Присъда по дело №250/2024 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 250/2024 г. по описа на КрлРС

Производството е по реда на глава XXVII, чл.371 т.2 от НПК.
По отношение на подсъдимия С. Ж. Х. е повдигнато обвинение и е
внесен обвинителен акт за това, че за периода от 30.06.2021 г. до 31.10.2021 г.;
за периода от месец април 2022 г. до месец март 2023 г.; за периода от месец
юни 2023 г. до 31.07.2023 г. в с. П., обл. П. след, като е осъден с влязло в
законна сила на 30.06.2021 г. решение на Районен съд гр. Карлово по гр.д.№
578/2020 г. по описа на Районен съд гр. Карлово да издържа свои низходящи-
децата си Т. С. Х.а, ЕГН ********** и И. С. Х.а, ЕГН **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно- общо 18 месечни вноски по 170,00 лева за Т. С. Х.а, ЕГН **********
в размер на 3060 месечни вноски и общо 18 месечни вноски по 180 лв. за И. С.
Х.а, ЕГН ********** в размер на 3240 лв. месечни вноски, като общия размер
на непогасеното задължение за посочения период е в размер на 6300 лева
/шест хиляди и триста лева/ за посочения период- престъпление по чл.183 ал.1
от НК.
Районна прокуратура- П., ТО- Карлово, представлявана от прокурор С.
Б. поддържа внесения обвинителен акт, като счита вината на подсъдимия в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение за
безспорно доказана и пледира същият да бъде признат за виновен и му бъде
наложено наказание пробация с първите две пробационни мерки за срок от по
десет месеца, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Подс. Х., лично и със защитника си адв. К. правят искане делото да се
разгледа по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият не
оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласен е да не се събират доказателства за тях, признава се за виновен по
повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
По делото не е предявен граждански иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и на
основание чл.372 ал.4 от НПК, след като установи, че направеното от
подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото обяви,
че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от
НПК прие за установено от фактическа следното:
Подс. С. Ж. Х., ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр. Ст.З..
1

********. Има завършено **** образование. ****. Понастоящем е ***. Има
адрес за призоваване в с. Л., общ. Е., обл. Я., ул.“П.“ ***. ****.
Подс. Х. е бил осъждан със следните съдебни актове:
1.С протоколно определение по НОХД № 85/2019 г. по описа на КрлРС,
влязло в сила на 03.04.2019 г. е одобрено споразумение, по силата на което Х. е
осъден за престъпление по чл.235 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено
на 21.06.2018 г., като му е наложено наказание пробация. Наказанието било
изтърпяно в периода от 16.04.2019 г. до 16.10.2019 г. За посоченото осъждане е
настъпила реабилитация на основание чл.86 ал.1 т.2 от НК, считано от
17.10.2022 г.
2.С присъда по НОХД № 353/2022 г. по описа на КрлРС, влязла в сила на
03.09.2022 г. Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183
ал.1 от НК, извършено в периода от м. ноември 2021 г. до м. март 2022 г., като
на основание чл.183 ал.3 от НК не му е наложено наказание.
Подс. С. Х. и св. Е. Ц. заживели съпружески в едно домакинство, като
съжителството им се родили две деца- Т. С. Х.а, родена на ****** г. и И. С.
Х.а, родена на *******. Първоначално Е. Ц. и С. Х. живели заедно в с. М., обл.
П., като родителите им полагали съвместна грижа за издръжката и
възпитанието на децата.
През месец февруари 2020 г. С. Х. напуснал жилището в с. М. и оставил
децата само на грижата на майка им Е. Ц., която се преместила в с. П.. Не
проявявал никакъв интерес за това как преживяват и въпреки че работел и бил
в работоспособна възраст не плащал никаква сума за финансова издръжка на
децата. По тази причина, за да осигури средства Е. Ц. подала молба пред
Районен съд гр. Карлово и по образуваното гр. дело №578/2020 г. по описа на
КрлРС. По него било постановено съдебно решение №260054 от 04.03.2021 г.,
влязло в законна сила на 30.06.2021 г., по силата на което С. Х. бил осъден да
изплаща на двете си малолетни деца в размер издръжка както следва – 180 лв.
за И. Х.а и 170 лв. за Т. Х.а чрез законния им представител и тяхна майка Е.
Ц..
След влизане в сила на съдебния акт Х. еднократно през 2022 г. изплатил
сумата от 300 лв. на Е. Ц., но те били крайно недостатъчни за необходимото за
децата, а и с тях той погасил други задължения, за които бил осъден, но не и
тези, отнасящи се до заплащане на издръжка за двете малолетни деца. С. Х.
престанал да осъществява комуникация по телефона с Е. Ц.. Среща между тях
се състояла единствено, когато през 2022 г. се видели по едно от делата и
тогава той й платил сумата от 1650 лв. През месец април 2023 г. й изпратил
300 лв., а през месец май 2023 г.- 350 лв.
Е. Ц. се съгласила от получената сума от 1650 лв. да се приспадне
сумата от 50 лв. издръжка за месец април 2023 г., т.е. задължението от 350 лв.
било платено в пълен размер.
Според заключението на приетата по делото съдебно- счетоводната
експертиза неплатените вноски дължими от Х. за периода от 30.06.2021 г до
2

31.07.2023 г. били общо 15 вноски в размер на 4950 лв., като в него не били
включени 3 вноски за двете деца в общ размер на 1050,00 лв.
През този период подсъдимият, който бил в трудоспособна възраст,
полагал труд в дърводобива. Същевременно заживял съпружески с друга жена,
която родила дете.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия Х. и
показанията на свидетелят Е. Ц., както и приобщените по делото писмени
доказателства- заверен препис от решение № 260054/04.03.2021 г. по гр.д.
№578/2020 г. по описа на Районен съд- Карлово, справка от ОДМВР- П.,
справка от РП- П., ТО- Карлово, заверено копие от присъда по НОХД №
353/2022 г. по описа на КрлРС, копие от вносни бележки, справка АИС БДС,
справка за съдимост и характеристична справка, както и заключението на
приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза. При постановяване на
присъдата си, съдът ползва събраните по делото писмени и гласни
доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни и пряко
относими към предмета на доказване по делото. В обясненията си
подсъдимият не отрича, че не е плащал редовно дължимата издръжка. Тези
обстоятелства, както и факта, че през инкриминирания период подс. Х. е
полагал труд и е реализирал доходи се установяват и от свидетелските
показания по делото, които също така установяват безпротиворечиво и факта
на неплащане на дължимата издръжка от страна на подсъдимия. Приобщените
по делото писмени доказателства са събрани по реда и в изискуемата от НПК
форма, явяват се пряко относими към предмета на доказване по делото,
установяващи механизма на извършване на деянието и неговия автор, поради
което съдът ги кредитира изцяло при постановяване на присъдата си.
Заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза
установява безспорно размера на неплатени вноски по издръжка на двете
деца. Наличие на противоречия между събраните по делото доказателства
съдът не установи. От тях точно и категорично се установяват всички факти
от значение за правилното решаване на делото- извършването на деянието,
неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната
отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, както и
заключението на съдебно- счетоводната експертиза в своето единство
изясняват пълно, последователно и непротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Х.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, поради което го призна за виновен по същото.
От обективна страна- обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Изпълнителното деяние е осъществено от подс. Х. чрез бездействие-
неплащане на определените с решението на КрлРС парични вноски за
3

издръжка. Престъплението е с продължен характер. Подсъдимият не е
изпълнил решение на КрлРС, съгласно което е осъден да заплаща издръжка на
двете си деца в периода от 30.06.2021 г. до 31.10.2021 г.; в периода от месец
април 2022 г. до месец март 2023 г.; и в периода от месец юни 2023 г. до
31.07.2023 г. Деянието е извършено в с. П., където е местоживеенето на децата
му, и където същите е трябвало да получават паричните вноски, съобразно
чл.68 от ЗЗД. Размерът на издръжката е определен с влязлото в сила решение
№ 54/2020 г. по описа на Районен съд- Карлово, като подсъдимият е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за И. Х.а и 170 лв. за Т. Х.а чрез
законния им представител и тяхна майка Е. Ц..
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
пряк умисъл. Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал
възможност да го направи, подсъдимият не е платил на двете си деца
дължимите месечни парични вноски.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид, че предвиденото наказание
престъплението по чл.183 ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една
година или пробация. При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подс. Х., съдът взе предвид обществената опасност на
деянието и дееца. Деянието не представлява тежко по смисъла на закона
престъпление. Независимо от това степента на обществена опасност на
деянието не може да се определи като ниска, доколкото неплащането на
дължимата издръжка от една страна касае умишлено неизпълнение на влязло в
сила съдебно решение, а от друга застрашава нормалното развитие на
подрастващите. От друга страна, съдът преценява подс. Х. като личност с
невисока степен на обществена опасност. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита наличието на предходна присъда по чл.183 ал.1 от
НК, за което не му е наложено наказание. Същият е реабилитиран към
момента и признава вината си. Излага като причини за неплащане на
издръжката липсата на финансови възможности. Посочените обстоятелства,
както и че подсъдимият се грижи за трето дете- бебе, съдът отчита като
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Същевременно същият не е
заплатил месечни вноски на обща стойност в значителен размер- 6300 лева, не
полага никакви грижи и не е проявил интерес към тях след напускане на
семейството. Посочените обстоятелства съдът отчита като отегчаващи вината
й.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия и за да окаже същото необходимото си въздействие,
съдът счита, че същото следва да се определи при условията на чл.54 ал.1 от
НК. Доколкото НК предвижда две различни по вид наказания и във връзка с
разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК, то най- подходящо за осъществяване на
индивидуалната и генерална превенции на наказанието съдът намира
наказанието Пробация, което следва да бъде определено спрямо подсъдимия.
При определяне размера на наказанието и за да не се накърнява правото на
4

децата му да получават своевременно издръжка, съдът намира, че по
отношение на Х. следва да се определят само две от пробационните мерки и в
размер над минималния, предвид значителния размер на неплатената
издръжка, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес- с. Л., обл.
Я., ул. „П.“ *** за срок от десет месеца, включваща явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично; Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от десет месеца.
С така определеното по вид и размер наказание ще се изпълнят в
достатъчна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно, както по отношение на дееца,
така и спрямо останалите граждани.
Предвид резултата от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подс. Х. следва да бъдат оставени направените по делото разноски,
като същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР- П.
направените по делото разноски от досъдебното производство,
представляващи изплатено възнаграждение на вещо лице, изготвило съдебно-
счетоводната експертиза по делото в размер на 117 /сто и седемнадесет/ лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	21
Дата:	4 юли 2024 г. (в сила от 20 юли 2024 г.)
Съдия:	Анна Георгиева Георгиева

Дело:	20245320200250
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юни 2024 г.

Присъда по дело №250/2024 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите