Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №37

                       

                                             Гр . Видин 25.07.2019г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    търговска           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и пети юли

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.К.                               И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.     т.Д. №   410        ПО ОПИСА

ЗА   2018 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е  иск  от  Г.К.Ц. *** с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.432 КЗ. Претендира се обезщетение в размер на 60 000лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат му С.Й. В..,загинал  в резултат на ПТП от 18.12.2014г.Искът е предявен като частичен от общо претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. ,ведно със законната лихва върху сумата от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. Претендират се и разноски по съдебното производство.

 В законния двуседмичен срок по чл.367 ГПК ответникът ЗД“Б…“АД-С. е подал писмен отговор,с който  е оспорил предявения иск като неоснователен.Позовава се на параграф 96,ал.1 от ПЗР на КЗ в сила от 07.12.2018г.,който определя лимита на отговорността на застрахователя,а именно до 5 000лв.

В указания двуседмичен срок ищецът   е подал допълнителна ИМ,като сочи ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС,разширяващо кръга на лицата ,имащи право на обезщетение за смъртта на близък.Подчертава,че между ищеца и починалият му брат е съществувалао собено близка привързаност и трайна и дълбока емоционална връзка и след смъртта му той търпи продължителни болки и страдания,които е справедливо да бъдат обезщетени.

С подаване на допълнителен отговор  ответникът отново прави възражение като твърди,че не е налице изключителност в отношенията между починалия и ищеца,което да обосновава  изплащането на исканото обезщетение.

 

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно между страните,че на 18.12.2014г. около 22.30ч. в гр. видин на бул.“П…“ лек автомобил“А…“,управляван от Т.С.Т.,който нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост от 116км./ч вместо максимално разрешената от 50км/ч загубил контрол върху автомобила,в резултат на което станал причина за ПТП,довело до смъртта на С. Й. В..Образувано е НОХД №167/2015г. на ВОС ,приключило с Присъда №41 от 18.09.2015г.,с която Т.С.Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.3 във вр. с чл.342,ал.1 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2г. и 8м.,отложено по чл.66,ал.1 НК за срок от 5г.Присъдата е влязла в сила на 05.10.2015г.

По делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Г… С… Л…-племеница на ищеца и дъщеря на загиналия- се установява,че между ищеца и брат му е съществувала близка и силна връзка,виждали са се редовно,тъй като са живеели наблизо,помагали са си за ремонти,споделяли са и са преживявали заедно и хубавите и лошите поводи.Според свидетелката чичо й Г. много тежко е преживял смъртта на брат си,защото той е бил единствения му жив роднина освен синът му.Плаче ,когато стане въпрос за него и до днес не може да приеме,че брат му си е отишъл.

Свидетелят К… Г… Л… е присъствал на инцидента и също е пострадал при ПТП от 18.12.14г.Той обяснява,че двамата със С… са били на тротоара и са помагали при друго ПТП като там вече е била кола на КАТ.  Последвал е удар от друга кола и свидетелят се е свестил в болницата ,където е разбрал,че Славчо е починал на място.Познава Ищеца и брат му от преди повече от 15години и заявява,че те винаги са били заедно по всякакви поводи,помагали са си взаимно.Смъртта на Славчо се е отразила много зле на Г.,който преди е бил весел,но сега вече не е същия човек.

Свидетелят Т.С.Т., причинил ПТП на 18.12.14г.,заявява,че не е видял нито предупредителноте знаци пред автомобила на КАТ,нито е разбрал,че от удара има загинал човек.Разбрал е по-късно,че от удара в патрулката,тя е ударила човек и той е починал.Не познава семейството на починалия и не е търсил контакт с тях.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД 167/2015г. съдът приема, че водачът на л. а. "А…“Т.С.Т. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие,станало на 18„12„14г., в резултат на което Славчо Йонов Ванчиков е починал,а на на други двама са причинени телесни увреждания. Деянието е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В мотивита към присъдата на наказателния съд е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и причинените смърт на Славчо Йонов Ванчиков.

Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,причинен вредоносен резултат  и наличие на причинна връзка между деянието и вредите.

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между собственика на л. а. "А…“  и ЗД“Б…“АД.В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение за водачите на л. а"А…“ и ответника към 18.12.2014 г. е  безспорно между страните обстоятелство.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

В случая отговорността на ответното дружество следва да  бъде ангажирана при установаното по делото наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД  и наличие на валидно застрахователно отношение между застрахования и застрахователното дружество-ответник.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52 от ЗЗД.По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик – брат, с когото според свидетелските показания, ищецът е поддържал непрекъснат контакт и изявена близост. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода на делото субективни негативни преживявания на ищеца, посредством събраните свидетелски показания. Ищецът е барт на загиналия С. В., помежду им е съществувала много силна емоционална връзка, живели са близо един до друг,което е позволило да  запазят контакт и често прекарвали празничните и почивните дни заедно. Същевременно между ищеца и загиналия са съществували отношения, основани на дълбока взаимна привързаност, оказвана грижа и запазен интензивен контакт.

 Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и емоционални връзки за ищеца е твърде значителна като последици. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и поради това, като кредитира показания на разпитаните свидетели споделя релевираните в исковата молба доводи в същата насока.

Същевременно отчита, че в семейните традиции и с оглед възрастта на ищеца и пострадалия близостта им е обичайна и отношенията на привързаност между братя в традиционното българско семейство са нормални, с оглед на което счита, че не е установено ищцата да е преживяла състояние, различно или по-тежко от обичайното при загуба на толкова близки хора, спрямо други такива случаи.

 

Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост, определят втория основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).

 

Настоящата искова претенция е предявена на 20.08.2018 г. и попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, защото тази нова редакция на приложимия закон е влязла в сила след предявяването на иска и преди датата на постановяване на настоящото решение, а при това е по- благоприятна за ищеца и регламентира онези особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт – М... В конкретния случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева

При така изложените съображение, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение в най- високо допустимия размер от  5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С… В...

За разликата над посочените суми на застрахователно обезщетение от  5 000 лева за неимуществени вреди от загубата на посоченото лици и до пълния размер на претенцията – искът следва да бъде отхвърлен.

 

Ищецът се позовавава,а  и в съдебната практика съществува становище, за неприложимост на установеното чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в размера на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност за автомобилистите". Това становище, което няма как да бъде споделено, се основава на съдебната практика на Съда на ЕС, която е установена в редица преюдициални заключения -Решение от 14.09.2000 г. по дело M…, C-.., т. …; Определение от 24.07.2003 г. по дело M…, С-…, т. 20; Решение по дело С-300/10, т. 30-31; Решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12) В тези свои актове, Съдът на ЕС приема, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно-транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените размери в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

Действително, националните съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния характер на постановените преюдициални заключения на Съда на ЕС във връзка с тълкуване на общностното право, но особено внимание в случаи като настоящия заслужава фактът, че в обхванатите от чл. 493а, ал. 4 от КЗ особени хипотези по принцип - пострадалите лица не са членове на семейството на увреденото лице, а попадат в категорията на други близки родственици на увреденото лице. В конкретния случай, това е родственик по съребрена линия.

Ето защо, в конкретния случай не е налице противоречие между вътрешноправната норма, поместена в нормативен източник § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ от една страна и общностна норма, поместена във вторичен източник на правото на ЕС – Директива 84/5.

В хипотезите на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по справедливост, но следвайки ограничения за тези особени случаи максимален лимит от 5 000 лева, тъй не е налице противоречие с приложимото европейско право.

Размерът на определените обезщетения е съобразен със социално икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения към 2014 г., когато е настъпил вредоносния резултат и е определен към пределно допустимия от закона максимален размер.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

 

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.); , във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП на 18.12.2014 г.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.Той е бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и не е внесъл държавна такса, но има направени разноски за адв.възнаграждение в размер на 2350лв.,от които следва да му бъдат заплатени от ответника до размер от 195,83лв.-съобразно уважената част от иска.

 Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 200 лева –държавна такса и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът по принцип има право да претендира  направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК,но тъй като ищецът е освободен от задължението да внесе съдебни такси и разноски то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА ЗД“Б….“АД,ЕИК… със седалище и адрес на управление гр.С…,…,р-н Л…,бул.“Д…“№…,представлявано от С. С. П. и К.Д. К. да заплати на Г.К.Ц.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил "А…" с рег. № ВН …,управляван от Т.С.Т., за причинените на ищеца неимуществени вреди, поради смъртта на брат му С… Й… В… при ПТП на 18.12.2014 г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.12.2014 г. до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение, както и  195,83лв.направени от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от  Г.К.Ц. иск по чл.432 КЗ против ЗД“Бул Инс“АД в частта за разликата над присъдената сума  от 5 000лв.  до пълния предявен размер от 60 000 лева, като част от претенция за 120 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по посочена от ищеца банкова сметка *** –BG… , BIC: ***.

ОСЪЖДА ЗД“Б…“АД,ЕИК …със седалище и адрес на управление гр.С…,….,р-н Л…,бул.“Д…“№…,представлявано от Стоян С. П. и К. Д. К. да заплати по сметката на Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които ищецът е освободен.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                        Окръжен съдия: