О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………../……….04.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №209 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба предявена от Гаранционен фонд, с адрес: гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Борислав И. Михайлов и
Стефан Георгиев Стоилков, със съдебен адрес:***, ст.205, чрез адв.Л.В.-Т., с
банкова сметка *** ***, против Е.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***1, чрез адв.С.А.У., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./,
идентичен с чл.558, ал.7 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 361129.53лв., представлява
изплатеното от Фонда обезщетение по Щета №210076/16.04.2014г. и присъденото с
влезли в сила съдебни решения по гр.д.№7863/2014г. на СГС, в.гр.д.№1268/2015г.
на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, както и на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата
молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128
от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на
претенцията.
В срока по
чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа вече
изложените си доводи.
По
допустимостта на предявените искове:
Съдът намира,
че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството
следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните
въпроси:
С оглед
предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът
счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
Искането
на ищецът за конституиране на М К С, с ЕГН ********** и В И С, с ЕГН **********,
като трети лица помагачи на негова страна, което е обективирано в
допълнителната искова молба, следва да се остави без уважение, като
съображенията за това, са следните:
Искането
за привличане на трето лице помагач на страната е направено своевременно по
смисъла на чл.372, ал.2 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано
лице. Липсват обаче изложени твърдения, които да обусловят правен интерес от
исканото привличане, като такъв не се установява и от съдът доколкото, дори при
неблагоприятен изход от спора за ищеца, в негова полза не биха могли да
възникнат регресни права спрямо третите лица. За пълнота следва да се отбележи,
че евентуалното улесняване на процеса по доказване на иска, също не е годно да
обуслови интерес за конституирането на трето лице помагач.
По
доказателствените искания на страните:
Представените
от ищецът, писмени доказателства, се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
По
изложените съображения следва да се изискат дп.№318/2014г. на Второ РУ
Полиция-Добрич и гр.д.№7863/2014 г. на СГС, както и справки за плащанията по
посочените от ищецът изпълнителни дела
С
оглед релевантността на формулираните въпроси към вещото лице, за изясняване на
съдебният спор от фактическа страна, седва да се допуснат поисканите от ищецът
съдебно авто-техническа и счетоводна експертизи.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен
ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще
уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на
разноските в производството.
Воден от
горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски
спорове“.
ОСТАВЯ без уважение искането на Гаранционен фонд за конституиране на М К С, с ЕГН ********** и В И С, с ЕГН **********,
като трети лица-помагачи на страната на ищецът.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на
основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила
е искова молба от Гаранционен фонд, против Е.К.П., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 361129.53лв., представлява изплатеното от Фонда
обезщетение по Щета №210076/16.04.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, както и на направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че по реда на действаща към момента на щетата
разпоредба на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2,
б.”а” от КЗ, ищецът изплатил по Щета №210076/16.04.2014г., обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер от
361129.53лв. на В И С и М К С, в качеството им на наследници на К М К, който е
починал при ПТП, настъпило на 30.09.2003г., което обезщетение е присъдено със
съдебни решения по гр.д.№7863/2014г. на СГС, в.гр.д.№1268/2015г. на САС и
т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило на
30.09.2013г. на междуселищен път Добрич-Варна, около километър преди с.Стожер,
по вина на водача К Т П., който е управлявал л.а.”Опел Вектра”, с ДКН В 3199
НВ, с несъобразена с пътните условия и превишена скорост, поради което е
навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвиквал удар първо с товарен
автомобил с румънски регистрационни табели, а в последствие и с управлявания от
К М К лекотоварен автомобил „П” с рег.№ ****, като ударът е настъпил изцяло в
лентата за движение на лекотоварният автомобил. Поддържа се, че според влязло в
сила Постановление за прекратяване от 01.04.2014г. по ДП №318/2013г. по описа
на II РУП-гр.Добрич и пр.вх.№1322/13г. по описа на ОП Добрич, виновен за
катастрофата, е К Т П., кой е починал в резултат на получените травми при
същото ПТП. Сочи се, че в резултат от въпросното ПТП е загинал и К М К-водач на
л.а.“П” с рег.№ ****. Твърди се, че в нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ /отм./ сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ П. е управлявал л.а.”Опел Вектра”,
с ДКН В 3199 НВ, без за него да е имало сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, В И С и М К С, в
качеството на законни наследници на загиналия Кралев, поискали от Гаранционният
фонд изплащане на обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди
на основание чл.288 от КЗ /отм./, сега чл.557 от КЗ, за което е образувана Щета
№210076/16.04.2014г. Сочи се, че УС на ГФ отказал да изплати обезщетение на
молителите, поради непредставяне на достатъчно доказателства. Сочи се още, че
недоволни от отказът, Веселина и Милен С инициирали съдебно производство за
присъждане на обезщетение, за което били образувани гр.д.№7863/2014г. на СГС,
в.гр.д.№1268/2015г. на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. Твърди се, че въз
основа на решенията по гр.д.№7863/2014г. на СГС и в.гр.д.№1268/2015г. на САС,
Веселина и Милен С, се снабдили с изпълнителни листове и образували
и.д.№409/2015г. и №410/2015г., двете на ЧСИ с рег.№876. Твърди се, че в
резултат от предприетото принудително изпълнение в полза на взискателите били
изплатени 100000лв.-главница и 11495.25лв.-законна лихва, като разноските и
таксите по изп.дело възлезли на 10294.59лв. Сочи се, че с платежни нареждания
от 13.02.2017г. Фонда заплатил дължими суми за държавни такси към СГС, САС и
ВКС в общ размер на 3200лв. Твърди се, че на основание решение по
т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., С се снабдили с още един изпълнителен лист,
съответно образували и.д.№721/2017г. при ЧСИ с рег.№838, по което от страна на
Фонда била заплатена сума в общ размер от 110461.53лв., от които
80000лв.-главница, 21954.67лв.-законна лихва и 8506.86лв.-разноски и такси по
изпълнението. Твърди се още, че в рамките на изп.производство било извършено и
прихващане между вземането на С с дължими към Фонда суми в размер на 871.20лв.
Сочи се, че въз основа на решенията по гр.д.№7863/2014г. на СГС,
в.гр.д.№1268/2015г. на САС и т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., представляващия С
в съдебният спор, адвокат Митев се снабдил с изпълнителен лист и образувал
и.д.№1235/2017г. при ЧСИ с рег.№838, по което Фонда заплатил сумата от
3660.30лв. Поддържа се, че с Регресна покана с изх.№184/25.04.2019г. ищецът
поканил ответника, в качеството на наследник на виновния водач К Т П., с ЕГН **********,
да възстанови изплатеното по щетата, като поканата не дала положителен
резултат.
С
депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че в случая
не са налице предпоставките визирани в чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./,
доколкото липсва основен елемент от въпросният фактическият състав, а именно
вредите да са причинени чрез виновно и противоправно поведение на деликвента.
Сочи се, че представеното с исковата молба Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 01.04.2014г. на Окръжна прокуратура Добрич, не попада
в хипотезата на чл.300 от ГПК, съответно не е съдебен акт, който да установява
по безспорен начин твърдяната противоправност на деянието и вината на К Т П. за
настъпилото ПТП на 30.09.2013г. Сочи се още, че в мотивите на постановлението,
се съдържат и предположения за вероятност, за наличие на случайно събитие по
смисъла на чл.15 от НК. Твърди се, че тъй като Фонда не е поискал
конституирането на Е.К.П. като трето лице помагач в проведените съдебни
производства пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен
касационен съд, то ответника е бил лишен от възможността да защити своите
интереси с оглед бъдещият регресен иск. Ето защо се поддържа, че представените
от ищеца Решение от 19.01.2015г. по гр.д.№7863/2014г. на СГС, Решение
№1440/03.07.2015г. по в.гр.д.№1268/2015г. на САп.С и Решение №242/12.01.2017г.,
постановено по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. не се ползват със задължителност
на мотивите, съответно не са годни да докажат елементите на твърдения деликт.
Поддържа се още, че Фонда е водил зле делата, по-които са постановени
гореописаните решения, в резултат, от което претенцията му е необоснована и
несправедлива. На следващо място се сочи, че разпоредбите на чл.288, ал.12,
изр.1, ал.7 и ал.8 от КЗ /отм./ уреждат обема на регресното право на
Гаранционния фонд и посочват кои от платените от него суми могат да бъдат
предмет на регрес спрямо прекия причинител на вредите. Твърди се, че в правото
на регрес, се включват изплатеното обезщетение, заедно с разноските, които
Фондът е направил за определяне и изплащане на размера му в процедурата,
провеждана пред него. Твърди се, че в разходите по чл.288, ал.8 от КЗ /отм./ не
се включват тези, които са направени в съдебното и в изпълнителното
производство, които се провеждат след приключване на процедурата пред
Гаранционния фонд, съгласно чл.288, ал.11 от КЗ /отм./. Поддържа се, че
присъдените държавни такси и съдебни разноски в съдебното и в изпълнителните
производства, не се явяват разходи по смисъла на чл.288, ал.8 от КЗ /отм./,
както и преки вреди от непозволеното увреждане, поради което регресеният иск за
тях, е изцяло неоснователен. Твърди се, че тези суми, са резултат от
извънпроцесуалното и процесуалното поведение на самия ищец, който не е
престарал своевременно и надлежно, в изпълнение на вменените му задължения за
изплащане на дължимото обезщетение на пострадалите лица, поради което тези
разходи следва да останат в негова тежест.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба. Твърди се, че осъществените плащания от
страна на Фонда за държавни такси и съдебни разноски по съдебното и
изпълнителното производства, са разходи включени в приложното поле чл.288, ал.8
от КЗ /отм./, тъй като се касае се за единно вземане, което се формира от
всички осъществени плащания във връзка с определянето и изплащането на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, в който смисъл е и
съдебната практика.
С
отговора на допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията
изложени в първоначалният отговор.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.288, ал.12
от КЗ /отм./, който е идентичен с чл.558, ал.7 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С
оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице факти и
обстоятелства, които да не са спорни и да не се нуждаят от доказване.
Съгласно
общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните,
следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът, следва да установи
настъпили вреди, в резултат от виновно поведение на водач на лек автомобил довело
до реализиране на ПТП, размера на вредите, в това число и спазване на
процедурата по неговото определяне, както и изплащането на обезщетение на
пострадалите. Следва да установи още, че ответникът е наследник /правоприемник/
на водача, който е виновен за настъпване на инцидента. От своя страна
ответникът, следва да установи липсата на посочените предпоставки или наличие
на сключена застраховка Гражданска отговорност за автомобила, с който е
причинена щетата.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищецът писмени
доказателства.
ДА се изискат за послужване ДП №318/2014г. на Второ РУП-Добрич и
гр.д.№7863/2014г. на СГС
ДА се изискат справки за извършените плащания по пера по изп.дела №409/2015г. и
№410/2015г., двете по описа на ЧСИ с рег.№876 и по изп.дело №721/2017г. по
описа на ЧСИ с рег.№838, всичките с взискатели В И С и М К С
ДА се изиска справка за извършените плащания по пера по изп.дело №1235/2017г. по
описа на ЧСИ с рег.№838, с взискател адв.Юрий Митев.
НАЗНАЧАВА Съдебно авто-техническа
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите формулирани от
ищецът в допълнителната исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Йордан Любомиров Михайлов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След
представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещото
лица и се призове за о.с.з.
Указва
на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
НАЗНАЧАВА Съдебно счетоводна
експертиза, вещото лице, по която да отговори
на въпросите формулирани от ищецът в допълнителната исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д К П.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След
представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещото
лица и се призове за о.с.з.
Указва
на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
НАСРОЧВА производството
по т.д.№209/2020г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2021г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
НАСОЧВА страните към
процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора
Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на
e-mail: *********@***.**.
Указва
на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността
на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред,
ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в едноседмичен срок от
съобщаването му, само в частта, с
която е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране трети лица
помагачи.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: