Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 369
гр. ВРАЦА,25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 18.10.2019г., в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:М.Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар
Л.Горчева,
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело N` 540 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
23.07.2019,подадена от Л.Г.М. ***,чрез особен представител адв.Л.В. от ВрАК,
срещу решение на РС гр.Враца от 10.07.2019г.,постановено по гр.д.№ 3566/2018г,в
частта,в която са уважени предявени против въззивника искове с правно основание
чл.422 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.240 ал.1 ЗЗД,за установяване дължимостта на
невърнати суми по договор за потребителски кредит от 28.03.2012г.,сключен от
наследодателя на въззивника,които суми се равняват на наследствената част на
въззивника от наследството в размер на 1/3 ид.част,и за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5574/2017г.по описа на РС Враца. Поддържа се
във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно в обжалваната му
част – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от настоящата
инстанция с отхвърляне на предявените против въззивника искове и в уважената им
част.
Противната страна
„Профи Кредит България“ ЕООД гр.София не е ангажирала становище по въззивната
жалба.В хода на делото я оспорва.Моли първоинстанционното решение в тази му
част да бъде потвърдено.От своя страна също е подала въззивна жалба против
горното решение на РС Враца,в частта,в която е отхвърлен предявения иск против
първия въззивник и против ответницата Н.М.М. ***.Излагат се подробни доводи и
съображения относно неправилността и необосноваността на решението в
обжалваната му част.Иска се отмяна на решението в тази част,и вместо него
постановяване на друго,с което се уважат претенциите и в отхвърлената им част.
Първият въззивник и ответницата
Н.М.,чрез адв.В.Ч. от ВрАК оспорват въззивната жалба.Молят първоинстанционното
решение в тази му част да бъде потвърдено.
Настоящият
състав намира въззивните жалби за редовни от външна страна,и процесуално
допустими.Подадени са в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в
процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани по същество и двете въззивни
жалби са неоснователни.
Предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 предл.
1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.Производството е образувано по искова молба,подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, против
солидарните длъжници Н.М.М. и Л.Г.М., с която е предявен иск за признаване за
установено, че ответницата Н.М. дължи на ищцовото дружество сумата от 4 197,79
лева, представляваща главница по Договор за револвиращ заем № ********** от
27.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до
изплащане на вземането, а ответникът Л.Г.М. дължи солидарно с длъжника Н.М.М.
на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД сумата от 1 399,26 лева, отговаряща
на 1/3 част от общото задължение на наследодателя му Г.Н.М. и представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.03.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 3794/08.12.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5574/2017 г. по описа на РС
– гр. Враца.
Поддържа се в исковата молба , че на 27.03.2012 г. бил сключен
Договор за револвиращ заем № ********** между ищеца като кредитор и Г.Н.М. и Н.М.М.
като солидарни длъжници. Договорът бил сключен при общи условия и при следните
параметри: сума на заема 2 000 лева, срок на заема 48 месеца, размер на
месечната вноска 93 лева, дата на погасяване 2-ри ден от месеца, ГПР 57,89%, годишен
лихвен процент 46,92%, лихвен процент на ден 0,13%. Сочи се, че ответницата Н.М.
се задължила да отговаря солидарно с Г.М. за всички задължения по договора.
Заявява се, че ищецът – заемодател изпълнил задължението си по договора, като
на 28.03.2012 г. превел сумата от 2 000 лева по посочена от заемополучателя Г.М.
банкова сметка. ***ктът, че кредитополучателят Г.М. е починал на 29.05.2012 г.
и до неговите наследници по закон била изпратена покана за доброволно
изпълнение за оставащата дължима по договора сума от 4 197,79 лева и им бил
даден 14-дневен срок за изпълнение. Такова не е последвало. Заявява се, че
срокът на договора изтекъл на 02.04.2016 г. Сочи се, че Г.Н.М. е оставил трима наследници
по закон, които отговарят за по 1/3 част от задължението, поради което
ответникът Л.М. отговаря за сумата от 1 399,26 лева-главница,
представляваща 1/3 част от задължението на неговия наследодател, а ответницата Н.М.
в качеството си на солидарен длъжник отговаря солидарно с тримата наследници по
закон за цялата сума от 4 197,79 лева. Ищецът сочи също, че по ч. гр. д. №
5574/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Враца в негова полза била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците и останалите двама
наследници по закон на Г.М.. Заповедта за изпълнение била влязла в законна сила
срещу другите двама наследници, за което бил издаден изпълнителен лист срещу
тях. Тъй като настоящите ответници в качеството си на длъжници възразили срещу
вземането, това обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск за
установяване на същото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Н.М. чрез упълномощения от нея
процесуален представител адв. Ч., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. На първо място, заявява възражение за изтекла 5-годишна
погасителна давност на сумите, считано от датата на последната погасителна
вноска – 02.07.2012 г. На следващо място сочи, че искът е неоснователен, тъй
като вземанията не са изискуеми – волеизявление на кредитора за предсрочната
изискуемост не е достигнало до ответницата. Прави възражение за нищожност на
договора поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на императивните
норми на ЗПК, уреждащи договорното възнаграждение, лихвения процент и ГПР.
Счита, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 9, т.
10, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК и е недействителен. Липсва клауза относно условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, липсва
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, липсва клауза за възможността от
отказ от договора, представените общи условия не са подписани от страните по
договора. Липсва ясна методика за формиране на годишния процент на разходите по
кредита, в който следва по ясен и разбираем
начин да са инкорпорирани всички разходи по кредитното правоотношение. Счита
още, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като за
заем в размер на 2 000 лева и срок за плащането му от 48 месеца, общият размер
на задължението възлиза на 4 479,86 лева. Т. е . при уговорената
възнаградителна лихва липсва еквивалентност между предоставената услуга и
нейната цена. Счита, че при потребителски заем от 2 000 лева, при сравнително
кратък срок на ползване – 48 месеца, при предоставяне на обезпечение –
съдлъжник, възнаградителна лихва в размер на 46,92% противоречи на добрите
нрави.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор и от ответника Л.М. чрез назначения му от
съда особен представител адв. Л.В., с който се оспорва иска като неоснователен.Сочи се, че договорът е
недействителен поради противоречието му с императивните разпоредби на чл. 10 и
чл. 11 ЗПК. Липсва погасителен план, налице е разминаване между датата на
декларацията за обработка на личните данни, карта на клиента и стандартния
европейски формуляр – 26.03.2012 г. и датата на договора – 27.03.2012 г., т. е.
съгласието на страните по реквизитите на договора не е дадено едновременно.
Счита, че кредитополучателят умишлено не е уведомен за всички условия на
кредитния договор. Не става ясно дали кредитополучателят е бил уведомен и се е
съгласил с размера на ГПР, годишния лихвен процент, сума на всеки револвинг,
договорно възнаграждение за револвинга и общо дължима сума. Не става ясно как е
формирано общото задължение в размер на 4 179,79 лева. Общите условия не били подписани от
кредитополучателя. Ето защо счита, че са нарушени чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т.
20 ЗПК, както и чл. 19 ал. 1 ЗПК. Това води до настъпване на последиците по чл.
22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, с оглед
на което се дължи само чистата стойност на заема. Освен това сочи, че клаузите,
уреждащи ГПР, годишния лихвен процент и лихвения процент на ден са
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Заявява възражение за изтекла погасителна
давност на част от процесната сума – на всички вноски за главница преди
03.08.2013 г. и на всички лихви преди 03.05.2015 г.
От приложеното към настоящото производство ч. гр.
д. № 5574/2017 г. по описа на РС – гр. Враца, се установява, че по депозирано
от ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД заявление е издадена Заповед
№ 3794/08.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът Н.М.М. *** да заплати на кредитора „Профи Кредит
България” ЕООД, сумата от 4 197,79 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 28.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
05.12.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 83,96 лева , представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, а длъжниците Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М.,*** да
заплатят солидарно с длъжника Н.М.М. на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД,
сумата от по 1 399,26 лева за всеки
от тях, отговаряща на 1/3 част от общото задължение на наследодателя им Г.Н.М.
и представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.03.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до изплащане на
вземането, както и по 1/3 от сумата от 83,96 лева , представляваща разноски в производството за държавна такса и по 1/3 от сумата от 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжниците Л.Б.М. и М.Г.М..
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът Н.М.М. е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, а
на длъжника Л.Г.М. заповедта е връчена по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване
на уведомление. С Разпореждане № 4435/21.06.2018 г. на заявителя е указано в
едномесечен срок от съобщението да предяви искове за установяване на вземанията
си спрямо тези двама длъжници. В изпълнение на дадените му указания „Профи
Кредит България“ ЕООД е депозирало искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Установено е,че между
Г.Н.М. като кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор ,е
сключен Договор за револвиращ заем № **********/27.03.2012 г., съгласно който Г.М.
като кредитополучател е получил от „Профи Кредит България“ ЕООД като
кредитодател револвиращ заем при следните параметри: размер 2 000 лева,
срок на заема 48 месеца, размер на вноската 93 лева, общо задължение
4 476,86 лева, ГПР 57,89%, годишен лихвен процент 46,92%, лихвен процент
на ден 0,13%, сума на всеки револвинг 1 573 лева, договорно възнаграждение
при револвинг 1 775 лева, общо дължимо по револвинга 3 348 лева. За
задълженията по договора като солидарен длъжник е посочена ответницата Н.М.М.,която
е подписала договора.
Съгласно б. Б от
договора, неразделна част от същия са Общи условия, които са предадени на
клиента и солидарния длъжник при подписване на договора, същите са запознати с
тях и ги приемат и се задължават да ги спазват. Отбелязано е в б. Г, че
клиентът и солидарният длъжник декларират, че са им предоставени: безвъзмездно
на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация
под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед
преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и
финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на
просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н.
Представен е Стандартен европейски формуляр, неподписан от
кредитополучателя,както и Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договори за револвиращ заем за физически лица. По делото е представено копие от
преводно нареждане от 28.03.2012 г., видно от което кредиторът е превел
заемната сума от 2 000 лева по банкова сметка *** М. в „Банка ДСК” ЕАД.
Видно от представеното
удостоверение за наследници изх. № 2509/09.08.2017 г., Г.М. е починал на
29.05.2012 г. и негови наследници по закон са: Л.Б.М. – съпруга, М.Г.М. – син и
ответника Л.Г.М. – син.
Представени са
уведомителни писма от ищеца до Н.М. и Л.М., с които ги уведомява относно
размера на задълженията по договора и ги кани в 14 дневен срок да заплатят
дължимите суми. Видно от обратните разписки, Н.М. е получила писмото на 09.10.2017 г. чрез В.Т. – син, а писмото
до Л.М. се върнало в цялост с отбелязване „непотърсен“.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът го е кредитирал като обективно и компетентно .От
същото се установява,че размерът на отпуснатия на Г.М. кредит е 2 000 лева, а общото
задължение по договора е в размер на 4 476,86 лева, представляващо сбор от
общото задължение по кредита-главница в размер на 2 000 лева и договорната
възнаградителна лихва от 2 476,72 лева,и,че заемната сума е получена по
банков път от кредитополучателя на 28.03.2012 г. по посочена от него банкова
сметка.***а издаване на заповед за изпълнение – 06.12.2017 г. непогасеният
остатък от главницата е в размер на общо 1 9953,18 лева.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционнит съд приел
предявените искове против ответницата Н.М. за неоснователни и ги отхвърлил
изцяло,а спрямо въззивника Л.М. – за частично основателни и ги уважил за сумата
651,06 лв.
Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предявеният установителният
иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415 ал. 4 ГПК и е налице правен
интерес за ищеца от неговото предявяване.
Няма спор, че ищцовото дружество е
регистрирано като финансова институция
по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства,което определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на
ЗЗП и кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор
е сключен на 27.03.2012 г. и за него е приложима разпоредба на чл. 22 ЗПК в редакцията
й от 2010 г. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г., съгласно която
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. За всички изрично изброени в чл. 22 ЗПК изисквания следва да се
прилагат редакциите им към момента на сключване на договора. Сред изрично
изброените норми липсва чл. 11 ал. 2 ЗПК, съгласно която всяка страница от
общите условия следва да е подписана от страните по договора,тъй като нормата е
създадена през 2014 г. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. и не се
прилага за заварените договори, поради което възраженията на ответниците в този
смисъл са неоснователни.
В случая е отпуснат
револвиращ кредит,който по своята същност е потребителски кредит, при който с
подписването му се отпуска определена сума за определен период от време, след
изтичането на който и след погасяването на сумата, автоматично се отпуска нова сума за нов период от време,като
в случая това „възобновяване“ се извършва единствено на база първоначално
сключения договор.В конкретния случай процесният договор е за револвиращ
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК,които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота,и съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай са спазени разпоредбите на чл. 10 ал. 1 –
в редакцията й от 2010 г., чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 ЗПК.
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл. 10 ал. 1 ЗПК – в редакцията й от 2010
г., съгласно която се изисква да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Изискването всички клаузи да са формулирани по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, е въведено с изменението на нормата през 2014 г. -
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., и е неприложимо в настоящия
случай.Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7-
т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването; вид на предоставения
кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита
и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР, както и общата сума,
дължима от потребителя към момента на сключване на договора; условията за
издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски;
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на потребителя.Макар
да не е представен погасителен план, обективиран в отделен документ, доколкото
в договора се съдържа срокът на договора, размерът на всяка погасителна вноска
и падежната дата – 2 число на месеца, ведно с общото дължимо задължение по
договора, то следва да се приеме, че погасителен план се съдържа в самия
кредитен договор. Възможностите за отказ от договора и за получаване на
информация за дължимостта по кредита са уговорени в общите условия, екземпляр
от които е бил връчен на кредитополучателя. Чл. 12 ЗПК не е приложим в
настоящия случай.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК
за прогласяване недействителността на целия Договор за револвиращ заем №
**********/27.03.2012 г.
Възраженията на
ответниците, свързани с размера и определянето на ГПР и годишния лихвен процент
не са предмет на разглеждане,доколкото в настоящото производство такива
претенции не са заявени,а само такива – за дължима главница по договора за
кредит, а дали клаузите в договор
относно ГПР и лихвения процент са неравноправни, не влияе върху
действителността на самия кредитен договор.
Не следва да се
разглеждат и възраженията на ответниците, свързани с обявяване, респ.
необявяването по надлежния начин на предсрочната изискуемост на кредита,
доколкото ищецът основава претенцията си с твърдения за изтекъл срок на
договора, а не на предсрочна изискуемост.
Установява се от доказателствата по делото наличието
на валидно сключен между ищеца и Г.М. договор за потребителски кредит и реално
предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.От удостоверението за
наследници се установява ,че кредитополучателят
Г.М. е починал, а ответникът Л.М. е негов наследник по закон,при което отговаря за задълженията на наследодателя си
съобразно наследствените си права – в случая за 1/3 част от тях.
Искът срещу Л.М. е предявен за сумата от 1 399,26
лева, отговаряща на 1/3 част от общото задължение на наследодателя му Г.Н.М. и
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
28.03.2012 г. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, дължимият към 06.12.2017 г. /датата на подаване на заявлението/
остатък от главницата по кредита е 1 953,18 лева.Л.М. следва да заплати на
кредитора 1/3 от тази сума или сумата от 651,06 лева, за която сума следва да
бъде уважен предявеният срещу този ответник иск, а до пълния предявен размер от
1 399,26 лева – следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника М. за
изтекла 5- годишна погасителна давност на вноските за главница, падежирали преди
03.08.2013 г. Съгласно чл. 84 ал. 1 изр. второ ЗЗД, когато падежът на
задължението настъпи след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в
забава след изтичане на 7 дни от поканата. До ответника М. е изпратено писмо, с
което е уведомен за размера на дълга и му е предоставен 14-дневен срок от
получаването да погаси задължението си или да осъществи контакт с кредитора за
разсрочване на сумата до постоянния му адрес в гр. Враца,което се е върнало в
цялост на 17.10.2017 г. с отбелязване „непотърсен“. Съдът намира, че доколкото
връчването на поканата е извършено на постоянния адрес на наследника, то същото
следва да се счете за редовно връчено. Тъй като срокът на договора е изтекъл на
02.04.2016 г. – падежът на последната вноска, то всички вноски са били падежирали
към датата на уведомяването на наследника ,и същият е в забава, считано от
изтичането на дадения му с поканата 14-дневен срок, който е започнал да тече от
датата на уведомяването му – 17.10.2017 г. и е изтекъл на 31.10.2017 г. и
считано от 01.11.2017 г. ответникът М. е в забава. Началото на погасителната
давност не се обвързва с падежа на погасителните вноски, а с настъпването на
забавата на наследника. Видно е, че от 01.11.2017 г. до датата на депозиране на
исковата молба погасителната давност на вземанията на ищеца не е изтекла и
възражението на ответника М. е неоснователно. Дори и да не се приеме, че
ответникът в качеството му на наследник е уведомен с посоченото писмо, то
следва да се има предвид, че и исковата молба представлява покана,както
правилно е приел и първоинстанционния съд. Същата е депозирана на 06.08.2018 г. От 01.11.2017 г. до датата на депозиране на
исковата молба погасителната давност на вземанията на ищеца не е изтекла и
възражението на ответника М. е неоснователно.
Съгласно договора, ответницата Н.М.
е посочена като солидарен длъжник, който съгласно чл. 6.1 от ОУ се задължава да
отговаря солидарно за задължението на заемополучателя, състоящо се в погасяване
на заема,и съгласно чл. 6.2 от ОУ, кредиторът има право да изисква изпълнение
от което и е да лице – солидарен длъжник.
Въззивната инстанция приема,че в
случая не се касае за общата солидарност, визирана в чл. 121 и сл. от ЗЗД.Уговорената
солидарност следва да се квалифицира като учредено лично обезпечение по смисъла
на чл. 138 и сл. от ЗЗД с произтичащите от тази квалификация важни за третото
лице правни последици. Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава
информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към
кредитора. Солидарна отговорност „по принцип“ не съществува и поради това
страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното основание за
възникването й, т. е. да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да
се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД, или че е осъществен
фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност
- обикновено това е договор за поръчителство.
Основната разлика между
поръчителството и солидарните задължения е, че за разлика от отговорността на
солидарните длъжници по чл. 121 и сл. от ЗЗД, отговорността на
поръчителя има акцесорен характер.
Съгласно чл. 138 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе действие
уговореното поръчителство, е необходимо да съществува главно задължение, което
да бъде обезпечено от поръчителя, чието задължение е функция на главното
правоотношение. Докато солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД са винаги
самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в
съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в
зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг,
който да е предпоставка за тяхното съществуване. Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря
за чужд дълг солидарно с длъжника на задължението към кредитора. А съдлъжникът
е лице, което отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно
тяхно общо задължение.
Настоящият съдебен състав намира,
че ответницата Н.М. има качеството на поръчител по договора за кредит. Същата
се е задължила при неизпълнение от страна на кредитополучателя да отговаря
солидарно за задължението на заемополучателя, състоящо се в погасяване на
заема,т. е. поела е задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя по
договора. Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички
задължения, произтичащи от сделката. Солидарната отговорност на поръчителя следва
и от разпоредбата на чл. 141 ал. 1 ЗЗД, съгласно която поръчителят е задължен
солидарно с главния длъжник.
Само по себе си обстоятелството, че Н.М. е посочена
в договора като солидарен длъжник, не води до извода за наличие на солидарност
по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД.Важно е не посочването в договора на качеството
на лицето,а същността на поетото задължение. Видно е, че кредитът е отпуснат и
усвоен единствено от кредитополучателя Г.М., а Н.М. се явява гарант за
изпълнение на поетото от М. задължение, поради което даденото от нея
обезпечение се доближава най - много до правната фигура на поръчителя.Поръчителят
е лице, което се задължава да отговаря за чужд дълг солидарно с длъжника на
задължението към кредитора. А съдлъжникът е лице, което отговаря за собствен
дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение.
След като ответницата М. има качеството на поръчител
по договора, следва да се изследва срокът по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, който е краен и
преклузивен,и за изтичането му съдът следи служебно,и след изтичането му се
прекратява самото поръчителство.
Според чл. 147 ал. 1 ЗЗД
отговорността на поръчителя отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу
длъжника след изтичане на шест месеца от падежа на главното задължение.Шестмесечният
преклузивен срок по 147 ал. 1 ЗЗД тече от момента, когато главното задължение е
станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска;
респективно тече от момента на настъпването на предсрочната изискуемост на
целия дълг (с достигането на волеизявлението на кредитора за това до главния
длъжник).В настоящия случай срокът на заемния договор е изтекъл на 02.04.2016
г., на която дата е настъпил падежът на последната погасителна вноска и към
този момент главното задължение е станало изцяло изискуемо. След тази дата – от
03.04.2016 г. е започнал да тече шестмесечният срок, в който кредиторът е
следвало да заведе иск срещу главния длъжник/наследниците му/, за да запази поръчителството. Срокът е изтекъл на
03.10.2016 г. и поръчителството на ответницата М. се е прекратило. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 06.12.2017 г., т. е. след
изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Искът, предявен срещу ответницата М., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Срокът по чл. 147 ал. 1 ЗЗД започва да
тече от падежа на главното задължение и не е обвързан от смъртта на главния
длъжник. За поръчителя покана и нов срок за изпълнение не е необходим, неговото
задължение остава да съществува така, както е поето с договора за
поръчителство.В конкретния случай 6-месечният срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД е
започнал да тече след настъпване на падежа на последната погасителна вноска –
от 03.04.2016 г. ,и е изтекъл на 03.10.2016 г., когато се е прекратило
поръчителството на ответницата М.. С оглед всичко гореизложено, искът срещу нея
е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Поради горните съображения,
разглеждането на останалите възражения на ответницата М., включително и за
изтекла погасителна давност, е безпредметно.
При така изяснената фактическа
обстановка и двете въззивни жалби са неоснователни.Като такива следва да се
оставят без уважение,а първоинстанционното решение в обжалваните части –
потвърдено.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 10.07.2019г.,постановено по гр.д.№ 3566/2018г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........