РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публичното заседание на 26 март Две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 2658 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от „Топлофикация – Враца” ЕАД гр.Враца против Д.Ф.И.
***, за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца
сумата 855.92 лева стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за
периода 31.03.2017г. до 30.06.2019г. и лихва за забава в размер на 188.41 лева
за периода 30.04.2017г. до 05.06.2020г. в жилище на адрес гр.Враца, ******за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1308/2020г. по описа
на ВРС. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и
на направените в заповедното и настоящото производство разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че за процесния период
ответника не е заплатил дължимите суми. Търсеното съдебно установяване
обосновава с дадени от съда указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване
на иск срещу длъжника за установяване вземането по издадената заповед за
изпълнение.
В
писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен
представител, оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които
се позовава ищеца. Твърди, че ответницата не се намира в облигационна връзка с
ищеца и не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Посочва, че
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия противоречат на
действащата към момента на издаването им нормативна уредба и са нищожни, поради
противоречието им със закона /чл.93, ал.1 и 2 от ЗЕ/ и оспорва истинността им.
Счита също, че исковите претенции са в пряко противоречие със Закона за
счетоводството, в частност чл.9, ал.1, т.1 и чл.4, ал.1, т.1 от същия. Развива
и доводи за наличие на неравноправни клаузи на представените Общи условия.
Оспорва се и истинността на документи, представени от ищеца – справка за
начислени суми, справка за незаплатени фактури и дължими лихви, изравнителни
сметки, които счита за официални свидетелстващи такива. Прави и възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД за главния и
акцесорен иск, поради периодичния характер на плащанията.
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 вр. чл.410 от ГПК и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч. гр. дело №1308/2020г.
на ВРС. Назначена и изслушана е специализирана съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД
гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№1308/2020г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настояща ответница
да заплати на заявителя-ищец сумата от 855,92 лева, представляваща неизплатена
топлинна енергия за периода от 31.03.2017 г. до 30.06.2019 г. за жилище с
адрес: гр. Враца, ******; сумата от 188,41 лева - лихва за забавено плащане, за
периода от 30.04.2017 г. до 05.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено от съда по реда
на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
Съдът
е указал на заявителя, настоящ ищец, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Като
доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на
потребителите в гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР;
изравнителни сметки по партидата на ответницата и справка за неплатените
фактури и дължими суми.
Видно
от представения договор за покупко-продажба, оформен с н.акт № 166, т.17,
н.дело № 6485/1997г. на нотариус Св.Григорова при РС Враца, Иван Петков Иванов
е придобил процесния недвижим имот на адрес гр.Враца, ул.”Братя Миладинови“ №
7, вх.А, ап.18. Представено е копие от искова молба с правно основание чл.99,
ал.1 от СК за развод, подадена от ответницата Д.И. срещу купувача по цитирания
нотариален акт Иван Петков Иванов. С молба до „Топлофикация – Враца” ЕАД
гр.Враца Иван Петков Иванов е поискал смяна на партидата при ответника, която
да бъде водена на името на съпругата му Д.И., тъй като той живее в чужбина.
Видно
от справка от АВп, издадена за лицето Иван Петков Иванов, е вписан с дв.вх******.
нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който той като продавач е
прехвърлил ½ ид.части на ответницата Д.Ф.И. от процесния имот на адрес ***.
Изслушана
е съдебно-техническа и икономическа експертиза, според която за процесния
период е ползвана топлоенергия от останалите собственици в сградата и
начислените суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация са начислени съобразно
припадащия се отопляем обем на процесното жилище от 136 куб.м. Според вещото
лице дължимите суми за незаплатена топлоенергия за процесния период са 855.92
лева, а размера на обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на
всяко отделно месечно задължение е 188.20 лв. Вещото лице е констатирало, че
през процесния период е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация –общи
разходи на база отопляем обем на имота по проект.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за
основателни и доказани.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки,
различни от тези в общите условия.
Разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като според нормата на чл. 143, ал. 3 - топлинната
енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
При
така действащата нормативна уредба, както към момента на начисляване на
дължимите суми, така и към настоящият момент, се налага извода, че за ответницата
е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото
топлофикационно дружество количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация, топлоенергия за отопление, битова горещо водоснабдяване и такса
мощност. При липсата на ангажирани от страна на ответницата доказателства за
неправилно начисляване на стойностите за потребена топлинна енергия твърдението
на ответницата, че не дължи, е неоснователно.
Според
чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на
ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Ал. 3
дава право на купувачите да предявят възражения за начислената сума за топлинна
енергия, което по см. на ал.4 не ги освобождава от задължението за плащане на
сумата по издадената фактура. Разпоредбата на ал. 6 указва следващата се при
неизпълнение на задълженията за плащане санкция – обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Предвид
липсата на доказателства за направени възражения от ответницата по отношение на
начислените й от ищеца суми за плащане или направен отказ от нейна страна от
ползване на битово горещо водоснабдяване и същевременно наличието на такива
доказателства, които установяват по категоричен начин, че за имота, ползван от
ответницата е начислена стойност за консумирана топлоенергия в размер на исковата
сума, налага се извода, че за процесния период начислените суми са дължими.
От друга страна, съобразно трайната съдебна
практика, вземането на топлофикационното дружество за стойността на
предоставена топлинна енергия, в т.ч. и за осъществяване на услугата дялово
разпределение, представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, ал. 1, б.
"в" от ЗЗД и като такова се погасява с кратка тригодишна погасителна
давност. Съображението за това е, че се касае за изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, какъвто е настоящия случай.
Това означава, че процесните вземания на „Топлофикация” са годишни, т.е.
периодични и за тях е приложима кратката – тригодишна погасителна давност.
Същата обаче се прекъсва, съгласно разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая такова е предприето
с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист на 19.06.2020г., по което е образувано ч.гр.дело № 1308/2020г. на ВРС. Предвид
направеното възражение за погасяване на вземанията по давност, следва да се
приеме, че претендираните от ответника такива за период три години назад от
посочената дата – т.е. от 19.06.2017г. до 19.06.2020г. не са обхванати от
погасителна давност, а за периода, предхождащ тези три години вземанията са
погасени.
При
това положение съгласно приложената справка за начислени суми и заключението на
експертизата, от дължимата от ответника глобална сума следва да отпаднат
стойностите за периода, обхванат от погасителна давност 31.03.2017г. до
29.06.2017г. С оглед на това дължима е сумата 761.97 лева главница, относима
към необхванатия от погасителна давност период, в който размер иска е
основателен и доказан и следва да се уважи. Същото се отнася и до иска за лихва
за забава отново обхванат частично от погасителна давност и основателен и
доказан до размера от 159.80 лв. В останалия претендиран размер, вземанията на
ищеца са погасени по давност и следва да се отхвърлят.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените деловодни разноски, съобразно уважената част на исковете и
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, като се редуцират и разноските на
ищеца в заповедното производство.
На
ответника такива не се дължат, тъй като не са претендирани, а освен това няма и
доказателства да са направени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Д.Ф.И. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ******сумата
761.97 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от
31.03.2017 г. до 30.06.2019 г. за жилище с адрес: гр. Враца, ******, сумата 159.80
лева лихва за забавено плащане, за
периода от 30.04.2017 г. до 05.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 1308/2020г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
претендирана главница и лихва за забава в останалите им части до пълния претендиран
размер, поради изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА
Д.Ф.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ******сумата
419.03 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни
разноски, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 66.20
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..........