№ 348
гр. С.З., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в закрито заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20225500900490 по описа за 2022 година
Производството е пo реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по
жалба на Я. Й. А. против отказ с рег.№20221020105337-3/26.10.2022г. на
длъжностното лице при АВ - ТР и РЮЛНЦ, с който е отказано да бъде
вписана промяна на вписани обстоятелства по партида на „С.“ ООД, а
именно: прекратяване участието на съдружника Я. Й. А. и заличаването му
като съдружник, както и заличаването му като управител на дружеството.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен,
като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови
решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени
задължителни указания на Агенцията да извърши исканите вписвания по
партидата на „С.“ ООД.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписване е подала
писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а
постановения отказ е законосъобразен. Претендира разноски за настоящото
производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв..
Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид
направените оплаквания, намира за установено следното:
1
Със заявление № 20221020105337/20.10.2022 г. е постъпило искане от
Я. Й. А., ЕГН ********** за заличаването му като управител по реда на чл.
141, ал. 5 от ТЗ и като съдружник по реда на чл.125, ал. 2 ТЗ.
Длъжностното лице при Агенция по вписванията - ТР и РЮЛНЦ е дало
двукратно указания към заявителя на осн. чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, след
което е постановило обжалвания отказ.
Мотивите за постановения отказ са, на първо място, че на
жалбоподателя Я. Й. А., съдружник в „С.“ ООД и заявител в регистърното
производство, не се признава качеството на заявител, съгласно чл. 15, ал. 1, т.
1 от ТЗ, като са изложени подробни мотиви в тази връзка в постановения
отказ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е
процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
В случая са заявени за вписване по партидата на „С.“ ООД следните
обстоятелства: заличаване на заявителя като съдружник на основание чл. 125,
ал. 2 от ТЗ и заличаването му като управител на „С.“ ООД.
Прекратяването на членството на съдружник поради доброволно
напускане настъпва с изтичането на срока на предизвестието (3-месечен –
преди датата на прекратяването), съгласно чл. 125, ал. 2 от ТЗ, от който
момент съдружието с напусналия съдружник се прекратява (в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46/2010 г. на ВКС по т.
д. № 500/2009 г., II Т. О., ТК ). От този момент на прекратяване на членството
между дружеството и напусналия съдружник възникват облигационни
отношения, които обаче не влияят на факта на напускане на съдружника.
Наличието на неуредени имуществени отношения не води до извод, че не е
прекратено участието на съдружника. По отношение прекратяването на
участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник, е налице
упражняване на негово потестативно право, при което с изтичане на срока на
предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо
членственото правоотношение. В този смисъл е и константната съдебна
практика - Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/09 г. на II Т. О.;
Решение № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Решение
№ 1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/2002 г., Решение № 991/29.11.2006 г. по
т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК).
2
По отношение въпроса активно легитимиран ли е молителят да
инициира производство пред АВ – ТР с искане за заличаването му като
съдружник, съдът, съобразявайки обстоятелството, че същият е част от
предмета на Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ТК приема следното:
Към момента е налице противоположно тълкуване в практиката на
окръжните и на апелативните съдилища, формирана в рамките на
производства по обжалване на откази на длъжностното лице по регистрацията
– чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ. Според едното становище, съдружникът не е
процесуално легитимиран да иска своето заличаване от партидата на ООД,
след като надлежно е упражнил правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Изцяло в противоположен смисъл е застъпеното в практика второ становище,
към което настоящият състав се присъединява, споделяйки аргументите в
подкрепа на извода, че хипотезата на съдружник, надлежно прекратил
участието си в ООД по чл. 125, чл. 2 ТЗ, е аналогична с хипотезата на
управителя, отправил уведомление да бъде заличен от партидата на ООД в
Търговския регистър (чл.141, ал. 5 ТЗ). Допустимостта на аналогията със
законовото правило на чл.141, ал. 5 ТЗ се обосновава с наличието на правен
интерес в полза на напусналия съдружник, доколкото заличаването му от
търговския регистър влияе и на неговата правна сфера, макар и да не е част от
фактическия състав на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и от
обстоятелството, че липсата на процесуална легитимация води до
накърняване на принципите на достоверност и на публичност на търговския
регистър – чл. 10 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ. По същността си, вписването на
прекратяването на членството в търговския регистър има оповестително
действие. Напусналият съдружник има интерес да бъде заличен от регистъра,
защото за третите добросъвестни лица той продължава да има това качество
на съдружник– чл. 7, ал. 1, чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, а то може да поражда
неблагоприятни за него последици. Ето защо, ако органите на дружеството с
ограничена отговорност бездействат и не поискат заличаването му в
търговския регистър в сроковете по чл. 6, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ,/както е в
настоящия случай/, то по аналогия от чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да се приеме, че
напусналият съдружник е активно легитимиран да поиска вписване на
промяната в търговския регистър.
Както бе посочено, прекратяване участието на съдружник в ООД, при
3
хипотезата на 125, ал. 2 от ТЗ е последица от свободно формирана и външно
изявена воля на съдружника, което настъпва при отправено писмено
предизвестие и изтичане на предвидения в закона или дружествения договор
срок. В тези случаи не се изисква наличието на други предпоставки, за да
бъде заличен съдружник, който е напуснал по своя воля. Ето защо, когато по
делото е установено, че е спазена процедурата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, с
изтичането на срока на предизвестието, прекратителният ефект спрямо
членственото правоотношение на съдружника настъпва автоматично, поради
което същият следва да се приеме за легитимиран заявител в регистърното
производство относно собственото си заличаване като съдружник, съгласно
чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТР, а от тук и при обжалване на евентуално
постановения в тази връзка отказ на длъжностното лице по регистрацията.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ регламентира доброволно
прекратяване на участието в ООД, направено под формата на писмено
предизвестие най – малко три месеца преди дата на прекратяването.
Членственото правоотношение се прекратява автоматично с изтичане срока
на писменото предизвестие. Напускането на съдружника е доброволен акт,
като не може да бъде поставяно в зависимост от уреждане на имуществените
отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия
съдружник и дружеството. Уреждането на имуществените отношения се
явява закономерна последица от прекратяване на членственото
правоотношение, а не условие за неговото настъпване (в този смисъл
Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което има задължителен характер).
В случая, обаче, съдът счита, че не е спазена процедурата по
уведомяване на ОС на съдружниците за волята на жалбоподателя за
прекратяване на участието му в дружеството и заличаването му като
съдружник и управител на „С.“ ООД.
Видно от данните по делото, писменото предизвестие на Я. Й. А. до ОС
на дружеството за прекратяване на участието му в дружеството като
съдружник и управител е депозирано до ОС на дружеството, като в
предизвестието е посочен правилно адреса на управление на същото, който е
и адрес на другия съдружник и управител – С.Д.К., а именно: гр.С.З., ул.***.
Подписът на Я. Й. А. върху писменото предизвестие и съдържанието на
4
последното е заверено от нотариус М.Х., нотариус в район РС С.. Връчването
на писменото предизвестие до „С.“ ООД е станало чрез нотариус Р.Г.,
нотариус в район РС С.З.. Върху предизвестието е отразено, че са направени
посещения на адреса на управление на дружеството с оглед връчване на
поканата на 10.06.2022г., на 25.06.2022г. и на 13.07.2022г. Посочено е, че не е
намерено лице, на което да се връчи, поради което на 13.07.2022г. връчителят
е залепил „уведомление на входната врата на апартамента на адрес: С.З.,
ул.***, в което е посочено, че нотариалната покана се намира в кантората на
нотариус Р.Г.“, с посочване адреса на кантората и срокът, в който следва да се
получи. Нотариусът е посочил, че в този срок /двуседмичен от залепването на
уведомлението/ поканата не е получена, като на осн.чл.47, ал.5 ГПК
нот.покана следва да се счита за редовно връчена. Или видно от данните и
записванията, отразени от нотариус Р.Г., нотариус в район РС С.З., чрез който
е станало връчването на писменото предизвестие, дружеството „С.“ ООД е
търсено на посочените дати на друг, различен от адреса на управление адрес.
При тези данни се установява, че нотариусът е връчил писменото
предизвестие на Я. Й. А. до ОС на дружеството за прекратяване на участието
му в дружеството като съдружник и управител не на адреса на управление на
дружеството „С.“ ООД, където е адресът на търговеца и където следва да се
връчва кореспонденцията му, а на съвсем различен адрес, който няма нищо
общо с адреса на управление на дружеството. Поради това писменото
изявление на Я. Й. А. до ОС на дружеството за прекратяване на участието му
в дружеството като съдружник и управител не е достигнало до дружеството
„С.“ ООД, до ОС на същото и останалите съдружници. В този случай съдът
счита, че тъй като писменото предизвестие на Я. Й. А. не е достигнало до
знанието на ОС на „С.“ ООД, то същото не може да произведе целеното от А.
правно действие. Ето защо съдът счита, че Я. Й. А. не е уведомил надлежно
ОС на „С.“ ООД за прекратяване на участието си в дружеството като
съдружник и управител, поради което за него не са изтекли предвидените в
ТЗ срокове, в които ако дружеството не заяви за вписване обстоятелствата по
прекратяване на участието на А. в дружеството като съдружник и управител,
самият той може да заяви тези обстоятелства в ТР и РЮЛНЦ. За
жалбоподателя не са налице изискванията на ТЗ, за да заяви надлежно за
вписване в ТР по партидата на „С.“ ООД обстоятелствата, свързани с
прекратяване на участието му в дружеството като съдружник и управител.
5
С оглед на изложените съображения, Окръжен съд счита, че отказът на
длъжностното лице при АВ - ТР и РЮЛНЦ да впише по партидата на „С.“
ООД заявените обстоятелства е правилно постановен, макар и не по
изложените от длъжностното лице мотиви. Като окончателен правен
резултат, обаче, отказът е правилен, поради което съдът следва да го
потвърди с изложените по-горе съображения и мотиви.
По отношение на направеното от Агенция по вписванията искане за
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, осъществил
представителство в настоящото производство по отношение на органа,
постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното: Независимо
от неоснователността на жалбата, в полза на АВ не се поражда право на
присъждане на съдебни разноски. След измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ,
алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК,
а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това, че
сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест
на молителя - чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след
измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно
такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга
единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга
от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по
депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не
й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това
производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо
от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл.
78 ГПК с крайния съдебен акт.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег.№20221020105337-3/26.10.2022г. на
длъжностното лице при АВ - ТР и РЮЛНЦ при МП на РБ, постановен по
заявление №20221020105337/20.10.2022 г., депозирано от Я. Й. А.,
ЕГН********** по партидата на „С.“ ООД, ЕИК ***.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд – гр. П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
7