РЕШЕНИЕ
№ 1422
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120103891 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Гаранционен фонд, код по
БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, за осъждане на Д. Д. Т., с настоящ и
постоянен адрес в гр. Бургас, да му заплати сума в размер от 623 лева, представляваща
регресно вземане за обезщетение по Щета № .../14.08.2017 год., за имуществени вреди,
причинени от ответника при ПТП от 06.07.2017 год. в гр. Бургас, ведно с обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба –
02.06.2021 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 558, ал. 7, КЗ във вр. с
чл. 51, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът, чрез представителя си по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете като
недоказани; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Според съдържанието на Протокол за ПТП № .../06.07.2017 год., съставен от
инспектор към ОД на МВР – Бургас, на същия ден, около 10.52 ч., на кръстовището на
улиците „Цар Борис“ и „Цар Калоян“ в гр. Бургас Д.Т., в качеството си на водач на лек
автомобил „.....“, рег. № ..., е нарушила правилата за движение и е допуснала ПТП с лек
1
автомобил „....“, рег. № .., собственост на С..Ч... В протокола е отбелязано, че за
управлявания от ответника лек автомобил няма валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ЗЗГО).
За извършеното административно нарушение по чл. 638, ал. 3, КЗ, в тежест на Д.Т. е
издадено наказателно постановление, влязло в сила на 10.10.2017 год.
Видно от представената писмена справка от базата данни на информационния
център на Гаранционен фонд, към 10.52 ч. на 06.07.2017 год. управляваното от ответника
МПС е нямало активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава
застраховка е сключена на същия ден, в 12.49 ч., т. е. почти 3 часа след настъпване на
увреждането, а и началото на действието й е опредено от 12.54 ч. Същото обстоятелство се
потвърждава и от направената от съда служебна справка в публичния регистър –
eisoukr.guaranteefund.org.
За нанесените на лекия автомобил на Слав Чолаков увреждания е била образувана
Щета № .../14.08.2017 год., определено е било обезщетение от 623 лева, платено на
собственика с преводно нареждане от 22.11.2017 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените
искове за основателни. Нормата на чл. 558, ал. 7, КЗ урежда правото на регрес на ищеца след
изплащане на обезщетение по ал. 1 и 2 – до размера на платеното и разходите за
определянето и изплащане на главницата. Този регрес възниква и при хипотезата на чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“, КЗ – когато са настъпили имуществени вреди за трето лице от пътно-
транспортното произшествие на територията на Република България, причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, а
виновният му водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От съставения протокол за ПТП и издаденото наказателно постановление се установява
извършеното от ответника административно нарушение по чл. 638, ал. 3, КЗ – управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор по ЗЗГО.
Отговорността в случая възниква за водача, а не за собственика на лекия автомобил, поради
което възражението на ответника в тази част е лишено от законово основание. Протоколът
за ПТП има обвързваща доказателствена сила за обстоятелствата, лично констатирани от
съставителя на документа, в т. ч. за отрицателния факт, че не е налице действащ договор за
ЗЗГО. Така твърденият от ищеца факт не е опроверган с насрещно пълно доказване от
ответника, поради което съдът намира оспорването за неоснователно. По делото е
установено увреждането на автомобила на третото лице, последица от процесното ПТП,
съгласно съставената щета при ищеца и описа възоснова извършения оглед на автомобила.
Определеното от Гаранционния фонд обезщетение е изплатено на собственика на
увредената вещ, поради което тази страна в процеса е легитимирана като носител на
регресно вземане.
Правно ирелевантно е обстоятелството за надлежно връчване на покана за плащане
на длъжника – този факт има значение за изпадането му в забава (чл. 84, ал. 3, ЗЗД), но не и
за надлежното възникване на регресното вземане. Покана за плащане представлява и
2
исковата молба по настоящото дело, поради което и това възражение на ответника не е
основателно.
Делото не съдържа доказателства за извършено от ответника пълно или частично
плащане на главницата, или за друг валиден способ за погасяване на това парично
задължение, поради което искът за сумата от 623 лева следва да бъде уважен, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Предвид уважаването на предявените искове, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца деловодни разноски в общ размер от 200 лева,
представляваща сбор от платените държавна такса – 50 лева, и адвокатско възнаграждение
по чл. 47, ал. 6, ГПК – 150 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ул.
„...., на основание чл. 558, ал. 7, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Гаранционен фонд, код по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сума в размер от 623 лева, представляваща регресно вземане за
обезщетение по Щета № .../14.08.2017 год., за имуществени щети, причинени от ответника
при ПТП от 06.07.2017 год. в гр. Бургас, ведно с обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 02.06.2021 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ул. „...,
на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Гаранционен фонд, код по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, деловодни разноски в размер от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред през БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3