Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8446 по описа за 2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №120479 от 15.06.2020г., постановено по гр.д.№45367/2018г. по описа на
СРС, 60 с-в, е признато за установено
на основание чл.124, ал.1 ГПК, че не съществува вземане на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК*******
срещу „М.Т.“ЕООД с ЕИК******* за сумата 1434,86 лева- стойност на доставена и
потребена, но неотчетена електрическа енергия, начислена с констативен протокол
№3021307 от 15.02.2018г. и фактура №********** от 21.06.2018г. за периода от
12.01.2018г. до 15.02.2018г. за обект в гр.Монтана, бул.„*******с клиентски
№210029310773. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 388,39 лева за разноски.
Решението е
постановено при участието на третото лице- помагач на страната на
ответника- „Ч.Р.Б.“АД.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД. Жалбоподателят поддържа, че е налице правно
основание за начисляване на процесната сума. Твърди, че е констатиран
осъществен неправомерен достъп до електромера и промяна на формата на записа,
което говори за намеса в софтуера на устройството. Твърди също така, че тази
констатация е достатъчна за отхвърляне на предявения отрицателен установителен
иск. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен
изцяло. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
жалбата и ищец
в производството „М.Т.“ЕООД
е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
По делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, с права и
задължения, регламентирани в Общите условия на дружеството- ответник и Закона за енергетиката, както и че сумата,
предмет на отрицателния установителен иск, е начислена въз основа на клаузата
на чл. 51, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.), като корекция, след съставянето на констативен
протокол №3021307 от 15.02.2018г. и издадена въз основа на него фактура №********** от
21.06.2018г., за периода от
12.01.2018г. до 15.02.2018г. и за горепосочения обект- фурна в гр.Монтана, бул.„*******с
клиентски №210029310773.
Ответникът
обаче, при правилно разпределена на него доказателствена тежест в процеса, не е
установил при условията на пълно и главно доказване наличието на фактическо
основание за извършената корекция. Действително предвид съдържанието на
представения по делото констативен протокол и показанията на свидетелите,
налице са индиции за интервенция в процесния електромер. От друга страна обаче
по делото са изслушани единична и тройна СТЕ и съдебно- електротехническа
експертиза, от заключенията на които безспорно се установява, че
препрограмиране на софтуера на електромера не е извършвано, тъй като такова е възможно
единствено чрез достъп до процесора на обратната страна на печатната платка,
която е закрепена с фабрично залети с жълта боя 4 броя болтове, а нарушаване на
тази боя не е описано в протокола. И двата фърмуера (съответстващия на типа
устройство и действително констатирания такъв) били произведени от завода-
производител, като не е установен начинът, по който може да повлияе замяната на
единия фърмуер с другия. Липсвали и следи от ръчно разпояване и запояване. Тези
изводи са потвърдени от тройната СТЕ- няма външна интервенция с цел
препрограмиране на процесора на електромера, а различните версии на софтуерите
не влияят върху точността на измерването. По отношение на броячите според
вещите лица се касае за незадействани такива при инсталирането на електромера,
а не за манипулирани, тъй като и трите не работели. Вещото лице по съдебно-
електротехническата експертиза заключава, че няма данни за промяна в схемата на
измерване или за промяна в схемата на свързване по смисъла на ПИКЕЕ (отм.), а
отчетената грешка е 0% (нула процента).
Поради изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да се потвърди
като правилно.
По разноските.
При този изход на
спора на
ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 331 лева за въззивната инстанция. Възражението
за прекомерност е неоснователно, тъй като договореният размер минималният
съгласно НМРАВ на ВАдвС.
С оглед цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№120479 от 15.06.2020г., постановено по гр.д.№45367/2018г. по описа на СРС, 60
с-в.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК******* да заплати на „М.Т.“ЕООД с ЕИК*******
сумата от 331лв. (триста тридесет и един лева)- разноски във
въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на въззивника-
ответник- „Ч.Р.Б.“АД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/