се на осн.чл.224,ал.1 КТ обезщетение ,да е връчена на
последният.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.При
така установеното исковете съдът прави следните изводи.
По искът
с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ
На осн.чл.344,ал.1,т.1 и 3 КТ работника има право
да оспорва законността на уволнението пред съда и да
иска признаване на същото за незаконно.
В казуса се обжалват две заповеди,издадени
на една и съща дата,под един номер,имащи за предмет почти идентично съдържание,
доколкото с едната /л.3/ ответникът е прекратил трудовото правоотношение,поради
неявяване на ищецът на работа в два последователни дни на работа,като е
постановил изплащане на обезщетение, на осн.чл.224,ал.1 КТ, а с другата /л.4/е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради същите
причини.Съдът счита,че двете заповеди,въпреки че първата от посочените
практически допълва втората,са незаконосъобразни като краен резултат и следва
да се отменят.
В тежест на работодателя е да докаже законността на наложеното на ищеца с втората от атакуваните Заповеди дисциплинарно наказание " уволнение" за
описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано от
наказващия орган като такова по чл. 187, т.8 и 10 от КТ във вр. с чл.190,а.1 и 2 КТ и чл.188,т.3 КТ , каквото главно и пълно доказване в хода на процеса
не беше проведено, а по първата освен посочените и правилността й по частта по чл.224,ал.1 КТ.
Съдът е
длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби на чл. 195, ал. 1 от КТ, чл. 194, ал. 1 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се
за задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективни и субективните му признаци, време и място на извършване на
нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на
което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените
задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.
Заповедите са издадени от работодателя като
компетентен орган по чл. 192, ал.1 КТ. Преди налагане на
дисциплинарното наказание от ищецът е изискано писмено обяснение за неявяването
му на работа през два последователни дни в периода 01.03.2019 год. до
13.03.2019 год. ,при което формално е спазен чл. 193, ал.1 КТ за поне едно от визираните в
заповедта нарушения.Ищецът признава неизгодното за него обстоятелство,че след
28.2.2019 год. не се е явявал на работа, при което ответникът е имал правото и възможността да изиска писмените
му обяснения,изпращайки му писмено искане,връчено на адреса му по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка, което е получено от неговият баща. Обстоятелството,че във времевия
период от 28.02.2019 год. до 25.03.2019 год.ищецът не се е явавал на работа се
подкрепя освен от самопризанието му и от писмо № 19018259/26.03.2019 год. от
Д“ИТ“-Кюстендил до него , което има харакера на официален свидетелстващ
документ,доказателствената стойност на който не е оборен по надлежният ред.
Единственото словесно описано нарушение в атакуваните заповеди е такова за
неявяване на работа на ищеца в два последователни работни дни в периода
01.03.2019 год. до 25.03.2019 год.,когато е издадена
заповедта.Действително,видно от съдържанието на втората от посочените заповеди,конкретно
тази съдържаща едновременно изявление за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение и за прекратяване поради тази причина на трудовото правоотношение,е
че с нея е наложено дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата
дисциплина за времеви период,който не се покрива напълно с този,посочен в
искането за писмени обяснения от ищеца ,което е за по-кратък времеви
период,което обаче не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по
отношение на спора за законност на наказанието за нарушението за този период, за които са поискани обяснения.
Съдът счита,че заповедите,въпреки изложеното по-долу,съответстват на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за дисциплинарно наказание с посочването не на конкретни дати
,на които е извършено нарушението неявяването на работа през два последователни
работни дни , а неявяването в определен времеви период,тъй като същият е
определим и определяем,а от това и колко са работните дни в него,съответно от
което може да се разбере и определи дали в периода има два последователни
работни,с което не се препятства конкретизиране на нарушението в достатъчна степен с оглед защитата на ищецът и съдебния
контрол за законност на наложеното наказание /срвн.решение № 646, постановено по
гр. д. № 1348/2009 г. IV г. о. ВКС по реда на чл. 290 ГПК
и решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. IV г. о. ВКС, по чл. 290 ГПК/
В заповедта са посочени като нарушени и нормите и на
чл.187,т.8 и т.19 от КТ ,като в мотивната й част липсват каквито и да е било
фактически обстоятелства, субсумиращи се под посочените норми /т.8. злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения и по т.10- неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение/,което не я прави изцяло
незаконосъобразна,доколкото като основание е посочена и разпоредбата на
чл.190,ал.1,т.2 КТ,предвиждаща възможност за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ при неявяване на работа на
работника през два последователни работни дни,за каквото нарушение бе посочено
че заповедта съдържа изявление.Тъй като липсват фактически обстоятелства в
заповедта относно основанието по чл.199,ал.1,т.7 КТ / други тежки нарушения на трудовата
дисциплина/ е безпредметно да се обсъжда същото във вр. с нарушения по
чл.187,т.8 и 10 от КТ.
Наказанието е наложено в рамките на преклузивните
срокове по чл. 194, ал.1 КТ – не по-късно от два месеца след
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването.Тежестта
на наложеното наказание уволнение принципно би било съответно на нарушението,поради което съдът
счита че чл.189,ал.1 КТ обсъден във вр. с чл.188,т.3 КТ и чл.190,ал.1,т.2 КТ
принципно е бил приложим законосъобразно,ако не бе изложеното по-долу.
Писменото изявление, с което
се прекратява трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", като по силата на чл. 195, ал. 2
и ал. 3 от КТ
същата се връчва на работника или служителя срещу подпис, а при невъзможност за
връчването й на работника или служителя работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка, като дисциплинарното наказание се счита
за наложено от деня на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.По делото няма категорични
доказателства за това на коя конкретна дата двете атакувани заповеди са връчени
на ищеца,като същият не спори по това че реално те са му връчени по пощата, но
той не пази пощенските пликове.Ответникът
не представя от своя страна доказателства за това кога конкретно е
връчил заповедите на ищеца, но пък и в исковата молба не се съдържа
твърдение, че процесните заповеди не са били връчени на ищецът. Противното
би било и правен "нонсенс", доколкото съгл. чл.
195, ал. 3 КТ, дисциплинарното наказание се счита наложено от деня
на връчване на заповедта на работника или служителя. Ако се приеме, че заповедите за налагане
на дисциплинарното наказание "уволнение" не са били връчени, същото не
е наложено и предявения от ищецът иск за неговата отмяна би бил безпредметен.
Атакуваните заповеди са
незаконосъобразни и подлежат на отмяна на друго основание.По делото бе
установено и доказано,че преди издаването на атакуваните заповеди ответникът
вече е сторил изявление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищецът с
месечно предизвестие на друго основание-това по чл.328,ал.1,т.12 КТ,за което е
изпратил писмено изявление,получено от ищеца на адреса му по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка на 15.03.2019 год.,чрез неговият баща. Съгласно чл. 335, ал. 2, т.
1 от КТ – в случаите, когато трудовият договор се прекратява с
предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото
трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а евентуално издадена
заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер.По делото няма доказателства да е
издадена друга заповед,поради което с изтичането на срокът на предизвестието
трудовото правоотношение между страните е било реално прекратено.
Настоящият състав на съда счита,че до изтичане на срока на предизвестието ответникът,принципно работодателят, не може да преосмисли своето поведение и да прекрати трудовоправната връзка на друго основание,каквото е дисциплинарното
уволнение .След като
ответникът като работодател е упражнил потестативното си право да прекрати трудовия
договор на едно основание, той не може да го прекрати на друго, преди да
оттегли със съгласието на работника или служителя предходната си заповед,или изявление за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие,а доказателства в
такава насока липсват.
В съдебната практика е дадено
разрешение на въпроса – дали е незаконна или нищожна заповед за повторно
прекратяване на вече несъществуващо трудово правоотношение (в тази насока
Решение № 89/26.04.2011 година по гр.д. № 278/2010 година, ІV г.о. ВКС, Решение
№ 10/04.07.2011 година по гр.д. № 533/2010 година на ВКС). Прието е, че тя съществува в правния мир и следва да бъде отменена
като незаконна с оглед спецификата на трудовото законодателство и изключително
важните последици от уволнението на работника или служителя, точното основание
и момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Поради горното искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен и ще се уважи.
По иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ.
Работникът може да иска
отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание уволнение и да иска
възстановяване на предишната работа.Както бе отбелязано по-горе преди налагането
на дисциплинарното наказание „уволнение“ трудовото правоотношение с ищеца вече
е било прекратено на друго основание,законността на което няма доказателства да
е оспорено,поради което с отмяната на атакуваните заповеди ищецът не може да
бъде възстановен на работа по трудово правоотношение, което вече е било
прекратено на друго основание,или дори и когато срокът за предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение е изтекъл след издаване на атакуваните
заповеди,но преди отмяната им с настоящото.
По иска с
пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ.
По делото н е налице
причинно-следствена връзка между незаконосъобразните заповеди и оставането на
ищеца без работа,по съображенията изтъкнати по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ.Все пак в кратце това е така,защото трудовото правоотношение е било
прекратено на друго основание на 15.04.2019 год. и ищецът не е останал без
работа в резултат на това уволнение,което не е признато за незаконно.С
изтичането на отправеното му предизвестие от ответникът за прекратяване на
трудовото правоотношение на друго основание на 15.04.2019 год.трудовоправната
връзка е прекъсната.Следва да се отбележи това,че тази претенция е
неоснователна и поради това,че ищецът въобще не е полагал труд след 28.02.2019
год.,при което и въпреки липсата на конкретни и безспорни доказателства за
това, на коя конкретно дата след 25.03.2019 год. до 15.04.2019 год. са му
връчени двете атакувани заповеди,за този период не в резултат на тях той е
останал без работа,а поради собственото си
противоправно поведение, изразяващоо се в основото му задължение да
престира трудът си в законоустановеното му работно време.
По иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.4 КТ.
Съдът счита, че този акцесорен иск, с
който е сезиран следва да се остави без разглеждане като недопустим и да се
прекрати производството по делото в тази му част, по следните съображения:
Искът за поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на
ищеца не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С
него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е
вписано в трудовата книжка. В конкретният казус и с оглед на предявеният иск по
чл. 344, ал. 1 от КТ с наведени твърдения за незаконност на уволнението и искане от
съда да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено и отмяна
на уволнението, няма твърдение /липсват фактически обстоятелства в тази
насока/за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва
правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска
по чл. 344, ал. 1 от КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка, че уволнението на работника е признато за незаконно,
в който смисъл съдът се позовава и на практиката на ВКС, а именно Р №
193/16.07.2014 г. по гр. д. № 5948/2013 г., IV г. о., ГК.
По иска с пр.осн.чл.224,ал.1 КТ.
Този иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. Правото на работника за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или
служителят не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск.При отмяна
на заповедта за уволнение и възстановяване работника на заеманата длъжност не
се възстановява и правото му на платен годишен отпуск, нито се дължи връщане на
полученото обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ - трудовото правоотношение е било прекратено и
обезщетението е изплатено законно.По делото се събраха доказателства,че ищецът е имал
правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск към датата на
издаване на атакуваните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение, но както бе отбелязано по-горе тези заповеди съдът отменява поради
това,че трудовото правоотношение вече е било прекратено на друго основание,
преди издаването им,от което ищецът не претендира обезщетението.Претенцията за
присъждане на това обезщетение в резултат на незаконното дисциплинарно
уволнение,въпреки отмяната на основанието на което е наложено това
прекратяване,или по-скоро на липсата на основание,е неоснователна и ищецът може
да го претендира на основание прекратеното трудово правоотношение на
осн.чл.328,ал.1,т.12 КТ. Това е и основание Заповед № 1/25.03.2019 год.,с която
е наредено на ищеца да се изплати обезщетение ,на осн.чл.224,ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск-тринадесет дни-брутно трудово възнаграждение
от 366.18 /триста шестдесет и шест и осемнадесет/лв.да се отмени като
неоснователна.
По разноските.
Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски,като е
платил за адвокатско възнаграждение сумата от 400.00-четиристотин лева.В договора
за правна помощ и съдействие не е уточнено конкретно по всеки един от
предявените практически 5-пет обективно съединени иска какво възнаграждение е
платено,при което съдът приема че платена равна сума,т.е по 80.00 лв.От
предявените искове е уважен само един,при което на ищецът съдът ще присъди
разноски в размер на 80.00 лв.Съобразно уваженият само един иск съдът ще осъди
ответното ТД да заплати държавна такса в размер на 50.00 лв.Платеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице за екпертно заключение остава за
сметка на съда,тъй като експертизата е пряко свървана с отговор на
въпрос,свързан с иск по който съдът прекратява производството по делото.
Водим от горното и на осн.чл.344,ал.1,т.1,2,3 КТ, чл.224,ал.1 КТ и чл.130 ГПК във вр. с
чл.344,ал.1,т.4 КТ,съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ издадените от управителя на „Мания КН“ЕООД,ЕИК *********
на 25.03.2019 год. Заповеди № 001/25.03.2019 год.,с
едната от които на осн.чл.187,т.8 и 10 КТ и чл.190,ал.1,т.2 и 7 КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ на В.В.Т.,ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с посоченият за
заеманата от него длъжност „готвач“с код по НКПД 51202001,считано от 25.03.2019 год., поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год. ,а с втората на
осн.чл.330,ал.2,т.1 КТ е прекратено трудовото правотношение с В.В.Т.,ЕГН ********** на
длъжност „готвач“, с код по НКПД
51202001,считано от 25.03.2019
год.,поради неявяване на работа в течение на два и повече последователни
работни дни в периода от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год.и на на
осн.чл.224,ал.1 КТ е наредено на лицето да се изплати ,на осн.чл.224,ал.1 КТ,
обезщетение/за неизползвания платен годишен отпуск/-13-дни-брутно обезщетение 366.18 /триста шестдесет и шест
лв. осемнадесет ст/
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.В.Т.,ЕГН
********** *** против „МАНИЯ КН“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-с.Копиловци,общ.Кюстендил,ул.“Щастие“№ 5, иск да бъде
възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „готвач“ с
код-шифър по НКПД- 51202001 в ресторант „РОЯЛ“,находящ се в
гр.Кюстендил,ул.“Власина“№ 2.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.В.Т.,ЕГН
********** *** против „МАНИЯ КН“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
на дейността-с.Копиловци,общ.Кюстендил,ул.“Щастие“№ 5, иск да бъде осъдено дружеството да му заплати сумата
от 3380.16 /три хиляди триста и осемдесет и шестнадесет/лева,представляваща
обезщетение за това, че в резултата на незаконното му уволнение, наложено с
посочените по-горе заповеди, е останал без работа за срок от шест месеца.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявеният от В.В.Т.,ЕГН ********** *** против „МАНИЯ КН“ЕООД,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-с.Копиловци,общ.Кюстендил,ул.“Щастие“№ 5, иск
да бъде допусната поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение ,отразено в трудовата книжка на ищеца по силата на издадени от управителят на „Мания КН“ЕООД,ЕИК
********* на 25.03.2019 год. Заповеди №
001/25.03.2019 год.,с едната от които на
осн.чл.187,т.8 и 10 КТ и чл.190,ал.1,т.2 и 7 КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ
на В.В.Т.,ЕГН **********
*** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с посоченият за заеманата от него длъжност
„готвач“с код по НКПД 51202001,считано от
25.03.2019 год., поради неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни от 01.03.2019 год.до
25.03.2019 год. ,а с втората на осн.чл.330,ал.2,т.1 КТ е прекратено трудовото
правотношение с В.В.Т.,ЕГН
********** на длъжност „готвач“,
с код по НКПД 51202001,считано от
25.03.2019 год.,поради неявяване на работа в течение на два и повече
последователни работни дни в периода от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год.и на
на осн.чл.224,ал.1 КТ е наредено на лицето да се изплати ,на осн.чл.224,ал.1 КТ, обезщетение/за неизползвания платен годишен отпуск/-13-дни-брутно обезщетение 366.18 /триста шестдесет и шест
лв. осемнадесет ст/.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.В.Т.,ЕГН ********** *** против „МАНИЯ КН“ЕООД,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-с.Копиловци,общ.Кюстендил,ул.“Щастие“№ 5, иск
да бъде осъдено ,на осн.чл.224,ал.1 КТ, да му заплати сумата от 329.56 /триста
двадесет и девет и петдесет и шест/лв.,представляваща обезщетение за
неизползвани от ищеца 13-тринадесет работни дни платен годишен отпуск в
резултат на прекратяване на трудовото правоотношение по силата на издадените от управителят на „Мания КН“ЕООД,ЕИК
********* на 25.03.2019 год. Заповеди №
001/25.03.2019 год.,с едната от които на
осн.чл.187,т.8 и 10 КТ и чл.190,ал.1,т.2 и 7 КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ
на В.В.Т.,ЕГН **********
*** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с посоченият за заеманата от него длъжност
„готвач“с код по НКПД 51202001,считано от
25.03.2019 год., поради неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни от 01.03.2019 год.до
25.03.2019 год. ,а с втората на осн.чл.330,ал.2,т.1 КТ е прекратено трудовото
правотношение с В.В.Т.,ЕГН
********** на длъжност „готвач“,
с код по НКПД 51202001,считано от
25.03.2019 год.,поради неявяване на работа в течение на два и повече
последователни работни дни в периода от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год.и на
на осн.чл.224,ал.1 КТ е наредено на лицето да се изплати ,на осн.чл.224,ал.1 КТ, обезщетение/за неизползвания платен годишен отпуск/-13-дни-брутно обезщетение 366.18 /триста шестдесет и шест
лв. осемнадесет ст/.
ОСЪЖДА „МАНИЯ КН“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-с.Копиловци,общ.Кюстендил,ул.“Щастие“№ 5,ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Т.,ЕГН
********** *** ,сумата от 80.00 /осемдесет /лв.,представляваща сторените от
последният разноски по воденето на делото,съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „МАНИЯ КН“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-с.Копиловци,общ.Кюстендил,ул.“Щастие“№ 5,ДА ЗАПЛАТИ по
сметките на КРС сумата от 50.00 /петдесет лева/,представляваща държавна такса
върху уважената част от исковите претенции.
Решението
подлежи на обжалване с възизвна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил,в двуседмичен
срок,считано от 20.12.2019 год.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: