Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Силистра

 

С решение № 22 / 16.02.2024 г. по АНД № 839 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 23-1099-001880 / 28.11.2023 г. на началник на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра и е осъдил Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Ю.Ю.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 400 лв., представляваща направени по делото разноски.

Касаторът началник на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки довод за нарушение на материалния закон; претендира също така присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Ю.Ю.С., ЕГН **********, адрес: ***, ЕГН **********, оспорва касационната жалба; изразява се също така претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление 23-1099-001880 / 28.11.2023 г., издадено от касатора, на ответника, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП

Районният съд е отменил наказателното постановление със следните мотиви:

[...] жалбоподателят С. е бил собственик на процесното МПС, но с договор за покупко-продажба от 09.06.2023 г. същият го е продал на „Тера Трейдинг – 2010“ ООД. Още на същата дата жалбоподателят С. е депозирал пред отдел „Местни данъци и такси“ в Община Главиница декларация, чрез която е изпълнил задълженията си по закон да отчисли от своята партида процесното МПС. В този случай е следвало новият собственик на МПС-то да подаде декларация, чрез която да заприходи към своята партида процесното МПС, но очевидно същият не го е сторил. Видно от доказателствата по делото [...] жалбоподателят С. към момента на извършването на нарушението, което му е било вменено във вина, не е знаел, че автомобилът, закупен от него няколко месеца преди това, е бил със служебно прекратена регистрация, като е научил това обстоятелство, едва когато са го спрели органите на реда и са направили справка за автомобила. [...] В този случай жалбоподателят С. е нямало как дори да предполага, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, тъй като го е продал с надлежна такава. Жалбоподателя С. е нямало как да предполага и че новият собственик на МПС-то е недобросъвестен, тъй като, още когато го е поискал за послужване от него, новия собственик го е уверил, че всичко по МПС-то е наред. Не са били налице и външни белези, по които жалбоподателя С. да установи този факт, без да го уведоми служебно лице или новият собственик на МПС-то, а такива данни не са налични по делото. [...] И след като от доказателствата е видно, че служебната дерегистрация на МПС-то не е била известна на жалбоподателя С. към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140. ал. 1 от ЗДвП. [...] в конкретния случай регистрационните табели на МПС-то са били на предназначените за това места, [...] поради което на водача не може да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива, за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП“.

Настоящият състав счита, че въззивното решение е правилно, а доводът на касатора за проявена непредпазливост от страна на ответника – неоснователен. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, ответникът, в качеството му на водач на МПС, е бил длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. От тази разпоредба обаче, както и от целият нормативен текст на ЗДвП, не може да се направи изводът, че водачът също така е бил длъжен да провери валидността на свидетелството за регистрация, като изследва да не би собственикът на автомобила да не е е изпълнил някое свое задължение, което пък да е повод за предположение относно евентуално служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Във връзка с въпросната регистрация всеки един водач, преди да пристъпи към управление на чужд автомобил, следва да се увери, че автомобилът е с регистрационни табели и че е издадено свидетелство за регистрация. В тези граници се простира и субективната страна на неговото поведение, особено като се има предвид, че „не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация“ (тълкувателно постановление № 2 / 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. № 3 / 2022 г., I и II колегия на ВАС). В конкретния случай административнонаказващият орган неправилно е разширил гореописаните граници на субективната страна на деянието, приемайки, че ответникът е действал виновно (в сходен смисъл вж. решение № 2873 / 28.04.2023 г. на АдмС – София по адм.д. № 1926 / 2023 г.; решение № 757 / 16.02.2024 г. на АдмС – Хасково по КАНД № 1307 / 2023 г.; решение № 7551 / 29.12.2020 г. на АдмС – София по адм.д. № 6436 / 2020 г.; решение № 5095 / 05.10.2020 г. на АдмС – София по адм.д. № 4729 / 2020 г.).

Така изложените съображения налагат извод за неоснователност на касационното оспорване и на искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това следва да се уважи претенцията по чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. В тази връзка трябва да се има предвид, че в договора за правна защита и съдействие е изписано правното основание „чл. 38, ал. 2 ЗА“. Това означава, че съдът трябва да осъди учреждението, към което се числи касаторът, да заплати на адвоката, представляващ ответника, възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА (чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА). С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 Съдът на Европейския съюз обаче е приел следното: „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. При това положение възниква празнота в разпоредбата чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, която трябва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Аналогична на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА е Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Имайки предвид това, както и че разпоредбата на чл. 27е НЗПП въвежда минимум от 80,00 лв., настоящият състав определя размер на адвокатското възнаграждение от 300,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 / 16.02.2024 г. по АНД № 839 / 2023 г. на Силистренският районен съд.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на адвокат Е.Р.П., регистрирана в Адвокатска колегия – Силистра с личен № **********, сумата 300,00 (триста) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Павлина Георгиева-Железова:

Не споделям мнението на мнозинството от тричленния касационен състав по повод на конкретната хипотеза по настоящото дело, поради следните съображения:

С оспорения акт на РС-Силистра е отменено Наказателно постановление № 23-1099-001880 от 28.11.2023 г, с което Ю.С. е санкциониран за извършеното нарушение по Закона за движение по пътищата.

Изпълнителното деяние е квалифицирано по чл.140,ал-1,изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. ) - по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от правоспособност за водач, който управлява моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик в случаите, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не е спорно, че към датата на нарушението регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена и превозното средство се явява такова, нерегистрирано по надлежния ред.

Обуславящ мотив за мнозинството, за да приеме в конкретната хипотеза, че НП следва да се отмени, е липса на вина – във всичките й форми. Като обуславят мотив -е изводът , че „няма публичен регистър, в който да се извърши справка за  служебно прекратена регистрация“.

По делото не е спорно, че Ю.С. продава на дружество „Тера Трейдинг – 2010 „ ООД процесния автомобил. Изтичат два месеца. Автомобилът служебно се дерегистрира.Два месеца и половина след изповядване на сделката предишният собственик управлява продадения автомобил,който е с данни, които не са актуални, поради това, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред.

Условията и реда за регистриране, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се определят от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 18 от същата регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от собственика. Според чл. 18б ал. 1 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б,ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по чл.18б,ал. 1. В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на 11.08.2023 г., за което на собственика не се дължи нарочно уведомяване, предвид, че настъпва по силата на закона, като незнанието на същия не го извинява- както предишния, така и настоящия собственик.

Цитираната от съдебния състав разпоредба на чл. 110,ал.1,т.2 от ЗДвП, според която водачът на МПС е длъжен да носи със себе си свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, не отменя и не противостои на задължението, което е нарушено в настоящия казус, а именно – водачът на МПС да управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред (чл.140,ал.1 от ЗДвП).

В противовес на становището на мнозинството, смятам, че действително, преди всяко управление на МПС , още повече в случай, при който водач е продавачът на процесното МПС, следва да положи усилия и да се увери дали управляваното МПС е регистрирано надлежно към датата на управление. Обстоятелството, че Ю.С. притежава СР на МПС не означава, че данните в това СР са актуални.

От друга страна, изводът, че затаяването на истината от страна на купувача, оневинява продавача по договора, не би следвало да се приеме като основание за отмяна на НП.

Ю.С. в качеството си на водач на МПС, е длъжен да познава законовите последици от неизпълнение на задължението си по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери на място в поделения на КАТ дали автомобилът е регистриран и тази справка не би му била отказана, защото той е страна по договора.

Предвид всичко гореизложено, не споделям мнението на мнозинството от настоящия съдебен състав.