Р Е Ш Е Н И Е
№
I-92
01.11.2017 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД- БУРГАС, гражданско отделение, I въззивен
граждански състав в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА
ВЪРБАНОВА
2.
мл.с. ТОДОР МИТЕВ
при
секретаря Ани Цветанова, след като разгледа докладваното от мл.с. Митев ВГД №1249 по описа за 2017 г. на БОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
3848/17.07.2017 г., подадена от Х.Х.А. и А.Х.А. чрез адв. Здравко Костов,
против Решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на
Районен съд- Айтос.
С решението си АРС е признал за установено по
отношение на въззиваемите, че ищците З.А.М., Е.А.Ю., Е.М.С., А.Е.М., А.Е. А., Г.Е.Х.
и Ф.Е.М. са собственици на основание наследство и изтекла придобивна давност на
идеални части от празно дворно място с площ от 532 кв.м. в с. Снягово, общ. Руен, представляващо
неурегулиран поземлен имот с пл. №110 по неодобрения кадастрален план на
селото, при граници улица и поземлени имоти пл. №108, 109, 11, 113, както
следва: 1/4 иеална част за З.А.М., 1/4 идеална част за Е.А.Ю., 1/24 идеална
част за Е.М.С., 1/24 идеална част за А.Е.М., 1/24 идеална част за А.Е. А., 1/24
идеална част за Г.Е.Х. и 1/24 идеална част за Ф.Е.М., като е осъдил ответниците да предадат владението на посочените идеални
части от имота на ищците.
Съдът е отменил нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № ***, том ****, рег. № 1**, дело № ***
от 20** г., издаден на **.0*.20** г. от нотариус с район на действие –
РС-Айтос, до размера на уважената искова претенция с правно основание по чл.108
от ЗС от общо 17/24 идеални части и е осъдил ответниците да заплатят на ищците
съдебно деловодни разноски в общ размер на 1040 лева.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с практиката на ВКС. На
първо място, неправилно била разпределена доказателствената тежест по делото,
тъй като ответниците притежавали констативен нотариален акт за собственост,
поради което в тежест на ищците било доказването на обстоятелството на
противопоставяне на владението, т.е. тежестта да оборят констатациите в
нотариалния акт. Не следвало да се прилага и практиката за владение между
съсобственици. Изтъква се, че в полза на въззиваемите е изтекла придобивна
давност, като противният извод не може да бъде извлечен от доказателствените
материали. Не можело да се приеме, че ответникът е владял заедно с баща си, а
дори и това да се приемело, оставал фактът, че останалите собственици са се
дезинтересирали от имота. Така или иначе, бащата на ответника само е помагал в
обработката на земята, а не е владял. Иска се решението да бъде отменено и
предявеният иск- отхвърлен, както и присъждане на разноските по делото. Не се
сочат доказателства и не се правят доказателствени искания
В законоустановения срок е постъпил
отговор от представителя на въззивниците- адв. Керанов, в който се поддържа, че
жалбата е неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. От доказателствата по делото се установявало, че ответникът не
е владял имота, респ. в негова полза не е изтекла придобивна давност. Иска се
присъждане на разноски по делото. Във връзка с изготвения по делото доклад по
чл. 267 ГПК е направено искане за разпит на свидетели, което е оставено без
уважение от състава на съда.
Процесуалният представител на въззивника поддържа
въззивната жалба и твърди, че са налице всички предпоставки за придобиване на
имота по давност от ответника, като не се доказвало ищците да са прекъснали
владението му.
Представителят на въззиваемите поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Следва да
се отбележи, че настоящото производство е второ по ред въззивно след като
предходното решение на БОС по в.гр.д. №1210/2015 е било частично обезсилено и
върнато на АРС за ново разглеждане, предвид ненадлежното конституиране на
единия от ответниците по иска.
По отношение на установеното от фактическа страна
настоящата инстанция споделя частично изводите на районния съд, като фактите са
следните:
Страните по делото имат общ наследодател- Ф.Х.М.,
която е починала на 13.10.2001 г. Видно от
представеното удостоверение за идентичност на лице се установява, че Ф.Х.М. е
носила имената Ф. А. К.. С това име фигурира в разписния лист към неодобрения
кадастрален план на с. Снягово от 1988 г. за поземлен имот № 110. От
заключението на вещото лице се установява, че през 1998 г. процесният имот е
бил деклариран от Ф.Х.М. в данъчната служба като свой собствен имот - жилищна сграда
с дворно място.
Показанията
на всички разпитани по делото свидетели са еднопосочни, че Ф.Х.М. е обитавала
имота почти до смъртта си, като съдът изцяло кредитира тези показания в тази им
част.
След
смъртта си Ф.Х.М. оставя за наследници Х.А. Е., Т. А.С., З.А.М. и Е.А.Ю..
Т. А.С. е починала, като нейни наследници са преживелият съпруг Е.М.С. и петте
деца М.Е.М., А.Е.М., А.Е. А., Г.Е.Х. и Ф.Е.М.. М.Е.М. е починал като негови
наследници са С. Х.М., Т. М.А. и Е.М.Е., които са направили отказ от иска.
Единият от ответниците- Х.Х.А., е син на Х.А. Е., а другият ответник е неговата
съпруга- А.Х.А..
Безспорно се установява от свидетелските показания на
всички свидетели, че бащата на ответника
и самият ответник първоначално са живели зедно с общата наследодателка, а после
са се изместили в собствена къща. Малко преди смъртта на Ф.Х.М., тя е живеела
при сина си Х.А. Е. и своя внук- ответника Х.Х.А.. След нейната смърт, къщата,
построена в процесния имот започнала да се руши и била съборена от ответника Х.А.
и баща му.
Най- съществено и съответно спорно, се явява
обстоятелството какво се е случило с процесния имот след този момент. Тук
следва да се отбележи едно противоречие в мотивите на районния съд, който първо
приема, че ответникът и баща му започнали да обработват имота, а също така и
извършили и подобрения, а после посочва, че „непосредствено след смъртта на
баба Ф. имотът бил занемарен”. Именно с последния извод не се съгласява
настоящият състав. От събраните по делото доказателства и по точно от
свидетелските показания, се установява, че след смъртта на общия наследодател Ф.Х.М.,
процесният имот е бил обработван от ответника Х.Х.А., като същият е бил
подпомаган от баща си- Х.А. Е.. В тази насока са показанията на свидетелите Е. Х.
А., Шабан А. Шабан, А.М. С., А. А. С. ( всичките разпитани при първото
разглеждане на делото) и А. М. А. (разпитан при второто разглеждане на делото-
л.21). Показанията на всички тези свидетели са еднопосочни,
безпротиворечиви и достатъчно подробни,
като следва да се отбележи, че свидетелят Е. Х. А. е бил доведен от ищците. В
обратна насока са показанията на свидетелите М. М. С., И. М. У. и С. Ю.Х., но
както бе посочено, повече свидетели твърдят, че именно ответникът е обработвал
имота след смъртта на общата наследодателка. Следва да се отбележи, че
свидетелите М. М. С., И. М. У. и С. Ю.Х. не заявяват, че ищците са обработвали
имота, а заявяват, че всъщност никой не го е обработвал.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че през 2011 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за
давностно владение, осъществено в негова полза по време на брака му с
новоконституираната ответница А.Х.А. - нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение № ***, том *****, рег. № 1***, дело № ***
от 20** г., издаден на **.0*.20** г. от нотариус с район на действие - РС-Айтос.
При така установените факти, Окръжен съд- Бургас стига
до следните правни изводи:
Айтоският районен съд е бил сезиран с иск по чл. 108
ЗС.
Фактическият състав, при осъществяването
на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване
фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една
отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца
принадлежи процесуалното задължение да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорната вещ, както и че ответника я владее или държи, а за
да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че
упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно
основание.
В конкретния случай, ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот с нотариален акт, издаден по обстоятелствена
проверка. Съгласно
постановките на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК,
при оспорване на признато с нотариален акт право на собственост ( включително и
чрез заявяване на собствени права), тежестта за доказване носи оспорващата
страна. Именно в тази насока са и дадените указания с доклада по чл. 267 ГПК.
Ако бъде оборена доказателствената сила на нотариалния акт, за страната, която
го е представила възниква доказателствената тежест да докаже своите
правоизключващи възражения на общо основание.
На първо място, съдът намира, че ищците
успешно са оборили доказателствената сила на представения от ответниците
нотариален акт. Както бе посочено, от всички доказателства по делото се
установява, че почти до смъртта си на 13.10.2001 г. наследодателката Ф.Х.М. е
живяла в имота, докато нотариалният акт е издаден на 12.04.2011 г. Изложеното
означава, че се доказва, че ответниците са владяли имота по-малко от 10 години
преди издаването на акта, което означава, че същият не може да породи своето
правно действие, респ. констатациите в него се явяват оборени. В този смисъл
съдът споделя разсъжденията в тази насока на предходните съдебни състави, които
са разглеждали делото, като в тежест на въззивниците се пада доказването на
възражението за изтекла в тяхна полза придобивна давност за твърдяния период-
от смъртта на наследодателката М. до предявяване на иска.
Това възражение има правоизключващ характер по
отношение на претендираното от ищците право, доколкото неговото доказване би
довело до извод, че ищците не са материално легитимирани като собственици на
вещта към настоящия момент.
Доколкото ищците са се позовали на наследствено
правоприемство като придобивен способ, същите следва да докажат на първо място
правата на своята наследодателка. Съдът намира, че от установените по делото
факти може да се направи категоричен извод, че именно Ф.Х.М. е била собственик
на дворното място, т.е. след смъртта й собствеността върху спорния имот е
преминала върху нейните наследници. В тази насока настоящата инстанция споделя
изложеното от районния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение в тази част.
Окръжният съд обаче намира за неправилен извода, че не
е доказано направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. За да бъде уважено това възражение е
необходимо да се докаже, че ответниците са владяли имота в продължение на поне
10 години. Тук следва да се отбележи, че ответниците са трети лица по отношение
на имота, тъй като бащата на Х.Х.А. е жив и именно той се явява наследник на Ф.М..
Иначе казано, ответниците не са сънаследници и имотът се явява чужд за тях,
поради което, за да бъде придобит по давност, е необходимо единствено да се
докаже, че владението, осъществявано от тях е явно, необезпокоявано и
непрекъснато ( така и Решение №262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на
ВКС. Второ г.о.), а не е необходимо да се доказва, че те изрично са
демонстрирали владението си пред ищците.
Както бе посочено, от свидетелските показания по
делото се установява, че Х.Х.А. е обработвал имота след смъртта на баба си –Ф.М.,
като дори го е заградил, като баща му единствено го е подпомагал. От тези
негови действия се прави извод, както за осъществяванат фактическа власт, така
и за намерението му да свои имота, предвид това, че го е заградил с нова телена
ограда, при което е ограничил достъпа до него. Не се събраха доказателства, че
ищците са прекъснали владението на Х.А. от смъртта на наследодателката М. до
предявяване на иска. Напротив, никой от свидетелите не твърди някой от ищците
да се е появявал в имота.
Доказа се, че именно Х.А. е обработвал имота през
целия период, като според настоящата инстанция няма пречка това да е ставало
със съдействието на баща му Х.А. Е., като последният всъщност е предал и
владението на своята идеална част от имота.
При тези факти съдът намира, че са доказани
обективните и субективните елементи на владението от страна на Х.Х.А. и то за
период по-дълъг от 10 години, а именно от 13.10.2001 г. до предявяването на
исковата молба- 04.07.2014 г., респ. е доказано възражението, че същият е
придобил процесния имот по давност, което изключва правата на ищците. Следва да
се отбележи, че предпоставките на придобивната давност са настъпили по време на
брака на Х.Х.А.с ответницата А.А., предвид на
което и имотът е в режим на СИО, с оглед правилото на чл. 21 СК, в който
релевантен е моментът на придобиване на вещното право при презумпция за
съвместен принос.
Предвид изложеното, БОС намира, че ищците въззиваеми
не са собственици на процесния имот и предявеният от тях ревандикационен иск е
следвало да бъде отхвърлен, като не следва да бъде отменян, издаденият в полза на
Х.Х.А. нотриален акт. Обратният извод на въззивния съд налага отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново.
По разноските:
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде
отменено и в частта за разноските, с която ответниците са били осъдени да
заплатят в полза на ищците сторените съдебно-деловодни разноски. От друга
страна, въззивниците са направили изкане за присъждане на сторените до момента
разноски, които възлизат в размер на общо 810 лв.- 700 лв. адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция, 70 лв. държавна такса за касационна
жалба и 40 лв. държавна такса за настоящата въззивна жалба.
С оглед предмета на делото, настоящото решение подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 112 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Районен съд- Айтос, с което
съдът е признал
за установено по отношение на Х.Х.А., ЕГН ********** и А. Х.А., ЕГН **********,
и двамата от с. С., общ. Р.,, че ищците З.А.М., ЕГН **********, адрес: с. Р.,
ул. И.” **, Е.А.Ю., ЕГН ********** от с. С., общ. Р., Е.М.С., ЕГН ********** с.
С., общ. Р., А.Е.М., ЕГН ********** от с. С., общ. Р., А.Е. А., ЕГН ********** от
с. М., общ. Р., Г.Е.Х., ЕГН ********** от с. К., общ. А. и Ф.Е.М., ЕГН ********** от с. К., общ. А., са
собственици на основание наследство и изтекла придобивна давност на идеални
части от празно дворно място с площ от 532 кв.м. в с. Снягово, общ. Руен,
представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. №110 по неодобрения кадастрален
план на селото, при граници улица и поземлени имоти пл. №108, 109, 11, 113,
както следва: 1/4 иеална част за З.А.М., 1/4 идеална част за Е.А.Ю., 1/24
идеална част за Е.М.С., 1/24 идеална част за А.Е.М., 1/24 идеална част за А.Е. А.,
1/24 идеална част за Г.Е.Х. и 1/24 идеална част за Ф.Е.М., като е осъдил ответниците да предадат владението на посочените идеални
части от имота на ищците и е отменил нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № ***, том ****, рег. № 1***, дело № *** от 20** г., издаден на
**.0*.20** г. от нотариус с район на действие – РС-Айтос, до размера на
уважената искова претенция с правно основание по чл.108 от ЗС от общо 17/24
идеални части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.А.М., ЕГН **********, адрес: с. Р., ул. И.” **, Е.А.Ю., ЕГН **********
от с. С., общ. Р., Е.М.С., ЕГН ********** от с. С., общ. Р., А.Е.М., ЕГН **********
от с. С., общ. Р., А.Е. А., ЕГН ********** от с. М., общ. Р., Г.Е.Х., ЕГН **********
от с. К., общ. А. и Ф.Е.М., ЕГН ********** от с. К., общ. А. срещу Х.Х.А., ЕГН ********** и А. Х.А., ЕГН **********,и
двамата от с. С., общ. Р., иск за установяване на собственост на основание
наследство и изтекла придобивна давност и предаване на владението на идеални
части от празно дворно място с площ от 532 кв.м. в с. Снягово, общ. Руен,
представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. №110 по неодобрения кадастрален
план на селото, при граници улица и поземлени имоти пл. №108, 109, 11, 113,
както следва: 1/4 иеална част за З.А.М., 1/4 идеална част за Е.А.Ю., 1/24
идеална част за Е.М.С., 1/24 идеална част за А.Е.М., 1/24 идеална част за А.Е. А.,
1/24 идеална част за Г.Е.Х. и 1/24 идеална част за Ф.Е.М..
ОТМЕНЯ Решение
№ 112 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Районен съд- Айтос,
в частта в която Х.Х.А., ЕГН ********** и А. Х.А., ЕГН **********, и двамата от
с. С., общ. Р., са осъдени да заплатят на З.А.М., ЕГН **********, адрес: с. Р.,
ул. И.” **, Е.А.Ю., ЕГН ********** от с. С., общ. Р., Е.М.С., ЕГН ********** от
с. С., общ. Р., А.Е.М., ЕГН ********** от с. С., общ. Р., А.Е. А., ЕГН **********
от с. М., общ. Р., Г.Е.Х., ЕГН ********** от с. К., общ. А. и Ф.Е.М., ЕГН ********** от с. К., общ. А.,
сумата от 1040 /хиляда и четиридесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.А.М., ЕГН **********, адрес: с. Р., ул. И.” **, Е.А.Ю., ЕГН ********** от с.
С., общ. Р, Е.М.С., ЕГН ********** от с. С., общ. Р, А.Е.М., ЕГН ********** от
с. С., общ. Р., А.Е. А., ЕГН ********** от с. М., общ. Р., Г.Е.Х., ЕГН **********
от с. К., общ. А. и Ф.Е.М., ЕГН **********
от с. К., общ. А., да заплатят на Х.Х.А., ЕГН ********** и А. Х.А., ЕГН **********,
и двамата от с. С., общ. Р., сумата от 810 / осемстотин и десет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.