№ 6666
гр. София, 08.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110143707 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т“ ЕАД срещу Р. Н. А., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Р. Н. А. дължи на „Т“ ЕАД сумата 1622,82 лева - главница за цена на
доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ************, за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 144,22 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
04.04.2024 г.; сумата 48,49 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
17.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,76 лева - мораторна лихва за
период от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №22916/2024 г. по описа на
СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от
ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение.
Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ,
както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание с довод, че липсва облигационна
връзка между страните, в т.ч. да е изключителен собственик на имота; а за цена на
услуга дялово разпределение не се доказва, че е платено на третото лице; не е
възникнало правото на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
ищецът трябва да установи, че ответникът е потребител/клиент на топлинна енергия,
съобразно изложените твърдения, в исковия период; че му доставял топлинна енергия
и услуга дялово разпределение на стойност в претендирания размер; както и правото
на обезщетение за забава, като се установи наличието на главен дълг, изпадане на
ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане,
получена от ответника, за което не сочи доказателства. При установяване на тези
обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните парични
вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.
Тъй като ищецът твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ на ответника по приложения към отговор на искова молба
1
договор, както и че според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана
в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.,
Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако
„противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като
опровергае наличието на поддържаното основание.“, то за ищеца е тежестта на
доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за
което съдът указва, че не сочи доказателства.
Съдът, на осн. чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че е извършена доставка на топлинна енергия и размер на исковете.
Ищецът направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Д” ЕООД като
трето лице – помагач, обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е
допустимо и основателно.
За правилното решаване на спора следва да се приложи постъпилото ч.гр. дело,
както и представените от ищеца документи като допустими и относими. Подлежи на
уважение искането по чл. 190 от ГПК на ищеца. Съобразно становището на ответника
по спора, съдът намира, че не е необходимо е искането на ищеца за допускане
експертизи.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на
ищеца трето лице-помагач – „Д” ЕООД, с посочен адрес на управление в
исковата молба. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото
съдебно заседание може да представи становище по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства и ПРИЛАГА ч. гр. дело №22916/2024г. по описа на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице-помагач в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документите,
посочените р. IV-V от „доказателствени искания“ от искова молба. При
неизпълнение случай съдът ще приложи спрямо подпомаганата страна и
помагача чл. 161 от ГПК и ще приеме за недоказани фактите, установими от
тези доказателства в тяхна полза.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
2
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.03.2025 г. от 11,00 часа, за които дата и час да се призоват страните и трето
лице-помагач.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-
помагач, като на ищеца и препис от отговор на искова молба, а на третото
лице – помагач и препис от искова молба, ведно с приложения, чрез
пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3