РЕШЕНИЕ
№.............
12.03.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в публично заседание на 23.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров
АНД № 297 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
д-р В.Н. ***, ЕГН **********
против НП № 27-74 от 12.10.2017г. на изп.
директор на ИА „Медицински одит” – София /ИАМО/, понастоящем ИА „Медицински
надзор“, с което на основание чл.229 ал.1 от ЗЗ, за нарушение на чл.81 ал.2,
т.1 от ЗЗ във вр. с чл.79 от ЗЛЗ, е наложена глоба в размер на 550 лв. /петстотин
и петдесет лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност.
За АНО се явява процесуален представител,
който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
Районният съд прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при
съобразяване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят
д-р В.Н. е санкциониран с НП за извършено нарушение по чл.81 ал.2, т.1 от ЗЗ,
съгласно който „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: „своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ”, в частта: „достатъчност и качество”, във връзка чл. 79 от
Закона за здравето, съгласно който: „Медицинската помощ в Р България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии”.
Това
нарушение според АНО било извършено при следната възприета от него фактическа
обстановка:
Във
връзка с жалба с вх.№ МО 05-50/
В хода на проверката св.А.и св.С. констатирали следното:
„МБАЛ ПАзарджик“ АД-гр. Пазарджик е била
с разрешение за осъществяване на лечебна дейност с № МБ-8/30.12.2015 г. и е
вписана в ТР с ЕИК ***с адрес: гр. Пазарджик, ***. Спешно отделение е
структура, в която се извършват диагностично-лечебни дейности при пациенти със
спешно състояние.
На 06.12.2016 г. в 22:39 ч., пациентът С.Х.С.,
на 70 г. е транспортиран до Спешно отделение /СО/ с екип на ЦСМП и
предварителна диагноза „Нарушен говор”. Видно
от представения график по време на дежурството на 06.12.2016 г., в СО дежурен е
бил д-р С.М.. В Амбулаторният дневник, воден в отделението, пациентът е записан
под № 18156/15814, като са записани и други лични данни - адрес и ЕГН.
Поставената работна диагноза е „Увреждане на лицевия нерв. Неуточнено.”
Д-р М., в изготвения Лист за преглед на
пациент в СО, отразил за анамнеза следното: „Насочен от ЦСМП, от един час не
може да говори, реализирани СКАТ, поставени два стенда. Изготвени са ЕКГ,
клинико - лабораторни изследвания (завишени стойности на кръвна захар) и е
назначена консултация с невролог“.
От анамнезата, снета от придружителката
на пациента, било видно, че се отнася за полиморбиден болен, със захарен диабет
и поставени два стенда. В условията на така установения статус на пациента, с
описаните придружаващи заболявания, ведно с настъпилите оплаквания на същия,
довели до необходимостта от спешна медицинска помощ. Доктор Н. - дежурният
невролог, в Допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение с № 18156/06.12.2016
г., в 23:40 ч., е отразил следното: „ Оплаква се от изтръпване на лява лицева
половина. Няма други оплаквания. Обективно - без отпадна огнищна симп. Закл. В
момента не се установяват данни за остро нарушение намоз. кръвообръщение. Даден
съвет. Th. Nootropil 1+1+0, Vinpoceti 1+1+1“.
При извършената проверка свидетелите А.и
С. приели, че в консултацията си, д-р Н. не е описал важни детайли от
неврологичния статус при пациента, имащи отношение към диагностиката, а именно:
1. ЧМН (черепно- мозъчни нерви); 2. Координационни проби; 3. Проби за латентни
парези; 4. СНР (сухожилни и надкостнични рефлекси); 5. Наличие или отсъствие на
патологични рефлекси; 6. Вида на походката;
Д-р Н. според тях не бил оценил
състоянието на пациента, чрез утвърдените от Национален консенсус за
профилактика, диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчносъдовите забоявания скали
за оценка на пациенти с остър мозъчносъдов инцидент .
Св.А.и св.С. приели също така, че д-р Н.
не е посочил никакви данни, съставляващи интерпретиране на получените резултати
от лабораторните изследвания и отразеното от прегледа на д-р М.. Не са
интерпретирани детайлно завишените данни на кръвна захар, анамнестичните данни
за хроничното заболяване захарен диабет като рисков фактор и поставените два
стенда.
Приели също така, че от страна на
консултиращия невролог д-р Н., не са били предприети действия с оглед на
дължимата лекарска грижа и като неизяснени са останали повишените стойности на
кръвната захар и отразеното в медицинската документация (Фиш за спешна помощ и
Лист за преглед на пациент в СО).
С оглед състоянието на С.С.в СО въпреки
проведените медицински мероприятия, пациентът е бил изписан за вкъщи за домашно
лечение, независимо от комплицираната клинична картина, според проверяващите,
разкрита от получените резултати от клинико-лабораторните изследвания и
описаните придружаващи заболявания.
Пак според проверяващите, при
постъпване на пациента С.С.в СО на „МБАЛ - Пазарджик“ АД на 06.12.2016 г., не
са били използвани възможностите на отделението за наблюдение на пациента в
залата за диагностично уточняване, с престой на пациентите до 24 часа.
Св.А.и С. приели също така, че
проведеният диагностично-лечебен процес от консултиращият невролог д-р Н., е
непълен. Останали са били неизяснени оплакванията на пациента при прегледа в СО
и тези, отразени от екипа на ФСМП - Белово, имащи отношение към обективното
състояние на пациента, по време на краткия му престой в СО. Еднократно изследваната
стойност на кръвната захар, определяща терена, върху който се развива
неврологичната клинична картина, не е била проконтролирана. Нямало
документирани данни да са назначавани и да са извършени допълнителни
изследвания, като Доплер - сонографско и/или Скенографско изследвание на главен
мозък (КАТ), необходими за клиничното доизясняване на състоянието при пациента,
с оглед на неговите продължаващи оплаквания от „изтръпване на лява лицева
половина“ и при прегледа от консултиращият невролог.
Без да е назначавано и приложено
парентерално лечение в унисон с оплакванията на пациента в СО от д-р Н.,
пациентът С.е бил изпратен за вкъщи, с предписана перорална терапия за домашно
лечение, а след известно време по-късно е хоспитализиран в лечебното заведение,
с картината на тежко сопорозно състояние, в резултат на тежък мозъчно - съдов
инцидент.
Всичко това съставлявало административно
нарушение на чл.81 ал.2, т.1 от ЗЗ във вр. с чл.79 от ЗЗ, за което против
жалбоподателя бил съставен АУАН № 27-74 от 15.05.2017г. Актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя, след кат опреди това било поканен за съставянето му,
но не се явил. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя на 25.05.2017г. при
условията на чл.43 ал.4 от ЗАНН.
Възоснова на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление, с
което АНО приел, че в условията на една недоуточнена клинична картина и статус
на пациента, при един непълен лечебно- диагностичен процес, неизвършени
допълнителни високоинформативни изследвания, д-р В.Н. не е оказал дължимата
лекарска грижа и медицинска помощ, своевременно и в достатъчен обем, като с
оглед на състоянието на пациента му не е предприел назначаване, респективно извършване
на допълнителни клинико-лабораторни изследвания, за диференциално-диагностично
доуточняване на диагнозата при активно наблюдение на динамиката в условията на
СО. Същия насочил пациента за домашно лечение с предложена перорална терапия, с
което д-р Н. е нарушил основни принципи за работа в медицинската професия,
установени в разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, във връзка чл. 79 от ЗЗ.
Прието е, че нарушението е било извършено
на дата 06.12.2016 г., при извършения медицински преглед на пациента С.Х.С., в
„Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ - Пазарджик” АД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пазарджик, ****, а било установено при извършената
проверка в периода 13 – 17.03.2017 година.
НП
било връчено на жалбоподателя по пощата с препоръчано писмо на 30.10.2017 година. Жалбата против НП
била подадена по куриер чрез АНО на 03.11.2017г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което
е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописанат фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта – свидетелите А.А.и С.С., както и писмените доказателства, приети по делото,
а също и от приетата по делото СМЕ.
При така установеното съдът намира, че
по същество жалбата е основателна.
Първото, което следва да се каже е, че в
хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения /СПН/, драстично накърняващи правото на защита до степен
на невъзможност за неговото адекватно упражняване.
Първото от тях се изразява в това, че както в акта, така и в НП,
правната квалификация на вмененото административно нарушение е разписана като: чл.81
ал.2, т.1 от ЗЗ, съгласно който „Правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: „своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ”, във връзка чл. 79 от Закона за здравето,
съгласно който: „Медицинската помощ в Р България се осъществява чрез прилагане
на утвърдени от медицинската наука и практика методи и
технологии“.
При
тази правна квалификация жалбоподателят е санкциониран с глоба на
основание чл.229, ал. 1 от Закона за
здравето. Нормата въз основа на която е наложено наказанието е обща и предвижда
санкция за „нарушаване разпоредбите на този закон или нормативните актове по
прилагането му”. В случая АНО е направил извода, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето. Тази разпоредба обаче,
визира правото на достъпна медицинска помощ за всеки български гражданин, както
и принципите, които се прилагат при осъществяването на това право, т.е. същите
не съдържат задължение за определени действия или бездействия, дължими от
определени субекти, поради което не могат да обосноват състав на конкретно
административно нарушение. Казано с други думи, разпоредбата на чл.81, ал.2,
т.1 от ЗЗ е декларативна и бланкетна, което предполага нейната диспозиция да
бъде запълнена с конкретни други нарушени правни норми, било то от законов и
подзаконов нормативен акт, които да са във връзка с нарушените принципи при
оказване на медицинска помощ. Това обаче не е било направено нито със
съставения акт, нито с издаденото НП.
Тук
следва да се каже, че условията и редът за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ се определят с Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, приета с ПМС. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА, наредбата се издава
за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен. Щом нормата на чл.81 от Закона за здравето има декларативен и
бланкетен характер, и щом с нея не се въвеждат задължения, а се прогласяват
принципи, при които се реализира правото на медицинска помощ, и като се има предвид,
че принципът е общо понятие, което може
да бъде тълкувано по различен начин, то е било безусловно необходимо да се каже
с неизпълнението на кое конкретно законово и/или подзаконово изискване е бил
нарушен съответен принцип.
Следва
да се има предвид и това, че са налице утвърдени стандарти за всяка медицинска
дейност, почиващи на основни принципи прогласени в Закона за здравето. Раздел I
на Глава III
от
Закона за здравето, озаглавен достъпност и качество на медицинската помощ, в
текстовете на чл. 79 и чл. 80 посочва, че медицинската помощ в Р.България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии, като качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика. Ако контролните органи са преценили, че
проведената от д-р Н. консултация не съответства на принципа на достатъчност,
качество и своевременност на лечението, защото е нарушил утвърден медицински
стандарт и правила за добра медицинска практика, то е било абсолютно необходимо
да посочат кои утвърдени от медицинската наука и практика методи, технологии и
стандарт на лечение са били нарушени. Наказващият орган не е посочил дори законовото
основание, въз основа на което жалбоподателят е следвало да назначи например допълнителни
изследвания като Доплер-сонографско и/или Скенографско изследване на главен
мозък /КАТ/.
Цитираните
в АУАН и НП разписани правила в „Национален консенсус за профилактика,
диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчно съдовите заболявания-скали за
оценка на пациенти с остър мозъчносъдов инцидент” нямат характер на утвърдени
медицински стандарти и в този смисъл не се явяват задължителни правила за
поведение, неспазването на които да доведе до ангажиране на административно
наказателната отговорност на конкретно физическо лице. Не се събраха никакави
доказателства относно това как например въпросният „Национален консенсус за
профилактика, диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчно съдовите
заболявания” е бил разгласен, за да стане задължителен за лекарите със
специалност неврологични болести. Правилата би следвало да бъдат приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и на лекарите по дентална медицина, който регламентира, че правилата
се приемат от Българския лекарски съюз, който ги предлага за утвърждаване от
министъра на здравеопазването. Едва след утвърждаването им от него те стават
задължителни за практикуващите лекари. Такива правила за добра медицинска
практика за лекарите няма публикувани. Своевременността и достатъчността имат
конкретни и различни измерения при различните медицински специалности, поради
което са предмет на конкретно уреждане от медицински стандарти. При това
положение непосочването в АУАН и в НП на правна норма, регламентираща конкретно
правило за поведение, която да е нарушена от жалбоподателя, е от категорията на
съществените процесуални нарушения и съставалява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Другото
процесуално нарушение, което е съществено и накърнява правото на защита се
изразява в това, че в самото начало на НП /стр.1-ва/ е посочено, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ,
провъзгласяваща принципите „своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ”, в частта: „достатъчност и качество”. На стр. 3 от
обстоятелствената част на НП наказващият орган е посочил, че цитираната по-горе
разпоредба била нарушена в частта: „своевременност и достатъчност“. Това
пък за пореден път лишава жалбоподателят от възможност адекватно да се брани,
доколкото е поставен в ситуация да гадае кой точно от прогласените принципи на
оказване на медицинска помощ е нарушил, отделно, че не му е ясно с какво точно
ги е нарушил, при незапълнената бланкетна диспозиция, за което съображения се
изложиха вече. Това също е достатъчно да се отмени НП като незаконосъобразно.
Дори обаче допуснатите СПН да бъдат
хипотетично игнорирани, то е налице и друго основание за отмяна на НП. Това е
така, защото в хода производството по безспорен и категоричен начин се установи,
че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.
От изслушаната и приета по делото СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р В.М. – специалист по нервни болести и клиницист с
над 30 – годишен опит, категорично стана ясно следното:
Изследване на неврологичния статус се
извършва в определена последователност: Менингорадикулерно дразнене; Двигателна
дейност- мускулен тонус,мускулна сила,сухожилни и надкостни
рефлекси,патологични рефлекси; Сетивност; Координационни проби; Висши корови
функции; Тазови резервоари; Походка.
Задължително се отчитат количествени
или качествени промени на съзнанието, всички соматични показатели -
температура, цвят и тургор на кожата ,сърдечна честота, артериално налягане, кръвни
показатели. Обикновено при преглед от невролог в условията на спешност не се
описва подробно неврологичния статус, а се отбелязва дали има отпадна или
възбудна огнищна неврологична симптоматика. При наличие на такава се назначават
невроизобразяващи изследвания в зависимост от състоянието на болния и по
преценка на невролога. Описанието „без отпадна неврологична симптоматика“
означава че неврологът не е намерил паретични прояви в крайниците или лицето, но
не означава че не е снел подробен неврологичен статус.Такъв се описва ако
пациентът се хоспитализира за болнично лечение.
Вещото лице е категорично, че при
прегледа от д-р Н. на С.С.е назначена терапия с Винпоцетин и Ноотропил. Винпоцетинът
е лекарство, което подобрява избирателно мозъчното кръвообръщение, повишава
регионалния кръвоток, има и антиагрегантно действие. Ноотропилът е с основна
съставка пирацетам, който е от групата на ноотропните средства - подобрява
когнитивните функции- памет, внимание, говор - широко използван в медицинската
практика медикамент. Не е грешка изписването на подобни медикаменти при наличие
на анамнеза за сърдечносъдова болест и говорни смущения.
Сочи също, че няма практика и условия в
спешните отделения на болниците да се приемат пациенти за наблюдение в
продължение на дни. Пациентите с подобни симптоми се наблюдават от личния лекар
или районния невролог.
Пациентът С.С.е хоспитализиран на
9.12.2016г. в НО на МБАЛ-гр. Пазарджик поради отпадна огнищна неврологична
симптоматика- левостранна хемипареза, което е абсолютно показание за спешна
хоспитализация и лечение на остро нарушение на мозъчното кръвообръщение.
Пояснява обаче вещото лице, че на 06.12.2016г. в 23,40 ч. пациентът е прегледан
от неврологът д-р Н., който не е установил огнищна неврологична симптоматика,
изискваща спешен прием в НО.
На направената на пациента КТ на главен
мозък № 2385 от 9.12.2016г. има категорични данни за остър мозъчен инфаркт: До
села медия -наличие на хиподенсна зона с неясни очертания. Вентрикулната
система е леко разширена. Субарахноидалните пространства са разширени.
Заключение: КТ данни за остър исхемичен инсулт в басейна на дясната средна
мозъчна артерия. Мозъчна атрофия.
Пак според вещото лице, на 06.12.2016г.
д-р В.Н. е прегледал С.С., който в момента на прегледа е бил без оплаквания, напълно
ориентиран, без отпадна огнищна неврологична симптоматика. Изписал му е лечение
и е преценил, че няма нужда от допълнителни специфични изследвания. Транзиторната
исхемична атака и мозъчният инфаркт се подвидове на мозъчносъдовата болест.
Става ясно и това, че нормалните стойности на кръвната захар са в референтни
граници от 3,4 до 6,1 ммол/л. В наличната медицинска документация на името на С.С.са
отбелязани няколко ст-ти на повишена кр. захар- ммол./л. При приемането в НО на
9.12,2016г. кр. захар е 8,2 ммол/л. измерена в 9,16ч. В декурзус от ИЗ-то е
отбелязано, че през последния месец е поддържал кр. захар 15-20 ммол./л. Дори
да е със захарен диабет това не са животозастрашаващи стойности, липсват данни
за кетоацидоза, кръвната захар е мониторирана по време на престоя му в реанимация.
В история на заболяването №18094/2016г.
е отбелязано, че анамнезата е снета по данни на близките: “...чести исхемични
атаки. Минали заболявания- Захарен диабет ИЗТ, лечение с Инсулин Новомикс
30-2x20 Е; Синтром х % вечер“. Пациентът е съобщил на д-р Н., че има захарен
диабет.
С.С.е получил мозъчният инсулт сутринта
при събуждане /т. нар. wake up stroke/, екип на спешна помощ е пристигнал в
дома му в 6,23 ч.; в болницата в Пазарджик - в 7,10. В 8,00ч. е прегледан от
д-р Габровска и насочен за хоспитализация в НО. Кръвта му е изследвана в
9,16ч., не е повръщал. Най-вероятно не е приел храна преди изследването на
кръвта.
Вещото лице пояснява, че мозъчният
инфаркт е внезапна поява на фокален или общ неврологичен дефицит за която няма
друга причина освен нарушение в кръвоснабдяването на мозъка. За да се оформи
мозъчен инфаркт прекъсването на мозъчното кръвообръщение трябва да е достатъчно
продължително. Намалението на моз. кръвен ток от 50 мл/100 гр. мозък до
23мл./100 гр. мозък се смята критично за получаване на мозъчен инфаркт. Ако
кръвния ток падне под 10 мл/мин. се получава инфаркт независимо от
продължителността на прекъсването. Когато има кратък епизод на неврологична
дисфункция причинена от огнищна мозъчна исхемия без наличие на инфарктна лезия
при КТ или ЯМР изследване може да се приеме, че се касае за транзиторна
исхемична атака. В тези случай за оценка състоянието на пациента и риска от
развитие на моз. инфаркт се използва скалата ABCD2 , която отчита лек, умерен и
висок риск за моз. инсулт.
Накрая в заключението си вещото лице
обобщава, че на 06.12.2016г. С.С.е бил прегледан от д-р В.Н. *** по повод на
това, че преди това имал няколко часа нарушен говор и съобщил за захарен
диабет. От прегледа неврологът не е установил отпадна огнищна неврологична
симптоматика, предписал невропортективна терапия. Тези симптоми на пациента най-вероятно
се дължат на транзиторна исхемична атака, която може да се оцени с 4т. по
скалата ABCD2 за риск от моз. Инфаркт /лек към умерен риск/. При тези
обстоятелства д-р Н. е преценил, че няма нужда от допълнителни изследвания или
хоспитализация.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа изцяло своето заключение, като добави, че в спешната неврология
обикновено няма време да се описва подробно неврологичния статус, защото това е
дълъг процес и се губи много време. Опитният невролог се ориентира и снема
статус, но няма време да описва една страница статус. В практиката се описва
само отпадна неврологична симптоматика, като например – има пареза на ляв крак,
пареза на десен крак. Това означава, че има отпадна неврологична симптоматика.
Пояснява относно трети въпрос по заключението си, където сочи, че д-р Н. не е
установил огнищна неврологична симптоматика - съгласно медицинските документи
този пациент е направил транзиторна исхемична атака и мозъчен инсулт. При
транзиторната исхемична атака има субективна симптоматика. Обективно не се
установява нищо. Има международна скала ABCD2 и тя е изключителна важна и по нея се преценява дали е висок риск от
инсулт, умерен или нисък риск и в зависимост скалата се преценява дали да се
приеме пациентът или не. Но транзиторната исхемична атака не е показание за
прием в неврологично отделение. Категорично сочи, че това било преди много години
в зората на създаването на Здравната каса, когато
болните с транзиторната исхемична атака се приемали в отделение. Освен това сочи,
че в мед. документация пише, че пациентът е получавал чести исхемични атаки,
което означава чести транзиторни исхемични атаки. Категорична е, че й направило
впечатление и дебело подчертава, че не само лекарят трябва да се грижи за
пациента, а и самият пациент трябва да се грижи за себе си. Пациентът е бил с
известен ритъм на сърдечна болест, сърдечна аритмия, а когато го приемат
неговите ТНР показатели са 1.8. Ако той
е пил правилно лекарствата и показателите са му били между 2 и 3 и е лекувал
диабета, може би не би получил инсулт.
Абсолютно категорично заявява, че по
това, което е описал д-р Н., няма индикация, че ще получи пациентът инсулт. Той
обективно не е могъл да установи неврологична атака.(
В заключение обобщава, че съгласно
скалата ABCD2 за канкретния пациент е бил налице лек към умерен риск. Съобразно
степента на риска, това е субективна преценка и лекарят е специалист, който
преценява дали трябва да хоспитализира болния. Сочи, че ако тя била на мястото
ан д-р Н. щяла да напише подробен талон до личния лекар и районния невролог, за да бъде проследен този пациент
задължително. Твърди, че не е имало показание,
за да се приеме в спешното отделение пациентът. Твърди убедено, че транзиторната
исхемична атака не е причина за настаняване в спешно отделение, а отделно от
това няма спешно отделение, в което да бъде настанен пациент, както е записал актосъставителят А.и да бъде
наблюдаван 2-3 дни. В спешно отделение се сменят лекарите през 12 часа, като
пациент може да наблюдаван няколко часа, но 3 дни няма как. Опциите са или да
бъде хоспитализиран или да бъде освободен и да се осведоми личния лекар и районния
невролог, за да се следи болният.
С оглед на всичко отразено в СМЕ и
пояснено от вещото лице в съдебно заседание, то може да се направи единствено
верният извод в смисъл, че в конкретният казус, във връзка с регистрираните
оплаквания на пациента, жалбоподателят д-р Н. е предприел всички необходими
действия в достатъчен обем и своевремемнно за диагностично уточняване и
проследяване състоянието на болния. При приема в СО са били извършени
изследвания и са предприети адекватни мерки, респ. д-р Н. е оказал необходимата
и възможна медицинска помощ на пациента, поради което не е нарушил основните
принципи за упражняване на медицинската професия при оказване на медицинска
помощ, ерго – не е извършил вмененото административно нарушение.
С оглед на всичко казано до тук
обжалваното НП ще следва да се отмени.
При този изход от делото – отмяна на
НП, то искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, направено в представените по делото писмени
бележки, се явява неоснователно и не може да се уважи.
Направените по делото съдебни разноски
от страна на съда по повод назначената СМЕ ще следва да останат за сметка на
държавата. Те не могат да бъдат присъдени в тежест на наказващият орган,
доколкото тук е приложима разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В този смисъл са и Т.Р. № 2/03.06.2009г. по т.д. № 7/2008г. на ВАС и Т.Р.
№ 3/08.04.1985г. по н.д. № 98/1984г. на ОСНК на ВС, където се сочи, че когато
наказателноот постановлени бъде отменено, разноските остават за сметка на
държавата.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 27-74
от 12.10.2017 година на изп. директор на ИА „Медицински одит” – София /понастоящем
ИА „Медицински надзор“/, с което на д-р В.Н. ***, ЕГН **********, на основание чл.229
ал.1 от ЗЗ, за нарушение на чл.81 ал.2, т.1 от ЗЗ във вр. с чл.79 от ЗЛЗ, е
наложена глоба в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният
представител на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: