Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 16755 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
Г.К.Х., с ЕГН:********** е предявил
против З. „Б.И.” АД, *** иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
от непозволено увреждане настъпило при ПТП в размер на 40 000 лв. и имуществени
такива в размер на 619,33 лв. ведно със законната лихва от датата на
увреждането 16.09.2015 год. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът
твърди, че е пострадал като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с д.к. № ******П.И.Н.. За автомобила е имало
застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Твърди,
че в следствие на ПТП-то е получил напречна фрактура на дясна тибия (голям
пищял) с коса фрактура на латералния кондил и фрактура на фибулата (малък
пищял) на дясната подбедрица,а също и разкъсно-контузна рана на показалеца на
лявата ръка. Изпитвал е дълго време болки и страдания, претърпял е една
операции, а също е направил и немалки разходи за лекарства и медицИ.ки
консумативи.
Слез
завеждане на делото Г.К.Х. е починал и на негово място съдът е конституирал
наследниците му А.Б.К.-съпруга,К.Г.Л.-дъщеря и С.Г.К.-син. Новоконституираните
ищци чрез своя общ пълномощник поддържат предявения иск и претендира присъждане
на разноски.
ответникът З.
„Б.И.” АД *** ЕИК ****** оспорва иска като неоснователен с аргумента,че произшествието
не е настъпило по вина на П.И.Н. ,като изключителна
вина има пострадалия,който пресичал оживен столичен булевард на неразрешено
място. Оспорва иска за и по размер. Евентуално прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради
пресичане на пътното платно на необозначено място. моли съда да постанови справедливо решение и претендира
разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
Констативен протокол за ПТП № 769 от
16.09.2015 г., протокол за оглед от същата дата с албум и схема и показанията
на П.И.Н. се установява, че на 16.09.2015 г., около 11:30 ч. в гр. София е
настъпило ПТП,при което П.И.Н. при
управлението на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с д.к. № ******по бул.
„Александър Стамболийски“, с посока на движение от ул. „Сава
Михайлов“ към бул. „******е ударил с
пешеходеца Г.К.Х., който в този момент пресичал булеварда на необозначено място
, в посока отдясно на ляво спрямо движението на автомобила.
От
представената от ищците и неоспорена от ответника справка от ГФ/л.46 и 47 от делото/се
установява,че за процесния автомобил е имало валидна застрахователна полица № 02115000121595
към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В
хода на настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицИ.ка експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то
не е оспорено от страните. Според заключението от удара пострадалия е получил Счупване
на латералния (външен) кондил на големия пищял и счупване и а главата на малкия
пищял на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана на показалеца на лява ръка.
Незабавно е приет за лечение в ВМА - София, където е претърпял операция,
изразяваща се в кръвна репозиция и метална остеосинтеза с два канюлирани винта,
които са фиксирали счупения голям пищял на подбедрицата.Според експерта при
нормален оздравителен процес без усложнения (ексцес), счупените кости зарастват
за период от 60 до 70 дни, през което време увредения крайник е имобилизиран с
„ортеза“, която не позволява сгъване в колянната става и придвижването на
пострадалия се осъществява с помощни средства - инвалидна количка и патерици.В
случая с оглед напредналата възраст на пострадалия процесът на възстановяване е
бил по-дълъг,като според вещото лице се е налагало поставяне на изкуствена
коленна става.
От
заключението на назначената съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава механизма на
катастрофата , пътната обстановка и конкретно, че автомобилът се е движил посока на
движение по бул.
„Александър Стамболийски“, с посока на движение от ул. „Сава
Михайлов“ към бул. „Вардар“, и там, в района на бл.4 е блъснал
пострадалия,който пресичал булеварда отляво надясно спрямо движението на автомобила
управляван от Н..
Според експерта скоростта на движение на автомобила преди предприемане на
аварийното спиране е била 56 км/ч. Опасната зона за спиране при конкретните
пътни условия и скорост от 56 км/ч е била от порядъка на 37 м. За разрешената
скорост от 50 км/ч опасната зона е 31 м. Водачът е могъл да възприеме пешеходеца
от момента на стъпването му на пътното платно/частта на трамвайните линии/ и в
този момент отстоянието е било 51 метра.
От
показанията на св. А.Г.се установява, че пострадалия е бил приет незабавно в
болницата,а след изписването му поне 2 месеца в къщи бил само на легло.Така и
не могъл на проходи пак самостоятелно,основно се придвижвал с инвалидна
количка,понякога с патерици.Преди инцидента ходел самостоятелно и се обслужвал
без проблеми.
Свидетелят
П.И.Н. /делинквент/ установява,че пострадалият стоял върху пътното платно с
гръб към движението,в участъка на трамвайните релси и непосредствено когато
автомобила минал покрай него се свлякъл отгоре му.Скоростта на автомобила била
не повече от 40 км.ч. и се движел в лявата пътна лента.
Представени
са Фактури № ********** от
23.09.2015 г., № ********** от 23.09.2015 г., № ********** от 29.09.2015 г., медицИ.ка
рецепта и пет броя касови бона .
По
делото са представени доказателства/акт за смърт и удостоверение за наследници/,че
ищецът Г.К.Х. е починал на 02.12.2016 год. и е оставил като свой наследници
съпругата си А.Б.К. и двете си деца- К.Г.Л.-дъщеря и С.Г.К.-син.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
По
съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Установен
е механизма на ПТП-то, при което съдът приема, че произшествието е настъпило по
вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.21,ал.1 и чл.
20,ал.2,изр.второ от ЗДвП , а също правилата за специално внимание към
пешеходците-чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП-след като е имал отлична видимост е могъл да забележи неправилно
пресичащия пешеходец-същия е бил предвидима опасност/по смисъла на чл.20,ал.2 З.вП/,
поради което е следвало да го мотивира с повишено внимание да намали скоростта
или при необходимост да спре. В разрез с горното автомобилът се е движел дори
със скорост над максимално допустимата за градски условия.
В
резултат на ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на Г.К.Х.. В
тази връзка съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат
е пряка
и непосредствена последица
на извършеното от
причинителя на вредите П.И.Н. /при управлението на лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“, с д.к. № ******/ противоправно деяние.
Установено
е и не се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.И.” АД валидна към датата на
ПТП-то.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени
вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗ., ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът
е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия Г.К.Х. поради това, че същия е пресичал пътното платно на
необозначено за това място. Съдът намира, че възражението е основателно, тъй
като при пресичането на пътното платно пострадалия е нарушил разпоредбата на
чл.113,ал.1 - пресякъл е на непозволено за това място. Ето защо съдът приема,че
е налице нарушение на правила за движението на пешеходците от страна на пострадалия
и приема съпричиняване в размер на 30 %.
При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените
интензивни болки и страдания продължили около 1 месец след злополуката, както и
фактът, че лечебният и възстановителен
период е приключил за срок около 5 месеца. Съдът взема пред вид и факта, че с
оглед възрастта на пострадалия,за него пълното възстановяване е било
практически невъзможно, възстановителния процес е бил по-дълъг и
болезнен,свързан с постоянни неудобства и невъзможност за самообслужване в
първите 2 месеца след катастрофата.
Като
взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за
търпените от ищеца неимуществени вреди по справедливост е в размер от 30 000
лв., като след приспадане на приетия процент на съпричиняване искът за
неимуществените вреди е основателен и следва да се уважи за сумата от 21 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2015 г. до окончателното й
изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта
на пострадалия, търпените от него болки и страдания, преживени след операцията
и болничния престой,както и в периода на
възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над
уважения размер до претендирания такъв от 40 000 лв. искът за неимуществени
вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претенцията
за имуществени вреди следва да се уважи в размер на 555 лв., тъй като тези
разходи са доказани по делото. Над този размер до претендирания такъв от 619,33
лв. искът е неоснователен - от представените касови бонове не може да се
установи,че са платени именно от ищеца,включително е нечетливата медицинската
рецепта.
По
разноските в производството:
Ищецът
няма претенции за разноски . На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника направени от него разноски съобразно с
отхвърлената част от иска в размер на 1100 за адвокатско възнаграждение/след
прието за основателно възражение за прекомерност/ и 88 лв. за експертиза и
свидетел.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 840 лв. и разноски от
бюджета за експертизи в размер на 144 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес: *** да заплати общо
на А.Б.К. ЕГН: **********, К.Г.Л.,ЕГН:********** и С.Г.К.,ЕГН:**********
всичките чрез адв.Д.Н.,като наследници на Г.К.Х.,починал на 02.12.2016 год. на
основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ сумата
от 21 000 лв., обезщетение за претърпените от Г.К.Х. неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 16.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от горната дата до окончателното й изплащане и
сумата от 555 лв.-имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума
от 23.09.2015 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за неимуществените вреди над уважения размер до предявения такъв от 40 000 лв.
и за имуществените над уважения размер от 555 лв. до предявения от 619,33 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД ***
ЕИК ****** да заплати по сметка на СГС държавна такса от 840 лв. и разноски от
бюджета за експертизи в размер на 144 лв.
ОСЪЖДА А.Б.К. ЕГН: **********,
К.Г.Л.,ЕГН:********** и С.Г.К.,ЕГН:********** да заплатят на ЗД „Б.И.” АД *** ЕИК ****** на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1100 за адвокатско възнаграждение и 88 лв. за
експертиза и свидетел – разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: