Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 02.07.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на
единадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при секретаря Ирена И................
………………………………………
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
00461 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, ж.к. „Люлин-
В исковата молба се навеждат твърдения, че между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт” АД е сключен на
01.08.2016г. договор за потребителски кредит, с който се предоставя сумата от
750 лева със срок на издължаване 02.02.2017г. на 13 равни 2-седмични
погасителни вноски по 63,27 лева всяка. Кредитополучателят не е извършвал
редовни плащания, като е изплатил 310 лева, с които са погасени: 78,24 лева
неустойка за неизпълнение, 45 лева такса разходи, 28,12 лева договорна лихва и
158,64 лева главница. На 01.09.2017г. между първоначалния кредитор и настоящия ищец е подписано Приложение 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., като
отделните вземания са индивидуализирани в същото. Цесионерът е бил упълномощен
и е уведомил длъжника за цесията двукратно, както и с исковата молба,
предоставен е 5-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението в размер
на 945,37 лева. Подадено е заявление по чл.410 ГПК, като издадената заповед за
изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обуславящо правния интерес от
настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на съобщението ответникът чрез назначения особен представител е изпратил отговор
на исковата молба. Счита, че искът е допустим, но частично основателен. Не се
оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Оспорват се фактите и
обстоятелствата около сключване на процесния договор вр. ЗЗП. Счита, че се
дължи само главница в размер на 440 лева.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 1597 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 05.07.2018г.
по ч.гр.дело № 02748/2018г. по описа на ДРС длъжникът К.Г.С. с ЕГН ********** ***,
настоящ адрес ***, е осъден да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”,
ж.к. „Люлин-10”, бул. „Професор д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изп. директор Мартин
Деспов Деспов, ищец в настоящото производство, следните суми: 591,36 лева
/петстотин деветдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
дължима главница по договор за паричен заем № 2611840 от 01.08.2016г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва върху нея от 02.07.2018
г. до окончателното плащане; 44,39 лева /четиридесет и четири лева и тридесет и
девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2016г. до
02.02.2017г.; 260,80 лева /двеста и шестдесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение за периода
от 29.09.2016г. до 02.02.2017г.; 96,32 лева /деветдесет и шест лева и тридесет
и две стотинки/, представляваща обещетение за забава за периода от 16.09.2016г.
до 02.07.2018г.; 75 лева /седемдесет и пет/, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
а с искова молба с вх.№ 2704 от 08.02.2019г., по която е образувано гр.дело № 00461/2019г.
по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.
По делото е приложен Договор за паричен заем № 2611840
от 01.08.2016г. с предложение за сключване; Рамков договор за цесия от
16.11.2010г.; Потвърждение за сключена цесия – 2 бр.; Приложение № 1 с
посочване на вземането към ответника – ред 570; Уведомително писмо от
05.09.2017г. – непотърсено; Уведомително писмо от 17.01.2019г. – неоткрит
получател; Тарифа на „Изи асет мениджмънт”АД.
По делото е допусната ССчЕ, заключението по която не е
оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и
обективно. Според вещото лице, размерът на договорната лихва е 72,51 лева.
Общият размер на дължимата сума по договора за кредит /главница и договорна
лихва/ е 822,51 лева. Посочената сума в т.7 от договора вр. с ГПР е правилно
изчислен вр. чл.19, ал.2 ЗПК. През периода 01.08.2016г. – 15.02.2017г.
ответникът е платил 310 лева, а при спазване разпоредбата на чл.76 ЗЗД са
погасени: 45 лева разходи за събиране на вземането, 78,24 лева неустойка по
чл.4, ал.2 от договора, 28,12 лева договорна лихва и главница 158,64 лева.
Лихвата за забава върху претендираната главница в размер на 591,36 лева за
периода 02.02.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/ до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.07.2018г., е в размер на 85,10 лева.
Ако не са платени 45 лева за разходи за събиране на вземането и 78,24 лева
неустойка по чл.4, ал.2 от договора, сумата от 123,24 лева ще погаси лихви в
размер на 15,09 лева и главница в размер на 108,15 лева. Така погасената
главница би била в размер на 266,79 лева, а погасените лихви – в размер на
43,21 лева. В този случай непогасената главница ще бъде в размер на 483,21
лева, а лихвата за забава за периода 02.02.2017г. до 04.07.2018г. ще е е в
размер на 69,53 лева. На въпроса дали са водени търговските книги на ищцовото
дружество съгласно чл.55 ТЗ, се отговаря, че счетоводните книги са търговска
тайна.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът
приема наличие на сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД на
01.08.2016г. договор за потребителски кредит, с който се предоставя сумата от
750 лева със срок на издължаване 02.02.2017г. на 13 равни 2-седмични
погасителни вноски по 63,27 лева всяка. Кредитополучателят не е извършвал редовни
плащания, като е изплатил 310 лева. На 01.09.2017г. между първоначалния
кредитор и настоящия ищец е подписано
Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., като отделните вземания са индивидуализирани в същото. Договорът
за цесия не се оспорва от пълномощника на ответника. Спорно между страните е
размерът на претендираното вземане.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът намира, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане, Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства. По наличие на неравноправни клаузи в договора съдът е длъжен да се произнесе служебно, както и по наведените възражения в тази връзка от страна на назначения особен представител на ответника.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК /в актуалната редакция към датата на сключването му/. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Основни принципи на договорното право при условията на
пазарна икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на
страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от
съществено значение за потребителските договори. Защитата на правата на
потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.19,
ал.2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на
Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите реципира
редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за
неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на
Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на интересите на
потребителите.
Клаузите на общите условия
са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да
бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо
същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са
неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. В тази връзка
съдът е указал на страните, че е длъжен
служебно да се произнесе по този въпрос. При изследване на клаузите на
договора съдът установява, че е налице хипотезата на чл.143 ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй
като се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В чл.4, ал.1 от процесния
договор е посочено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя две физически
лица – поръчители, които да отговарят на редица изисквания, респективно да
предостави банкова гаранция със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задължението. В ал.2 е посочено, че последицата от неизпълнение на
задължението от страна на заемателя е начисляване на неустойка в размер на
339,04 лева разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски в размер на по
26,08 лева.
Настоящият състав счита, че клаузата на чл.4 от процесния
договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така договорена,
неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на
кредита с около 45%, не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в
този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г.,
ОСTK. Същевременно по този начин се заобикаля законът вр. императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК и е в противоречие с чл.8, §1 от Директива
2008/48 за безотговорното кредитиране, § 40-43 от решение от 27.03.2014г. по
дело С-565/12 на СЕС, ІV състав по отношение процедурата първо да се отпуска
кредит, а след това да се иска обезпечение. От това следва, че искът по
отношение на претендираната неустойка в размер на 260,80 лева, начислена на
основание чл.4 от процесния договор подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Така наречените „разходи” в размер на 45 лева са
начислени и удържани в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 ЗПК, тъй като е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а освен това от
изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събира таксата, да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характерът на тази
такса, доколкото не са изброени извършените дейности или допълнителни услуги в
полза на кредитополучателя. Събирането на такава такса не е предвидено в
договора и е в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК - оскъпява се кредита и това
води до неоснователно обогатяване. Практически такса „разходи” не касае
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а дейности, евентуално извършвани от кредитора
във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
„допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият
заявител ги е характеризирал, във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените услуги в чл.10а, ал.1 ЗПК.
Предвид изложеното и приетото заключение по
допуснатата ССчЕ съдът намира, че сумите от 78,24 лева, представляваща
начислена неустойка по чл.4 от договора, и 45 лева, представляваща „разходи”, следва да се изключат като дължими от
ответника и техният размер се отнесе към погасяване на главницата и лихвите. В
тази връзка главният иск по отношение на вземането, представляващо
незаплатеният остатък от усвоения кредит, е доказан по основание и следва да се
уважи до размера от 483,21 лева, като за горницата до претендираните 591,36
лева се отхвърли като неоснователен. Следва да се уважи и искът за дължимата и
незаплатена договорна лихва в размер на 29,30 лева /според заключението на
вещото лице сумата от 43,21 лева е погасена/, като се отхвърли горницата до
претендираните 44,39 лева като неоснователен. С оглед уважаване на главния иск,
следва да се уважи акцесорният за законната лихва върху уважената част от
главницата от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК пред ДРС –
04.07.2018г., до окончателното изплащане. Това е така, тъй като видно от
данните по делото, заявлението е постъпило в деловодството на ДРС на
04.06.2013г. и на същата дата е образувано ч.гр.дело № 02748/2018г. по описа на
съда. По арг. чл.422, ал.1 ГПК именно това е моментът, от който започва да тече
законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, поради което
начисляване на законната лихва, считано от 02.07.2018г., следва да се отхвърли
/на тази дата е било изпратено по пощата/. Следва да се уважи и акцесорният иск
за обещетение за забава върху уважения размер на непогасената част от главницата
за периода от 02.02.2017г. до дататата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 04.07.2018г., в размер на 69,53 лева, като за горницата до претендираните
96,32 лева се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр.
ал.8 ГПК на ищеца са дължими разноските съобразно уважената част от иска в
размер на общо 278,45 лева във връзка с представения списък по чл.80 ГПК /75
лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение вр. чл.25 НЗПП, 150
лева за особен представител на ответника и 150 лева депозит за вещо лице/. На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съобразно
отхвърлената част от иска, но с оглед липсата на такива, съдът не дължи
произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в заповедното производство в
размер на 43,97 лева.
Водим от горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че К.Г.С. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
район „Люлин”, ж.к. „Люлин-10”, бул. „Професор д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Мартин Деспов Деспов, по заповед № 1597 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 05.07.2018г. по ч.гр.дело №
02748/2018г. по описа на ДРС, сумите:
-483,21 лева /четиристотин осемдесет и
три лева и двадесет и една стотинки/, представляваща дължима главница по
договор за паричен заем № 2611840 от 01.08.2016г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва върху нея от 04.07.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 483,21
лева до претендираните 591,36 лева;
-69,53 лева /шестдесет и девет лева и петдесет и три
стотинки/,
представляваща обезщетение за забава
върху неплатената част от главницата за периода 02.02.2017г. до 04.07.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 69,53 лева до претендираните
96,32 лева;
-29,30 лева /двадесет и девет лева и тридесет стотинки/, представляваща
незаплатена договорна лихва, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата от присъдените 29,30 лева до претендираните 44,39 лева.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за признаване
за установено в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че К.Г.С. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
район „Люлин”, ж.к. „Люлин-10”, бул. „Професор д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Мартин Деспов Деспов, по заповед № 1597 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 05.07.2018г. по ч.гр.дело №
02748/2018г. по описа на ДРС, сумата 260,80 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.09.2016г. до 02.02.2017г.
ОСЪЖДА К.Г.С. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, район „Люлин”, ж.к. „Люлин-10”, бул. „Професор д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Мартин Деспов Деспов, сумата от 278,45 лева /двеста седемдесет и осем
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноските по гр.дело № 00461/2019г.
по описа на ДРС съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Г.С. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, район „Люлин”, ж.к. „Люлин-10”, бул. „Професор д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Мартин Деспов Деспов, сумата от 43,97 лева /четиридесет и три лева и
деветдесет и седем стотинки/,
представляваща разноските по ч.гр.дело № 02748/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :