№ 1145
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. П.а
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501218 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез адв.
Златина Билянова- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“№8,
ет.1, против Решение №1413 от 01.07.2022г., постановено по гр.д.
№2436/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.С горепосоченото решение,
съдът е отхвърлил исковете на Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.,,М.
р.“,бл. ***, вх. *, ет. *, за осъждане на ОД на МВР- Бургас, да му заплати
сумата от 367.64 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 40.33 часа, положен за периода 14.11.2019г.- 10.07.2020г.,
ведно с мораторната лихва в размер на 70.34 лева, начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния
падеж до 17.04.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от
18.04.2022г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил Д. П. Д., да заплати на ОД на
МВР- гр.Бургас, деловодни разноски в размер на 100 лева.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
1
постановено в противоречие с материалния закон.
Навежда доводи във връзка с извода на съда, че при липса на правна
уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, не
следвало да се прилага чл.9, ал. 21 от НСОРЗ. Посочва, че горният извод бил
в противоречие с установената съдебна практика. Развива подробни
съображения в тази насока. Излага аргументи относно изложеното в
мотивите на решението, че дори да се приеме, че уредбата на КТ, респ.
НСОРЗ е приложима за служителите на МВР, при определената по чл.140,
ал.1 от КТ нормална продължителност на работното време през нощта – до 7
часа и коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен 1.143,
преизчисляването било с цел парично компенсиране на работещите
нощем(имащо отношение единствено към заплащането на нощния труд, но не
и към натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден
труд).
Твърди, че работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24 часови смени, се изчислявало сумарно за
тримесечен период(чл.187,ал.3 от ЗМВР). Подчертава, че часовете, получени
над определената за месец или за тримесечие норма (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл.9,ал.2 от НСОРЗ), се явявали
извънреден труд. Цитира съдбена практика на ВКС
(Решение№540/07.07.2010г. по гр.д№895/2019г. на ВКС, ІV-то г.о.).
Жалбоподателят намира, че неправилно райнният съд възприел
становището на проф.Мръчков относно паричното компенсиране на
работещите нощем(посредством увеличение на часовата ставка и
посредством преизчисляване на нощните часове в дневни). Заявява, че
заплащането на нощния труд по 0.25 лева на час не изключвало парично
компенсиране на извънредния труд, тъй като това били различни
основания(Решение№14/27.03.2012г.по гр.д.№405/2011г. на ВКС, ІV-то г.о).
Навежда доводи относно приложимата методика на изчисление на
възнаграждението за извънреден труд на служителите в МВР.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени като
основателни. Претендира се присъждане на направените в производството по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете
2
инстанции.
Препис от първоинстанционното решение е връчено на
упълномощено от ищеца лице- адв. Билянова на 05.07.2022г. Въззивната
жалба е входирана в деловодството на БРС на 06.07.2022г.- следователно е
подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния
представител на ответника/въззиваем на 12.07.2022г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от
въззиваемата страна- Областна дирекция на МВР- Бургас, прледставлявана от
директора Калоян Калоянов, чрез главен юрисконсулт Гергана Владимирова.
Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. П. Д. срещу ОД на
МВР - гр.Бургас, за осъждане на ответната дирекция да му заплати, след
своевременно заявеното и прието изменение в размера на исковете, сумата от
367.64 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от
40.33 часа, положен в периода 14.11.2019 год. - 10.07.2020 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 70.34 лв., начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
17.04.2022 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от
18.04.2022 год. до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание,
така и по размер и моли за тяхното отхвърляне. Ангажира доказателства и
претендира да бъдат присъдени направените разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на
3
заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 30.06.2022г. е прието
изменението по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от
367.64лв.- допълнително възнаграждение за 40.33 часа извънреден
труд(вместо първоначално претендираната сума от 512лева), както и
мораторна лихва в размер на 70.34лева, вместо първоначално предявения
размер от 30 лева.
По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на
доводите си. С първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил исковете и
е присъдил в полза на ответника направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира,
че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, намира
жалбата за основателна, по следните съображения:
Изложените в исковата молба твърдения, че Д. П. Д. е заемал
длъжността М. и. - с. п. (д., т. и е.) в ОД на МВР- Бургас, сектор ПСНВДЛ и
ДВНМН- Престъпления свързани с наркотични вещества, детска престъпност
и Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, не са оспорени
от въззивника, затова по реда на чл.153 ГПК, съдът ги приема за установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че
за периода 14.11.2019г. до 10.07.2020г. е полагал 24-часови дежурства по
график, като за месец е имал няколко 24-часови дежурства и така се е
получавало превишаване на нормалната продължителност на работното
време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на
работното време по горния начин, била превишавана максималната
продължителност на служебното време за месеца.
Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на държавен
служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица“.
Спорът по делото е относно начина на изчисляването на положените
часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен
нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
4
преобразуваните часове труд.
Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд.
Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на
държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и
последващите наредби липсва такова изрично правило.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието
извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО когато се 4 полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
(НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно
5
време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа. Въз основа на горните разпоредби, при логическо и
сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на
законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с
коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и
пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г.) от НРВПО.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззивникът
Д. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки
календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва
заключение, че 7 часа, отработени през нощта се приравняват, по волята на
закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.
Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо
изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ и Разяснение на МТСГ от
07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и
съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством
умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от
структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат
само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г.,
6
отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите
правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на
дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв.
На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители, чл.50а,
ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с
цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-
горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-
благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.
Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно
по отношение на приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че
нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1.
По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане
7
на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието
на празнота в съответния нормативен акт, ще се приложат правилата на ЗДС,
ЗМВР, съответно – на КТ.
За пълнота също така следва да се посочи, че изложените по-горе
съображения не се променят от приетото в Решение по дело №С-262/20 на
Съда на Европейския съюз.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през
деня. Във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В исковия период и до 2020 г.,
в българското законодателство не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива
компенсаторни механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира
особената тежест на нощния труд. Освен това, посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този
размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това
отношение е 5 налице равно третиране между държавните служители в МВР
и работещите по трудово правоотношение. Налице е различното третиране на
двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Следователно допълнителното заплащане от 0,25 лв. на час не
съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Останалите придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено
облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-
голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно
тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за липсата на такъв
механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
8
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС
допускат определената в законодателството на държава -членка нормалната
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид,
че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
служителите на МВР; такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, не може да обоснове
различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния
характер на длъжността. Видно е, че до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но
дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по -горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
тежестта на положения нощен труд.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положения от
въззивника нощен труд за периода 14.11.2019г. – 10.07.2020г. следва да бъде
приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от
22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи
съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на
вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен
труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка
за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-
месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187,
ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
Както бе посочено, за да докаже твърдението си за положен извънреден
труд за процесния период, въззивникът е поискал определянето му
9
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л.,
след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално
положени дежурства, е определило по месеци за процесния период
превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е
остойностено, съобразно действалите към актуалния момент
административни актове, регламентиращи възнаграждението на въззиваемия.
Така за периода от 14.11.2019 година до 10.07.2020г., Д. е положил 24-
часови дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо
40.33 часа, поради което за процесния период на въззивника се дължи
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 367.64 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 18.04.2022 година до окончателното й плащане, както и
сумата 70.34 лева, представляваща сборна мораторна лихва, дължима върху
отделните задължения по главницата от настъпване на тяхната изискуемост
до предявяване на иска.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново, с което бъдат уважени исковите претнции.
В полза на въззивника се следват направените от него съдебно-
деловодни разноски за производството пред двете инстанции съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, в размер от общо 750 лева- заплатено
адвокатско възнаграждение, а въззваемият ще понесе разноските за държавна
такса и СИЕ по делото.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1413/01.07.2022г., постановено по гр.д. №
2436/2022г. по описа на Районен съд- Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР- Бургас, с адрес: гр.Бургас, представлявана от
директора Калоян Калоянов, чрез пълномощника- гл.юрисконсулт Гергана
Владимирова, да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, сумата от 367.64 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
10
14.11.2019 година до 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 18.04.2022г. до окончателното й заплащане, както и
мораторна лихва в размер на 70.34 лева, начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
17.04.2022г. и сумата от 750 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Бургас, с адрес:гр.Бургас, представлявана от
директора Калоян Калоянов, чрез пълномощника- гл.юрисконсулт Гергана
Владимирова, да заплати по сметка на БОС сумата от 26.26 лева- държавни
такси за двете инстанции, както и 200 лева- разноски за извършената СИЕ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11