РЕШЕНИЕ
№…
10.08. 2018 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №204 по описа за 2017 год.
ИСК с правно основание
чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на
иска 31 612, 39 лева.
Ищецът „*******“ЕАД с ЕИК*** твърди, че с ответника П.П.С. е сключил на 22.03.2013 г. договор за кредит за текущо потребление в размер на 40 000 лева със срок на погасяване 120 месеца. Твърди се, че с допълнително споразумение от 17.04.2017 г. ответникът „***“ЕООД е встъпил като солидарен длъжник с физическото лице , като е договорено остатъкът от задълженията му да се погаси за срок от 72 месеца. Ищецът е посочил, че към 30.11.2017 г. ответниците не са погасили 4 месечни вноски по кредита и поради забава над 90 дни банката – ищец е обявила задължението по договора с исковата молба за изцяло предсрочно изискуемо в размер на пълния му неизплатен остатък.
Ищецът е отправил искане към съда ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 31 612, 39 лева, от която главница в размер на 30 452 лева, ведно със законната лихва считано от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1 136, 64 лева договорна лихва за периода от 06.07.2017 г. до 29.11.2017 г.; 23, 75 лева лихвена надбавка за забава за периода от 01.09.2017 г. до 29.11.2017 г.; сумата от 120 лева заемни такси.
Ищецът алтернативно е отправил искане, ако съдът не приеме обявяването на предсрочната изискуемост на задължението с депозирането на исковата молба, да приеме, че такова е налице с връчване преписа от исковата молба от съда в настоящото производство, като ответниците бъдат осъдени да заплатят дължимите към тази дата суми по кредитното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата.Ищецът е отправил искане за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като в исковата молба е посочена банкова сметка ***.
Ответникът П.П.С. е оспорил изцяло исковата претенция по основание и размер, като е изразил становище чрез особения си представител, че възразява по отношение на предсрочната изискуемост на задължението и съответно е направил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, които са посочени в отговора на исковата молба.Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22. 03. 2013 г. ищецът и ответникът П.С. са сключили Договор за кредит на текущо потребление, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника сумата от 40 000 лева със срок за издължаване от 120 месеца съгласно приложен към договора погасителен план. С договора страните са предвидили преференциален лихвен процент от 9 % годишно или 0, 02 % при изпълнение на Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на ******* ЕАД“ и приложенията към него. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, като максималният размер до който може да достигне лихвеният процент е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на договора е 11, 95 % годишно или 0, 05 % на ден.
На 18.04.2017 г. е подписано допълнително споразумение към договора за текущо потребление, като ответникът „****“ЕООД встъпил по реда на чл.101 ЗЗД като съдлъжник в задълженията по договора за кредит и ищецът като кредитор е приел встъпването на ответното дружество. Със споразумението страните са приели, че остатъкът по дълга към датата на сключване на настоящото допълнително споразумение е, от които главницата е в размер на 29 333, 66 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 876, 17 лева и дължимата наказателна лихва е в размер на 3, 33 лева.Със споразумението ищецът се е отказал от вземането си за наказателна лихва в размер на 3, 33 лева за периода до 22.02.2017 г. и за наказателна лихва за периода от 22.02.2017 г. до 18.04. 2017 г. в размер на 12, 41 лева, като остатъкът от дълга е общо в размер на 30 197 лева. Страните са уговорили срокът за издължаване на кредита да е 72 месеца считано от датата на сключване на споразумението и се договоря гратисен период за издължаване на главницата по кредита от три месеца без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. Към споразумението е приложен подписан от страните нов погасителен план с краен срок 18.04.2023 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Основният спорен между страните въпрос е затова налице ли е обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на ищеца по договора за кредит и допълнителното споразумение към датата на предявяване на иска или към датата на връчване на преписите от исковата молба с доказателствата на ответниците и съответно налице ли са нищожни клаузи по смисъла на чл.143 вр. чл.146 ЗЗП, които да оказват влияние върху размера на задължението на ответниците към ищеца.
За изясняване на въпроса относно изплащане на задължението по договора за кредит и допълнителното споразумение и размера на задължението на ответниците към ищеца е допусната съдебно- счетоводна експертиза (ССЕ), заключенията на която съдът приема за компетентни и безпристрастни и са приети в съдебно заседание.
От първоначалното заключение на ССЕ е видно, че кредитът в размер на 40 000 лева е усвоен от ответника П.С. на 25.03.2013 г. и към 30.11.2017 г.( датата на подаване на исковата молба) този ответник има просрочени четири месечни вноски, всяка в размер от 573, 49 лева, общо в размер на 2 294, 96 лева, от които главница в размер на 1 351, 78 лева и лихва в размер на 943, 18 лева. Вноските са за периода от 05.08.2017 г. до 05.11.2017 г., падежирали към датата на предявяване на иска. Вещото лице е посочило, че към датата на предявяване на иска 30.11.2017 г. банката – ищец е отчела обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора за кредит.
По искане на страните е допуснато допълнително заключение на ССЕ, в което са направени изчисления за размера на задължението при съобразяване на погасителните планове и капитализиране или без капитализиране на лихвата по дължимата главница.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че страните са сключили договора за кредит, като договорената главница от 40 000 лева е усвоена от ответника П.С. на 25.03.2013 г. ищецът и ответниците са сключили допълнително споразумение на 18.04.2017 г., когато е извършено предоговаряне на размера на задължението, на срока за погасяване и страните са подписали нов погасителен план. От този момент е започнал нов период, през който банката – кредитор е контролирала изпълнението на погасителния план и съответно е установявала просрочване на месечни вноски. Съгласно заключението на ССЕ към датата на предявяване на иска на 30.11.2017 г. са налице четири просрочени вноски от П.С., които са на обща стойност 2 294, 96 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът е обявил цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо с предявяване на иска на 30.11.2017 г. Съдът не възприема твърденията на ищеца, като счита, че не е обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Съдът счита, че в случая също следва да бъде съобразена т.18 от ТР № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, независимо, че в случая не е налице хипотезата на предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК. В цитираното тълкувателно решение съдът приема, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение започват принудителни действия по събиране на вземането от страна на кредитора, като това заявление, или впоследствие предявяването на иска не може да се определи като обявяване от страна на кредитора на предсрочната изискуемост на цялото вземане, тъй като това предполага уведомяване на длъжника и бездействие от негова страна за изпълнение, което да обоснове последващите процесуални действия на кредитора за събиране на вземането си. В случая по делото липсват данни банката да е обявила предсрочна изискуемост на цялото вземане, това не се оспорва от банката и същата твърди, че това е станало с предявяване на иска или с връчването на преписа от исковата молба на ответниците. Съдът счита, че би следвало обявяването на предсрочната изискуемост на цялото вземане следва да прехожда предявяването на иска и тъй като това не е направено от ищеца, то следва да се приеме, че кредиторът не е упражнил правото си за обявяването на задължението по договора за кредит за предсрочно изискуемо в целия размер.
Въз основа на изложеното съдът счита, че следва да бъде съобразено първоначалното заключение на ССЕ досежно установеното за размера на просрочените и падежирали вноски по договора и споразумението към датата на предявяване на иска, като това е задължението, за което може да претендира ищецът в настоящото производство. Видно от заключението към 30.11.2017 г. просроченото задължение на ответниците е в размер на 2294, 96 лева, от които главница в размер на 1351, 78 лева и лихва в размер на 943, 18 лева. Вещото лице не е уточнило каква е лихвата, но би следвало това да е редовна лихва по погасителния план, тъй като вещото лице не е уточнявало наказателна лихва в заключението си. Законната лихва върху главницата е дължима считано от датата на предявяване на иска 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Съдът счита, че това е задължението, което е доказано и основателно с предявяването на иска, като за разликата до 31 612, 29 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Съдът счита, че солидарно е задължено и ответното дружество, което е встъпило като съдлъжник по реда на чл.101 ЗЗД с допълнителното споразумение за същия размер задължение, както е задължен ответникът П.С..
С отговора на исковата молба ответникът П.С. чрез процесуалния си представител адв.К.Д. е твърдял нищожност на клаузи от договора за кредит, споразумението към него и общите условия на основание чл.143 вр. чл.146 ЗЗП. Съдът счита, че тези твърдения са неоснователни, тъй като страните са уговорили размера на задължението ( главница и лихви) по договора и споразумението, а не по общите условия, т.е. клаузите са индивидуално уговорени и съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП не са нищожни на това основание. От друга страна става ясно, че установената лихва по доказаното към датата на исковата молба задължение е редовна лихва и от 05.07.2017 г. до 05.08.2017 г. ( за първата просрочена вноска по погасителния план) лихвата е в размер на 9, 5 %, която е уговорена със споразумението, а за периода от 05.08.2017 г. до 05.11.2017 г. е под уговорения лихвен процент, в размер на 9, 44 % ( лист 13 от първоначалното заключение) и е в полза на длъжника. Независимо от това тези лихви са отразени в индивидуално уговорени между страните клаузи, поради което на основание чл.146, ал.1 ЗЗП не са нищожни и следва да бъдат съобразени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр.чл.80 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 239, 02 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание
чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД П.П.С. с ЕГН********** с адрес *** и „***“ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ж.к.“****“, бл.*,
ет. *, ап. * , представлявано от
управителя П.П.С. СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „*******“ЕАД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“№ 19,
представлявана от Главни изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор Д.Н.Н.
, чрез пълномощника им Гл. юрисконсулт на банката, Регионален център- Плевен Н.М.И.
с АДРЕС *** сумата от 2294, 96 лева, от които главница в размер на 1351,
78 лева и лихва в размер на 943, 18 лева за просрочени четири месечни вноски за
периода от 05.07.2017 г. до 05.11.2017 г. по Договор за кредит на текущо
потребление от 22.03. 2013 г. и Допълнително споразумение към Договор за кредит
на текущо потребление, сключено на 18.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1351, 78 лева считано от 30.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до 31 612, 39 лева ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал. 1 вр. чл. 80 ГПК П.П.С.
с ЕГН********** и „***“ЕООД с ЕИК***
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „*******“ЕАД с ЕИК *** направените по делото разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 239, 02 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: