№ 1151
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501793 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Я. И.
чрез особения му представител адвокат Н. Н. срещу решение № 2105 от
12.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 12164 по описа за 2022 г. на Районен съд
– Варна, десети състав, с което е лишен въззивника от родителски права по
отношение на детето М. М.ова И.а ЕГН ********** поради трайно
неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на
издръжка, на основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК; както и е осъден да
заплати в полза на Я. П. Д. сумата от 1 280 лева, представляваща сторени
разноски в настоящото производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, както и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Сочи се, че не е доказано, че ответникът не е
заплащал издръжка за детето, като изводите на първоинстанционния съд се
градят само на показанията на бабата по майчина линия. Отделно от това се
набляга, че срещите между бащата и детето са били преустановени, когато
бащата е заминал да работи в чужбина, а понастоящем са възобновени.
Излага се, че съдът е бил длъжен да назначи съдебно-психологическа
експертиза на основание член 59, алинея 6 от СК, тъй като има данни за
родителско отчуждение. Твърди се, че не е установено дали бащата има
основателна причина да не полага грижи за детето, както и че лишаването от
родителски права е крайна мярка, а от събраните доказателства не може да се
1
направи извод за риск за детето. Поради това се иска решението да бъде
отменено и искът да се отхвърли.
Въззиваемата Я. П. Д. чрез адвокат Н. Х. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна. Излага се, че доказателствената тежест да
установи, че плаща издръжка и трайно полага грижи за детето е на ответника,
за което сам му дадени указания от първоинстанционния съд. Желае се
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата си молба ищцата Я. П. излага, че на 15.05.2014 г. в град Варна
с ответника М. Я. И. сключили граждански брак, а на *** г. се родила дъщеря
им М.. Бракът бил прекратен с влязло в сила на 11.03.2020 г. решение № 1291
от 11.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 21055/2019 г. по описа на Районен съд
- Варна. Бащата бил осъден да заплаща в полза на детето издръжка в размер
на 200 лева месечно, като бил и определен режим на лични отношения между
него и детето. До 01.01.2021 г. ответникът заплащал редовно издръжка, като
след това спрял. От момента на развода до месец август 2022 г. ответникът не
е търсил дъщеря си, не се е обаждал, не я е взимал при него, не се е
интересувал от нея. Към момента отношението между детето и ответника
било толкова охладняло, че бащата единствено кимвал, когато виждал
дъщеря си, без да се спре да си поговори с нея.
В срока по член 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника чрез назначеният му особен представител адвокат Н. Н., в който
се излага, че искът е неоснователен. Сочи се, че от раждането на детето се е
грижил за него и е заплащал издръжка, както и е общувал с М., доколкото
позволява крехката му възраст. Излага се, че поведението на бащата било
провокирано от това на майката, която го отчуждавала от бащата.
Представителят на Районна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на претенцията.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна в представения по делото
социален доклад сочи, че не е могла да бъде осъществена връзка с бащата на
М., без да изразява конкретно становище по искането за лишаване от
родителски права.
Безспорните обстоятелства по делото са:
1/ Че страните са родители на детето М., родена на *** г.;
2
2/ Че родителите са разведени с влязло в сила на 11.03.2020 г. решение на
ВРС.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
За основателността на иска по член 132, алинея 1, точка 2 от СК нормата
изисква наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: виновно
бездействие от родителя, изразяващо се в неполагане на грижи и недаване на
издръжка, като това цялостно неизпълнение да е трайно. Полагането на грижи
представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява
по отношение на детето, като за всеки отделен случай и конкретна ситуация
видовете действия са различни. Когато родителят е пълнолетен,
трудоспособен и липсва обективна причина, обуславяща невъзможността му
да дава издръжка, то недаването на издръжка представлява неизпълнение на
задължението за осигуряване живота на детето. Трайното недаване на
издръжка е равнозначно на липсата на полагане на грижи чрез материален
принос за отглеждането на детето, а това сочи на противоправно поведение на
родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения, това от своя страна. Родителят, който не упражнява
родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични
контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към
нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и
същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя
родителски дълг съобразно член 122, алинея 2 и член 125 от СК. В настоящия
случай липсва твърдение и доказателства за наличието на основателна
причина за трайното неизпълнение на родителската отговорност за регулярно
престиране на алиментното задължение, както и за липсата на контакти с
детето.
Установява се, че от момента на раздялата между родителите на М.
преките и непосредствени грижи по отглеждането на детето са били поети от
майката. Бащата не е изпълнявал определения режим на лични отношения с
детето, а от началото на 2021 г. е прекратил и изпълнението на периодичните
задължения за плащане на издръжка. На бащата са напълно чужди нуждите и
интересите на М., а при спорадичните си срещи с нея само е кимал, без да се
спре при детето си. Цялостното процесуално поведение на бащата се
възприема от настоящия състав на съда като проява на дезинтересираност от
детето и процеса с оглед сериозността на мярката, чиято основателност
изследва съдът.
Изложеното дава основание да се направи извод, че бащата неоправдано
дълго не е проявявал интерес към здравето, нуждите на детето, неговото
физическо и емоционално развитие, и същевременно не е заплащал редовно
3
издръжката му, с което фактическият състав на правната норма на член 132,
алинея 1, точка 2 от СК е осъществен.
Правилно районният съд не е определи издръжка за детето и режим на
лични отношения, доколкото същите са вече определени с решение № 1291 от
11.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 21055/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
На особения представител на въззивника М. И. – адвокат Н. Н. - следва да
бъде определено за настоящата инстанция възнаграждение в размер на 600
лева на основание член 78, алинея 8 от ГПК и член 21 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посочената сума следва да бъде заплатена от бюджета на съда на адвокат Н.,
като за същата сума бъде осъден въззивникът да я заплати по сметка на
Окръжен съд - Варна.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2105 от 12.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 12164 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, десети състав.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на Окръжен съд – Варна на адвокат Н. В.
Н. от Адвокатска колегия - Варна, вписана под № 8478 в Националния
регистър за правна помощ, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
възнаграждение като особен представител на М. Я. И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. Я. И. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати по сметка
на Окръжен съд – Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на особен
представител, платени от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5