Решение по дело №4218/2013 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №…..

 

18 февруари 2015  година

 

гр.*****

 

В       И М Е Т О       Н А         Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16 състав,  в  о т к р и т о   съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №4218  по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

С исковата си молба "О.б.б." АД *** против Т.И.Б. ***, в законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на 28.10.2010 г. и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 10353/2010 г. на СРС, 79 състав възоснова на представеното извлечение от счетоводни документи по сметка и други доказателства, е уважено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист заявителят образувал изп.дело № 20107900401810 при ЧСИ с рег.№ 790 Р.М.. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът - ответник по иска, подал възражение срещу издадената заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, от където произтича и правния интерес от исковата защита чрез иск за установяване на вземането.

Поддържа се, че вземането им е възникнало от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 11.09.2008 г.  година, по силата на който предоставили на ответника кредит в размер на 39 000 евро, при лихва и условия, посочени в договора и срок на издължаване до 15.09.2043 г. За обезпечаване на вземането на Б.та била учредена договорна ипотека върху едностаен тавански апартамент,  находящ се в гр.*****, район *****, в сграда на ул.”*****, ведно с избено помещение и общите части от сградата, с нот. Акт № 157, т. VІ,  рег. № 8170, дело № 1077/2008 г.  на Нотариус с рег. № 384 и районна действие СРС . Ищецът твърди, че съгласно клаузата на чл.18 от Договора страните изрично били уговорили, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, целият кредит става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Тъй като ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати две погасителни вноски, дължими на 15.04.2009 г. и 15.05.2009 г.,  с което на 15.05.2009 г. целият кредит станал автоматично предсрочно изискуем.

Към датата на подаденото от заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на Б.та съществували вземанията по представеното извлечение от счетоводните книги и претендирани със заявлението вземания и за тези суми е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.

ИСКАНЕТО е съдът да приеме за установено по отношение на  ответника съществуването на вземания в размер на 38 871, 78 евро – главница по Договор за предоставяне на банков кредит от 11.09.2008 г.,  ведно със законна лихва, считано от 05.03.2010 г., за сумата от 3 129, 88 евро договорна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 04.03.2010 г. по чл.5 от Договора и за сумата от 9, 61 евро, наказателна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 04.03.2010 г. по чл.6 от Договора, както и дължимите и присъдени в заповедното производство разноски. Претендират  разноски.

 Ответникът оспорва иска, като твърди недължимост на претендираните със заявлението вземания, тъй като не са настъпили условията за предсрочна изискуемост на целия размер на кредита към датата на подаването му, както и недължимост на суми, внесени от кредитополучателя.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Правоотношенията между страните се уреждат от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 11.09.2008 г., по силата на който Б.та кредитор е предоставила на ответника –кредитополучател, кредит за ремонт /реконструкция на недвижим имот –апартамент,  находящ се в гр.*****, район *****, ул.”***** – тавански – вдясно, състоящ се от антре, една стая, кухня, баня и тоалетна, при граници и съседи: изток – калкан ЕС „Папазови”, запад – стълбище, север- двор, юг-коридор, заедно с прилежащото му избено помещение без посочени номер и площ то нотариален акт, при граници и съседи: изток- избено помещение за смет, запад – мазе на А.А., север – коридор, юг- ул.”Юрий Венелин”, заедно с 2/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място с площ от 597 кв.м., съставляващо поземлен имот пл. № 16 в кв.443 по плана на гр.*****, местност „Центъра”, при граници и съседи по скица:ул.”Юрий Венелин”, имот с пл.№ 17, имот с пл.№ 6 и имот с пл.№15. Съгласно клаузите на чл. 5 чл.6 от Договора е уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 8 % годишно и наказателна лихва, при забавено плащане на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя в размер на 5 пункта над договорения в чл.5 лихвен процент. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху описания апартамент,  видно от нот. Акт № 157, т. VІ,  рег. № 8170, дело № 1077/2008 г.  на Нотариус с рег. № 384 и район на действие СРС .

Страните не спорят, а и по делото са представени писмени доказателства, че възоснова на документ по чл.417, т. 2 от ГПК извлечение от сметка на длъжника към 04.03.2010  г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение от 28.10.2010 г. по ч.гр.д.№10353/2010 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав срещу кредитополучателя и изпълнителен лист. Със заповедта е разпоредено длъжникът да заплати на „ОББ” АД сумата от 38871, 78 евро главница, 3 129, 88 евро договорна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 04.03.2010 г., 9, 61 евро наказателна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 04.03.2010 г. по чл.6 от Договора за кредит, ведно със законната лихва от 05.03.2010 г. до окончателната й изплащане и разноски по делото в размер на 3172, 34 лв. Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, общият размер на усвоените по кредита средства е 39 000 евро. От длъжника са били внесени общо 2 009, 14 евро, с които са погасени главница – 128, 22 евро, договорна лихва – с 1 699, 89 евро, наказателна лихва – с 2, 03 евро и застраховки – 179, 45 евро. Вещото лице изяснява, че към датата на извлечението от сметка, общият размер на задълженията по кредита е бил 42 011, 27 евро, от които главница 38 871, 78 евро, договорна лихва – 3 129, 88 евро и наказателна лихва – 9,61 евро. Към този момент – на съставяне на извлечението от сметка, респ. подаване на заявлението, не са били погасени дължими месечни вноски за главница – за периода от 15.04.2009 г. до 15.02.2010 г., за договорна лихва – от 15.04.2009 г. до 04.03.2010 г., както и задължения за заплащане на премии по застраховки „Живот” и имуществена застраховка за период от 15.07.2009 г. до 15.02.2010 г.

Против заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Възражението е подадено на 08.12.2010 г., ведно с частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, по която е образувано ч.гр.д.№6077/12 на СГС, І ГО и с определение №7823 от 08.05.2012 г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издадения изпълнителен лист. Постановеното от въззивния съд определение за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не засяга самата заповед, а единствено разпореденото в заповедта незабавно изпълнение. Относно определяне предмета на частно производство по частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение от заповедния съд и правните последици от отмяната му и от обезсилването на издадения въз основа на него изпълнителен лист е формирана задължителна съдебна практика с Решение № 152 от 15.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1058/2011 г., II т. о., ТК и Решение №143 от 13.12.2013 г. на ВКС, по т.д.№ 1132/2012 г. на І Т.о. на ТК на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Според нея последица от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, е  отмяна на разпореждането в тази част и обезсилване на изпълнителния лист, но без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и това обосновава правния интерес от предявяването му. С оглед на подаденото възражение в срок, с  разпореждане на съда от 09.02.2012 г. взискателят е бил уведомен за същото и за възможността да предяви иск за оспореното вземане, което той е сторил в едномесечния срок по чл.415, ал. 1 от ГПК.

Спорно  по делото е наличието на валидно и изскуемо вземане на ищеца,  към датата посочена в извлечението, като ответната страна се позовава на липсата на предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради ненастъпването на предсрочната изискуемост на вземането при условията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и неуведомяване на длъжника. В случая – и в извлечението от сметка, както и в исковата молба ищцовата страна се позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането, поради това, че две дължими вноски за месеците април и  май  2009 година са останали непогасени, и на чл.12 от Договора. Предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника и уведомление в такъв смисъл не е било отправяно и получавано от него. Съгласно приетото с Тълкувателно решение №  4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие "обявен" в разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по ал.3 на чл.418 от ГПК. Така – понеже предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на Б.та за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му, то и ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. При така даденото от ВКС, ОСГТК задължително тълкуване на въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от б.та- кредитор по реда на чл.418, вр. с чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ, в т.18 на цитираното тълкувателно решение, не може да се приеме, че вземането е било изискуемо и съществувало към датата на представеното извлечение от сметка.

При тези данни, от правна страна Софийският градски съд прие следното: За да бъде уважен искът за съществуване на вземането, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъде установено безспорно, че искът е допустим и че претендираното от ищеца вземане съществува в размера, който е посочен в исковата молба. Предявеният за разглеждане иск е допустим,  тъй като е подаден с оглед възражението на длъжника  срещу вземането, подаден е в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК от легитимиран ищец – заявителя в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря по него ответник– длъжник по заповедта за незабавно изпълнение, който е възразил срещу вземането. Разгледан по същество искът е неоснователен. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се цели да се установи съществуването му към момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на издадената заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на обезсилване (срв. чл.415, ал.2 от ГПК). Тази спорност  на вземането блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. В случая се оспорват вземанията по ЗНИ  и искът има за предмет установяване на същото, като в хода на делото и по изложените по-горе съображния се установи, че вземането не е изискуемо и не съществува в размерите, посочени в заповедта за НИ, поради което искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът имат право да му се присъдят разноски, направени в настоящето производство, като с оглед на представените доказателства – договор за правна помощ от 25.11.2013 г.,  следва да се осъди ищеца да му заплати сумата от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р         Е         Ш       И:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от „О.Б.Б." АД  с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** – за адвокат В.Г. против Т.И.Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***   иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, за  ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че към 05.03.2010 г. дължи  на „О.б.Б." АД  с ЕИК ************ по силата на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 11.09.2008 г.,  сума в размер на 38871, 78 евро главница, ведно със законната лихва от 05.03.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 3 129, 88 евро договорна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 04.03.2010 г., сумата от 9, 61 евро наказателна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 04.03.2010 г. по чл.6 от Договора за кредит, както и разноски по делото в размер на 3172, 34 лв., предмет на заповед за изпълнение по  ч.гр.д.№ 10353/2010 г. на СРС, ГО, 79 състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „О.б.б." АД  с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** – за адвокат В.Г. против Т.И.Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен  съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: