Р Е Ш Е Н И Е № 260437
гр.Пловдив, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 183/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на В.Д.И. ***, чрез пълномощника адв.А.Н. от ПАК срещу решение
№261749/17.12.2020г. на Пловдивски районен съд, І граждански състав,
постановено по гр.дело № 8828/2019г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от В.Д.И., ЕГН **********
против ВФ 32040 – Крумово иск за
заплащане на сумата от 12 433,92 лева, представляваща обезщетение при
освобождаването му от военна служба, формирано на база БТВ от 1941,48 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба в съда – 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението се обжалва частично в
отхвърлителната му част. Сочи се, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че същото противоречи на чл.15 ал.3
от ЗНА и неправилно не са прилагани нормите на по-високия по степен нормативен
акт, като в казуса следва да се прилагат Законът за всеобщата военна служба в
НРБ и Законът за пенсиите /отм./ и Правилника за прилагане на Закона за пенсиите
/отм./. Сочи се, че както с оглед нормативните
документи, така и с оглед Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ,
действал в периода 1996-2009 година, на жалбоподателя следва да му се приспада
целият период на службата му във ВВВУ за кадрова военна служба, като следва да
се прилагат и § 8а и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Сочи се и практика на ВАС и ВКС,
която да се вземе предвид. Сочи се, че по делото се допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, като казусът е останал неизяснен от
правна и фактическа страна. Съдът не е обсъдил всички доводи на страните и
решението е необосновано и противоречи на правната и житейската логика. Иска се
отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на
разноските за водене на делото.
В срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от Военно формирование 32040 – Крумово, с който
жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно по подробно
посочени съображения в него. Иска се отхвърляне на въззивната жалба,
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
държавна такса за въззивно обжалване не се дължи и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са искове от жалбоподателя с правна
квалификация чл.227 ал.1 от ЗОВСРБ и
чл.86 от ЗЗД осъдителни
искове спрямо жалбоподателят – военно формирование 32040 -Крумово.
РС Пловдив е приел, че за първия претендиран
период 25.04.1999г. до
14.08.2003г. ищецът е курсант във ВВУ „Г. Бенковски“, а в този период е
действал Правилника за кадрова военна служба /отм./, приет с ПМС № 69 от
09.04.1999г., обн. в ДВ бр. 36 от 20.04.1999г., на който в член 2, ал. 3 е било предвидено, че
кадровите военнослужещи са офицерите, сержантите и войниците, а съгласно ал. 4
курсантите са обучаващи се кадрови военнослужещи, които се подготвят за
изпълнението на КВС като професия и те имат особен статут, определен с договора
за КВС. В член 18, ал. 2 от същия правилник е посочено, че гражданинът, сключил
договор за КВС, е със статут на обучаващ се и срокът на обучение не се зачита
за трудов стаж. Същото правило е проведено и в сега действащата разпоредба на
член 142, ал. 3 от ЗОВСРБ, съгласно която времето за обучение на курсантите не
се зачита за трудов стаж. С оглед на което е прието, че в този период
курсантите нямат статут на кадрови военнослужещи.
За втория исков период 12.07.2015г.
– 31.03.2019г. от приложените четири заповеди на министъра на отбраната, се
установява ищецът да е заемал длъжността „***“ в Специалната наблюдателна мисия
в Украйна на ОССЕ в Европа. РС Пловдив приема, че съгласно нормата на член 206,
ал. 5 от ЗОВСРБ през времето на неплатения си отпуск военнослужещият запазва
статуса си, като времето на отпуск се зачита за стаж от трета категория. В този
период ищецът остава военнослужещ, но е освободен от длъжност и взет в
разпореждане, за заемане на друга длъжност по срочен договор, за срока на който
същият се счита в неплатен отпуск. След като в този период ищецът не е бил на
служба във военното формирование, а е бил в неплатен отпуск, който съгласно
член 206, ал. 5 от ЗОВСРБ се зачита за стаж от трета категория, за периода на
мисията на ищеца не се следва заплащане на обезщетение по член 227 от ЗОВСРБ.
Още повече, че ясно и недвусмислено в член 228, ал. 1 от ЗОВСРБ е казано, че
при определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от
военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и
служебен стаж.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението е незаконосъобразно, защото
противоречи на чл.15 ал.3 от ЗНА и неправилно не са прилагани нормите на по-високия
по степен нормативен акт - Законът за всеобщата военна служба в НРБ и Законът
за пенсиите /отм./ и Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./. Сочи
се, че както с оглед нормативните документи, така и с оглед Закона за отбраната
и въоръжените сили на РБ, действал в периода 1996-2009 година, на жалбоподателя
следва да му се приспада целият период на службата му във ВВВУ за кадрова
военна служба, като следва да се прилагат и § 8а и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.
На
пръв поглед между нормата на чл.211 ал.1 от ЗОВСРБ Обн., ДВ, бр. 112
от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., (отменен 12.05.2009 г.) и чл.18 ал.2
и ал.3 от Правилник за кадрова военна
служба Приет с ПМС № 69 от 9.04.1999
г., обн., ДВ, бр. 36 от 20.04.1999 г., отм., бр. 2 от 5.01.2001 г. /отменен
09.01.2001 г./ има противоречие относно въпроса дали договора за кадрова военна
служба сключен с лице обучаващо си във висше военно училище се зачита за
действително положена кадрова военна служба. Но всъщност такова противоречие не
съществува и нормата на чл.15 ал.3 от ЗНА в казуса няма приложение. Настоящият
съд споделя извода на първата инстанция, че за периода на обучение във висше
военно учебно заведение на основание чл.228 от сега действащия ЗОВСРБ стажът не се взема
предвид при изчисляване на размера на еднократното парично обезщетение по
чл.227 от закона. В тази насока на мисли напълно се споделят и вижданията по този
въпрос обективирани в Решение № 5116 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2017 г., VI о. и
Решение № 7861 от 21.06.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2843/2017 г., VI о., че
по силата на чл. 115, ал.
1 и ал. 2 от
ЗОВСРБ (отм.), а именно кадровата военна служба се изпълнява като
професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на
подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения
договор, а кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници. т. е. според
цитираните разпоредби кадровата служба се изпълнява като професия /трудова
дейност, упражнявана като служба или занятие/ и курсантите във военните училища
не са посочени като кадрови военнослужещи. А също така и виждането, че съгласно
чл.98 ал. 2
ЗОВСРБ, обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на
обучение за нуждите на Министерството на отбраната са курсанти. Разпоредбата на
чл.135 ал. 2
от ЗОВСРБ определя курсантите като военнослужещи с особен статус. В чл.138 ал.1
и 2 ЗОВСРБ
се съдържа разграничаване между военните звания и присвояваните от курсантите
във висшите военни училища звания. Според чл. 94 ал.2 ЗОВС,
в ред. обн. - ДВ, бр. 35 от 2009 г. в сила от сила от 12.05.2009 г., както и
последващите му редакции, съдържащи се в ал. 1 от същия текст, военните
академии и висшите военни училища прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование,
доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго.
Освен това следва да се посочи, че в самия договор за
кадрова военна служба на ищеца по делото /л.74-л.77/ кадровата военна служба се
разделя на две части – 4 години за обучение и 10 години за същинската кадрова
военна служба. Като правата и задълженията на страните по време на обучението
раздел ІІІ, са разграничени от правата и задълженията на страните по време на изпълнение на кадровата военна служба раздел ІV. В
раздел ІІІ от договора понятия като кадрова военна служба и кадрови военнослужащ
не са изпозвани, напротив използват се понятия като обучаем и обучение. Ето
защо в един писмен документ с едно заглавие са инкорпорирани два различни
договора, като в първия от тях, за правата и задълженията по време на
обучението не се използват термините свързани с кадровата военна служба. Тоест
в процеса на обучение такъв договор за кадрова военна служба между страните не
е налице. Подобна правна техника може да се обясни с факта, че обучението в
това висше военно училище се предоставя срещу задължението за полагане на труд
по договор за кадрова военна служба от 10 години, за което задължение се поема
от обучаемото лице още при постъпване във военното училище, а не при неговото
завършване, когато обучаваното лице може и да не пожелае да сключи такъв
договор.
Въззивният
съд не приема и всички внушения в жалбата, че ищецът докато е бил курсант във
висшето военно училище е служил като летец-пилот за благото на Република
България. Съвременните въоръжени сили не само в Република България се
характеризират с това, че въоръжението използвано в тях е с голяма техническа и
интелектуална сложност. Да се обучи едно лице да управлява и използва по
предназначение военен самолет, кораб или друга сложна оръжейна система е
необходимо години обучение и практика. Преди обучаемото лице да се научи да
използва сложни оръжейни системи, нито някой ще му позволи да използва такива,
нито то ще може да ги използва за благото и защитата на родината. Едва след
успешното завършване на висшето военно училище на обучаемото лице му се
признава възможността да служи по военната специалност, която е придобило и
през това време действа договора за кадрова военна служба.
За
втория исков период 12.07.2015г. – 31.03.2019г. през което време жалбоподателят
е заемал длъжността „***“ в Специалната наблюдателна мисия в Украйна на ОССЕ
въззивният съд приема следното. Преди този нов трудов договор на ишеца със
заповед от 10.07.2015г. на министъра на отбраната същият е освободен от
длъжност и е взет в разпореждане по щат А-112, което е било съгласно
изискванията на чл.206 от новия ЗОВСРБ. Като в същото време е посочено, че за
времето на изпълнение на нови договор военнослужещият да се счита в неплатен
отпуск. Видно от срочния трудов договор на жалбоподателя с ОССЕ /л.152/ същият
там е изпълнявал не длъжността „***“, а длъжността „***“, като мисията е
напълно цивилна и не е свързана с отбранителни или военни действия. Съобразно
чл.206 ал.5 от ЗОВСРБ времето на неплатения отпуск се зачита като трудов стаж
трета категория. При това положение правилно РС Пловдив на основание чл.228 от
закона не е взел предвид този приравнен трудов стаж при изчисляване на
обезщетението по чл.227 от ЗОВСРБ. Ето
защо обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски
се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.3 от ГПК при следните предели 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция по реда на чл.25 ал.1
Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№261749/17.12.2020г. на Пловдивски районен съд, І граждански състав,
постановено по гр.дело № 8828/2019г.
ОСЪЖДА В.Д.И.,
ЕГН ********** да заплати на ВФ 32040 – Крумово сумата от 100 лева за разноски
за въззивното дело за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва, при условията
на чл.280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.