№ 2569
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120100956 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против С. К. Х. и В. К. Б., за установяване на дължимост на суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
С определение № 1419/10.03.2022 г. съдът прекрати производството по делото в
частта, с която „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД предявява установителни
искове против всеки един от ответниците С. К. Х. и В. К. Б. за сумата от по 16,82 лева,
представляваща лихва за забава за периода 26.09.2019 г. – 05.10.2021 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС, като обезсили
заповед за изпълнение на парично задължение № ***/12.10.2021 г. по ч. гр. дело № ***/2021
г. по описа на БРС в частта за сумата от 33,64 лева, обезщетение за забава върху главницата
за периода 26.09.2019 г. – 05.10.2021 г. Със същото определение е постановено препис от
исковата молба да се изпрати на ответниците за отговор. Ответникът Х. получава книжата
по делото на 06.04.2022 г., като не депозира такъв.
С определение № 2510/09.05.2022 г. съдът назначи на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответника В. К. Б., като за такъв с определение № 3119/08.06.2022 г.
е назначен адвокат Д. Т., който депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете и моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника Б. моли съда да отхвърли
исковете.
В съдебно заседание ответникът С. К. Х. не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В ищцовото дружество е открита партида с абонатен номер *** по отношение на
водоснабден имот с административен адрес гр. ***, на името на К. Д. Т.. Последният умира
на *** г., като оставя за свои наследници по закон двете си дъщери – С. К. Х. и В. К. Б..
1
По делото е прието като доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № Д8
***/02.04.1998 г., подадена на 02.04.1998 г. от К. Д. Т. в Община Бургас, в която се посочва,
че той и Н. К. Т. са придобили правото на собственост върху недвижим имот с адрес гр. ***,
представляващ къща, построена през 1962 г., със застроена площ от 30 кв.м., като е отразено,
че деклараторът и Т. придобиват по ½ ид.ч.
По делото е приета разпечатка от служебна декларация, издадена на основание чл. 14,
ал. 6 от ЗМДТ № ***/07.10.2022 г. от Община Бургас, в която се посочва, че В. К. Б. и С. К.
Х. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по наследство,
като всяка от тях притежава ½ ид. ч. от правото на собственост.
Служебно известен факт на съда е заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2017
г. по описа на БРС, по което страни са „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД
(заявител), от една страна, и В. Б. и С. Х., в качеството им на длъжници, от друга. По това
дело дружеството също претендира суми за ВиК услуги, доставени на същия абонатен
номер, но за предходен момент, като длъжникът Х. не подава възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което по отношение на нея същата влиза в сила. По
отношение на длъжника Б. заповедта за изпълнение влиза в сила след успешно проведено от
дружеството производство по установителен иск.
Видно от справка-извлечение (л.11 от делото) отчитането на потреблението е
начислявано „служебно“, поради липса на водомер в имота, потвърдено от вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, като в периода 01.08.2019 г. – 13.07.2021 г. са
съставени 13 протокола за това, че не е осигурен достъп до жилището за отчет на водомера.
За периода 29.05.2019 г. – 28.07.2021 г. стойността на доставена, отведена и пречистена вода
е 309,85 лева.
На 08.10.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, по което е образувано ч. гр. дело №
***/2021 г. по описа на БРС. На 12.10.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
№ *** за следните суми: 309,85 лева, неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през
периода 29.05.2019 г. – 28.07.2021 г.; 33,64 лева мораторна лихва за периода 26.09.2019 г. –
05.10.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане. Съдът е разпоредил длъжниците да заплатят сумите
разделно, без да уточнява кой каква сума дължи. Тъй като длъжниците са уведомени за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява претенциите си по исков
ред, като е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД срещу всеки
един от ответниците.
С определение № 3695/ 06.07.2022 г. съдът указа на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че наследодателят на ответниците приживе е бил потребител на услугата, която
операторът предлага (собственик или ползвател на имота, за който е налице водоподаване).
В негова тежест е още да докаже, че ответниците са наследници по закон на К. Д. Т., като му
е указано, че не сочи доказателства за тези факти.
По делото е прието като доказателство удостоверение за наследници на К. Т., от
което става ясно, че негови наследници са В. К. Б. и С. К. Х., а от декларациите по ЗМДТ е
видно, че ответниците са придобили правото на собственост върху къща със застроена площ
от 30 кв.м. по наследство от К. Т., като всяка от тях притежава ½ ид. ч. В предходен момент
(през 2017 г.) дружеството също претендира суми от ответниците (в качеството им на
съсобственици) за ВиК услуги, доставени на същия имот, като вземането е доказано по
основание.
2
Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на
пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от
Общите условия на дружеството (за краткост ОУ).
Установи се по делото, че за процесния период 29.05.2019 г. – 28.07.2021 г.
ответниците са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, в
качеството им на съсобственици по отношение на водоснабден обект – къща с
административен адрес гр. ***, като всяка от тях притежава ½ ид. ч. от правото на
собственост върху имота.
Водният оператор е изпълнил задължението си за доставка, отвеждане и пречистване
на вода, което, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответниците,
в качеството им на потребители, да заплатят извършената услуга.
След като липсва водомер, правилно потреблението е начислявано служебно.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно
начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ.
И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на
потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в периода, за
който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се предвижда
нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
Ето защо, ищецът има вземане срещу ответниците за сумата от 309,84 лева главница,
като всяка една от тях следва да заплати на дружеството по 154,92 лева, съобразно дяловете
на собственост, които притежава. Вземането следва да се присъди ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане.
По въпроса за разноските:
Доколкото производството по предявените акцесорни искове против ответниците бе
прекратено, то те имат право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК, но няма
доказателства за извършени такива от тяхна страна, поради което суми не следва да им се
присъждат. От своя страна, ищецът има право на разноски в заповедното и исковото
производства само досежно потвърдената част от вземанията.
Ищцовото дружество претендира като разноски в исковото производство
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 150 лева на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, доплатената
държавна такса в размер на 75 лева, внесен депозит за възнаграждение за особения
представител в размер на 200 лева, внесен депозит за възнаграждение за вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лева и 5 лева държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Ответникът С. Х. не дължи разноски за възнаграждение за особения представител на
ответника Б.. В този смисъл, с оглед уваженото вземане ответникът Х. дължи разноски в
размер на 193,94 лева за исковото производство, а ответникът Б. 393,94 лева. Ответниците
дължат на ищеца сума за разноски за заповедното производство в размер 67,66 лева, като
всяка една от тях дължи половината от тази сума.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че всяка една от В. К. Б., ЕГН –
**********, с адрес гр. ***, и С. К. Х., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 154,92 лева
(сто петдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), представляваща припадащата се
3
на всяка една от тях част от стойността на ползвани ВиК услуги за периода 29.05.2019 г. –
28.07.2021 г., изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер ***,
ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 33,83 лева
(тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки), представляваща припадащата се на нея
част от направени от дружеството разноски в заповедното производство по ч. гр. дело №
***/2021 г. по описа на БРС, и сумата от 393,94 лева (триста деветдесет и три лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща припадащата се на нея част от направени от
дружеството разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА С. К. Х., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 33,83 лева
(тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки), представляваща припадащата се на нея
част от направени от дружеството разноски в заповедното производство по ч. гр. дело №
***/2021 г. по описа на БРС, и сумата от 193,94 лева (сто деветдесет и три лева и деветдесет
и четири стотинки), представляваща припадащата се на нея част от направени от
дружеството разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4