Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 22.06.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3309 по описа за 2015год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.Т. В. срещу З.К.
"О.", чрез З.“О.Б.“КЧТ иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./,
във връЗ.а с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника за сума в размер на 800000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало на 20.10.2014г. ПТП неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на
вземането.
Излагат се доводи, че на 20,10,2014год. около 11,00часа
в гр.П. на бул. К.Ш.“ на кръстовището с автоелектроника, при управление на лек автомобил с марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. № **** –А.К.З. нарушил правилата за движение, вследствие на
което е реализирал ПТП, при което на Д.Т.
В., управлявал мотоциклет, „Ямаха“, модел R 62, с рег.№**** са причинени описаните
в исковата молба неимуществени вреди. Собственикът е застраховал гражданската
си отговорност при ответното дружество,
поради което за увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски по делото.
Ответникът в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище, с което не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската
отговорност на застрахованото лице към датата на застрахователното събитие.
Оспорва механизма на ПТП, наличие на осъществено противоправно
деяние. Твърди се наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който управлявал мотоциклет в нарушение на чл.137е от ЗДВП, без да
ползва предпазна каска, обстоятелство обуславящо 50% съпричиняване на вредите. Поддържа доводи относно липсата
на причинно следствена връзка със сочените от ищеца неимуществени вреди и настъпилото застрахователно събитие с твърдение, че част от вредите са в
резултат на проведено неправилно лечение.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и от приложените по
делото доказателства –констативен протокол №1761/20,10,2014год. се установява,
че на посочената дата е настъпило ПТП в гр.П..
около 11часа с пострадали Д.Т. В. и А.К.З..
На
основание чл.146 от ГПК в съдебно заседание проведено на 07,12,2015год. е
признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството
за наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност на водача А.З. и ответното дружество за релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
Тежка мозъчна контузия състояща се от следните компоненти:
Травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочно-теменна област на
главата с ширина до 6 мм. Компресионно-дислокационен синдром. Травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясна челна област на
главата. Травматичен вътремозъчен кръвоизлив в левия слепоочен дял на мозъка. Контузионно-кръвоизливни огнища в двата челни и десни
слепоочен дялове на мозъка. Масивен мозъчен оток. Общ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Контузионни огнища
в мозъчния ствол -в моста и средния мозък. Счупване на дясна слепоочна и теменна
кости на черепа. Счупване на предна и средна
черепни ямки. Счупване на дясна орбита. Нахлуване на атмосферен въздух в черепната
кухина. Симптоматична епилепсия. Оклузивна хидроцефалия. Контузия на десния бял дроб с частично
нахлуване на атмосферен въздух. Счупване на 1-2-3 ребра в ляво. Счупване на
тялото на дясна бедрена кост. Счупване на дясна ключица с изкълчване на ставата
между ключицата и дясна раменна кост. Неразместено счупване на дясната капачка
на колянната става. Счупване и разместване на 4 и 5 дланни кости на дясна ръка. Тежката черепно-мозъчна травма
съвкупно със своите компоненти протекла с продължителна кома преминала в хронично перманентно вегетативно състояние е
реализирала медико-биологичния признак
постоянно разстройство на здравето опасно за живота.
Гръдната травма изявила се с контузия на десния бял дроб и частично наличие
на въздух в гръдната кухина е реализирала медико- биологичния признак разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Счупването на дясната ключица с изкълчване в ставата е довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник.
Счупването на тялото на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник.
Счупването на капачката на дясната
коленна става, без разместване на счупените костни
фрагменти е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния
долен крайник.
Счупването на 1-2-3 леви ребра е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата.
Счупването на 4 и 5 десни дланови кости е довело
до трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник.
На пострадалия са извършени множество оперативни интервенции: 20,10,2014год.Декомпресивна краниектомия по витални индикации; 22.10.2014 год. –Рекраниотомия регионис темпоралис синистра. Евакуацио хематомаинтрацеребрале.
23.10.2014год.- Заключващ интрамедуларен феморален пирон;
28.10.2014г.-Краниотомия регио
фронталис декстра. Евакуацио хематома епидурале регио фронталис декстра. Отваряне на черепа в дясна челна област. Отстраняване
на травматичен хематом над твърдата мозъчна обвивка в дясна челна област на
черепа. 03.11.2014г.-Трахеостомия-Поставяне
на трахеостомна канюла за
целите на дихателната функция.;
27.01.2015г. Гастростомия-Поставяне на сонда в стомаха /гастростома/
за хранене на пострадалия.
20.02.2015год. Ревизио вулнерис.
Пластика дефекти крании./ STRYKER&LEIBENGER
Universal Neuro 2 Plating
System , TITANIUM ALLOY- Standart Dynamic Mesh 0,6
mm, Self Drilling 1,5/5 mm Screws/. Пластично
затваряне на черепния дефект с титаниева мрежа; 10.03.2015год. Ревизио
вулнерис. Експлантацио
пластика KpaHHH./Standart Dynamic Mesh/.Евакуацио хематома субкутанеа. Асептика вулнерис. Реимплантацио пластика дефекти крании.
Неосутурацио. Ревизията на
оперативната рана е била необходима поради събиране на кръвна колекция под
кожното ламбо и данни за повърхностна инфекция.
Проведено е комплексно реанимационно лечение с
вливания на водно-солеви и белтъчни разтвори ,
антибиотици според антибиограма, витамини , Сомазина , Ноотропил , Клексан , Бромхексин/АСС , Седатива, Манитол , Дексаметазон , Солумедрол , антипиретици , Линекс , Депакин, ентерално и парентерално хранене, трансфузии
на еритроцитна маса и изогрупова
кръв. В хода на проведеното лечение при Д. В. са настъпили следните усложнения:
Пневмония-възпалителен процес в белия дроб, Сепсис- изолиран бактериален причинител от хемокултура, Декубитални рани в
двете бедра по задната им повърхност и в сакралната област.
Вегетативният статус, в който е Д. В. е клинично състояние което се характеризира с пълно неосъзнаване за себе си и околната
действителност; Запазен цикъл бодрост- сън, с пълно или частично запазване на хипоталамичните и стволови автономни функции; Липса на постоянен, възпроизводим,
целенасочен или волеви поведенчески отговор на визуални , слухови , тактилни или болеви стимули;
Липса на езиково разбиране или изразяване на реч; Налице е незадържане на урината
и изпражненията; Несигурно запазване функцията на черепно-мозъчните нерви. С
термина вегетативно състояние се обозначават подостри или хронични
състояние възникващи след тежки увреждания на мозъка характеризиращи се с възстановяване на бодърствуването
при пълна загуба на познавателните функции. При преживялите тежка
черепно-мозъчна травма вегетативното състояние възниква след период на съноподобна кома. Почти при всички болни намиращи се в коматозно състояние реакцията на пробуждане възниква след
2-4 седмици в зависимост от тежестта на мозъчните увреждания. След
възстановяване на цикъла бодърствуване - сън те не са
в кома, а състоянието им се определя
като вегетативен статус. Персистиращо вегетативно
състояние е това което продължава един месец след тежка черепно-мозъчна
травма каквато е при ищеца и се определя като перманентно, постоянно една година след травмата. По данните от
прегледа при Д. В. е налице манифестно
нарушение на когнитивните функции . Дишането като автономна стволова
функция е съхранено. Гълтането е невъзможно, поради което храненето се
осъществява през сонда/гастростома/.Това състояние
може да продължава с години. Ищецът е
изцяло зависим от чужда помощ , самостоятелното му съществуване практически е
невъзможно. Постоянният вегетативен статус в който е Д. В. изисква
ежедневни грижи. Поради неподвижността на ищеца е необходимо честа промяна на
положението му в леглото за предпазване от развитие на декубитални
рани, които носят риск от инфекция. Дишането, което се осъществява през трахеостомна канюла налага
постоянни ежедневни аспирации на секрети от трахеобронхиалното
дърво за недопускане на белодробен възпалителен процес. Всеки месец тя се
подменя от лекар. Епилептиформените припадъци
изискват проследяване с електроенцефалограми и консултации с невролог за
провеждане на адекватно лечение.Сондата през която се храни /гастростома/ налага периодичен контрол от медицински
специалист-хирург. Възстановяване на съзнанието при посттравматичния постоянен вегетативен статус дванадесет
месеца след травматичния инцидент е малко вероятно. Прогнозата е песимистична. При болшинството пациенти очакванията
по отношение на преживяемост са между две и пет години. Преживявания над
десет години са извънредно, крайно редки. При наличните множествени и
тежки структурни промени в мозъка при Д. В. възстановяване на съзнанието и когнитивните функции практически е
невъзможно. Налице е перманентно вегетативно състояние, включващо квадрипирамиден синдром , манифестно
нарушени когнитивни функции, посттравматична епилепсия, оклузивна
хидроцефалия. Уврежданията са необратими , подобрение
не се очаква. Най- честите усложнения са инфекциите, които водят до лош изход.
Установява, се че проведеното лечение е адекватно на увредата
и медицинския стандарт.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда се установява механизма на ПТП: Водачът на л.а. Форд Мондео се
движи по дясната лента на платното за движение на бул. „К.Ш.“ в посока от юг на север. През това
време водачът на мотоциклет „Ямаха” се движи по
платното за движение на същия път в същата посока, зад л.а. Форд Мондео . Когато мотоциклет Ямаха”
е бил на около 24 - 25 м. зад лекия автомобил, водачът на л.а. Форд Мондео е предприел маневра „завой на дясно“. Така след
около 0,9s. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил
в задната дясна страна на л.а. Форд Мондео и в
предната част на мотоциклет „Ямаха”. След удара л.а.
„Форд Мондео” се е завъртял на около 270° след което
е спрял на мястото си в положението отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието. След удара мотоциклет „Ямаха”
е паднал на мястото и се е установил в положението отразено в протокола за
оглед, а водачът му е излетял напред и нагоре, като е паднал на платното за
движение. Платното за движение на двамата участници в процесното
ПТП е с обща ширина 10,90м., разделено на три ленти - дясната е предназначена
за движение направо и на дясно, средната за направо и лявата - за наляво.
Лявата и средната лента са отделени с двойна непрекъсвана линия M2. Дясната и средната ленти са отделени
с единична непрекъсвана линия M l. Двамата участници са се
движили по главен път. Мотоциклет Ямаха се е движил
по дясната лента зад лек автомобил Форд Мондео, като
е бил разположен в дясната част на дясната лента. Дистанцията на която се е
намирал мотоциклет Ямаха в момента на отклоняване на
л.а. Форд Мондео на дясно, следва
да се определи
от
разстояние 25,85м. Водачът на мотоциклет Ямаха е нямал техническа възможност да установи мотоциклета
преди мястото на удара и да
избегне произшествието, чрез
безопасно спиране - ударът е непредотвратим за водача на
мотоциклета. Максималната скорост при която водача на
мотоциклет Ямаха би имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара ако се е движел със скорост по - малка от 45км.ч. В случай, че мотоциклет Ямаха се е движил със
скорост 50 km/h той е щял
да премине зад л.а.„Форд Мондео” на разстояние около
0,77 m и е нямало да настъпи удар.
От заключението на КСМАТЕ се
установи, че
към момента на удара, пострадалият е бил с поставена предпазна каска, като към
инициалния контакт с автомобила е получил уврежданията на тялото от ляво.
Уврежданията от дясно са получени при последващите
удари на тялото върху асфалта. При падането най - вероятно каската се е
откопчала и е излетяла встрани вдясно. Ако каската е била върху главата на
пострадалия при последващи удари върху терена, най -
вероятно ударите върху главата биха били по - слаби по интензитет.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Безспорно по делото се установи ищеца да е претърпял неимуществени вреди от
процесното ПТП като и към момента на приключване на
устните състезания по делото е в изключително тежко състояние-персистиращо
вегетативно състояние с песимистична прогноза за възстановяване, което
състояние на практика е необратимо.
Спорно по делото е обстоятелството следва ли да се ангажира отговорността
на застрахователя, предвид възникнала гражданска отговорност за обезщетяване на
причинените вреди за застрахования водач на МПС Форд, модел Мондео.
От събрания по делото доказателствен материал
съдът намира, че не е налице осъществено противоправно
деяние от водача на МПС-Форд, модел Мондео съобразно
чл.20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно, който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната хипотеза горния
извод се обосновава от заключението на изслушаната СТЕ, от която се установи
правомерно поведение от страна на водача на МПС Форд, който на Т образно
кръстовище предприема маневра завой надясно от крайна дясна лента. Причина за
настъпване на ПТП е движението на мотоциклет Ямаха
зад автомобила със скорост от 101км.ч., поради което технически не е имал
възможност да избегне удара в нарушение на чл.21 от ЗДВП. Съгласно заключението
при движение на водача на мотоциклета с разрешената скорост от 50км.ч. същия би
избегнал удара, тъй като лек автомобил Форд ще е имал време да извърши
маневрата и двете ППС да се разминат на разстояние от около 0,77м. Не се
установи да са били налице технически условия, които да са налагали движение на
автомобила със скорост по ниска от установената, за да се приема нарушение на
чл.20 от ЗДВП. За водача на лекия автомобил не е имало задължение да предвиди
опасност за движението, тъй като удара с мотоциклета е настъпил в задната дясна
част на автомобила. Маневрата завой на дясно е извършена при спазване на чл.
35, ал. (1) от ЗДВП от най- дясната пътна лента по посока на движението. В този
смисъл се опроверга твърдението на ищеца, че маневрата е започнала от средната
лента за движение на пътното платно. Съдът намира да не е налице нарушение и на
чл.25 от ЗДВП, съгласно който текст водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например
да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Сочения текст е в синхрон с нормата на чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДВП вменяваща задължение на водачите да са внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства; Въпреки това по делото се установи, че
възникналата опасност за движението е настъпила след като от водача на лекия
автомобил вече е била предприета и по време на извършване на маневрата „завой
надясно“. По делото няма данни водача на лекия автомобил да е възприел
мотоциклетиста преди предприемане на маневрата, а дори да е възприел същия в
огледалото за обратно виждане или страничните огледала, предвид голямата
скорост, с която се е движил мотоциклетиста
не би могъл да предположи, какво техническо
разстояние ще измине и за колко време ще приближи кръстовището, за да възприеме
и реагира на създалата се опасност. От установената фактическа
обстановка се установи нарушение на чл.23 от ЗДВП извършено от пострадалия. С
оглед горното съдът приема да не е осъществено противоправно
деяние от страна на водача на автомобила, предвид което застрахователя не е
пасивно материално легитимиран по предявения иск като обезпечаващ деликтната отговорност на същия.
Действително рискът при застраховката „Гражданска отговорност” включва не
само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно и противоправно деяние
в нейния стриктен смисъл - чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и
чл.50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на
застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а
от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в
качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на
трети лица - чл.46 ал.2, чл.49 и чл.50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат
в разпоредбите на чл.257 ал.1 и чл.267 ал.1 КЗ/отм./, включващи като обект на
застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с
притежанието и използване на МПС. Т.е. застрахователният риск включва и
непозволено увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното
лице - чл.49 и чл.50 ЗЗД, обект на застраховането е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване
на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС
/чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното
състояние, характер, /чл.50 ЗЗД/. В този смисъл съдът съобрази Решение №
15/01,06,2012год., постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д. № 279 по описа
за 2011г. на I ТК на ВКС/. Доколкото в случая
е прието, че не е установено виновно поведение на водача на управляваното МПС,
но не се установи и вредите за пострадалия да са възникнали от свойствата на
веща, а именно управлявания автомобил, то настоящия състав намира за
застрахования да не е възникнало задължение за обезщетяване на вреди, от което
следва, че и функционално обусловената отговорност на застрахователя да заплати
обезщетение не е установена.
Предвид неоснователността на исковата претенция е безпредметно обсъждането
на релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Ето защо исковата претенция съдът намира, че следва да отхвърли като
неоснователна.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид неоснователността на главната исковата претенция неоснователна е и акцесорната претенцията за лихва съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.З от ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът не дължи
разноски.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
иска, които съдът намира за доказани в размер на 800,00лв. от които
200,00лв.-в.л., 300,00лв.-в.л. и 300,00лв.-в.л./съдът не съобразява
50,00лв.-свидетел, тъй като не е усвоен/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т. В., с ЕГН **********,
чрез временен настойник Т.Д.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, срещу З.К.
"О.", чрез ЗК“О.Б.“КЧТ, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***-** иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за
сума в размер на 800000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало на 20.10.2014г. ПТП неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Т. В., с ЕГН **********, чрез временен настойник Т.Д.В.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на ЗК„О.”АД, чрез ЗК О. -клон Б."КЧТ,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***-** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 800,00лв.-/осемстотин
лева/-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: