РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Луковит, 30 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря ИВЕТА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 237 по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е от „Б.Ц.Д.“ ООД против К.К.Г.
иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на
безсрочно трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение на работника,
ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с ответницата били обвързани от трудово
правоотношение по Трудов договор № ****г., по който ответницата била назначена
при ищеца на длъжност „К.“ с основно възнаграждение в размер на 460 лв. С
Допълнително споразумение № ****г. трудовото възнаграждение на ответницата било
увеличено на 1000 лева при пълно работно време – 8 часа. Със заповед № **** г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение. Заповедта била връчена на
ответницата на 14.04.2020 г. с писмо с обратна разписка. Ведно със заповедта на
ответницата била връчена и покана за доброволно плащане на сумата от 1000 лева,
дължима на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
В отговора на исковата молба ответницата чрез процесуалния
си представител оспорва основателността на иска.
Като прецени събраните по делото относими и допустими
доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение.
Заплащането на подобно обезщетение винаги е свързано с
прекратяване на трудовия договор поради наложено от работодателя дисциплинарно
наказание – уволнение по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ и има санкционен
характер.
Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ е съществуването на трудово правоотношение между страните;
валидно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по инициатива
на работодателя в хипотезата по чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение; вида на трудовото правоотношение –
срочно или безсрочно и срока на предизвестието; размера на претендираното
обезщетение.
Не е спорно между страните и се установява от трудовото
досие и писмените доказателства по приложеното гр.д. № 171/2020 г. по описа на
РС – Луковит, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов
договор № 89 от 03.04.2017 г., по силата
на който ищцата е изпълнявала длъжността "К." в "Б.Ц.Д." ООД, гр. Луковит.
Трудовият договор е безсрочен, а срокът на предизвестието при прекратяването му
е 30 дни. Впоследствие са подписвани допълнителни споразумения към трудовия
договор за актуализиране на трудовото възнаграждение. С последното подписано
допълнително споразумение № ****г. е уговорена основна заплата в размер на 1000
лева при пълно работно време 8 часа.
Със Заповед № ****г. трудовото правоотношение между страните
е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение.
Заповедта е връчена на ответницата на 14.04.2020 г. по
пощата с писмо с обратна разписка, ведно с покана за доброволно плащане на
сумата от 1000 лева, дължима на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
С влязло в сила решение по приложеното гр.д. № 171/2020 г.
по описа на РС – Луковит са отхвърлени предявените от К.К.Г.
против „Б.Ц.Д.“ ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ и по чл. 128, т. 2 от КТ - за
признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение и за
заплащане на трудово възнаграждение. Според приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, последният пълен отработен
месец преди уволнението е февруари 2020 г. На ответницата към основната заплата
са начислявани процент прослужено време, като в месец февруари 2020 г. те са
били съответно 1000,00 лв. и 12,00 лв., т.е. брутното трудово възнаграждение е
в размер на 1012,00 лв.
Следователно
дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за срока на предизвестие, който в случая е 30 дни, е в размер на 1012,00 лв.
Ищецът претендира обезщетение в размер на 1000 лв.
Съдът намира за доказани всички материални предпоставки за уважаване на иска. Предвид наличието на изрично искане за това от ищеца, следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът, който при този изход на спора има право на разноски, не е претендирал такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Ц.Д.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****,
представлявано от управителя А.С.Л., сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за срока на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение със Заповед № ****г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ – дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 12.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: